РЕШЕНИЕ
№ 1848
гр. Пловдив, 27.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2959 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.38, ал.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Подадена е
жалба от В.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу т. 2 и т. 3 от Решение № ППН-01-451/2020 от 31.08.2021г. на
Комисията за защита на личните данни и жалба от С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш.,
ЕГН **********, и А.С.Ш., ЕГН **********,***, срещу т. 1 от Решение № ППН-01-451/2020
от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни.
По жалбите е
образувано адм. дело №2815/2021 г. на Административен
съд – Пловдив, по което е постановено решение №42/11.01.2022 г., с което
жалбите са отхвърлени. Съдебният акт е отменено с решение № 10429/16.11.2022г.,
постановено по административно дело № 4108 / 2022 г. на Върховния
административен съд, в частта по жалбата на С.Н.Ш., А.Н.Ш. и А.С.Ш. и делото е
върнато за ново разглеждане с указния да се назначи съдебно - техническо
експертиза по искането на процесуалния представител на Ш.от съдебно заседание
на 19.11.2021 г., която да се произнесе по спорния въпрос относно броя на
камерите - 3 или 4, техният вид, къде се осъществява наблюдението, на какъв
носител, има ли данни за срока, за който се пазят тези записи.
Оспорващите С.Ш.,
А.Ш. и А.Ш., чрез процесуалния си представител при новото разглеждане на делото
поддържат, че Решение №
ППН-01-451/2020 от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни, в
частта му по точка 1 с която жалба №ППН-01-451 от 24.06.2020г. е оставена без
уважение като неоснователна по отношение на камери №2 и №3 (съгласно
номерацията в Констативен акт №ППН-02-3 от 06.01.2021г.), е незаконосъобразно.
Претендира се отмяна на оспорената част от решението и присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованата
страна - В.С.А., чрез процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата
страна - Н.А.А., не взема становище по допустимостта
и основателността на оспорването.
3. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, чрез
процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размер на
претенцията за разноски от жалбоподателите.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Производството пред КЗЛД е
образувано по жалба с вх. № ППН-01-451 от 24.06.2020г. на С.Ш., А.Ш. и А.Ш., с
твърдение за нарушения на Конституцията на Република България /КРБ/, Закон за
управление на етажната собственост (ЗУЕС), Закон за собствеността (ЗС) и ЗЗЛД,
изразяващи се в неправомерно инсталиране на система за видеонаблюдение,
изградена в недвижим имот, находящ се в гр. ***. Сочи
се, че нарушенията са извършени от Н.А.А. (за когото
в жалбата се твърди да е съпруг на В.А.) и се изразяват в монтирането на три
камери върху фасадите на сгради с идентификатори 00702.513.76.2 и
00702.513.76.3 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр.
Асеновград.
7. С писмо изх.№ППН-01-4512020г.#1 от
14.09.2020г. на КЗЛД, по реда на чл. 26 АПК, Н.А. е уведомен, че по жалбата на Ш.е
образувано административно производство, с предмет изследване на твърдения за извършвано от него
нерегламентирано видео наблюдение,. На основание чл.34, ал.3 от АПК, на А. е предоставена
възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да изрази писмено
становище, както и да направи възражения по изложените в жалбата твърдения.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне, писмо е
получено от адресата на 17.09.2020 г.
На 28.09.2020г. в КЗЛД е постъпило
становище с вх.№ППН-01-451#3 от Н.А., чрез адвокат Н.Ш., с което се заявява че системата
за видеонаблюдение е поставена от него, поради изострени отношения с
жалбоподателите и след множество подавани жалби пред различни институции. Видеонаблюдението е с цел охрана на имота, поради факта, че
семейството не живее на адреса и няма ежедневен контрол върху собствеността си.
8. Със заповед №РД-15-338 от
20.10.2020г. на председателя на КЗЛД, на основание чл.58, §1 от Регламент (ЕС)
2016/679 и чл.12, ал.1 и ал.4 от ЗЗЛД, относно жалба с вх. № ППН-01-451 от
24.06.2020г., е наредено извършването на проверка на място (гр. ***) от
комисия, която следва да установи изградена ли е система за видеонаблюдение и
какви са нейните технически параметри. Комисията е съставена от служители в
Отдел “Контрол и административно-наказателни производства“ на КЗЛД. Заповедта е
връчена на В.А. на 09.12.2020г. За резултатите от проверката е съставен
Констативен протокол, подписан от членовете на комисията и В.А., като са
изготвени и 12 броя графични изображения.
Според посочения констативен
протокол, на адреса (гр. ***) се намира поземлен имот (ПИ) в режим на
съсобственост, състоящ се от четириетажна жилищна сграда с един вход, прилежащо
дворно място и по-малка двуетажна къща. С.Н.Ш., А.Н.Ш. и А.С.Ш. са собственици
на третия жилищен етаж от сградата, както и на 1/2 от дворното място на имота и
1/2 от по-малката къща. В.С.А. и Н.А.А. са
собственици на първия и втория жилищен етаж от сградата, партерния етаж към
нея, както и на 1/2 от дворното място на имота и 1/2 от малката къща.
Съставен е също Констативен акт (КА)
№ППН-02-3/06.01.2021г., според който в хода на
проверката и по данни на Н.А.А. е установено, че през
лятото на 2019г., от негов познат, с превантивна и охранителна цел е изградена
система за видеонаблюдение, състояща се от три броя видеокамери, записващо
устройство и телевизор, на който се визуализира изходящия образ от
видеокамерите в реално време, както и на записите с видеокадри.
Установено е, че записващото
устройство се намира в жилището на втория етаж на жилищната сградата, където
живеят родителите на В.А.. Записите се съхраняват за срок от около четири дни,
след което автоматично се изтриват по реда на постъпването им. Достъп до
системата за видеонаблюдение имат само братът на В.А. и нейните родители.
Към момента на проверката, поради
неплатена интернет услуга, не е осъществен достъп до изходящия образ от
системата за видеонаблюдение в реално време. В тази връзка, от брата и
родителите на А. са изискани и предоставени графични изображения на изходящия
образ от камерите за видеонаблюдение на последните записи, съхранявани в
записващото устройство от дата 08.12.2020г.
Контролните органи констатирали, че
видеокамерите са разположени и са с обхват на видеозаснемане, както следва:
Камера №1 - монтирана на предната
фасада на сградата, на тераса на първия етаж и заснема подстъпа към входа на
имота, подстъпа към помещенията на партерния етаж на сградата, част от ул. “А. Свещаров“ и прилежащите към нея тротоари, както и части от
съседни имоти, разположени на срещуположната страна на улицата;
Камера №2 - разположена на
страничната фасада на сградата, до тераса на първия етаж и заснема входа към
имота от вътрешната страна, част от дворното място, подстъпа към входа на
сградата и част от по-малката къща, включително и подстъпа към нейния вход;
Камера №3 - монтирана на страничната
фасада на по-малката къща и заснема част от дворното място на имота, част от
задната фасада на жилищната сградата и нейния партерен етаж, както и подстъп
към допълнителна постройка в дъното на имота, която по данни на А. е изградена
от жалбоподателите.
Физически лица, чиито лични данни се
обработват посредством изградената система за видеонаблюдение са посетители в
имота, живущи в съседни имоти, както и случайно преминаващи по улицата и
прилежащите ѝ тротоари физически лица.
Прието е за установено, че системата
за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но няма
възможност за тяхното лицево разпознаване. Предоставени са доказателства за
предприети технически и организационни мерки за защита на данните. На
проверяващият екип не са представени документи (правила, процедури, инструкции
или други), регламентиращи обработването на лични данни чрез изградената
система за видеонаблюдение. Проверката констатира, че на видни места в
проверявания обект има поставени информационни стикери, предупреждаващи за
осъществяваното видеонаблюдение, които не съдържат информация относно
администратора на лични данни, както и данни за контакт с него.
9. С писма изх. № ППН-01-451/2020г.#8 от 08.02.2021г. и №
ППН-01-451/2020г.#12 от 18.03.2021г. на
КЗЛД на Н.А. и В.А. са изпратени копия от КА
№ППН-02-3 от 06.01.2021г., с указание, че в 7-дневен срок следва да предостави
информация за лицата, имащи достъп до изградената система за видеонаблюдение
(братът на В.С.А. и нейните родители). Писмото до А. е получено на 11.02.2021г.
10. С писмо изх.
№ ППН-01-451/2020г.#16 от 09.07.2021г. на КЗЛД са уведомени Н.А. и В.А., че
разглеждането по същество на жалба вх. № ППН-01-451 от 24.06.2020г. е насрочено
на 14.07.2021г. от 13:00ч. В закрито заседание на КЗЛД, проведено на
02.06.2021г., е решено, че жалбата е процесуално допустима, а като страни в
производството са конституирани: жалбоподател - С.Ш., А.Ш., А.Ш.; ответна
страна- Н.А., В.А.. Посоченото писмо е получено от Ангел А. - син на
12.07.2021г.
С писмо изх. № ППН-01-451/2020г.#17
от 09.07.2021г. на КЗЛД са уведомени С.Ш., А.Ш. и А.Ш., че разглеждането по
същество на жалба вх.№ ППН-01-451 от 24.06.2020г. е насрочено на 14.07.2021г.
от 13:00ч. Писмото е получено от С.Ш. на 12.07.2021г.
На 13.07.2021г. по електронна поща
от С.Ш., А.Ш. и А.Ш. са представени бележки по същество и
приложения. В тази връзка е съставен протокол № ППН-01-451#20/20 от
14.07.2021г. на КЗЛД, в който е отразено процесуално действие за нуждите на преписката - направена екранна
разпечатка на публикувана на електронен адрес https://t.me./s/nikolay_angelov, чрез уеб браузъра Гугъл Хром -
търсачка Гугъл, информация, в обем от 20 страници.
Преписката е разгледана на
14.07.2021г. от КЗЛД в състав: В.К.- председател, Ц.Ц.
и В.Ц.- членове, за което е съставен Протокол №30, при което единодушно е прието
оспореното по делото решение, с което по т. 1 е оставена без уважение жалба вх. №
ППН-01-451 от 24.06.2020г., по отношение на камери № 2 и № 3 (съгласно
номерацията в Констативен акт №ППН-02-3 от 06.01.2021г.). За да постанови този
резултата колективният орган приел, че за администраторите на лични данни като
собственици на имот, който влиза в обхвата на заснемане, съществува легитимен
интерес за обработване на лични данни
посредством описаната система за видеонаблюдение с цел охрана на имуществото,
който интерес е преимуществен пред правото на защита на личните данни на
субектите, чиито данни се обработват. С оглед събраните по преписката
доказателства за влошени междуличностни отношения между страните -
съсобственици на имота, е формиран извод за надделяващ легитимен интерес на
ответниците от извършване на охрана чрез видеонаблюдение.
11. По делото бе
допусната съдебно – техническа експертиза с вещо лице – инж. А.К., чието
заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда.
Експертът е установил, че в имота има инсталирани 4 бр. външни камери за
видеонаблюдение, статични, неуправляеми, със следното разположение: 1 бр. на
фасадата на къщата в процесния имот, която заснема тротоара на улицата; 1 бр.
на фасадата
на къщата в процесния имот, която заснема вътрешния двор; 1 бр. на фасадата на
друга постройка в имота, която заснема вътрешния двор; 1 бр. на терасата на
първи жилищен етаж, която заснема съседна тераса и вътрешен двор. В помещение
на втори жилищен етаж се установява записващо устройство, към което камерите са
свързани с коаксиален кабел. Записващото устройство е свързано с телевизор,
който позволява преглеждане на излъчвания от камерите сигнал. В паметта на записващото
устройство не са открити записи. Системата има монтиран твърд диск, който към
момента е неработещ. Устройството е конфигурирано за достъп до мрежа (интернет).
Вещото
лице е изследвало налични видеозаписи от камерите чрез достъп до канал в уеб
платформата „Телеграм“. Записите са с дати:
28.05.2019г., 18.02, 03.03, 15.03, 08.04, 21.04 и 07.06.2021г. Експертът
установява, че така изградената система за видеонаблюдение не позволява
извършване на лицево – идентификационно разпознаване по метода на лицево –
идентификационна експертиза по външни признаци. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че методът на лицево – идентификационна експертиза по външни признаци
е криминалистичен алгоритъм за определяне на дадено лице. За да се извърши е необходим
сравнителен материал и данни за специфичните лицеви белези на лицето. От
софтуерна гледна точка също са известни механизми за лицево-идентификационно
разпознаване, но за да работят те отново е необходим сравнителен материал.
Процесната система позволява разпознаване по силует на субекта при наблюдение
от друго лице, което е запознато с външността на заснетото, а не по
специфичните лицеви белези на лицето, но това разпознаване не е лицево –
идентификационно разпознаване. Тоест възможно е заснетото лице да бъде разпознато,
ако имаме достатъчни и трайни впечатления за неговите външни белези в паметта
си. Това не е способност за разпознаване на предварително подготвено лице като
експерт, а житейска способност.
IV. От правна
страна:
12. По ред на чл. 38 от ЗЗЛД всяко
заинтересовано лице, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и
по този закон има право да сезира Комисията за защита на личните данни в срок 6
месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването
му.
По жалбата Комисията
се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2,
букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679
или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях
да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС)
2016/679, както и по глава девета. Когато жалбата е очевидно неоснователна или
прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане.
Според чл. 8
от Правилника за дейността на КЗЛД (обн. ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.) Комисията
разглежда и решава въпроси от своята компетентност на открити заседания Заседанията на комисията се
провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав Комисията
взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа.
По смисъла
на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679, а именно всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Според чл.
4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработване“ на лични данни означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Понятието за
„администратор" на лични данни визира физическо или юридическо лице,
публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други
определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и
средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на
държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне
могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че административният акт в оспорената част се
явява издаден от компетентен орган в предвидената форма
и с необходимо мнозинство по смисъла на
чл.9, ал.4 вр. чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД като съдържа нужните на фактическите и правни основания.
Според заложеното в чл.5 от
Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани
законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на
данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за
конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по
начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на
архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за
статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с
първоначалните цели („ограничение на целите“); да са подходящи, свързани със и
ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват
(„свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат
поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да
се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни,
като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“); да са
съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на
данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се
обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги
срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в
обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически
цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите
технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да
бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на
съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на
сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или
незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или
повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки
(„цялостност и поверителност“).
Следва да се съобрази и съдебната
практика, формирана по преюдициално запитване за тълкуването на чл.3, параграф
2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври
1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за
свободното движение на тези данни (идентичен с чл.2, §2,
б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679), отразена в Решение от 11.12.2014г. по дело
№С-212/13 на Съдът на Европейския съюз (СЕС), с поред която посочената норма
трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение,
извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно
запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в
семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на
собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не
представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или
домашни занимания по смисъла на тази разпоредба“.
Нормата на чл. 8 от Хартата
основните права на ЕС /Хартата/ разграничава правото на защита на личните данни
от защитата на неприкосновеността на личния живот, като предвижда допълнителни
гаранции в пар. 2 и пар. 3
от същата разпоредба, а именно, че личните данни трябва да се обработват
честно, за конкретни цели и на основата на съгласие на субекта на данни или
друго легитимно основание, посочено в закон, както и че всеки има право на
достъп до данните, които го засягат, и право на корекция на тези данни, като
контролът за спазването на посочените правила се осъществява от независим орган
на публичната власт.
В случая от събраните данни от
проведената контролна проверка и неоспорената съдебна експертиза се установява,
че камери № 2 и № 3 (съгласно номерацията в Констативен акт № ППН-02-3 от
06.01.2021г.), съответстващи по експертиза на: 1 бр. на фасадата на къщата в
процесния имот, която заснема вътрешния двор; 1 бр. на фасадата на друга
постройка в имота, която заснема вътрешния двор, са насочени към
видеонаблюдение на вътрешния периметър на имота, собствеността на В.А. и Н.А..
Така изградената система не позволява извършване на лицево – идентификационно
разпознаване по метода на лицево – идентификационна експертиза по външни
признаци. Тоест не се установява техническа възможност за обработка на лични
данни.
Що се отнася до защитата на
неприкосновеността на личния живот, установената възможност за разпознаване по
силует на заснетите във вътрешния периметър на имота лица, се явява оправдана
от легитимен интерес на собствениците с цел охрана на имуществото, който
интерес е преимуществен. Следователно решение на КЗЛД в оспорената част се
явява постановено в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане
на съдебни разноски следва да бъде уважена. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка от двете съдебни
инстанции.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш.,
ЕГН **********, и А.С.Ш., ЕГН **********,***, срещу т. 1 от Решение №
ППН-01-451/2020 от 31.08.2021г. на Комисията за защита на личните данни.
ОСЪЖДА С.Н.Ш., ЕГН **********, А.Н.Ш., ЕГН **********, и А.С.Ш.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Комисията за защита на личните данни сумата
от общо 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/