РЕШЕНИЕ
Номер 260443 06.04.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На двадесет и шести август двехиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
3869 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-003729/13.05.2020г. издадено от ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, в частта с което на Г.Д.У., с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв.
за нарушение по чл.190, ал.3, вр. с чл.185 от ЗДвП. Със същото НП е наложена и
наказание за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, но в тази част то не е обжалвано
и е влязло в сила.
Жалбоподателят У. моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител,
но в писмено становище намира НП за законосъобразно.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, тъй като е подадена в
срок и от лице имащо правен интерес. По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.04.2020г. около 10.50 ч. жалб.У. *** МПС – товарен автомобил марка „МАН”
с рег. № **. На бул.“Цариградско шосе“ в близост до № 53 бил спрян за проверка
от автопатрул на ПП - Пловдив. При извършената проверка било констатирано от
свид.К.Д.П.– полицейски служител, че жалбоподателя управлява с неплатена глоба
по фиш GT №**г. Всъщност повода да бъде спрян жалбоподателят бил факта, че бил с
непоставен предпазен колан. За горното на жалб.У. му бил съставен АУАН серия АА
№ 540074 от същата дата. Въз основа на посочения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление. Междувременно жалбоподателя заплатил
наложената глоба по посочения по-горе фиш, а така също и глобата за
управлението без предпазен колан по процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя К.Д.П. разпитан като
свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта,
както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД,
Заповед 1 бр., заверени копия от квитанция за платена глоба в размер на 20лв,
заверено копие от фискален бон за превод на сумата от 50лв като глоба по
процесното НП, които Съдът възприема и кредитира. Селдав да се посочи , че АУАН
е изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия
се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да
бъде оборен. Последното не бе сторено. Всъщност по фактите не се и спори.
При горното фактическо положение Съдът намира, че действително
управлявайки с неплатена глоба по фиш жалбоподателя не е извършил
административно нарушение. На първо място нормата на чл.190, ал.3 НПК не
въвежда правило за поведение, което ако бъде нарушена да е скрепено със
санкция. Тази норма само сочи срок за доброволно изпълнение, с което е избавило
администрацията от нуждата да отправя покана до всеки един нарушител да плати
наложената му глоба. Санкцията при неплащане в срок на задължението – публично
държавно вземане, каквото представлява глобата, е възможността същата да се
събира по принудителен ред в изпълнително производство. Последното пък би могло
да доведе до редица други неблагоприятни последици за длъжника, включително
допълнителни разноски по това производство. Неплащането на глобата обаче не
представлява състав на нарушение, което на свой ред да се санкционира с нова
глоба. Всъщност няма как да се налага глоба върху глоба, още повече ЗДвП урежда
обществени отношения свързани с безопасността на движението, а не е финансов
закон уреждащ материя от посочения вид. На следващо място дори да се допусне,
че неплащането на глобата е административно нарушение, то следва да се посочи
кога е настъпил падежа по фиша, за да е ясно дали към датата на проверката все
пак този месечен срок не е изтекъл. В случая фиша е датиран от 2019г., но не е
ясно дали е бил връчен и кога на жалбоподателя. Това налага в тази част процесното НП да бъде отменено.
С
оглед горното основателна е и претенцията за присъждане на разноски на
жалбоподателя по делото. Съгласно приложения списък с разноски и договор за
правна защита и съдействие, жалб.У. е заплатил сумата от 350лв за изготвяне на
жалба и процесуално представителство. Според настоящата инстанция обаче
изготвянето на жалбата се поглъща от осъщественото процесуално представителство
и следва да му бъде присъдена сумата от 300лв., която да остане в тежест на ОД
МВР Пловдив. Това е и минимума, съгласно
закона и наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски по изготвянето на жалбата следва да се присъдят само в случай, че в
последствие не е осъществено представителство, какъвто случая не е. Ето защо и
на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва да се присъди само сумата от 300лева за
осъщественото представителство от повереник, включително и за изготвянето на
жалбата срещу НП.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003729/13.05.2020г. издадено от **
група в Сектор ПП - гр.Пловдив, в частта с което на Г.Д.У., с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лв. за
нарушение по чл.190, ал.3, вр. с чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР
ПЛОВДИВ да заплати на тъжителя сумата от 300лв разноски за повереник по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.