Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №69

                       

                                             Гр . В. 14.01.2022г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    търговска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  петнадесети декември

ПРЕЗ две хиляди и двадесет и първа ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.У.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С.С.     т.Д. №   19        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

Настоящото дело е образувано по искова молба на Ц.Т.Г.  чрез адв.В.М. срещу ЗК „Л.И.“АД-С. с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.432 КЗ.Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие причинена смърт от ПТП на  В. Т.Г.-брат на  ищеца.Исковата претенция е за сума в размер на 25 500 лв.,предявена като частичен иск от 150 000лв.,ведно със законната лихва от 17.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски.

В законния двуседмичен  срок по чл.367 ГПК  ответникът ЗК „Л.И.“АД-С.   е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиниалия В. Т.Г..

С ДИМ ищецът излагат становището си като  сочи нови доказателства.

С допълнителният отговор ответникът не се отказва от поисканите доказателства като взема становище по доказателствените искания на ищеца.

Третото лице-помагач на страната на ответника Г.Н.Г. не е взел становище по иска.

 

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 17.07.2018г. около 00,30ч. на главен път Е-79  при километър 67+000 в посока от гр.В. към гр. С. при управление на лек автомобил “Ф.Ш.“ с рег.№* МС Г.Н.Г. –собственик и водач на МПС- навлезнал в насрещното платното с  насрещно движение като се блъснал челно в  в предната част на насрещно движещият се лек автомобил „Т.П.“ с рег.№*,собственост и управляван от Е.В.,при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т.Г.,брат на ищеца Ц.Т.Г.,който бил на предната седалка. 

Образувано е НОХД №171/2020г. на ВОС ,приключило с Присъда  от 24.11.2020г.,с която  Г.Н.Г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.4 във вр. с чл.343,ал.3,б.“б“,предл.1,във вр. с ал.1,във вр. с  чл.342,ал.1 НК и му е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3г.,което да изтърпи при условията на „общ“ режим,а на основание чл.343 във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК  е осъден на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.Присъдата е изменена от САС с Решение №4137 от 28.04.2021г. по ВНОХД №170/21г. по описа на съда като на основание чл.66,ал.1 НК отлага изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 години.В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 20.09.21г..Наказателния съд е приел  в мотивите си,че причина за ПТП е виновното поведение от страна на Г.Н.Г.,който е нарушил правилата за движение по пътищата като е навлезнал в пътната лента на насрещно движение в непосредствена близост до автомобила,в който е пътувал В. Т.Г..Установено е,че Г.Н.Г.  е предприел пътуване в тъмната част на денонощието ,независимо че е бил изморен,връщайки се от дълъг път и е отказал да пренощува в гр. В.. В наказателното производство не е установено съпричиняване от страна на пострадалото лице.

По делото е назначева САТЕ,изготвена от ВЛ Р. И.,който е предсавил обективно и компетентно заключение,прието от съда.ВЛ е отговорил на поставените от страните въпроси и е изяснил механизма и за ПТП и техническите причини за това.Установено е ,че водачът на л.а. “Ф.Ш.“ с рег.№* Г.Н.Г. ***-М., навлезнал в насрещното платното на около 22м. от насрещно движещият се лек автомобил „Т.П.“ с рег.№*,собственост и управляван от Е.В. като се блъснал челно в   предната му част,при което последния се връща назад и се завърта на 45 градуса.При удара и вследствие деформациите по л.а. „Т.П.“  е причинена смъртта на В. Т.Г.,който е бил на предната седалка.ВЛ обстойно е разгледал въпроса за ролята на предпазен колан,като е категоричен ,че в случая това не би променило резултата,тъй като скоростта сумарно от двата автомобила е 120км. и ударът не е челно,а с ротация,а освен това е настъпила деформация на купето в предната част.При това положение предпазният колан не може да изпълни функцията си да предпази човека,а би могъл да изиграе ролята на твърд тъп предмет,който да причини коланни травми.

