Р Е Ш Е Н И Е
№ 2360
гр. Пловдив, 20 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3619 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 226 от АПК, чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на С.Т.Т., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Н. А., против Заповед № РД-09-903 от 09.08.2016 г. на
Кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Надстройка над съществуваща сграда”, находяща се в
УПИ ХІ-90, кв. 8, по плана на с. Калековец (ПИ № 35300.502.90 по КК на с.
Калековец, общ. Марица), с административен адрес: ул.“*** № *, с извършител С.Т..
Според
жалбоподателя заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. В жалбата е посочено, че не се касае за надстрояване на съществуваща
сграда. Сградата е построена въз основа
на разрешение за строеж от 1991г., с одобрени строителни книжа, т.е. е била
изградена към 1995г. при действието на Наредба № 5 от ПНТСУ (отм., действал към
периода на строежа) и може да се приеме, че извършеният строеж е търпим. Иска
се отмяна на оспорената заповед и се претендират направените по делото
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирани
по делото писмени бележки от пълномощника адв. А..
Ответникът
по делото – Кметът на Община Марица, чрез процесуалния представител юр. П., изразява становище за законосъобразност на
заповедта. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Производството
по делото е повторно, след като с решение № 14588 от 27.11.2018г. на ВАС, Второ
отделение, постановено по адм. дело № 5836 от 2018г.
е отменено решение № 298 от 12.02.2018г. на Административен съд – Пловдив,
постановено по адм. дело № 2138 от 2016г. В
ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ. В частта на решението, с характер на определение, в
която се прекратява производството по делото по отношение първоначалната жалбоподателка
Й.С.Т. ***, същото е влязло в сила на 14.03.2018г.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: предмет на
делото е заповед № РД-09-903/09.08.2016г. на кмета на община Марица, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Надстройка над съществуваща
сграда“, находяща се в УПИ XI-90 от кв. 8 по плана на
с. Калековец (ПИ №35300.502.90 по КК на с. Калековец, общ. Марица, обл. Пловдив), с извършител С. Д. Т.. Процесният
строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, което е дало основание
на административния орган да приеме същия за незаконен и да разпореди
премахването му.
Производството
по издаване на процесната заповед е предхождано от инициирано от Т.
производство за узаконяване и преустройство на две стопански постройки с номера
1 и 3 по кадастралната карта, изградени в УПИ XI-90 от кв. 8 по плана на с.
Калековец, общ. Марица и преустройство на тавански етаж в помещение за хоби. По
отношение на процесния строеж е налице влязло в сила съдебно решение № 1313 от
24.06.2015г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 485 от 2015г. по описа на съда. Правното
основание на отказа за узаконяването е, че строежът не съответства на
изискванията на гл. III, раздел VII „Допълващо застрояване, огради“ на ЗУТ и са
нарушени изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ. По делото е прието без направени
възражения заключение по СТЕ, съгласно което при измерване на място височината
на сградата до кота корниз е 7,20м, при законово
изискване на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ при свободно разполагане постройките на
допълващо застрояване да са с височина до 3,6м.
При
проверката от страна на служители на община Марица е издаден КА № 1 от 08.02.2016г. (л.11 – 12
от адм. дело № 2138 от 2016г.). Съгласно съдържанието
на КА е установено изграждането на разпоредения за
премахване строеж, представляващ надстройка над съществуваща сграда с
идентификатор № 502.90.1 по КК с. Калековец. Надстройката е с тухлени стени
върху бетонова плоча и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, без за
целта да има одобрени строителни книжа и да има издадено разрешение за строеж,
в нарушение на чл.148, ал. 1 от ЗУТ. Против констатациите в КА е подадено
възражение от С. и Й., съгласно което постройката е изпълнена през 1990г. като
„млекопреработващо предприятие“. Строителството „е
спряно“, като през 2011г. е поискано издаване на разрешение за преустройство и
узаконяване на сградите с номера 1 и 3 от главния архитект на община Марица.
Със заповед № 46 от 10.12.2014г. на директора на дирекция УТ в община Марица е
отказано узаконяването на двата строежа, но с удостоверение за търпимост №
94-01-195(1) от 19.03.2015г. сграда № 3 е приета за търпим строеж. В
последствие е издадена процесната заповед, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, индивидуализиран като „надстройка над съществуваща сграда“, находяща се в УПИ XI-90 от кв. 8 по плана на с. Калековец,
общ. Марица, касаеща сграда номер 1.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото са
приети две заключения по допусната съдебно – техническа експертиза, изпълнени
от вещото лице Я.Р.. В заключението, прието в съдебно заседание на
14.12.2016г., вещото лице е направило следните констатации: при извършения
оглед в имота е констатирано, че съществуват три сгради, като в кадастралната
карта две от тях са отразени като двуетажни жилищни с идентификатори
35300.502.90.1 и 35300.502.90.2, а третата като едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 35300.502.90.3. Отразена е и четвърта сграда, също като
жилищна, като към датата на огледа – 02.12.2016г. същата е премахната. Процесната надстройка е над сградата с идентификатор
35300.502.90.1, която е отразена в кадастралната карта като двуетажна жилищна,
а в кадастралната основа на действащия ЗРП – като двуетажна масивна стопанска
сграда. На място сградата има два етажа и тавански етаж, като до таванския етаж
се достига по външна стоманобетонна стълба, започваща от покривната плоча на
сградата с идентификатор 35300.502.90.3 и допълнително подпряна със стоманени
колони, замонолитени в същата плоча. Вторият етаж е с
височина 2,65м, като над него, вътре в пространството на таванския етаж, са
изпълнени стоманобетонови греди напречно на цялата
сграда, които имат горен ръб на 2,10м височина над пода на този етаж. По двете
дълги фасади от север и юг са изпълнени тухлени надзидове,
като този от север е на височина 1,90м над пода, а този от юг – на височина
2,50м, измерени от вътрешната страна. По дължината на надзидовете
са изпълнени стоманобетонови пояси, като надзидовете заедно с поясите са съответно на височина 1,65м
и 2,25м от пода, след като се отчете скосяването от наклона на покривните
линии. Използвайки надзидовете по северната и южната
ограждащи стени и напречните стоманобетонови греди е
монтирана двускатна дървена покривна конструкция с
било по дължина на цялата сграда с покритие от керемиди. Измерените височини
отвън на сградата на стрехите от двете страни – север и юг до терена са
съответно 7,25м височина от север за дългата част от ограждащата стена (източно
от сградата) и 6,25м височина при по-късата част от сградата (при изнесената на
север чупка от запад на сградата). Височината на стрехата от юг на сградата е
7,85м от терена (височина на сградата от юг). Билото е на 9,5м от терена, като
вътре в таванския етаж от него се образува максимална светла височина 3,65м.
Подът на таванския етаж е с настилка ламиниран
паркет, а помещенията са осветени с редове прозорци от ПВЦ дограма по всички
фасади. В таванския етаж има водоснабдяване и канализация, осигурено е и
електрозахранване.
При направения оглед на място вещото
лице е констатирало и други различия при изпълнение на сградата на място спрямо
одобрените проекти: изпълнен е двускатен покрив с
дървена покривна конструкция, вместо плосък покрив с наклонена едностранно стоманобетонова покривна плоча; изпълнен е тавански етаж
над втория етаж, какъвто не е предвиден в одобрения проект; плочата над първия
етаж е изпълнена на височина 2,95м от терена, вместо на 3,40м, както е по
проект; сградата в момента е с чупка по северната фасада, а по проект чупка е
била предвидена в южната фасада. При сравнение между предвиденото по ЧКЗР,
одобрен проект и разрешение за строеж застрояване и изпълнената на място сграда
е, че изпълнението не отговаря на предвиденото застрояване.
За
процесната сграда е одобрена ЧКЗР, по която е издадена скица с виза за
проектиране на стопанска сграда на 07.12.1990г. В действащия към този момент
регулационен план на с. Калековец, одобрен със заповед № 160 от 1978г. е
отразена само една съществуваща сграда с малки размери. В ПУП – ЗРП, одобрен
със заповед № РД-09-324 от 11.07.1997г., който е действащ и към настоящия
момент по отношение на регулацията и застрояването, са отразени като
съществуващи три сгради и навес. Сградата с процесната надстройка е показана
като двуетажна масивна стопанска сграда, като в ЗРП е предвидено запазване на
съществуващата двуетажна жилищна сграда от юг на процесната стопанска сграда.
Надстрояване на стопанската сграда не е предвидено. Заключението на вещото лице
е придружено със снимков материал – 20бр. снимки.
В
съдебното заседание на 14.12.2016г. при приемане на заключението вещото лице е
посочило, че изводът му, че се касае за стопанска постройка, а не за жилищна
сграда, е направен въз основа на разрешението за строеж, одобреният проект и
скица-виза. Същата се приема като допълващо застрояване по смисъла на наредбата
от 1995г., тъй като в имота е изградена една жилищна сграда, няма отреждане за
основно застрояване на втора жилищна сграда, а според ЧКЗР разработката е за
стопанска сграда. Сградата е нанесена като жилищна единствено в кадастралната
карта, като е налице разминаване с действащият ЗРП, в който е отразена като
стопанска. В заключението е посочено, че при оглед на място са констатирани
отклонения от одобрения проект и независимо, че се касае за стопанска сграда по
разрешение за строеж, същата се ползва като жилищна. През 2011г. е подадена
молба за преустройство и узаконяване, по които е постановен отказ от
административен орган в община Марица. При огледа на място вещото лице е
констатирало изпълнение на нови елементи, в частност покривната част, който е
по-нова от останалата част на сградата. Според твърдения на жалбоподателя това
е станало в след преминало през селото торнадо, в
следствие на което е паднала първоначално изградената покривна част.
В
съдебното заседание на 21.04.2017г. е прието второ заключение по назначената
СТЕ, изпълнено от същото вещо лице, по отношение на което е направено изрично
възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. След преглед на
представен от жалбоподателя неодобрен проект от месец 12.2011г. с предмет
„узаконяване и преустройство на две стопански постройки с номера 1 и 3 от
кадастралната карта в УПИ ХІ-90, кв. 8 по плана на с. Калековец, вещото лице е
дало следните отговори на поставените задачи: по естеството си проектът,
изготвен по задание на жалбоподателя, представлява заснемане за узаконяване на
сгради с номера 1 и 3. Същите представляват стопански постройки, като в проекта
по отношение на сграда с номер 1 не се предлага да бъде преустроена в жилищна
сграда, а да бъде узаконена като стопанска сграда, като в първоначалното
заключение са посочени отклоненията при изпълнение на строежа на място спрямо
одобрения проект и ЧКЗР.
По отношение процесната сграда с
номер 1 и възможността за промяна на предназначението й от стопанска постройка
в жилищна сграда, вещото лице е направило следните експертни изводи: сградата е
отразена в действащия ПУП като стопанска постройка и промяната на
предназначението й като жилищна изисква процедиране на изменение на плана с
изследване на възможностите за промяна по отношение на отстоянията
до страничната регулационна линия от север и дъното на УПИ от изток, като
същевременно се проследят устройствените показатели
за УПИ по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно
представения от жалбоподателя проект и геодезическото
заснемане отстоянията от сграда номер 1 до северната
регулационна линия на УПИ и до дъното на УПИ от изток не отговарят на
изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ. Височината на сградата е до 10м, т.е. тя
представлява сграда от ниско застрояване. Дълбочината на сградата е 21,84м,
т.е. повече от 16м, като по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл.
31, ал. 5 от ЗУТ. Към момента на огледа и след извършените от вещото лице
замервания на място се установява, че отстоянието на
сградата до северната регулационна линия е различно на различни места, като
най-малкото е 2,85м и не отговаря на допустимото отстояние
по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, без дори да се прилага нормата за увеличаването
му по чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. Аналогично е положението и с отстоянието
до дъното на УПИ, като същото е от 2,85м до 3м, при норма от 5м, без да се
прилага утежняващото изискване за отстояние по чл.
31, ал. 5 от ЗУТ. Посочени са съображения, че при намерение процесната сграда
да бъде преустроена от стопанска постройка в жилищна сграда следва да бъде
съобразено, че тя ще се яви втора жилищна сграда в УПИ, тъй като сграда № 2 в
действащия ПУП е с установено функционално предназначение на двуетажна жилищна
сграда. Двете сгради ще се допират една до друга, като съгласно разпоредбата на
чл. 80 от Наредба № 7 задължително се прилагат изискванията на чл. 33 и чл. 31,
ал. 5 от ЗУТ. Това означава, че с разположението си в УПИ сграда номер 1 не отговаря
на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 за допустимо основно застрояване като
жилищна сграда. При оглед на място, вещото лице е констатирало, че на нито един
от трите етажа на сграда номер 1 няма обособени санитарни помещения.
Същевременно, за да бъде определена като жилищна, сградата е необходимо да
отговаря на изискванията на чл. 97 – 107 от Наредба № 7, съответно жилищата в
нея – на изискванията на чл. 108 – 117 от Наредба № 7, като се прилагат
конкретни изисквания според определянето на сградата като еднофамилна или многофамилна. От двата проекта – единият за двуетажна
жилищна сграда, отразена в кадастралната карта като сграда номер 2, с приложени
два чертежа от проект за узаконяване и внесен допълнително проект от
жалбоподателя, е видно, че сграда номер 1 и сграда номер 2 са самостоятелни
сгради, отделени на фуга от 5см при контакта помежду им. Двете сгради се
допират при фугата с калканните си стени една до
друга на дължина от 10,20м. Връзка между двете сгради е показана в новопредставения проект на нивото на втория етаж през
терасата на източните фасади. На първите етажи на двете сгради и на третия етаж
на сграда номер 1 няма връзка. Технически е възможно да бъде осигурена връзка
между първите етажи на двете сгради чрез преустройство на помещенията от двете
страни на калканните им стени и съответно обработване
на фугата между тях. Третият етаж на сграда номер 1 би станал достъпен през
вътрешността на самата сграда. Обединяването на двете сгради в обща жилищна
сграда ще доведе до необходимостта от изследване на новообразувания застроен
обем и разполагане на застрояването за допустимостта им по нормите на ЗУТ и
подзаконовата нормативна уредба.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
направило уточнение, че технически сградата може да бъде вътрешно преустроена
от стопанска постройка в жилищна сграда, но трябва да бъде изготвен отделен
проект, в който да са посочени определен брой жилищни помещения, съответно
спомагателни и обслужващи помещения. В този случай, сградата би отговаряла на
нормите за жилищна сграда, но предвид разположението си не отговаря на отстоянията, т.е. има места, където няма 3м от северната
регулационна линия, няма 3м отстояние от западната
регулационна линия и единствено има отстояние повече
от 3м спрямо източната регулационна линия.
В
съдебното заседание на 10.01.2018г. е прието заключение по назначената СТЕ,
изпълнено от вещото лице С.В., без направени възражения от страните по делото.
Вещото лице е потвърдило констатациите в предходните две заключения, изпълнени
от вещото лице Р., като е направило допълнение, че съгласно одобрения
архитектурен проект от главния архитект на община Марица процесната сграда е
била предназначена за съхранение на селскостопанска продукция и за отглеждане
на буби. В скицата виза за изграждането на стопанската сграда е отбелязано отстояние към дъното на парцела от 5м, което е намалено на
3м във влезлия в сила ЗРП, одобрен със заповед № РД-09-324 от 11.07.1997г. На
кадастралната карта на с. Калековец е заснета процесната сграда с идентификатор
35300.502.90.1 като еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 144кв.м и
2 етажа. Кадастралната карта на населеното място е одобрена със заповед №
РД-18-13 от 19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. София.
Потвърдена е констатацията от двете заключения на вещото лице Р., че в
действащия ЗРП процесната сграда е отбелязана като двуетажна масивна сграда.
При огледа на място е потвърдена констатацията, че е изграден тавански етаж, до
който се достига по външна стоманенобетонова стълба,
започваща от покрива на сградата, обозначена като сграда с номер 3. Потвърдени
са измерванията на другите две заключения относно кота
корниз северна фасада, кота корниз южна фасада и кота било, като е посочено, че в сградата е монтирана
дограма, прекарана е ел. инсталация и е изпълнена В и К инсталация до
обособения санитарен възел. Потвърдени са и констатациите в другите заключения
по СТЕ, че е налице отклонение на строежа спрямо одобрения проект, като са
занижени височините на цокъла, първия и втория етаж спрямо котата
на средно прилежащия терен. По проект е предвидено изпълнението на 2бр. етажи и
плосък студен покрив върху тях, при височина от 7,30м спрямо средният прилежащ
терен. Съгласно изискванията на Наредба № 5 за ПНТСУ височината на сградата до
най-високата част на покрива може да бъде до 8,5м спрямо средният прилежащ
терен.
В
случая, при изпълнението на строежа е занижена котата
на цокъла и на предвидените два етажа и за сметка на това на мястото на студения
плосък покрив е осъществен двускатен покрив от
дървена конструкция, в следствие на което е завишена котата
на корниза по северната и по южната ограждаща стена. При измерване на място, се
констатира, че котата корниз по двете ограждащи стени
е в рамките на допустимото спрямо изискванията на чл. 125 от Наредба № 5 за
ПНТСУ, към момента, към който е действала. Потвърдена е обаче констатацията от
другите заключения, че котата на билото на
осъществения строеж е приблизително 9,45м, т.е. с около 0,95м повече от
допустимата височина съгласно изискванията на посочената наредба. Съгласно
влезлия в сила ОУП на община Марица, процесната територия на с. Калековец
попада в зона Жм, т.е. територии с преобладаващо
застрояване с малка височина до 10м. Вещото лице е приело, че не са изчерпани
възможностите за застрояване с жилищни сгради на процесният
УПИ, посредством осъществяването на нова жилищна сграда към прилежащата улица
от западната му част.
Във
връзка с изискванията на § 127 от ПЗР на ЗУТ вещото лице е извършило обследване
относно възможността за установяване статут на търпимост на осъществения строеж
на сграда с идентификатор 35300.502.90.1. Направен е извод, че строежът е
търпим, тъй като се касае за построена сграда в жилищна зона на ниско
застрояване, с височина 9,45м спрямо прилежащия терен и същата е предназначена
за безвредна производствена дейност (отглеждане на буби и съхранение на
селскостопанска продукция). Сградата е осъществена на 3м спрямо страничната
граница на поземления имот и на 3м спрямо вътрешната регулационна граница към
дъното на УПИ. В съседните имоти няма осъществени жилищни сгради в
непосредствена близост. Сградата не би следвало да се третира като допълващо
застрояване, а като елемент от основното застрояване в жилищната зона, тъй като
строежът е разрешен през 1991г. по този начин.
От
представения проект става ясно, че е изготвено архитектурно заснемане на
съществуващото положение, без да е направено обследване относно възможностите за
узаконяване на строежа като жилищна сграда. Не е изяснена функционалната
организация на помещенията в сградата, не е изяснен достъпът до таванския етаж,
не е решен въпросът със санитарните помещения, с водопровода и канализацията.
Не е изяснен въпросът отделна жилищна сграда ли би желал да осъществи
жалбоподателя или да приобщи към осъществения строеж към тяхната собствена
жилищна сграда.При действащата нормативна уредба и при спазване на определени
условия, регламентирани в разпоредбите на чл. 36, 37 и 38 от ЗУТ вещото лице е
направило извод, че сградата би могла да промени своя статут от производствена
сграда в жилищна. Първоначално следва да бъде създадена необходимата
градоустройствена основа и едва след това да се пристъпи към възможностите за
узаконяване по смисъла на § 184 от ПЗР на ЗУТ.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице В. е
пояснил, че сградата следва да се разглежда като елемент на основното
застрояване, а не като допълващо, тъй като е осъществена въз основа на одобрен
проект и издадено разрешение за строеж. Не са спазени всички отстояния до регулационните линии, като към дъното на
парцела е разрешено отстояние от 5м, а към настоящия
момент – 3м, на каквото отстояние се намира строежът.
Налице са отклонения във височината, както и в покрива, който е изпълнен като скатен, а не като плосък.
Първоначалното
намерение на жалбоподателя е било стопанската постройка да е с предназначение
„мандра“, което в последствие се е изменило на „отглеждане на буби“. В процеса
на строителство са се наложили изменения, тъй като намерението им се е
променило и е било необходимо изпълнението на други допълнителни помещения,
които са били ситуирани в подпокривното
пространство. Според вещото лице сградата е заснета като жилищна в
кадастралната карта на с. Калековец, но към момента се използва за склад.
Отклоненията от изпълнението на одобрения проект са в рамките на търпимия
строеж. Има завишаване на височината в билото с около 1м спрямо допустимото от
строителното разрешение, който метър е обхванат от подпокривното
пространство. Отстоянието от дъното на имота в
момента е около 3м, което е допустимо спрямо изискванията на сега действащото
законодателство. Спрямо сегашното законодателство е допустимо и завишаването на
височината на кота било. Вещото лице не е могло да
каже категорично дали завишенията на билото с 0,25м в единия край и 0,3м в
другия край и изграждането на скатен покрив, вместо
предвидения по проект плосък покрив, са извършени след като през селото е
преминало торнадо и е „отнесло“ целия покрив на
сградата.
При
първоначалното разглеждане на делото са депозирани показанията на свидетеля
Йордан Д. Д., бивш строителен техник в община Марица, отговарящ и за с.
Калековец. Съгласно показанията му, постройката в северната част на процесния
имот е построена през 1990г. – 1991г., като фактическото й предназначение е
било стопанска постройка. След започване на строителството се „появила“
възможност стопанската постройка да е с предназначение „мандра“, което довело
до промени в изпълнението на строежа. През месец май 2006г. и 2007г. през
селото преминало торнадо, което отнесло покривите на
сгради, включително и на процесната сграда. Това наложило извършването на
укрепителни работи, като новият пояс е положен върху стария. От строителна
гледна точка, няма как да не се отрази изпълнението на новия укрепителен пояс
върху общата височина на сградата. Свидетелят не е участвал при изграждането на
новия покрив на мястото на стария.
При повторното разглеждане на делото
са приети допълнителни доказателства – разрешение за строеж № 10 от
22.01.1991г. на главния архитект на общински народен съвет Марица и заключение
по назначената СТЕ, изпълнено от вещото лице С.В..
Вещото
лице е преповторило експертните си изводи от заключението, депозирано при
първоначалното разглеждане на делото, като е посочило, че съгласно разрешението
за строеж от 1991г. се касае за изпълнение на стопанска сграда, чието
предназначение е било първоначално за мандра, в последствие за отглеждане на буби.
По обяснения от служител в техническата служба при община Марица, към момента
на изготвянето на плана (ЗРП) сградата е била в процес на строеж. Според
изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ се касае за сграда за
безвредни производствени дейности, която е изградена в жилищна зона, при
спазване установените устройствени показатели за тази
жилищна зона (стр. 7 от заключението, л. 41). Сградата не би следвало да се
третира като допълващо застрояване, а като елемент на основното застрояване в
жилищна зона, тъй като строежът е бил разрешен по този начин с одобрен проект и
издадено разрешение за строеж. От архитектурното заснемане на сградата е видно,
че при изпълнението на строежа на е достигната допустимата кота
корниз по ЗТСУ и Наредба № 5 от 1990г. (отменени към настоящия момент), а
именно до 8,5м. За сметка на нова, котата било е
надвишила допустимата кота с около 0,95м спрямо
средното ниво на прилежащия терен. От действащия ЗРП не може да се определи
дали застроителното петно е за жилищна или за
стопанска сграда, но при анализ на последващо
издадените документи може да се направи извод, че процесната сграда
представлява сграда на основното застрояване за нежилищни нужди. Надзидът на таванския етаж по северната фасада, измерен на
място е 1,8м, а по южната фасада – 2,4м. По дължина на двата надзида са изпълнени стоманобетонови
пояси. Използвайки тези надзидове по северната и
южната ограждащи стени и напречните стоманобетонови
греди е монтирана дървена покривна конструкция с било по дължина на цялата
сграда, с височина на билото 3,65м. Може да се направи извод, че на практика
„се получава“ тавански етаж. Независимо от констатираните несъответствия, се
касае за „търпим“ строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, във връзка с
чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
посочило, че са налице отклонения от одобрения план за строителството на
сградата и чл. 125 от ППЗТСУ/отм./, като строителството на сградата е започнало
през 1994г. По проект покривът е бил плосък, на място е изпълнен като скатен, като по обяснения на жалбоподателя първоначално
стопанската постройка е била с предназначение „мандра“. При строителството на Т.
било обяснено, че „трябва специално помещение и инсталация“ за мандрата, поради
което и покривът е изпълнен по този начин. Същият е издигнат с 0,25м на кота било и кота корниз. Пояснено
е поради каква причина вещото лице счита, че стопанската сграда е елемент от
основното застрояване, а не допълнително такова.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът направи своите правни изводи.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината /района/ или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. В случая оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - Кмета на Община
Марица.
При
преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че
същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно
изложени както фактически, така и правни основания за издаването й.
При
издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е Констативен
акт, който е връчен на жалбоподателя и му е дадена възможност за възражения по
него. Такива възражения са направени и са намерени от административния орган за
неоснователни.
Съдът
намира за неспорно между страните обстоятелството, че сграда № 3 в процесния
УПИ е изпълнена в отклонение от одобрения проект, като не са спазени височините
на кота цокъл, първи и втори етаж. В резултат на това
се е получило завишаване на пространството над втория етаж, което според двете
вещи лица представлява фактически изпълнение на тавански етаж. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че в следствие отклонението между одобрения
проект и изпълнения строеж на място, Т. е поискал узаконяването му, като е
представил технически/работен проект за узаконяване и преустройство,
включително на стопанска постройка № 3. Със заповед № 46 от 10.12.2014г. на
директор на дирекция „Устройство на територията“ при община Марица, предмет на
съдебен контрол и потвърдена с решение № 1313 от 24.06.2015г., е отказано
узаконяването на два броя стопански постройки с идентификатори 35300.502.90.1 и
35300.502.3 по кадастралната карта на с. Калековец, изградени в УПИ ХІ-90, кв.
8 по плана на с. Калековец. Основанията за постановяване на този отказ са, че
строежът не съответства на изискванията на глава ІІІ, раздел VІІ „Допълващо
застрояване, огради“ на ЗУТ и са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ.
Въз основа на изложеното може да се приеме, че при предходно административно
производство административният орган е направил извод, че се касае за допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, тъй като в процесният
УПИ е изпълнена жилищна сграда на основното застрояване.
Идентичен
е експертният извод в първоначалното заключение по назначената при
първоначалното разглеждане на делото СТЕ, в която вещото лице Р. е извършило
съответните измервания и е констатирало, че същите надвишават височината от
3,6м, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ. В това заключение се
съдържат и експертни изводи относно факта, че височината на сградата до кота било е 9,5м, което надвишава максимално допустимото
съгласно Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г. и Наредба № 5 от ПНТСУ от
1995г./отм./
В
заключението на вещото лице В. се потвърждават извършените измервания относно
изпълнения на място строеж от административния орган и вещото лице Р. и се
изказва предположение, че действително на място е изпълнен тавански етаж,
предвид вида на покрива и монтираните ВиК и ел.
инсталация и дограма на прозорците. Заключенията на вещите лица Р. и В., обаче,
съдържат противоречиви изводи относно това дали се касае за елемент на
основното застрояване на сграда, намираща се в жилищна зона или се касае за
допълващо застрояване. Изводите на вещото лице Р. са обосновани с издадено
разрешение за строеж на стопанска сграда в УПИ, в който вече е построена една
жилищна сграда и няма отреждане за втора жилищна сграда. Тъй като към момента
на издаване на разрешението за строеж за с. Калековец не е одобряван застроителен план, застрояването е извършено въз основа на
одобрени частични разработки и издавани от главните архитекти скици с визи за
проектиране на сгради, допустими по действащата към момента на издаване
нормативна уредба. В случая, се касае за частична разработка на двуетажна
стопанска сграда, в която надстрояване не е предвидено. Наред с това, отстоянието на сградата до северната регулационна линия е
различно на различни места, като варира от 2,85м до 3м, при норма от 5м, което
е недопустимо по правилата на ЗУТ.
Изводите
на вещото лице В., че се касае за елемент от основното застрояване на парцела
са обосновани с разпоредбата на влязлата в сила в по-късен момент разпоредба на
чл. 17, ал. 2 за ПНУОУВТУЗ, съгласно която в отделни УПИ в жилищни територии
могат да се изграждат сгради за безвредни производствени дейности, при условие,
че не се нарушава жилищният характер на УПИ в зоната и се спазят установените устройствени показатели за съответната жилищна зона. В
настоящия случай, устройствените показатели са
спазени, т.е възможно е последващо застрояване с
жилищни сгради на процесното УПИ, към прилежащата
улица от западната страна. В заключението е посочено, че действително към
момента на строителството не е спазено отстоянието от
5м от дъното на УПИ, но съгласно сега действащите изисквания е спазено
разстоянието от 3м.
Настоящата
инстанция намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице В.
по отношение констатациите му, че към момента на одобряване на ЗРП на с.
Калековец строителството на процесната сграда не е завършило. По делото са
представени доказателства, че още през 1992г. са констатирани отклонения при
изпълнението на строежа, за което са издадени наказателни постановления.
Съгласно констатациите в заключението по СТЕ, прието по адм.
дело № 485 от 2015г., преди приемане на ЗРП, със скица виза от 06.12.1994г.
главният архитект на община Марица е разрешил проучване и проектиране на
млекопреработвателен цех, като в последствие тази сграда е нанесена и ПУП-ПЗ. В
посоченото заключение е направен експертен извод, че обект на узаконяване е
само използваемото подпокривно пространство, което е
прието от административния орган за надстройка над съществуваща сграда.
Във
връзка с възраженията относно характера на застрояването като стопанска сграда,
съдът намира, че следва да се кредитират всички заключения по СТЕ, приети при
първоначалното и повторното разглеждане на делото. Фактът, че сградата е
заснета като жилищна в кадастралната карта на с. Калековец означава, че към
изготвянето й е отразено фактическото положение. От събраните по делото
доказателства несъмнено се установява, че се касае за изградена в УПИ стопанска
постройка, по отношение на която е изпълнен на практика тавански етаж и която
най-вероятно се използва като жилищна, без да е извършено преустройство по
надлежния ред.
Спорът
между страните се концентрира относно правилното приложение на материалния
закон и конкретно относно търпимостта на процесния строеж.
Настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай е извършено надстрояване без
надлежно разрешение за строеж, което не представлява търпим строеж, предвид следното: преценката за това дали е
търпим строежът следва да се направи като за стопанска сграда. Такива са
предвижданията по ЧКЗР за изграждането, а съгласно приетото при повторното
разглеждане на делото разрешение за строеж № 10 от 22.01.1991г. и одобрен
проект от същата дата, сградата е разрешена като двуетажна с наклонена покривна
плоча. В основното заключение по СТЕ вещото лице Р. е посочило констатираните
разлики във височини на стрехите от одобрения проект и действително изградения,
като може да се направи извод, че обособяването на таванския етаж е в резултат
на намаляването на височината на кота цокъл и първи и
втори етаж. Вещото лице Р. изрично е констатирало и други разлики между
сградата по одобрените проекти и
изпълнението на място, а именно изпълнен двускатен
покрив с дървена покривна конструкция вместо плосък покрив с наклонена
едностранно стоманобетонова покривна плоча и е
изпълнен тавански етаж над втория етаж, какъвто не е предвиден в одобрения
проект. Предвид тези констатации се налага
изводът от сравнението между предвиденото по ЧКЗР, одобрен проект и
разрешение за строеж застрояване и изпълнената на място сграда, че изпълнението
не отговаря на предвиденото застрояване.
Същите
констатации са направени и в двете заключения по СТЕ, изпълнени от вещото лице В.,
който е обосновал извода си за търпимост на процесния строеж по смисъла на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, с характера на застрояването като основно, а не като
допълващо. Съдът намира тези му изводи за необосновани, тъй като ЗРП на с.
Калековец е одобрен след започване изпълнението на процесния строеж, който е
изпълнен в отклонение на чл. 117 от Наредба № 5 от ПНТСУ. Във всички заключения
на вещите лица по СТЕ е посочено, че максималната височина от 8,5м до кота било е надвишена, но според вещото лице В. това надвишение е незначително, в рамките на около 1м. В
заключението на вещото лице В. само е посочено, че като експертните изводи са
насочени не към именно този строеж, като изпълнен в нарушение на разпоредбата
на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а към допустимост на изградената сграда, съобразно
нормативите на ЗУТ. В случая не е съобразено, че настоящото административно
производство е последващо друго административно
производство, в хода на което е постановен влязъл в сила отказ за узаконяване,
поради изпълнено строителство в отклонение от одобрения проект. Именно от това
административно производство е обвързан административният орган, като се е
съобразил и с констатациите на вещото лице, че именно изпълнението на таванския
етаж на втория етаж на сградата представлява незаконен строеж.
В
този смисъл, правилно е прието в последващото
административно производство, че се касае за изпълнен тавански етаж над втория,
а не за ремонт на покрива вследствие природно бедствие в какъвто смисъл е
защитната теза на жалбоподателя. Именно въпросната надстройка не представлява
търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ, тъй като тя не е допустима по
действащите ПУП – нито по тези към
момента на изграждането ѝ, нито по сега действащия. По плана на с.
Калековец от 1978г. няма одобрен застроителен план, а
застрояване е разрешавано въз основа на одобрени частични разработки – същите
бяха обсъдени по-горе и се констатира несъответствието с тях на построената на
място сграда. Съгласно ПУП–ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-324/11.07.1997г.,
действащ и към този момент, процесната сграда е показана като двуетажна
стопанска сграда, като надстрояване не е предвидено.
Гореизложеното
налага извода, че процесната надстройка не е допустим строеж съгласно
действащите към момента на изграждането ѝ и към настоящия момент ПУП,
съответно същата не е търпим строеж.
Следва в случая да се има предвид,
че макар и на жалбоподателя да е допуснат свидетел, който да уточни годината на
построяването на процесната надстройка с оглед преценката на това в коя
хипотеза на §16/ §127 от ЗУТ попада
същата, то това не бе доказано по безспорен начин. Свидетелят Д. сочи
2006-2007г. за години, когато се е случило торнадото,
съответно след това следва да бъде съотнесен ремонта
на покрива. Приемайки, че процесната надстройка е осъществена след това, същата
не представлява търпим строеж и по смисъла на § 127 от ЗУТ. Това е така, тъй
като разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ обхваща хипотезите на § 16,
ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въведен нов период за обявяване на строежите
за "търпими". Този нов период включва строежи, извършени до
31.03.2001г., които, за да бъдат "търпими" следва да са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон. Несъмнено по делото е
установено, че процесният строеж не е бил търпим към
момента на извършването му, а по отношение действащите разпоредби на ЗУТ е
констатирано, че се касае за допълващо застрояване, а не елемент от основното
застрояване на парцела, т.е. също не може да се обоснове търпимост.
При
издаване на процесната заповед законовите изисквания са били съобразени от
административния орган, поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита при
първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Не следва да бъде присъждано възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред касационната инстанция, тъй като
не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт и не е депозирано
възражение против подадената касационна жалба.
На
основание разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна
сложност на делото, на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер
на 400лв. /2 х 200лв./.
Водим
от горното Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Т., ЕГН: **********
***, против Заповед № РД-09-903 от 09.08.2016 г. на Кмета на община Марица.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН: ********** *** да
заплати на Община Марица, обл. Пловдив сумата в
размер на 400лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/