Решение по дело №241/2020 на Административен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  454

 

гр. Плевен, 15.07.2020 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, седми  състав,  в закрито заседание на петнадесети  юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

изслуша докладваното от съдия Николаев  административно дело № 241 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

 

Административен съд - Плевен, с Решение № 310/12.06.2020 г. по настоящото дело, е осъдил Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на А.А.А., с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 300,00  /триста/ лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н.а.х.д. № 957/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Със същото решение е осъдил Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати  на А.А.А., с ЕГН ********** ***,  направените по делото разноски в размер на 310,00 /триста и десет/ лева.

 Постъпила е молба от жалбоподателя в настоящото производство, подадена чрез адв. П.Л.П., в която се сочи, че Административен съд - Плевен неправилно е присъдил в полза  на доверителя му сумата от 310 /триста и десет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като не е направил разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи, че  в случая е налице безплатно процесуално представителство, а не сключен договор възмезден договор за оказване на правна помощ, защита и съдействие, поради което и на основание чл. 38 ЗА, във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди ответната страна да заплати дължимото адвокатско възнаграждение директно на пълномощника на страната.

В заключение прави искане да бъде изменено обжалваното решение в тази му част.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира, че искането е допустимо за разглеждане, т.к. е подадено от надлежна страна. Молбата е подадена, а и настоящото производство се развива в срока за обжалване на решението по делото, поради което са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК.

 По същество молбата е основателна.

 Жалбоподателят е сключил с адв. П.Л.П. договор за правна защита и съдействие на 05.02.2020 г. /л.5 от делото/. Със същия е договорено безплатно предоставяне на правна помощ по реда на по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С решението си  по делото съдът е постановил да бъдат   заплатени направените по делото разноски в размер на 310,00 /триста и десет/ лева на А.А.А., с ЕГН ********** ***.   

От приложения към исковата молба договор за правна помощ и съдействие от 05.02.2020 г. е видно, че адвокат П.    Л.  П. ***  е поел правната защита на ищeца по предявения иск при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. При това положение и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да осъди ответната страна да заплати дължимото адвокатско възнаграждение директно на пълномощника на страната. Претендираното от адв. П.  адвокатско възнаграждение към момента на подаване на исковата молба от 300 лв. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

  Ето защо решението на съда следва да бъде изменено в частта за разноските, поради което Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адвокат П.Л.П. ***, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие в настоящото производство, адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен следва да бъде осъдена да заплати  и на  А.А.А., с ЕГН ********** ***    направените по настоящото дело разноски в размер на 10,00 /десет/ лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на делото.

Воден от изложените мотиви Административен съд – Плевен, втори състав и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ  Решение № 310/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 241/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта му, с която  Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен е осъдена да заплати на  А.А.А., с ЕГН ********** ***       направените по делото разноски в размер на 310 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на адвокат П.Л.П. ***, за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие в настоящото производство, адвокатско възнаграждение в   размер на 300 /триста/ лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на  А.А.А., с ЕГН ********** ***    направените по настоящото дело разноски в размер на 10,00 /десет/ лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на делото.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

СЪДИЯ: