№ 20405
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110162843 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от "Ю.Б.” АД против В. Г.
М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Ю.Б.” АД твърди, че на 06.10.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК против В. Г. М. за сумата 176,90 лева, представляваща
главница, съгласно договор № *********. Въз основа на подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 54326/ 2022г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.11.2024г. В
срока по чл. 414 ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между
страните съществува облигационно правоотношение, въз основа на договор за издаване на
кредитна карта № *********/ 02.11.2016г. Същият навежда твърдения, че същият изпълнил
произтичащите от договора задължения и предоставил на ответницата договорения кредитен
лимит, а ответницата не престирала насрещно и не погасила ежемесечно задължението си
към банката. В исковата молба се поддържа, че предвид посоченото неизпълнение
кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на за сумата 1762,90 лева, представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта № *********/ 02.11.2016г., за което е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 11.11.2022г. по ч.гр. дело № 54326/ 2022г. по описа за Софийски районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Г. В. е подала отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователноста на иска. Ответницата оспорва да е получила
кредитна карта, както и ищецът да е преиздал същата, съответно да е получил новата карта.
В отговора се оспорва усвоеният кредитен лимит да е в размер на 1762,90 лева,
съответно размерът на непогасената главница да е в посочения размер, като се навеждат
доводи, че в претендираната в настоящото производство сума, освен главница, са включени
и вземания за договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
На следващо място, ответницата оспорва реда на погасяване на задълженията с
посочените плащания. В отговора се оспорва и размерът на непогасената главница, като се
релевират доводи, че ищецът не е съобразил извършените доброволни плащания преди
предявяване на иска.
Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност. В обобщение,
ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от събраните по делото писмени доказателствени
средства, чрез договор № *********/ 02.11.2016г., че между страните е сключен договор за
кредит. От Приложение № 1 към Общите условия на "Ю.Б." АД за издаване и използване на
кредитни карти Visa, Mastercard и American express се установява, че ГПР е 31,37 %,
изчислен съгласно чл. 10.8 от Общите условия при следните допускания: 1) максимален
кредитен лимит от 3000 лева, усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на
Пощенска банка; 2) при годишен лихвен процент 18,9 %; 3) начислени такса за разглеждане
на заявление за кредитна карта на основен картодържател, такса за използване на картата за
теглене на пари в брой; 4) изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер
месечни вноски, всяка в размер на 287,83 лева.
С Покана за изпълнение, връчена на ответницата на 19.07.2022г., ищецът е обявил волята
си да превърне кредита в предсрочно изискуем. В поканата е посочено, че ответницата
дължи главница в размер на сумата 1725,87 лева и договорна лихва в размер на сумата
252,03 лева.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза усвоената сума за периода
09.11.2016г.- 28.07.2020г. е в размер на сумата 2214,40 лева. Кредиторът е начислил
договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 456,22 лева, обезщетение за забава в
размер на сумата 246,81 лева, такси в размер на сумата 256,50 лева, такса за надвишен
кредитен лимит в размер на сумата 58,97 лева. Преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ответницата е платила сумата 1554 лева. След
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ответницата е
2
платила сумата 798,41 лева. Според вещото лице размерът на дължимата сума е 1678,90
лева, формирана от главница в размер на 1545,40 лева, договорна лихва в размер на сумата
66,35 лева, обезщетение за забава в размер на сумата 37,15 лева, такси в размер на сумата 30
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните към предмета на делото обстоятелства са възникнало облигационно
правоотношение между страните, въз основа на договор за кредит, предоставяне на
ответницата на уговорения кредитен лимит, настъпила изискуемост на вземанията по
договора, съществуване на основания, обуславящи възникване на предсрочна изискуемост
на вземането, съответно уведомяване на длъжника за волята на кредитора да направи
кредита предсрочно изискуемост.
В конкретния случай по делото не е спорно, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за издаване на кредитна
карта.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на
ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми,
за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено
по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е
наведен такъв довод.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Годишният процент на разходите е легално дефиниран в чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно
който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Понятието за общ разход по кредита за потребителя е дефинирано в чл. 3, буква, , ж‘‘
от Директива 2008/48/ЕО и в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и разходи, а именно съгласно чл. 3 от
Директивата, буква ж) "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
3
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съгласно Решение на СЕС по дело C-686/2019 г. в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Националният съд следва да
гарантира полезното действие на защитата на потребителите, търсена с Директива
2008/48/ЕО, така отредената му от правото на Съюза роля в тази област включва
възможността да се произнася по въпроса дали са спазени посочените изисквания, но
включва и задължението му да разгледа служебно този въпрос, стига да разполага с
необходимите за тази цел данни от фактическа и правна страна – в този смисъл Решение на
Съда на ЕС от 21 април 2016 г. по дело C?377/14. Следователно съдът следва служебно да
прецени дали размерът на ГПР е изчислен, включително дали е изчислен правилно
съобразно единната математическа формула – приложение № 1 към ЗПК и Директива
2008/48/ЕО.
В разглеждания договор ГПР е изрично посочен, налице е и посочване на фиксиран
лихвен процент и изброяване на такси, платими при определени обстоятелства от
потребителя. В конкретния случай кредиторът е начислил и други такси (напр. за
превишаване на кредитния лимит), които не са посочени като компонент на ГПР. Отделно от
изложеното посоченият размер на ГПР е по- висок от сбора на посочените компоненти,
което също е индиция, че кредиторът н е посочил всички разходи, формиращи ГПР,
съответно ответницата не е разполагала с всички данни, които имат отражение върху
обхвата на задължението му. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от
неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с
условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му
националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му
(в този смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C?348/14 Bucura). Поради това е налице
противоречие с член 19, параграф 1 от Директива 2008/48/EO във връзка с част I от
приложение I към, а именно от нея следва, че ГПР се изчислява по математическата
формула, която се съдържа в цитираното приложение и трябва да отразява с точност до един
знак след десетичната запетая всички бъдещи или съществуващи ангажименти, договорени
между кредитора и потребителя. В допълнение член 19, параграф 5, втора алинея посочва,
че ГПР трябва да се изчислява по еднообразен начин – в този смисъл Решение на СЕС от
19.09.2019 г. по дело С290/19.
Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере
какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни
предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес, т. е. това да
4
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя. На следващо място, друга цел на уредбата на ГПР е чрез императивни норми
да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Освен това императивните разпоредби, уреждащи ГПР, следва да се тълкуват в
светлината на Съображения 19 и 20 от Директивата, а именно: За да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по- специално годишния процент на разходите (ГПР), приложим за кредита и определян по
еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз; Общите разходи по кредита за потребителя
следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за
кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. ‘‘
Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под
формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, е от основно
значение за потребителя. Това е така, защото от една страна потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря,
така и от степента му на информираност. Това го принуждава да приеме условия,
установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им (в
този смисъл Решения на СЕС по дела С-377/14, С32/14, С-34/13 и С-226/12).
Съгласно Определение от 16.11.10 г. по дело С – 76/10 се предвижда, че Директива
87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега Директива
2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да
прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл. 4 от последната
директива и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит,
предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден
свръхповелителни норми на закона – чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО и чл. 19 ЗПК, поради
което съдът следи служебно за нейното спазване. В този смисъл Решение на СЕС от
04.10.2007 г. по дело C?429/05, с което се постановява, че на защитата на потребителите,
предвидена в Директивата за потребителския кредит, следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява да ли са спазени
специалните изисквания.
Неспазването на императивните изисквания на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО при
посочването на неверен ГПР засяга един от съществените принципа, на които се гради
правото на ЕС- защитата на потребителите, поради което това нарушение е съществено и
настоящият съдебен състав счита, че договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен на самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът сключения договор за потребителски кредит е
5
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с императивните разпоредби
на чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, от което следва, че на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът следва да върне само чистата стойност на ползваната сума (главницата), без да се
отчитат начислените въз основа на договора лихви, такси и премии.
При тълкуване на разпоредбите на ЗПК следва да се отчитат изискванията на
Директива 2008/48/ЕО държавите-членки да установяват санкции, които са пропорционални,
ефективни и възпиращи, както и да се възстанови съществуващото неравновесие между
страните. Тъй като съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски
кредит на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, то настоящият съдебен
състав споделя изразеното в практиката виждане, че в разглежданата хипотеза се касае за
особен вид частична недействителност, а не за нищожност, поради което приложение не
следва да намери двустранната реституция по чл. 34 ЗЗД - в този смисъл Решение №
50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г. о.
Следва да се има предвид, че ЗПК е специален закон спрямо ЗЗД и ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то ще се стигне до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23
ЗПК в специалния ЗПК - в този смисъл - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., Решение
№ 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г.).
Поради тези съображения подобно на частичната недействителност по чл. 26, ал. 4
ЗЗД договорът за потребителски кредит ще бъде недействителен само в частта си относно
уговорените лихви и такси, но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи на
договорно основание, а не на извъндоговорно такова.
Следва да се има предвид, че посочената санкция обхваща както възнаградителната
лихва, така и лихвата за забава (мораторната), тъй като ЗПК в посочената хипотеза не прави
разграничение между двата вида лихви. Съгласно императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК
не се дължат двата вида лихви, както и такси – в този смисъл Решение на СЕС от 27 март
2014 г. по дело C-565/12.
В настоящия случай ответницата е усвоила кредит в размер на сумата 2214,40 лева.
От посочената главница следва да се приспаднат платените суми от ответницата, вкл. и след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при съобразяване на
обстоятелството, че сумите са платени доброволно, а не в рамките на принудително
изпълнение, което обуславя неоснователността на иска.
6
Относно разноските по делото:
При този изход на делото, право на разноски има ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения
договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че
представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл.
101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта
на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият
закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
7
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника е
50 лева.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че на
процесуалния представител на ответницата следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Ю.Б." АД, с ЕИК ***********, против В. Г. М., с ЕГН
**********, за установяване на вземането на "Ю.Б." АД за сумата 1762,90 лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № *********/
02.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 11.11.2022г. по ч.гр. дело № 54326/ 2022г. по описа за Софийски
районен съд, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, с ЕИК ***********, да плати на адв. Р. Р. от Софийска
адвокатска колегия, с РГН **********, сумата 50 лева, представляваща възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита на В. Г. М., с ЕГН **********, в производството
по ч.гр. дело № 54236/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 400
8
лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на В. Г.
М., с ЕГН **********, в производството по гр. дело № 62843/ 2023г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав, на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, с ЕИК ***********, да плати на В. Г. М., с ЕГН **********,
сумата 15 лева, представляваща разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9