Решение по дело №445/2017 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

гр.Сливница  27 февруари 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното от съдия Гергинска гр. дело № 445 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Ищeцът, Д.И.А., е предявил срещу И.А.П. иск, с който иска да бъде развален договора за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №119, том І, дело №101/2011г. на нотариус при Сливнишки районен съд Георги Чинов, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника своя собствен недвижим имот, находящ се в село Алдомировци,община Сливница, а именно: 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот XV-593 в кв.6, целия с площ от 1168 кв.метра, при граници на целия имот: улица с ОК,ОК 72-73 ,УПИ XVI-591, УПИ И-592, УПИ XXI-594 и УПИ XIV-594,заедно с ½  идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, в режим на търпимост, със застроена площ от 64 кв.м. и разгъната застроена площ от 135,50 кв.м., срещу задължението ответника лично, или чрез трето лице да поеме цялата моя издръжка и гледане до края на живота му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сключването на сделката.

 В исковата си молба ищецът, твърди че до днес ответникът въобще не е изпълнявал поетите от него задължения. От години ищецът живее със съпругата си в гр. Божурище в кв. „Пролет”, вх. „Б”, ап. 16, а ответникът живее на друг адрес в Божурище. Твърди, че ответникът в началото се интересувал от ищецът и съпругата му, но не е поемал издръжката му. Помощта и гледането от страна на ответника се изчерпвала в това за закара ищецът или съпругата му на лекар, когато ищецът го помоли. Твърди ищецът, че от известно време не може да се обгрижва сам, а ответникът е международен шофьор и постоянно бил на път. Няколко пъти му се обаждал за да го помоли за изпълнява задълженията си по договора.  Няколко пъти вместо ответника, съпругата му посещавала ищецът и болната му съпруга, но посещението било като „на гости”. Изцяло ищецът се грижел за себе си и за съпругата си. Ищецът твърди, че  никога ответникът – лично или чрез трето лице не е давал пари за издръжката му. Той сам от пенсията си пазарувал всичко като лекарства, хранителни продукти, отопление и т.н., като често му се налагало да прибягва и до заеми.

В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Ответникът, И.А.П., е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, с който изразява желание за разваляне на сключеният с ищеца договор, но твърди различни съображения – твърди, че не му е предоставен о владението на прозесния имот; твърди че е извършвал ремонтни дейности , изразяващи се в: ремонт на покрив, пълен ремонт на две от стаите, както и изрязване и изнасяне на растителността от двора, в това число и пълно почистване на същия. Твърди, че лично и чрез съпругата си, полага ежеседмични грижи за ищеца, чрез осигуряване на храна, продукти, необходимост от транспорт, медицинско обслужване и пр. От 2014 г. обаче ищецът отказва всякакъв контакт с ответника, което освен, че лишава последния от възможност да ползва придобития имот, поставя същия и в състояние на невъзможност да изпълнява задълженията си по алеаторния договор.

Предлага сключването на спогодба в следния смисъл: Договорът между страните, обективиран в Нотариален акт № 119 том I per. № 790 дело № 101/2011 г. на Нотариус Георги Чинов, per. № 634 в НК с район на действие PC - Сливница да бъде развален, като доверителят ми няма да претендира стойността на направените от него подобрения в имота и всяка от страните да поеме направените от нея в настоящото производство разноски. Моли да бъде постановено РЕШЕНИЕ, с което: ДА се ПРОГЛАСИ РАЗВАЛЯНЕТО на договора между страните, обективиран в Нотариален акт № 119 том I per. № 790 дело № 101/2011 г. на Нотариус Георги Чинов, per. № 634 в НК с район на действие PC - Сливница, или: чрез одобряване на гореосочената спогодба, при съгласие от страна на ищеца или: по вина на ищеца, като осъдите същият да заплати на доверителя ми направените по делото разноски.

Редовно призован пред настоящата инстанция ответникът не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който признава исковата претенция на ищцовата страна. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от фактическа страна:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. При размяната на книжата, след получаването на представеният от ответника писмен отговор, с който признава иска, ищецът не е депозирали писмено становище относно направеното от ответника признаване на иска. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за признание на иска по чл.124 от ГПК.

 Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова претенция по чл.124 от ГПК е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

Отношение на разноските по производството, претендирани и от двете страни, съдът намира следното:

Предвид изхода на делото, а именно уважаване на ищцовата претенция, то съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски. В чл.78, ал.2 ГПК е предвидена възможността, ако ответникът не е станал причина за завеждане на делото и признае иска, разноските да се възложат върху ищеца. Настоящият случай обаче не е такъв. Видно от цитираната разпоредба, следва да са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки, а именно ответникът да не е причина с поведението си за завеждане на иска и да признае иска. В конкретния случай именно поведението на ответника е причина за предявяване на иска, а именно неизпълнение на поетите с процесния договор задължения.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 800 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 10,00лв. внесена държавна такса за вписване на исковата молба.

 

 Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

    

РАЗВАЛЯ сключения на 10.05.2011 г. алеаторен договор, с който Д.И.А., ЕГН: ********** *** е прехвърлил на И.А.П., ЕГН: ********** *** следния свой собствен недвижим имот, находящ се в село Алдомировци, община Сливница, а именно: 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот XV-593 в кв.6, целия с площ от 1168 кв.метра, при граници на целия имот: улица с ОК,ОК 72-73 ,УПИ XVI-591, УПИ И-592, УПИ XXI-594 и УПИ XIV-594,заедно с ½  идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, в режим на търпимост, със застроена площ от 64 кв.м. и разгъната застроена площ от 135,50 кв.м., срещу задължението на И.А.П. да поеме гледането и издръжката на Д.И.А., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив, за което е съставен нотариален акт № 119 том І, рег.№ 790 дело № 101/2011 година на  нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 634, с Район на действие Районен съд-град Сливница, вписан в службата по вписвания вх. рег. № 489 от 10.05.2011 година, Акт № 158  том ІІ дело № 366/2011 година, партидна книга  стр. 26956,26957.

 

ОСЪЖДА   И.А.П., ЕГН: ********** да заплати на Д.И.А., ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 860,00 / осемстотин и шестдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                           Районен съдия: