М
О Т И
В И :
Против
подс. Л.И.П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.278, ал.6 от НК за
това, че на 26.11.2014г. в землището на с.***, обл.П., държал в лек автомобил марка „***“, с рег.
№ ***, негова собственост, повече от три археологически обекта, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, както следва:
1. Висулка,
бронз. Отлята с формата на четиристенна пирамида. Има неподвижна халкичка за
окачване. Зелена патина и тъмни налепи. Размери: височина - 1,5см., ширина -
0,9см. Датировка ***, ***. Автентична, представлява археологическа движима
културна ценност;
2.
Токичка за ремък, бронз. Отлята с овална рамка, от едната дълга страна, на
която се развива неподвижна петоъгълна пластинка с два цилиндрични издатъка за
закрепване, разположени от долната й страна. Езичето, което е било от желязо,
не е запазено, но има железни корозионни налепи около отвора за закрепването
му. Зелена патина. Размери: 2,5х2х0,4 см. Датировка: ***, ***. Автентична,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определена като масов материал;
3.
Токичка за ремък, бронз. Отлята с формата на квадратна рамка, на която от
едната страна са запазени издатъци от счупено продължение, което не е запазено.
Зелета патина, непочистена пръст. Размери 2.2х2х0,4см. Датировка: ***, ***.
Автентична, представлява археологическа движима културна ценност, но може да
бъде определена като масов материал;
4.
Прешлени за вретено, олово. Отлети с биконична форма. Единият има семпла украса
от орнаменти с формата на буквата „Л“ и слаба деформация при отвора. Размери:
диаметри- 2см, височина- 1,2см. Датировка: ***, ***. Автентични, представляват
археологически движими културни ценности;
5.
Фрагмент от звънче, бронз. Отлято с полусферична форма, от която е запазена
малка горна част. Има масивен плосък издатък с формата на паралелепипед с отвор
за окачване. Благородна патина с корозионнн огнища по ръбовете на счупването.
Непочистена пръст. Размери: зап. вис.1,8 см., зап. шир. 2,2 см. Датировка: ***.
Автентичен, представлява археологическа движима културна ценност, но може да
бъде определен като масов материал;
6. Катинар, желязо. Изкован, от типа пластинчати.
Тялото е с форма на
правоъгълна кука призма. Горната дълга и тясна стена е леко заоблена и от
единия си край има стеснен издължен издатък. Издатъкът е огънат дъговидно
назад, като краят му е запазен. Силна корозия. Размери 5,7х3х1,8см. - призмата, дължина на
издатъка 11,2 см. Датировка: ***, ***. Автентичен, представлява археологическа движима културна ценност,
но може да бъде определен като масов материал.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище,че обвинението е доказано и моли съда да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
Подсъдимият
П. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се за
виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от НПК.Заявява,
че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли спрямо него
да бъде наложено по-леко наказание.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Л.И.П.
притежавал лек автомобил „***“ с рег.№ ***.
На
26.11.2014г. подсъдимия и познатите му М.М.В., Д. Й. Д. и М. Х. В. – всички от
гр.Т., пристигнали с лекия автомобил, управляван от подс.П. ***. Паркирали
лекия автомобил в близост до археологическия комплекс от *** крепост, намираща
се в землището на с.***, обл.П.. Четиримата мъже се насочили към
археологическия обект „***“, разположена на около един километър северно от
местонахождението на лекия автомобил. Носили със себе си 4 бр. металдетектори, различни
помощни инструменти за катерене по стръмни терени и четка за почистване на
пръст от малки обекти.
По същото
време група служители от Главна дирекция „Национална полиция“ гр.С., сектор
„Престъпления, свързани с културно-исторически ценности“ извършвали
специализирана полицейска операция в съответствие с утвърден План за работа №*** като
провеждали в същия район действия по установяване на лица, извършващи незаконни
археологически разкопки в района на гр.Т. и с.***, обл.П..
Полицейските
служители били установили движението на представляващите оперативен интерес
лица – подс.Л.И.П. и придружаващите го три лица, по посока на землището на с.***,
обл.П.. След като открили паркирания лек автомобил, полицейските служители се
насочили към местността „***“, като единия от тях останал при лекия автомобил,
за да може да предотврати евентуално тяхно бягство.
След като
полицейските служители се доближили до археологическия обект „***“ били
забелязани от подс.П. и придружаващите го лица, които се опитали да избягат, но
били заловени и задържани от служителите на полицията.
При
извършените лични обиски на четиримата лица били установени 4 бр.
металдетектори и помощни средства за копаене и катерене. Не били открити обаче
археологически обекти.
За
времето от 20:50 часа до 21:50 часа на 26.11.2014г. било извършено претърсване
и изземване по реда на чл.161 ал.2 от НПК, в неотложен случай с последващо
съдебно одобрение, в лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на подс.Л.П..
При
извършеното процесуално-следствено действие в лекия автомобил били открити и
иззети 6 бр. археологически обекти, които са определени като такива в рамките
на експертно изследване по назначената по делото съдебна нумизматична и
археологическа експертиза, извършена от специалисти към Националния исторически
музей гр.С..
Съгласно
заключението на съдебната нумизматична и археологическа експертиза, 6-те броя
археологически обекти, представляващи археологическа движима културна ценност,
са както следва:
1. Висулка,
бронз. Отлята с формата на четиристенна пирамида. Има неподвижна халкичка за
окачване. Зелена патина и тъмни налепи. Размери: височина - 1,5см., ширина -
0,9см. Датировка ***, ***. Автентична, представлява археологическа движима
културна ценност;
2.
Токичка за ремък, бронз. Отлята с овална рамка, от едната дълга страна, на
която се развива неподвижна петоъгълна пластинка с два цилиндрични издатъка за
закрепване, разположени от долната й страна. Езичето, което е било от желязо,
не е запазено, но има железни корозионни налепи около отвора за закрепването
му. Зелена патина. Размери: 2,5х2х0,4 см. Датировка: ***, ***. Автентична,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определена като масов материал;
3.
Токичка за ремък, бронз. Отлята с формата на квадратна рамка, на която от
едната страна са запазени издатъци от счупено продължение, което не е запазено.
Зелета патина, непочистена пръст. Размери 2.2х2х0,4см. Датировка: ***, ***.
Автентична, представлява археологическа движима културна ценност, но може да
бъде определена като масов материал;
4.
Прешлени за вретено, олово. Отлети с биконична форма. Единият има семпла украса
от орнаменти с формата на буквата „Л“ и слаба деформация при отвора. Размери:
диаметри- 2см, височина- 1,2см. Датировка: ***, ***. Автентични, представляват
археологически движими културни ценности;
5.
Фрагмент от звънче, бронз. Отлято с полусферична форма, от която е запазена
малка горна част. Има масивен плосък издатък с формата на паралелепипед с отвор
за окачване. Благородна патина с корозионнн огнища по ръбовете на счупването.
Непочистена пръст. Размери: зап. вис.1,8 см., зап. шир. 2,2 см. Датировка: ***.
Автентичен, представлява археологическа движима културна ценност, но може да
бъде определен като масов материал;
6.
Катинар, желязо. Изкован, от типа пластинчати. Тялото е с форма на
правоъгълна кука призма. Горната дълга и тясна стена е леко заоблена и от
единия си край има стеснен издължен издатък. Издатъкът е огънат дъговидно
назад, като краят му е запазен. Силна корозия. Размери 5,7х3х1,8см. - призмата, дължина
на издатъка 11,2 см. Датировка: ***, ***. Автентичен, представлява
археологическа движима културна ценност, но може да бъде определен като масов
материал.
Общата стойност на посочените 6
бр. археологически обекти възлиза на 57 лева.
С Акт № ***
за приемане от *** год. посочените по-горе археологически обекти били предадени
на Националния исторически музей гр.С.. В Заключението на съдебната нумизматична и археологическа
експертиза било посочено,че 6-те броя археологически обекта,предмет на
настоящето обвинение са оставени на отговорно пазене в НИМ гр.С.
В
надлежно изготвения протокол, присъствалия на извършването на
процесуално-следствените действия подс.Л.П. саморъчно писмено е посочил, че
откритите вещи са негови и са били събирани като скрап. Същият е заявил пред
полицейския инспектор И. П., че това му
е хоби и когато търсил и намирал археологически находки ги съхранявал в
пространство между предните две седалки на автомобила.
Макар да
е разбирал, че съхраняваните от него предмети са археологически обекти, подс.Л.П.
не е направил необходимото да ги отнесе в Регионален исторически музей, за да
им бъде извършена идентификация и регистрация.
От
установената фактическа обстановка и от събраните доказателства по делото се
налага правния извод за съставомерност на инкриминирано деяние -държане на
неидентифицирани и регистрирани по съответния ред археологически обекти, които
имат характеристика на културна ценност по смисъла на чл.7 от
Закона за културното наследство (ЗКН) - от обективна и субективна страна,извършено от подс. Л.И.П., тъй като при извършеното на
26.11.2014г. претърсване на собствения
му лек автомобил марка „***“, с ДКН ***, в него са намерени и иззети
вещи, които според изготвената
съдебна нумизматична и археологическа експертиза съставляват
археологически движими културни ценности. Той е държал двата обекта, т.е.
осъществявал е фактическа власт върху тях към момента на претърсването на лекия
автомобил на 26.11.2014г. Не съществуват
доказателства, че тези вещи са намерени в същия ден, тъй като не са установени
свидетели - очевидци на това кога и къде са намерени. Самият подсъдим, в чието
присъствие било извършено претърсването
обяснил, че ги бил намерил за
скрап, което дори и да се приеме за вярно, формира единственият извод, че ги е
държал (пренасял) в лекия си автомобил от дълго време, което по неоспорим начин
доказва упражняваната от него фактическа власт върху тях отпреди и към момента
на установяването им на 26.11.2014г.
Редът за идентифициране и регистриране на археологически обекти е
уреден от ЗКН и от Наредба №Н-3/3.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, а именно -
чл.96 ал.2
от ЗКН;
чл.96 ал.3 от ЗКН и чл.97 ал.1 от ЗКН.
Шестте броя обекти , държани от подс.П. , представляват археологически
обекти по дефиницията, съдържаща се в разпоредбите на чл.146 ал.1 от ЗКН -
всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и
под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Към
момента на извършване на деянието ал.2 на чл.146 ЗКН е била действаща и
съгласно нея обектите по ал.1 са публична държавна собственост. Текстът е
отменен с изменение на ЗКН, обнародван в ДВ бр.5 4/2011г. и възпроизведен в
новия чл.2а от ЗКН (обн. ДВ бр.54/2011г.)
Съгласно чл.146 ал.3 от ЗКН, в редакцията към момента на извършване на
деянието, движимите и недвижимите археологически обекти имат статут на културни
ценности с категория съответно национално значение или национално богатство. От
археологическата експертиза се установи, че държаните от подс.П. археологически
обекти са културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН.
Понятието „идентификация“ е уредено от разпоредбата на чл.96 ал.1 от
ЗКН - това е дейност, с която се определя дали дадено нематериално или
материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и
неговата класификация и категоризация по реда на този закон.
Подс.П. с бездействието си е
нарушил нормата на чл.97 ал.2 и ал.3 от ЗКН, доколкото не е инициирал процедура
по идентификация на намерените обекти пред Регионалния исторически музей (РИМ)
в гр.П.. Нормата на чл.96 ал.2 от ЗКН е императивна: „Идентификация на културни
ценности се извършва от националните и регионални музеи самостоятелно или
съвместно с други научни и културни организации и висши училища“ и е допълнена
от чл.97 ал.1 от ЗКН в посочената законова редакция: „Държавните, регионалните
и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ,
която може да се определи като културна ценност по реда на чл.96 ал.3“.
Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.3 от ЗКН „Идентификация на културни ценности
се извършва от комисия, назначена от директора на музея“. Без иницииране па
процедура от лицето, притежаващо културни ценности, няма как служебно да се
стартира тази процедура по идентификация и регистрацията им.
В изпълнение на тази процедура в Министерството на културата се води
регистър за движимите културни ценности и база данни за тях: чл.102 ал.1 от
ЗКН, каквито било установено от съдебната нумизматична и археологическа
експертиза, че са шестте държани от обв.П. археологически обекти и в този регистър
съгласно чл.102 ал.2 т.4 от ЗКН се вписват културните ценности, собственост на
физически и юридически лица, когато това е поискано от собственика им. С тази
законова формулировка е ясно посочено, че инициирането на процедурата по
идентификацията и регистрирането на археологически обекти трябва да стане
именно от лицето, в което те се намират и което е техен държател.
В чл.21 ал.4 от Наредба №Н-3/03.12.2009г. е регламентира
административната процедура по получаване на регистрационен номер на културните
ценности в Регистъра. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба
№Н-3/3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движимите културни ценности, всяко физическо или юридическо лице
може да поиска от музея, извършил идентификация, на притежаваната от него
културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление.
Именно тази разпоредба с
бездействието си е нарушил подс.П., като не е подал такова заявление. Безспорно
се установи, че той нито е поискал по надлежния горепосочен ред идентификация
на притежаваните от него археологически обекти, нито е поискал вписването им в
регистъра, а е продължил да ги държи до момента на изземването им, без те да са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, визиран в горепосочените
текстове от ЗКН и Наредба№ З-Н/03.12.2009г., сочеща точно реда за идентификация
и водене на регистъра на движими културни ценности, в която категория попадат
държаните от обвиняемия археологически обекти.
От писмо с изх.№***. на
Директора на РИМ-гр.П. било установено, че съгласно разпоредбите на чл.97 и
чл.98 от Закона за културното наследство, не била извършвана идентификация на
посочените по-горе археологически обекти. От писмо изх.№***. на Директора на
Главна дирекция „ИОКН“ при
Министерство на културата на РБ пък е видно, че няма данни подс.П. да е
заявявал за идентификация и регистрация движими културни ценности в Националния или някой от регионалните музеи
в страната.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия, направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК, което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие с разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 3, във вр. с предл. 1 от НК, като на 26.11.2014г. в землището на с.***,
обл.П., държал в лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, негова собственост, повече от три археологически обекти,
които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, както следва:
1. Висулка, бронз. Отлята с
формата на четиристенна пирамида. Има неподвижна халкичка за окачване. Зелена
патина и тъмни налепи. Размери: височина - 1,5см., ширина - 0,9см. Датировка ***,
***. Автентична, представлява археологическа движима културна ценност;
2. Токичка за ремък, бронз.
Отлята с овална рамка, от едната дълга страна, на която се развива неподвижна
петоъгълна пластинка с два цилиндрични издатъка за закрепване, разположени от
долната й страна. Езичето, което е било от желязо, не е запазено, но има
железни корозионни налепи около отвора за закрепването му. Зелена патина.
Размери: 2,5х2х0,4 см. Датировка: ***, ***. Автентична, представлява
археологическа движима културна ценност, но може да бъде определена като масов
материал;
3. Токичка за ремък, бронз.
Отлята с формата на квадратна рамка, на която от едната страна са запазени
издатъци от счупено продължение, което не е запазено. Зелета патина,
непочистена пръст. Размери 2.2х2х0,4см. Датировка: ***, ***. Автентична,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определена като масов материал;
4. Прешлени за вретено, олово.
Отлети с биконична форма. Единият има семпла украса от орнаменти с формата на
буквата „Л“ и слаба деформация при отвора.
Размери: диаметри- 2см, височина- 1,2см. Датировка: ***, ***. Автентични, представляват археологически
движими културни ценности;
5. Фрагмент от звънче, бронз.
Отлято с полусферична форма, от която е запазена малка горна част. Има масивен
плосък издатък с формата на паралелепипед с отвор за окачване. Благородна
патина с корозионнн огнища по ръбовете на счупването. Непочистена пръст.
Размери: зап. вис.1,8 см., зап. шир. 2,2 см. Датировка: ***. Автентичен,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде определен
като масов материал;
6. Катинар, желязо. Изкован, от
типа пластинчати. Тялото е с форма
на правоъгълна кука призма. Горната дълга и тясна стена е леко заоблена и от
единия си край има стеснен издължен издатък. Издатъкът е огънат дъговидно
назад, като краят му е запазен. Силна корозия. Размери 5,7х3х1,8см. - призмата, дължина на
издатъка 11,2 см. Датировка: ***, ***. Автентичен,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определен като масов материал Деянието
от субективна страна е извършено при форма на вината пряк умисъл. Установи се
от обективна страна, че подс.П. е държал археологическите обекти,
представляващи културни ценности по смисъла на чл.146 от ЗКН. Той е знаел, че
държи археологически обекти, представляващи културни ценности и въпреки това не
е извършил необходимите процедури по идентификацията и регистрирането им
напълно съзнателно.
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в
страната правов ред.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която
изрично предвижда, че в случаите когато съдът постановява осъдителна присъда, трябва
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Това предполага да се
съобразят отегчаващите и смекчаващите отговорността доказателства, за да се
прецени коя от хипотезите на цитираната разпоредба следва да се приложи.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице.
Смекчаващи такива са чистото
съдебно минало на извършителя и ниската стойност на вещите предмет на
престъплението-97,20 лв. Последното може да се тълкува като изключително, още
повече, че голяма част от откритите в автомобила на подсъдимия археологически
обекти са определени от ВЛ по назначената съдебно нумизматична и
археологическа експертиза като масов материал.
Ето защо наказанието което трябва
да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление може да се
определи при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК и предвиденото от закона наказание
лишаване от свобода да се замени с пробация, при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ при периодичност два пъти седмично за срок от
шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не следва да се налага
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.
На
основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК трябва да бъдат отнети в полза на
държавата веществените доказателства,
предмет на престъплението, предадени на съхранение в НИМ:
1. Висулка, бронз. Отлята с
формата на четиристенна пирамида. Има неподвижна халкичка за окачване. Зелена
патина и тъмни налепи. Размери: височина - 1,5см., ширина - 0,9см. Датировка ***,
***. Автентична, представлява археологическа движима културна ценност;
2. Токичка за ремък, бронз.
Отлята с овална рамка, от едната дълга страна, на която се развива неподвижна
петоъгълна пластинка с два цилиндрични издатъка за закрепване, разположени от
долната й страна. Езичето, което е било от желязо, не е запазено, но има
железни корозионни налепи около отвора за закрепването му. Зелена патина.
Размери: 2,5х2х0,4 см. Датировка: ***, ***. Автентична, представлява
археологическа движима културна ценност, но може да бъде определена като масов
материал;
3. Токичка за ремък, бронз.
Отлята с формата на квадратна рамка, на която от едната страна са запазени
издатъци от счупено продължение, което не е запазено. Зелета патина,
непочистена пръст. Размери 2.2х2х0,4см. Датировка: ***, ***. Автентична,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определена като масов материал;
4. Прешлени за вретено, олово.
Отлети с биконична форма. Единият има семпла украса от орнаменти с формата на буквата
„Л“ и слаба деформация при отвора.
Размери: диаметри- 2см, височина- 1,2см. Датировка: ***, ***. Автентични, представляват
археологически движими културни ценности;
5. Фрагмент от звънче, бронз.
Отлято с полусферична форма, от която е запазена малка горна част. Има масивен
плосък издатък с формата на паралелепипед с отвор за окачване. Благородна
патина с корозионнн огнища по ръбовете на счупването. Непочистена пръст.
Размери: зап. вис.1,8 см., зап. шир. 2,2 см. Датировка: ***. Автентичен,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде определен
като масов материал;
6. Катинар, желязо. Изкован, от
типа пластинчати. Тялото е с форма
на правоъгълна кука призма. Горната дълга и тясна стена е леко заоблена и от
единия си край има стеснен издължен издатък. Издатъкът е огънат дъговидно
назад, като краят му е запазен. Силна корозия. Размери 5,7х3х1,8см. - призмата, дължина на
издатъка 11,2 см. Датировка: ***, ***. Автентичен,
представлява археологическа движима културна ценност, но може да бъде
определен като масов материал.
След влизане на присъдата в сила
останалите веществени доказателства, извън тези, които са отнети в полза на
държавата, следва да се върнат на лицата, от които са отнети.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ГДБОП МВР-С. деловодни разноски в размер 1913,83 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: