№ 304
гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от БГ
ЛЕНД КО АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски, ул.Никола Вапцаров №3, ет.4, оф.8, срещу решение
№2879/29.07.24г., постановено по гр.д.№6408/23г. на ВРС, с което е осъден БГ
ЛЕНД КО АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски, ул.Никола Вапцаров №3, ет.4, оф.8, да заплати на АБ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.Съединение
№38, сумата 22940.53 лева, частичен иск от сума 157380.94 лева,
представляваща неустойка по чл.8, ал.2 от Договор №231/01.06.2022г. за
изпълнение на услуги със строителна механизация и автотранспорт на участък
от км АМ „Хемус" от км 122+260 до км 139+340 в участък от км 127+340 до
км 130+020, начислена за забавено плащане на задължения по фактури
№**********/31.10.2022г.;№**********/31.10.2022г.; №**********/02.08.
2022г., формирана както следва: 20440.53лева - част от начислена неустойка за
забава, съгласно издадена фактура № **********/16.01.2023г. и издадено към
нея дебитно известие №**********/01.06.2023г. на обща стойност 146 406.79
лв. и 2500.00 лева - част от начислена неустойка за забава, съгласно издадена
фактура № **********/16.01.2023г. и издадено към нея кредитно известие
№**********/01.06.2023г. на обща стойност 10974.15 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска /19.05.2023г./ до окончателното
изплащане, на основание чл.92 ЗЗД.
В жалбата въззивникът прави оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Излагайки доводи и позовавайки се на ТР №1/10г. на
1
ОСГТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, счита, че съдът е пропуснал да изследва и съпостави
размера на претендираната неустойка за забава с размера на законната лихва,
дължима за забавено парично задължение. Сочи, че съдът е длъжен да следи
служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й, което задължение ВРС нарушил. Счита, че така
уговорената неустойка превишава многократно действителните очаквани
вреди на кредитора и цели единствено прекомерно обременяване на
ответника. Оспорва изводите на първата инстанция като необосновани и
некореспондиращи на доказателствата. Моли да бъде отменено решението и
да бъде отхвърлен искът.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
АБ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
бул.Съединение №38, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от АБ АД
срещу БГ ЛЕНД КО АД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на БГ
ЛЕНД КО АД да заплати на АБ АД сумата от 20440,53лв, предявена като
частичен иск от вземане в размер на 146406,79лв, представляваща неустойка
за забава по чл.8, ал.2 от Договор от 01.06.2022г. за услуга със строителна
механизация и автотранспорт, за която са издадени фактура
№**********/16.01.2023г. и дебитно известие №**********/01.06.2023г.,
както и сумата от 2500лв, предявена като частичен иск от вземане в размер на
10974,15лв, представляваща неустойка за забава по чл.8, ал.2 от Договор от
01.06.2022г. за услуга със строителна механизация и автотранспорт, за която
са издадени фактура №**********/16.01.2023г. и кредитно известие
№**********/01.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба твърди, че между страните бил сключен рамков
договор от 01.06.2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и
автотранспорт на участък от АМ Хемус. Твърди, че съгласно чл.4, ал.3 от
договора отчитането се извършвало ежемесечно, като издадената фактура,
подлежала на заплащане в 15 работни дни след подписване на приемо-
предавателен протокол и представяне на данъчна фактура, но не по-рано от
приемане и плащане от страна на главния възложител на обекта за
изпълнените услуги, респ. за които са извършвани услуги със строителна
механизация / чл.5, ал.1 от договора/. Излага, че в чл.8, ал.2 от договора е
предвидена неустойка за забава в размер на 0,1% от общата дължима сума за
всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата дължима стойност.
Твърди, че извършил възложените му услуги, като били подписани двустранно
приемо-предавателни протоколи и издадени фактури №**********/31.10.22г.
на стойност 874830лв с ДДС, №**********/31.10.22г. на стойност
1026243,76лв с ДДС и №**********/02.08.22г. на стойност 1681030,50лв с
ДДС. Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задължението си да плати
сумите по фактурите, въпреки извършените плащания от главния възложител,
2
като от 24.08.22г. ответникът бил в забава. С уточн.молба, депозирана пред
въззивния съд, сочи, че задължението по фактура №**********/02.08.22г. е
заплатено изцяло на 30.12.22г., поради което и дължимата неустойка била в
размер на 10% от дължимото, като от нея се претендира неустойка за 52 дни,
възлизаща на 87413,59лв. За задължението по фактура
№**********/31.10.22г. ответникът изпаднал в забава на 21.11.22г., и
дължимата неустойка била в размер на 4,6% от дължимото, като от нея се
претендира неустойка за 45 дни, възлизаща на 39367,35лв. За задължението по
фактура №**********/31.10.22г. ответникът изпаднал в забава на 21.11.22г., и
дължимата неустойка била в размер на 10% от дължимото, като от нея се
претендира неустойка от 102624,38лв.
В отговор на исковата молба БГ ЛЕНД КО АД оспорва иска по
основание. Счита неустоечните претенции за недействителни поради
прекомерност и противоречие с добрите нрави. Счита, че същите излизат
извън обичайната им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди, че между страните е налице споразумение от 11.01.23г., по силата на
което отношенията били уредени и нямало уговорка за заплащане на
неустойки. Навежда твърдения за извършена цесия на вземането по фактура
№2-2632/31.10.22г., поради което ищецът вече не бил титуляр на същото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Безспорно по делото се установява, че между страните е сключен
договор от 01.06.2022г. за изпълнение на услуги със строителна механизация и
автотранспорт на участък от АМ Хемус, по силата на който ищецът се е
задължил да извърши възложените му от ответника услуги при
възнаграждение по единични цени, определени в приложения към договора.
Няма спор, че възложената работа е извършена и приета от възложителя, за
което са представени двустранно подписани протоколи за приемане на
работата. Съгласно клаузата на чл.5, ал.1 от договора възнаграждението
следва да се заплати в срок до 15 работни дни след подписване на приемо-
предавателен протокол за извършените дейности и представяне на оригинална
данъчна фактура, но не по-рано от приемане и плащане от страна на главния
възложител на обекта за изпълнените дейности. Не е спорно, че от страна на
ответника е допусната забава за изплащане на дължимото възнаграждение,
което се установява и от заключението на събраната пред ВРС съдебно-
счетоводна експертиза.
3
Съгласно клаузата на чл.8, ал.2 от договора при неизпълнение или
забава на задължението на възложителя да заплати дължимото
възнаграждение в уговорения срок, последният дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 0,1% от общата дължима сума за всеки просрочен ден,
но не повече от 10% от общата дължима стойност.
Основният спор, въведен с въззивната жалба, е относно
действителността на така договорената между страните неустойка.
Съгласно разясненията, дадени с т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС, автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, като ограничението се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена от страните извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност на неустойката се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно и
неизчерпателно посочени критерии - като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, наличието на други обезпечения на
поетото задължение, вида на уговорената неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
С оглед предмета на договора очакваните вреди от забавено или
пълно неизпълнение на задълженията на възложителя, предвидими при
сключване на договора, са най-малко в размер на законната лихва за забавено
изпълнение на парични задължения /чл.86, ал.1 ЗЗД/, а именно 10%. В случая,
неустойката е договорена в процентно съотношение от дължимата сума /0,1%
на ден/, като същата обаче е ограничена до максимален размер от 10%. При
така уговореното е видно, че процесната неустойка е съизмерима с размера на
законната лихва, определена от МС, съгласно делегацията на чл.86, ал.2 ЗЗД,
която към датата на сключване на договора е 10%. Следователно клаузата за
неустойка предвижда плащане на предвидимите вреди от неизпълнение на
паричното задължение до размера на законната лихва, поради което и не може
да се изведе извода, че тя излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, респ. че е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Видно от договора страните не са уговорили
друго обезпечение, наред с неустойка, а същевременно ищецът се е задължил
при неизпълнение да заплати на ответника идентична по размер неустойка,
поради което следва че е налице баланс в отношенията между страните.
Следва да се отбележи, че неустойката за забава обезщетява вредите на
кредитора за периода, докато е налице състоянието на неизпълнение на
задължението на длъжника, като времето, през което ще се начислява
неустойката, е поставено изцяло на волята и отговорността на последния. С
оглед на изложеното, настоящият състав намира, че уговорената в чл.8, ал.2 от
договора неустойка е действителна и обвързва страните, поради което и
предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗДД се явява основателен.
При така направените изводи настоящият въззивен съдебен състав
намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,
4
поради което и същото следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн.
чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат
възложени сторените от възз.страна във възз.производство разноски в размер
на 2958лв за адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2879/29.07.24г., постановено по
гр.д.№6408/23г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА БГ ЛЕНД КО АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Никола Вапцаров №3, ет.4,
оф.8, ДА ЗАПЛАТИ на АБ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.Съединение №38, сумата от 2958лв,
представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5