Това се потвърждава и от СМЕ,изготвена от ВЛ д.р. И.Д..За основна причина за настъпилата смърт на Валентин Т.Г. е посочено остра дихателна и сърдечна недостатъчност,развила се на базата на травматичен шок,следствие на множествена,съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма.При ПТП пострадалият най-вероятно не е бил с правилно поставен предпазен колан,тъй като липсват травми от поставен колан.ВЛ не би могъл да отговори какви биха били травмите при поставен колан,но е заявил,че той играе роля при челен удар,а при страничен удар,както е в случая посоката на движение на тялото  е в страни и тогава коланът не би осуетил получените черепно-мозъчни травми,които са основните причини за настъпилата смърт.Заявил е също,че всеки случай е индивидуален и при едни и същи условия при различни хора уврежданията са различни.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката В.Н.И.-съпруга на ищеца е заявила,че познава загиналия В. Т.Г. повече от 20 години,откакто е съпруга на ищеца.Живели са в едно жилище и в едно домакинство. Твърди,че двамата братя –ищецът и загиналия –са били изключително  близки и винаги  са живеели в един дом от раждането си.Докато  В. Т.Г. е бил женен са живели също заедно в един апартамент и всеки се е грижил за домакинството.Двамата братя са били изключително сплотени и са разчитали един на друг. В. Т.Г. е бил спортист,а след това треньор по бокс и е бил много здрав човек.Ищецът е понесъл много тежко смъртта на брат си и здравословното му състояние се е влошило като е започнала да пие лекарства за  кръвно. Не приема и не може да се примири със смъртта му,на погребението е извадил медали и грамоти,които починалият е печелили от състезания,сега всеки ден говори за него и мъката му се засилва,всяка събота ходят на гроба на брат му.Двамата братя не са се делили за повече от няколко дни във връзка с пътувания по работа и състезания.През целият си живот са си помагали и са се подкрепяли като семействата им живеят заедно и задружно.

По делото като свидетел е разпитана и Д.Д. Х.-дъщеря на свидетелката В. Н. И. и доведена дъщеря на ищеца,която е живяла с тях в едно домакинство докато  не е била семейна,а сега живее наблизо в съседен блок и често ги посещава.Тя също потвърждава,че двамата братя-Ц. и В. са живеели заедно в едно жилище и са си помагали.Не са се делили за продължително време,Ц. е хидил с брат си когато е имало състезания в други градове.Били са много привързани един към друг и винаги са се търсели ако единият го няма.В. е бил много здрав и е нямал никакви заболявания.Ц. е приел много тежко смъртта на брат си,изпаднал в депресия,затворил се в себе си,спрял е да говори.Сега ищецът ходи всяка събота на гроба на брат си и при всички поводи  правят трапеза у дома,на която и загиналият В. присъства.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД 171/2020г. на ВОС съдът приема, че водачът на лек автомобил марка “Ф.Ш.“ с рег.№* МС- Г.Н.Г. ,е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие,станало на 17.07.2018г., в резултат на което В. Т.Г. е починал. Деянието е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост /престъпна небрежност/.В резултат от установеното в наказателното производство съдът е приел,че водачът на автомобила,станал причина за ПТП- Г. е могъл да види  насрещно движещият се автомобил,тъй като участъкът от пътя е прав.Съдът е приел,че само водачът на л. автомобил марка “Ф.Ш.“ Г.Н.Г. е нарушил правилата за движение ,регламентирани в ЗДвП,което е довело до ПТП,което е могло да бъде избегнато. В мотивита към присъдата на наказателния съд е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и липса на съпричиняване от страна на пострадалия.

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на л.а.“Ф.Ш.“ - Г.Н.Г., извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Съпричиняване от пострадалото лице липсва,което има значение при определяне размера на обезщетението.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между водача на л.а.“Ф. Ш.“ - Г.Н.Г. и ответника ЗК „Л.И.“АД-С.Налице е валидно застрахователно правоотношение между водача на л.а.“Ф.Ш.“ - Г.Н.Г. и ответника към 17.07.2018 г.,което е  безспорно между страните обстоятелство.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

В случая отговорността на ответното дружество следва да  бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и застрахователното дружество-ответник.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищците болки, начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищците (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в РБ.

Съдът следва да разгледа и съобрази възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), ВКС последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.

Според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

 

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай съпричиняването от страна на пострадалото лице не е установено с влязлата в сила присъда по НОХД №171/2020г. на ВОС ,а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установи се от събраните по делото доказателства, че при настъпване на процесното ПТП  постарадалият В. Т.Г. най-вероятно не е бил с поставен предпазен колан,което е в нарушение на правилата за движение,но от назначените САТЕ и СМЕ се установи,че предпазният колан би изиграл своята роля при движение да автомобила до 60 км,при челен удар и при липса на деформация на купето на колата,а в случая нито една от тези предпоставки не е налице.Сумарно скоростта при сблъсъка на автомобилине е била около 120 км.,при удара колата,в която е бил загиналият се е завъртяла,т.е. има ротация и купето на автомобила е претърпяло значителни деформации като е навезнало навътре,което е наложило пострадалия да бъде изваден със съдействието на пожарната.С други думи не може да се твърди,че при поставен предпазен колан от пострадалия биха се избегнали настъпилият вредоносен разултат-неговата смърт.Дори напротив-при поставен предпазен колан при описаните условия,то той би изиграл ролята на твърд тъп предмет,който да нанесе коланна травма на тялото.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик .

По отношение на ищеца-брат на загиналия В. Т.Г. се установи от гласните доказателства,че здравословното му състояние се е влошило след загубата на брат му.Започнал е да приема лекарства за  кръвно,мъката от загубата на брат му не стихва с времето.Ищецът е живял в един дом с брат си и семейството си,което е показател за близките им отношения,поради което загубата е осезаема ежедневно.Загиналият е бил мъж в добро здравословно състояние,спортист и треньор по бокс и внезапната му смърт е била шок за близките му ,включително и за брат му.

Според свидетелските показания, ищецът е поддържал непрекъснат контакт с брат си и са били много близки. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищеца, посредством събраните свидетелски показания. Между ищеца и загиналия са съществували отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт.

 Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищеца е твърде значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира показания на разпитаните свидетелки споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока.

Същевременно отчита, че в семейните традиции близостта и отношенията на привързаност между братя е обичайна в традиционното българско семейство.

Ищецът  е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 500лв. като частичен иск от 150 000лв.

Настоящата искова претенция е предявена на 26.11.2018 г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила след предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото решение, а при това е по- благоприятна за ищеца и регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева

При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и действащата законова уредба настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение на Ц.Т.Г.  в най- високо допустимия размер от  5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта наВ. Т.Г..

За разликата над   5 000 лева за неимуществени вреди  до пълния размер на претенцията от 25 500лв. като частичен иск от 150 000лв.– искът следва да бъде отхвърлен.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.); , във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците  законна лихва върху присъдения  размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 17.07.2018 г.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Той е бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 1 от ГПК и не е внесъл държавна такса и няма направени разноски за адв.възнаграждение.Процесуалният представител на страната е направил искане на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адв. възнаграждение за един адвокат за безплатно осъществено процесуално представителство за настоящата инстанция,изчислено  по реда на Наредба №1 на ВАС за минималните размери съобразно уважената част от иска.Съдът намира искането за основателно и законосъобразно,поради което следва да бъде уважено и ответникът следва да заплати следващото се адв. възнаграждение,а именно:Искът предявен от Ц.Т.Г.  е уважен до размер от 5 000 и адв. възнаграждение,изчислено по реда на Наредба №1  за минималните размери възлиза на 810лв.

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1,  от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 200 лева –държавна такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищецът е освободен от задължението да внася съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“АД,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Ч.В.“№*,представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д. да заплати на Ц.Т.Г.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  лек автомобил марка  “Ф.Ш.“ с рег.№* МС Г.Н.Г. за причинените на ищеца неимуществени вреди,настъпили следствие на  пътно транспортното произшествие,станало на 17.07.2018г., в резултат на което брат му В. Т.Г. е починал,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 17.07.2018 г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  Ц.Т.Г.,ЕГН ********** *** по чл.432 КЗ против ЗК „Л.И.“АД,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Ч.В.“№*,представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д. в частта за разликата над присъдената сума  от 5 000лв.  до пълния предявен размер от 25 500 лева,предявен като частичен от иск за 150 000лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“АД,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Ч.В.“№*,представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д. да заплати на адвокат В.М. от АК-П. със съдебетн адрес: гр. С.,ул.“Г.С.Р.“№*,ет.*,ап.* сума в размер на 810лв.- адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“АД,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“Ч.В.“№*,представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д. да заплати по сметката на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 200 лева, представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищецът е освободен.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Г.Н.Г..

  Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: