РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Сливен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. П.а - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.ова
като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело №
20212230105269 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
установителен иск за собственост, намиращ правно си основание в чл. 124, ал.
1, т. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът Д. И. У. твърди, че по силата на нотариален
акт № 190, том X, дело № 3322/1994 година, с вх. регодина № 3325 от
24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен, е собственик на имот с
пл. № 2010 (две хиляди и десет), част V в местността „А. д." в землището на
гр. Сливен с площ 1960 кв. м, при граници - път, П. Ш., К. Д. и Н. С.. Поради
обстоятелството, че съседни на него имоти нямали достъп до тях, ищецът,
като добросъвестен съсед, им предоставил възможност да преминават през
част от неговото дворно място.
Твърди, че през лятото на 2021 година, след предприети действия от
„Виваком“ по поставяне на разпределителен стълб, установил че мястото,
където се опитвали да поставят стълба, и който доброжелателно предоставил
за преминаване от неговите съседи, е отразен в КККР като „друг поземлен
имот за движение и транспорт“ с вид собственост - публична общинска с
идентификатор № 67338.416.131. Същевременно неговият имот бил отразен
като имот с идентификатор № 67338.416.138., област Сливен, община Сливен,
1
гр. Сливен, м. „Д.р.", вид собственост - „частна“, вид територия -
"Земеделска“, НТП Овощна градина, стар номер 2882010, но с площ от 1744
кв. м., която е значително по - малка от посочената в документа му за
собственост.
Ищецът твърди, че не бил съгласен с така отразеното, тъй като считал, че
имот с идентификатор № 67338.416.131 по КККР в частта, заключена между
очертаната в КККР южна граница, неговият имот - северната граница на имот
с идентификатор № 67338.416.143 и РГО 458 по КККР, не е общинска
собственост, поради което подал настоящата искова молба, с искане да се
образува съдебно производство в хода на което да се да установи посочения
по-горе факт. Основанията, на които базира твърденията си, се изразяват в
следното:
Съгласно нотариален акт № 190, том X, дело № 3322/1994 година с
вх.регодина № 3325 от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен
закупеният от него имот е с една единствена граница - път, който
представлява северната такава. Всички останали граници на имота са негови
съседи, на които им предоставил възможност да минават до имотите си.
След случилите се събития направил справка в ГИС на община Сливен,
официално достъпна на интернет страницата на Община Сливен, от която
установил, че е налице ПУП - план на улична регулация, който предвиждал
изграждането на улица, конкретно с о.т. 1009-1110-1116-1117-1118 до 1119,
както и на УПИ - I за трафопост в кв. 202, м.“Д.р.", селищно образувание „И.“
в землището на гр. Сливен. Този ПУП-ПУР, не е приложен и не е настъпил
вещно-прехвърлителния му ефект.
Ищецът твърди, че при това неизвършено административно
производство и без да се изследва действителния собственик на имот с №
2010 (сега с идентификатор № 67338.416.138 по КККР) Община Сливен
съвсем неоснователно и необосновано, посредством отразяването в КККР на
гр. Сливен заявява, че е собственик на посочената по - горе част от имот с
идентификатор № 67338.416.131.
Сочи, че правният му интерес от завеждането на настоящата искова
молба произтичал от обстоятелството, че оспорваната част от имот с
идентификатор № 67338.416.131, представлявал част от притежавания от него
имот с пл. № 2010 (две хиляди и десет), част V в местността „А. д.“ в
2
землището на гр. Сливен, съобразно границите и площта, описани в
нотариален акт № 190, Том X, дело № 3322/1994 година с вх.регодина№ 3325
от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен. При изследването
назад във времето при прехвърлянето на правото на собственост на имота,
частта от който му е продаден, се установявало, че никога посочената от него
и оспорвана част, не е била общинска собственост. За това свидетелстват
нотариален акт № 50, том V, дело 1230/69 година и нотариален акт № 134,
том III, дело № 1643/69 година с вх. регодина № 137/22.09.1969 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Община Сливен, че имот в частта от имот с идентификатор
№ 67338.416.131 между очертаната в КККР южна граница на имота на ищеца
- северната граница на имот с идентификатор № 67338.416.143 и РГО 458 по
КККР на гр.Сливен, не е общинска собственост.
С допълнителна молба се твърди, че в периода от завеждането на
исковата молба до изготвянето на настоящата допълнителна такава, била
извършена промяна в КККР на гр.Сливен, която се изразява в следното:
В спорната част от имот с идентификатор № 67338.416.131 - между
очертаната в КККР южна граница на имот с идентификатор № 67338.416.138,
северната граница на имот с идентификатор № 67338.416.143 и РГО 458 по
КККР на гр. Сливен, бил отделен нов имот с идентификатор № 67338.416.465,
като остатъкът от спорния имот остава като част от имот с идентификатор №
67338.416.131, заключен между имот с идентификатор № 67338.416.465, имот
с идентификатор № 67338.416143, имот с идентификатор № 67338.416.142 и
имот с идентификатор № 67338.416.139. При това положение следвало да
бъде променен и петитума на исковата молба в тази част, а именно: Съдът да
признае за установено по отношение на Община Сливен, представлявана от
Кмета, че поземлен имот с идентификатор № 67338.416.465, находящ се в м.
„Д.р.“ - гр. Сливен, с площ 90 кв.м., е трайно предназначение на територията-
урбанизирана и начин на трайно ползване - „за съоръжение на
електропровод“, съгл. КККР, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006
година на Изпълнителния директор на АК, при граници - 67338.416.138,
67338.416.131 и 67338.416.139, както и че 65 (шестдесет и пет) кв.м,
представляващи приблизително изчислена част от имот с идентификатор №
67338.416.131, заключена между имот с идентификатор № 67338.416.465,
3
имот е идентификатор № 67338.416.143, имот с идентификатор №
67338.416.142, имот с идентификатор № 67338.416.139 и РГО 458 по КККР на
гр.Сливен, съгласно изчисления от информационна система KAIS, не са
общинска собственост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата
претенция.
Позицията на ответника е, че с въведените в исковата молба твърдения,
ищеца отрича при придобИ.ето на правото на собственост върху имот №
2010, последният да е граничил с път - тогавашна държавна собственост от
изток и юг. При служебно направена справка от ответника се установило, че
по данни от най - стария съществуващ Кадастрален план на местност „Д.р.“
от 1989 година, имот № 2010, има само един единствен съседен имот,
представляващ частна собственост - имот с № 2009, намиращ се западно от
имот № 2010. От северна, източна и южна страна, имот с № 2010 се намира в
съседство с път, който към онзи момент е бил държавна собственост. В
периода 1989 – 1994 година, не са налице изменения в Кадастралния план на
местност „Д.р.“, землище гр. Сливен от 1989 година. С допълването през 1999
година на посочения по - горе план, също не се въвеждат промени по
отношение на имот № 2010. При оценка на фактите се прави извод, че през
1994 година имот №2010 е граничел с път на изток и на юг, съответстващ на
имот с №67338.416.131, публична общинска собственост според действащия
подробен устройствен план на местност „Д.р.“ до 2021 година. През 2021
година Община Сливен обособява частта от имот с №67338.416.131,
заключена между имот с №67338.416,138 и имоти с № 67338.416.143 и №
67338.416.139, като отделен недвижим имот, частна общинска собственост с
№ 67338.416.465, с площ 90 кв.м., предназначен за трафопост, като е актуван
с Акт за частна общинска собственост № 4409 от 29.11.2021 година. При
наличието на тези факти се установява, че процесните имоти с
идентификационен № 67338 416.465 и частта от имот с идентификационен №
67338.416.131, със съседи имоти с номера - № 67338.416.465, №
67338.416.143, №67338.416.139 са съответно частна общинска собственост и
публична общинска собственост, което означава, че исковете, предявени от Д.
И. У., са неоснователни.
4
Възразявайки сочи, че при изготвяне на плана за регулация през 2006
година за цялата местност, имот с идентификатор № 67338 416 465 е отреден
за трафопост. При действащите норми през 2005 година и 2006 година, за
прокарване на регулации за цели квартали, се е изисквало от
енергоразпределителното дружество да се обособят точки за сгради и
съоръжения за разпределение на електроенергия. Счита се, че описаните в
исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца,
не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по
делото. Според позицията на ответника и видно от представения от ищеца
нотариален акт за собственост от 1994 година същият се е съгласил с
фактическото положение на имота. Към нотариалния акт е приложена скица,
издадена от общинската администрация, която кореспондира с извадката от
кадастралния план от 1989 година, тъй като в годината на придобИ.е на имота
от ищеца, не е имало действащ кадастър, т. е. твърдяното от него отстъпено
право на преминаване за съседните имоти, не е подкрепено с никакви
доказателства за учредяване на сервитут, а кореспондира с фактическото
положение за улица (път) съществувала много преди придобИ.ето на
собственост от ищеца. Твърди се, че чрез исковата молба и приложенията към
нея не се предоставят каквито и да било доказателства, че Д. И. У. е
собственик на процесните имоти, нито, че те не са собственост на Община
Сливен. Общината, като собственик на процесните имоти още в 2006 година
владее имотите и предприема действия по одобряване на регулационния план,
за който план са уведомени по надлежен ред всички заинтересовани страни,
вкл. и ищеца в настоящото производство. Тъй като с влизане в сила на
кадастралната карта и кадастралния регистър на територията на град Сливен
през 2006 година, имот с идентификатор № 67338.416.465, не е нанесен като
самостоятелен имот, а като улица (идентична с плановете от 1989 година,
1999 година и ПУП - ПР от 2006 година, общината в качеството си на
собственик на имота, предприема действия по отразяването му в
кадастралната карта, като процедура по поправка на КК.
Правят възражение за неоснователност на предявените отрицателни
установителни искове и молят да бъдат отхвърлени. Правят възражение, че
ищецът никога не е бил собственик на имотите. При условията на
евентуалност правят възражение за придобИ.е по давност на имотите от
община Сливен, тъй като съгласно първите картови данни от 1989 година,
5
първо държавата, а после като правоприемник - общината, необезпокоявано и
без противопоставяне от никого, е владяла и своила процесните имоти - като
публична собственост улици, а след влизане в сила на плана за регулация от
2006 година -публична и частна общинска собственост - респективно - улица
и терен, отреден за трафопост. Претендират за присъждане на направените
съдебно деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник.
Предявеният иск се поддържа и се иска уважаването му. Подробни
съображения се излагат в представена по делото писмена защита.
Ответната страна в съдебно заседание се представлява от пълномощник,
който оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.
Съображенията си пълномощника излага в представена по делото писмена
защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на исковата претенция е чл. 124, ал.1,
предложение 3 от ГПК и същата се извежда от твърдените в исковата молба
обстоятелства. Предявеният иск се приема за допустим, тъй като ищецът има
правен интерес да иска да бъде признато за установено по отношение на
Общината, че тя не е собственик на процесния имот, защото ищецът го е
придобил на законно правно основание, противопоставяйки се на позицията
на ответната страна, че процесния имот е общинска собственост.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна и следва да се
уважи.
По правило правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие, а
придобИ.ето от едно лице, независимо дали то е Държава, Община или
гражданин и независимо от способа – оригинерен или деривативен, води до
загубване на правото на собственост на предишния собственик. Ищецът
претендира, че е придобил правото на собственост чрез деривативен способ, а
именно чрез покупко - продажба. Ответната община противопоставя
възраженията си, че ищецът никога не е бил собственик на имотите, а при
условията на евентуалност се прави възражение за придобИ.е по давност на
имотите от община Сливен, тъй като съгласно първите картови данни от 1989
година, първо държавата, а после като правоприемник - общината,
6
необезпокоявано и без противопоставяне от никого, е владяла и своила
процесните имоти - като публична собственост улици, а след влизане в сила
на плана за регулация от 2006 година - публична и частна общинска
собственост - респективно - улица и терен, отреден за трафопост.
По силата на нотариален акт № 190, том X, дело № 3322/1994 година, с
вх. рег. № 3325 от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен,
ищецът се легитимира като собственик на имот с пл. № 2010 (две хиляди и
десет), част V в местността „А. д." в землището на гр. Сливен, с площ 1960 кв.
м, при граници - път, П. Ш., К. Д. и Н. С.. Фактическата констатация,
изведена директно от записа в титула за собственост е, че единствената
граница по документа за собственост е северната, обозначена като път, а
всички останали граници на имота са: гранични съседни имоти.
От анализа на събраните по гласни доказателствени средства и от
експертното заключение се приема за установено още, че ищецът по свое
желание е предоставил възможност да се преминава през част от неговото
дворно място. - По данни от експертното заключение, изготвено и
представено от вещото лице В. се установява, че при придобИ.ето на имота от
ищеца южната му граница не е била път. Ищецът е придобил имота си,
закупувайки го от Е. К., която е била собственик на един цял по- голям от
продадения на ищеца недвижим имот, който понастоящем би се състоял от
имот с идентификатор № 67338.416.138 (посочен като собственост на ищеца
със стар номер 2010), имот с идентификатор № 67338.416.465 (отреден за
трафопост), имот с идентификатор № 67338.416.131 (улица), както и имот с
идентификатор № 67338.416.143 (стар номер 2015). От собствения си имот с
площ по документ от 2 610 кв.м. Е. К. е продала първоначално част /1/4/,
равна на 652.50 кв.м., отразена в записа на нотариален акт № 134, т. III, дело
№ 1643/1969 година, а в последствие е продала останалата част от имота си с
точно посочена в кв. м. площ - 1960 кв.м., отразена в титула за собственост на
ищеца Д. У., а именно в нотариален акт № 190, т. Х, дело № 3322/94 година,
при посочени граници на придобития от него имот с пл.№ 2010 - път. П.
Ш., К. Д. и Н. С... При представянето си вещото лице заяви, че при
обединение на площите на имоти с идентификатор № 67338.416.465, частта
от имот с идентификатор № 67338.416.131 и площта на имот с идентификатор
№ 67338.416.138 по КК приблизително равни на площта на имот № 2010 (
стар номер на имота на ищеца), посочена в документа за собственост-
7
нотариален акт № 190, том X. дело № 3322/1994 година с вх. рег. № 3325 от
24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен.
Съвкупната преценка на свидетелските показания, направена и в
съпоставка с данните от писмените документи и експертното заключение,
обосновават извода, че южната граница на имота на ищеца никога не е била
път с размери, каквито са в момента, а именно с ширина 4-5 м, даваща
възможност за преминаване на МПС с габарити на камион. Свидетелят С.
Димов ясно и недвусмислено заяви, че когато ищецът е правил оградата си,
лично той го е посъветвал да я направи според посоченото в документа му за
собственост. Пак той дава показания, относно факта, че при придобИ.ето на
имота от ищеца Д. И. У. от южната му страна е имало само пътечка за
преминаване на собствениците на съседния вътрешен имот с № 2016.
Показания, които водят до същия извод даде свидетеля Д. Д., заявявайки
пред съда, че пътечката първоначално е била малка, но след това ищецът
остави 4-5м. Обяснява, че когато паркирал личния си автомобил там /Шкода/
и от двете страни е можело да се минава. Посредством данните от
коментираните свидетелски показания и експертното заключение на вещото
И. се обосновава извода, че южната ограда е изградена през 1997 година, от
тогава не е местена и към момента е в съС.ието, в което е била направена.
Логично се налага извод, че имот с идентификатор № 67338.416.465 и частта
от имот с идентификатор № 67338.416.131, заключена между имота на ищеца
и имот със стар номер 2015, са в пределите на собствеността на Д. И. У. по
документ за собственост и фактическо владение продължаващо повече от 20
години, респективно не са общинска собственост.
Следва да се отбележе, че показанията на свид. Н. не се взеха предвид,
тъй като в по - голямата си част са вътрешно противоречиви до степен на
самоизключване. Същите не кореспондират, нито с останалите гласни
доказателствени средства, нито с данните от експертните заключения.
От друга гледна точка също се потвърждава горния извод. -Подробният
устройствен план (ПУП) - план за улична регулация, представлява едно
виждане за градоустройствено развитие на този район, но вещно -
прехвърлителният му ефект настъпва едва след успешно проведена процедура
по отчуждаване. Такава не е извършвана, което бе ясно и изрично заявено.
Следователно и щом като спорните имоти никога не са били улица и/или път,
преминали през този процедура не следва да се считат за общинска
собственост на това основание.
Освен това от ответната страна няма ангажирани доказателства от
който да се налага извод, че спорните имоти са общинска собственост.
Позоваването на наличието на кадастрален план от 1989 година с отразената в
него спорна част, като път не доказва факта, че тази част е общинска
собственост дори и по силата на закон. Посредством геодезическото
заснемане и събраните свидетелските показания би могло да се приеме, че е
налице грешка в кадастралния план доколкото посочената като южна граница
на имота на ищеца в кадастралния план не е на посоченото в плана място.
След като достоверността на плана се опровергава, чрез констатирането на
този грешка, то по несъмнен и категоричен начин логически се налага и
извода, Община Сливен няма как да е придобила собствеността въз основа на
самия план.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещно -
правния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната
карта, законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за
8
вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост или на
носителите на това право, не води до пораждане, изменение или погасяване
на това право. Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър
не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи
от тези на актовете за собственост.
Аналогичен е текстът на чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона
за единния кадастър на Народна република България (ППЗЕКНРБ) (отм. със
ЗКИР) и действал към годината на одобряване на кадастралния план от 1989
година, а съгласно чл. 49 от ППЗЕКНРБ при допуснати непълноти или
грешки в кадастралните планове и карти и в писмената документация на
единния кадастър те се допълват или поправят по искане на заинтересуваните
за извънселищната територия - по реда, предвиден за изработване и
одобряване на единния кадастър. Залегналата законодателна идея в тези
отменени текст е пренесена и в последващия нормативен акт - ЗКИР.
От момента в който ищеца е узнал, че Община Сливен манифестира
собствеността си върху частта от имота, която счита за своя собственост по
силата на притежавания от него документ за собственост, от този момент е
подал и исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Това означава, че единият от кумулативно изискуемите елементи на
придобивната давност, на която се позовава в условията на евентуалност
ответника, не е налице или по - точно е налице, но от момента на узнаването,
а именно - лятото на 2021 година. т.е. към този момент не е изтекъл срокът
нито за кратката, нито за „дългата" придобивна давност.
За пълното следва да се отбележе, че по правило основателността на
претенция на владеещия имота несобственик се обуславя от прякото и пълно
установяване на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение
за своене в продължение на повече от десет години. Правото на собственост
не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване пред съда или
нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно
правни последици в резултат на комплекс от факти, предвидени в чл. 79 от
ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението
за своене да е демонстрирано по отношение на действителния собственик,
както и да е налице позоваване на придобИ.ето, тъй като съгласно чл. 120 от
ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За
установяване и доказване на придобивна давност следва да са налице две
кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следва да
е упражнявал фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне
от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на
собственика. Доказване в този насока от позоваващата се на придобивна
давност страна не е надлежно проведено. От момента в който ищеца е узнал,
че Община Сливен манифестира собствеността си върху частта от имота,
която счита за своя собственост по силата на притежавания от него документ
за собственост, от този момент е подал на 19.11.2021 година исковата
молба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Следователно
единият от кумулативно изискуемите елементи на придобивната давност, на
която се позовава в условията на евентуалност ответника, не е налице т.е. към
този момент не е изтекъл срокът нито за „кратката“, нито за „дългата"
придобивна давност.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи,като бъде
признато за установено, че поземлен имот с идентификатор № 67338.416.465,
9
находящ се в м. Д.р., гр. Сливен, с площ 90 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - „за съоръжение на
електропровод“, съгл. КККР, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006
година на Изпълнителния директор на АК, при граници - 67338.416.138,
67338.416.131 и 67338.416.139, както и че частта от имот с идентификатор №
67338.416.131, заключена между имот с идентификатор № 67338.416.465,
имот с идентификатор № 67338.416.143, имот с идентификатор №
67338.416.142, имот с идентификатор № 67338.416.139 и РГО 458 по КККР на
гр. Сливен, с приблизителна площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м., съгласно
изчисления от информационна система KAIS, не са Общинска собственост.
С оглед изхода на процеса на ищеца следва да се присъдят направените
по делото за защита разноски, доказани като направени в размер на 1240 лева.
Ръководен от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявен от Д. И. У. срещу
ОБЩИНА СЛИВЕН отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1, т. 1 ГПК, че поземлен имот с идентификатор
№ 67338.416.465, находящ се в м. Д.р., гр. Сливен, с площ 90 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -
„за съоръжение на електропровод“, съгл. КККР, одобрена със заповед № РД-
18-31/19.04.2006 година на Изпълнителния директор на АК, при граници -
67338.416.138, 67338.416.131 и 67338.416.139, както и че частта от имот с
идентификатор № 67338.416.131, заключена между имот с идентификатор №
67338.416.465, имот с идентификатор № 67338.416.143, имот с
идентификатор № 67338.416.142, имот с идентификатор № 67338.416.139 и
РГО 458 по КККР на гр. Сливен, с приблизителна площ от 65 (шестдесет и
пет) кв.м., съгласно изчисления от информационна система KAIS, НЕ СА
ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат ********* и адрес: гр. Сливен,
ул.„Цар Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. У., ЕГН ********** и
адрес: гр. ****, със съдебен адрес: гр. ****, чрез адв. Р. К. сумата 1240 лева
10
/хиляда двеста и четиридесет лева/, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11