Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5392 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на З.то (КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът
И.П.И. твърди, че кат велосипедист пострадал при пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 20.04.2017 г. на кръстовището на бул. Съединение и ул.
Никола Вапцаров в гр. Девня. ПТП било причинено от водача на л.а. Ситроен с
рег. № ******Т.П.Т.. Твърди, че водачът на лекия автомобил не зачел предимството
на движещия се в лентата за насрещно движение велосипедист, предприел маневра
завой наляво и последвал удар, от който ищецът паднал на земята и получил
травматични увреждания – множество счупвания на лявата подбедрица, открито
вляво, голяма кожна рана по предната повърхност на лявата подбедрица. Ищецът
бил хоспитализиран, като преминал през оперативна интервенция за открито
наместване на фрактурата с поставяне на вътрешна фиксация на тибула и фибия.
Впоследствие се наложила втора операция за отстраняване на некротична тъкан в
областта на травмата. По лекарско предписание счупеният крайник не трябвало да
се натоварва в период на поне 8 седмици, като същият бил обездвижен с шина и се
налагало ползване на помощни средства за придвижване. По тази причина била
необходима помощ от близки за елементарни битови и хигиенни нужди. Ищецът
твърди освен силните болки да е преживял стрес, сънувал кошмари, започнал да се
страхува от превозни средства. Имал множество оперативни белези в областта на
крайника, ограничени движения, изпитвал болки при промяна на времето. За своето
лечение ищецът заплатил сума от 58 лв. Ищецът твърди, че към датата на ПТП
водачът на лекия автомобил имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника. Претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.1.2-18 г.
- изтичане на 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства
пред застрахователя, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 58
лева, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2017 г. - датата, на която е
направен разходът.
Ответникът
не е подал отговор в срок.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв. А., поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез адв. К., оспорва исковете. Твърди, че посоченият в исковата
молба механизъм не отговаря на описания в протокола за ПТП, както и че водачът Т.Т.
няма вина за процесното ПТП.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
В
констативен протокол за оглед на ПТП с пострадали лица № 928/20.04.2017 г. и
Протокол за оглед на ПТП от 20.04.2017 г. е отразено осъществяване на ПТП в
района на гр. Девня, бул. Съединение и ул. Никола Вапцаров между л.а. Ситроен,
рег. № ******управляван от Т.П.Т. и велосипедистът И.П.И..
При
съобразяване на събраните по делото писмени доказателства, фотоалбум и гласни
доказателства, като вероятен механизъм на ПТП вещото лице инж. С.А. сочи:
движение на л.а. Ситроен по бул. Съединение в гр. Девня с посока към ул. Никола
Вапцаров. На кръстовището, образувано от двете улици, водачът предприема
маневра ляв завой към ул. Н. Вапцаров. В същото време в обратна посока по бул.
Съединение се движи велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван
от И.И.. В зоната на кръстовището следва удар с челната част на лекия автомобил
в областта между регистрационния номер и бронята под левия фар и лявата
странична част на велосипеда. Велосипедът и велосипедистът са отхвърлени
надясно и напред за посоката на движение на велосипеда и падат на пътното
платно. Отчитайки оставените от л.а. „Ситроен“ спирачни следи инж. А. дава като
скорост на същия преди реализиране на процесното ПТП около 24 км/ч. Вещото лице
сочи, че в момента, в който лекият автомобил е навлязъл в насрещната пътна
половина, велосипедът се е намирал от мястото на удара на 7,5 м. Опасната зона
за спиране на велосипеда при конкретните пътни условия и скорост 30 км/ч е била
около 19-20 метра, поради което велосипедистът не е разполагал с техническа
възможност да спре преди траекторията на движение на автомобила. Експертът
сочи, че водачът на лекия автомобил е
разполагал с възможност да възприеме велосипедът преди започване на
маневрата.
По
отношение на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Т.Т.. Свидетелят посетил ищеца в
болницата, там той се разплакал и споделил,че се чувства зле. По време на
3-4-месечния престой в болницата свидетелят посещавал ищеца. Знае, че след
изписване е бил подпомаган от майка му и жена му. Свидетелят го карал на
превръзки през 2-3 дни. През лятото кракът започнал да гние, виждали се червеи
в плътта. Раната била открита и се промивала редовно. Ищецът много се
притеснявал от невъзможност ада работи, уплашил се, че ще му режат крака.
Ищецът го е виждал няколко пъти да плаче. След инцидента не излиза и не се
среща с други приятели. Свидетелят и други техни приятели го подпомагат,
пазарувайки.
Видно
от приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Б.Б., в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания: множество фрактури на костите на лявата подбедрица, посттравматичен
остеомиелит на левияголям пищял, разкъсно-контузна рана с размери 10 на 5 см.
на лявата подбедрица. Получените многофрагментни фрактури на лявата подбедрица
са довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, като лечението продължава. Счупените кости са били
имобилизирани чрез външен фиксатор, включена е била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След 36-дневно болнично
лечение ищецъте е изписан и лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, превръзки през 3 дни, предписан режим на не стъпва на
оперирания крак и обезболяващи и антикоагулентни лекарства. Външният фиксатор е
свален след 1 г. и 3 месеца, като ищецът е бил подложен на оперативно лечение
за извършване на кожна пластика. След свалянето на външния фиксатор е
установено скъсяване на оперирания крак. Поради появил се остеомиелит в
областта на горната рана и към настоящия момент ищецът се нуждае от смяна на
превръзки, не стъпва на левия си крак и се придвижва с патерици. Лечебният и
възстановителен период продължава вече 1
г. и 8 месеца. Вещото лице посочва, че най-интензивни за ищеца болките и
страданията са били 3-4 месеца непосредствено след злополуката. Занапред ищецът
ще търпи спорадични болки при провеждане на превръзките и гнойната ляна на
лявата подбедрица, както и при рязка промяна във времето. Към настоящия момент
ищецът се придвижва с две патерици. В горната част на лявата подбедрица имала
рана с дължина 5 см. със зачервени ръбове и изтичаща гнойна колекция от отвора
й. Счупените кости на подбедрицата все още не са консолидирани напълно поради
съществуващия костен гноен възпалителен процес.Движенията на глезенната става
са ограничени при укстензия с 10 градуса. Общо мускулатурата на левия крак е в
състояние на хипотрофия. Има причинна връзка между заплатената потребителска
такса от 58 лева и необходимостта от провеждане на лечение.
В
съдебно заседание по повод събраните гласни доказателства д-р Б. добавя, че т.нар.
бели червеи не могат да се образуват при поставяне на превръзки с йодасепт. Ако
ищецът не е правил превръзки повече от седмица това е възможно. Остеомиелитът е
лош процес, който е с години и може да остане. От медицинска гледна точка към
настоящия момент няма пречка ищецът сам да отива до тоалетна и да се обслужва,
да се къпе.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Ситроен“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични
увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното
деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие се доказва от
заключението на Автотехническата експертиза, протоколи за оглед и фотоалбум. По
делото не са събирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеляТ.Т., поради
което няма основание за обсъждане на същите (в който смисъл доводи са изложени
в писмените бележки на ответната страна). Въз основа на тези доказателства,
съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Ситроен“ е причинил настъпване на
произшествието, като е предприел маневра ляв завой без да пропусне насрещно
движещия се велосипедист – нарушение на чл. 37 ЗДвП. Дори да се приеме, че
съдът дължи разглеждане на ненаправеното в срока възражение за съпричиняване
същото е неоснователно. ПТП е настъпило в светлата част на деня – 18:50 през м.
април (в този смисъл без значение е дали велосипедът е бил оборудван с
изискваните по чл. 79 ЗДвП светлоотразители, значението на които е релевантно в
тъмната част на денонощието и при намалена видимост). Не се установяват
обстоятелства, ограничаващи видимостта на водача на автомобила. Ето защо при
изцяло предотвратим удар от страна на водача на лекия автомобил, възражението
за съпричиняване е неоснователно.
Вината
на деликвента се предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват
неговата вина, съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.
От
въпросното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания: множество
фрактури на костите на лявата подбедрица, посттравматичен остеомиелит на левия голям
пищял, разкъсно-контузна рана с размери 10 на 5 см. на лявата подбедрица. Установено
е скъсяване на оперирания крак и ищецът продължава да се придвижва с патерици, движенията
в глезенната става продължават да са ограничени. Наличието на остеомиелит
предполага продължаваща смяна на превръзки и съпровождащите я болки.
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от
травматични увреждания, преживян стрес. Същевременно обаче съдът съобразява изводите
на вещото лице, че ищецът, с днешна дата, не се нуждае от помощта на трето лице
за придвижване, извършване на дейности от ежедневието и хигиена.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 3-4
месеца от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване
на крайниците. През този период ищецът е разчитала изключително на помощта на своята
съпруга при придвижване и обслужване. Съдът отчита, че към момента ищецът не е напълно
възстановен, поради скъсяване на крака ищецът ще продължи да се придвижва с
патерици. Не е възможно пълно възстановяване, наличен е остеомиелит. Вещото
лице не дава прогноза за пълно възстановяване на ищеца.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца
обезщетение от 50000 лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен. Основателен
е и искът за имуществени вреди в размер на 58 лв. Към делото е приложена молба
от 12.12.2017 г. на ищеца до ответното дружество с приложени към нея
констативен протокол за оглед на ПТП, протокол за оглед и фотоалбум,
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, епикризи и болнични листове,
фактура за потребителска такса. Съдът намира, че по аргумент от чл. 106, ал. 5 КЗ за произнасяне по основателността на претенцията ответникът не се е нуждаел
от изисканите с писмо от 14.12.2017 г.: постановление за прекратяване на
наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към
него. Ето защо приложима е разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ и ответното дружество дължи законна лихва считано от 05.01.2018 г. по
отношение на претендираните имуществени и неимуществени вреди.
По отговорността за
разноски:
С
определение от 10.05.2018 г. ищецът е частично освободен от заплащане на
държавна такса и освободен от заплащане на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 50 лв. –
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
По
искането за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. – по делото е представено пълномощно (л. 45), но не и договор за правна
защита и съдействие, в което да е отразена дължимостта на същото в хипотезата
на чл. 38 ЗАдв. Ето защо няма основание същото да се възложи в тежест на
ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 2002,32 лв., както и
разноски в размер на 700 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК – З.“
АД,
ЕИК ******* да заплати на И.П.И.,
ЕГН **********, по банкова сметка *** ***&
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 20.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата;
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 58 лева обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 20.04.2017 г. (заплатена потребителска
такса за болничен престой в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД в периода 20.04.2017 г.
– 26.05.2017 г.), ведно със законната лихва от 05.01.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода 26.05.2017
г. – 04.01.2018 г.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 50 лв.
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК – З.“
АД,
ЕИК ******* да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2702,32 лв. – държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: