Р Е Ш Е Н И Е
№ 937/25.5.2022г.
Град Пловдив, 25.05.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 549 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Еко
България” ЕАД срещу решение № 121 от 13.01.2022 г., постановено по
а.н.д. № 7121 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 590049-F595436 от 29.07.2021 г. на директора
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Еко България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3, представлявано от изпълнителния директор А.Т., на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.27,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата
отмяна. В становището от 26.04.2022 г. са преповторени възраженията от
касационната жалба.
Ответникът в писмена молба от 31.03.2022 г. оспорва
касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно, като моли то да се
остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че изложената в наказателното постановление фактическа обстановка
е установена въз основа на събраните по делото доказателства, които от своя
страна доказват, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение; наказващият орган е компетентен, при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя, изложената н АУАН фактическа обстановка изцяло кореспондира на
посочената в наказателното постановление, като и в двата акта са изброени
обективните признаци на нарушението и нарушените правни норми. Посочено е, че
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, подписан от него, от
актосъставителя и от свидетеля, а на нарушителя е предоставена възможност да
подаде писмено възражение, каквото е постъпило, поради което според районния
съд в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
Според районния съд в случая съставеният АУАН съдържа всички изискуеми
реквизити по чл.42, ал.1 т.1-10 ЗАНН, а наказателно-то постановление съдържа
всички посочени в чл.57, ал.1 т.1-13 ЗАНН задължителни реквизити, правилно и
законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура, без да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
ограничаване или нарушаване на правото на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителят да разбере в какво точно административно нарушение е
обвинен. Размерът на санкцията е правно индивидуализиран според съда съобразно
тежестта на извършеното нарушение и особеностите на конкретния случай. Неоснователни
според районния съд са доводите, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Изхождайки от легалната дефиниция на понятието маловажен случай по чл.93,
т.9 НК, районният съд намира, че обстоятелства, които да обуславят маловажност
на случая, не са налице, защото в един ден са констатирани още три подобни
нарушения, т.е., процесното нарушение не е първо и единствено, нарушения се
извършват на двете фискални устройства, намиращи се в обекта и в прилежащото
заведение, което от своя страна е индиция за системно извършване на нарушения
от идентичен вид. Като неоснователно и недоказано е преценено възражението, че
нарушението е отстранено в същия ден, тъй като представеният сервизен протокол
е частен свидетелстващ документ без обвързваща съда материална доказателствена сила.
Според районния съд нарушението не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от този вид и не представлява
маловажен случай.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Не се споделя възражението
на касатора за едностранчивост при обсъждането на доказателствата от страна на
районния съд. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени
доказателства, включително единственото представено от процесуалния
представител на касатора писмено доказателство – сервизен протокол от
22.02.2021 г. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви защо съдът не е
кредитирал това писмено доказателство, представляващо частен писмен документ,
който не притежава материална доказателствена сила и не може да бъде
противопоставен на материалната доказателствена сила на официалните писмени
документи, доказващи извършването на нарушението, като изводите на съда напълно
съответстват на правната теория и на нормите на чл.178-181 ГПК.
Други доказателствени
искания извън представения протокол касаторът не е направил, районният съд не е
отказал допускане на относими доказателства, поради което напълно неоснователно
и недоказано е възражението за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила от страна на районния съд.
Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН в конкретния случай. Както правилно е посочил това районният съд, няма
категорични доказателства за отстраняване на нарушението в деня, в който то е
било установено, установените едновременно четири идентични нарушения са
индиция за системно поведение и неспазване на установения фискален ред.
Касационната инстанция не споделя възражението за липса на вредни последици за
фиска и за потребителя, доколкото неправилното отразяване в данъчна група Б –
стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, води до неправилно отразяване на
извършените през съответния данъчен месец продажби в справката-декларция по
ЗДДС и съответно до претенция за възстановяване на данъчен кредит, какъвто не
се следва за извършената продажба на електронна винетка. В този смисъл
районният съд правилно е приложил материалния закон.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 121
от 13.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 7121 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
ОСЪЖДА на „Еко
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, представлявано от изпълнителния директор А.Т., да
заплати на Национална агенция за приходите сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.