Решение по дело №433/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 858
Дата: 25 юни 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20185300500433
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    858

 

                                   Гр.Пловдив, 25.06.2019 г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 10.04.2019 г. в състав:

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                               Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря В.Василева, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр.д.№433 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Постъпила е въззивна жалба от К.Г.К., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН **********, и С.Г.К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:*** чрез адв.Н.Г.  против решение №2087/26.06.2017 г. на Пловдивския районен съд, 4 гр.с. по гр.д.№159/2006 г., в частта, с която първите двама са осъдени да заплатят солидарно на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. - К. общо сумата от 1 8000,00 лева, а третата е осъдена да им заплати сумата от 18000 лв., които суми представляват съответната част от приходите от магзин с полезна площ 27,30 кв.м., склад с полезна площ 11,75 кв.м. и тоалетна с полезна площ 2,65 кв.м., находящи се в източната част на партерен етаж от жил.сграда на ул.“**** в гр.**** за периода 18.02.2008 г. -18.02.2013 г.; Излагат съображения за неправилност и недопустимост на решението в обжалваните части и се иска постановявяне на друго, с което решението да бъде обезсилено в тези части, а ако се приеме, че претенциите по чл.31, ал.2 ЗС са допустими- да се отхвърлят като неоснователни. Претендират за разноски. В хода на делото пред ПОС съделителката С.Г.К. е починала и на нейно място е конституирана нейната наследница -Е.С.С., ЕГН:********** ***.

Постъпила е въззивна жалба от Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К. чрез адв.Н.А. срещу решението в частта, с което е извършена делбата чрез изнасяне на процесните имоти на публична продан; в частта, с която е отхвърлена претенцията им срещу К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********, и С.Г.К. за присъждане  на увеличената стойност на партерния етаж от сградата, в която доверителите му са построили стоматологичен кабинет. Излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което делбата да се извърши чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./, да се уважи претенцията им за присъждане на увеличената стойност на имота в резултат на изграждането на стоматологичния кабинет. На основание чл.116,ал.3 ГПК/отм./ в с.з. на 07.03.2019 г. пред ПОС е допуснато изменение на претенцията на Й.К. и Д. К. за присъждане на припадащата им се част от получените наеми от ищците от процесния магазин за периода от 19.02.2013 г. до 19.02.2017 г. чрез прибавяне към претендирания размер на сумата 5400 лв., претендирана от К.К. и Б.В. и сумата 7200 лв.- претендирана от Е.С..

Постъпила е въззивна жалба от Г.Й.К. с ЕГН:********** чрез адв.С.Г. срещу решението на РС в частта, с което делбата е извършена чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан и е осъден да заплати на К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********, и С.Г.К. по 1000 лв. за неползването на съответните  им ид.ч. от първия етаж на вътрената сграда на ул.“**** за периода 18.02.2008-18.02.2013 г. и в частта, с която е отхвърлил претенциите му по сметки срещу останалите съделители за сумата 24590 лв.- необходими разноски за запазване на вещта и подобрения в първия етаж на сградата на ул.“**** и за сумата 238621,27 лв.- необходими разноски за запазване на вещта и подобрения в с.****. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части и се иска неговата отмяна с постановяне на ново решение, с което да се разпределят имотите на всеки един от съделитетелите, както следва – на Г.К. – първия етаж от  сградата на ул.“****, на Й. и Д. К. – кабинет на партерен етаж от същия имот, на К. и Б. К. – магазина на партерния етаж от същия имот, на С.К. – имота в с.****, на Р. С. – парично уравнение; да се отхвърлят претенциите на С., К. и Б. К., да се уважат претенциите му за извършени подобрения и необходими разноски.

         ПОС, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:

         РС е сезиран с иск за извършване на допуснатите до делба недвижими имоти с влязло в сила решение №224/19.11.2007 г. на ПРС, 4 гр.с. по същото дело , изменено с решение №1789/28.11.2008 г. на ПОС и р.752/10.05.2012 г. на ПОС, а именно: 1.дворно място с площ от 3760 кв. м., находящо се в с. ****, съставляващо УПИ 1-178 от кв.27 по плана на селото, при граници: от югозапад, запад и север - улици, от изток -УПИ II-177, УПИ 111-176 и УПИ IV-175, от юг - УПИ VІІІ-179, ведно с построените в него полумасивна сграда със застроена площ 272 кв. м., двуетажна масивна сграда със застроена площ 191 кв. м., масивна сграда със застроена площ 144 кв. м. и навес с площ 15 кв. м. и ведно с всички подобрения в имота;

2. стоматологичен кабинет с полезна площ 18.90 кв.м., чакалня с полезна площ 11.70 кв. м., санитарно помещение с полезна площ 7.40 кв. м. и тоалетна с полезна площ 1.90 - всичко находящо се в западната част на партерен етаж на триетажната масивна жилищна сграда в гр. ****, построена във дворно място, съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "****", УПИ IV-460 - административна сграда, УПИ III-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди

3. магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда в гр. ****, построена във дворно място, съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "****", УПИ IV-460 - административна сграда, УПИ III-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди с обща застроена площ около 52 кв. м.;

4.първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, със застроена площ на етажа около 87 кв. м. и застроена площ на къщата 110 кв. м., който етаж се състои от четири стаи и антре, ведно с таванско помещение с площ 51 кв. м. и избено помещение в западната част на избения етаж с площ 25.90 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сграда, построена във вътрешната част на дворно място от 374 кв. м., съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "****", УПИ IV-460 -административна сграда, УПИ 111-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди между съделителите К.Г.К., Б.П.В., С.Г.К., Й.Г.К., Д.Д.И. – К., Г.Й.К. и Р.Й. С. при квоти, посочени в решението по допускане на делбата.

         В първата ВЖ са направени оплаквания, че Й. и Д. К. са заявили претенция за плащане на обезщетение за неползване на магазина за периода 18.02.2008-18.02.2013 г., но по делото липсвали данни за лично ползване от К., Б. и С.  К. на процесния магазин, а имотът е бил отдаван под наем на трето лице, поради което считат, че претенцията по чл.31,ал.2 ЗС не е доказана; считат, че решението на РС е недопустимо, т.к. такава претенция не е заявена. Считат, че същата е и неоснователна, т.к. според заключението на в.л.Р. и според квотите им Й. и Д. К. имат право да получат 18193 лв. общо, а не 36000 лв., колкото е присъдил РС.

         Във втората ВЖ са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не може да се извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./ с критерий – трайно установеното фактическо ползуване върху отделните имоти; съделителката Р. С. изрично е заявила, че няма претенции да получи реален дял;  неправилно съдът е приел, че претенцията за присъждане увеличената стойност на имота  в резултат на цялостното изграждане на стоматологичен кабинет е погасена по давност. Жалбоподателите са извършили СМР като добросъвестни подобрители – със знанието и съгласието на останалите съсобственици и със съзнанието, че ги извършват за себе си, в собствен имот, както и че давността започва да тече от момента, от който бъде смутено владението чрез предявяването на иска за собственост, а не от момента на извършването на подобрението; съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за извършените СМР и представените фактури за заплащане на разходите за кабинета.

         В третата жалба са направени оплаквания, че неправилно РС е изнесъл имотите на публична продан, тъй като били налице 4 групи съделители и 4 индивидуални обекти, допуснати до делба, което правило възможно разпределение по чл.292 ГПК/отм./; счита, че първият етаж от вътрешната къща на „**** следва да се разпредели на Г.К., т.к. сградата е еднофамилна и той е собственик и на втория етаж от къщата, както и че за да стигне до втория етаж се преминавало през общия вход на първия етаж, през центъра му и след това до вътрешното стълбище за втория етаж, което правило ползуването от двама различни собственика много неудобно, както и че процесният етаж следва да му се разпредели в негов дял, тъй като е извършил многобройни подобрения за запазване на този имот; счита, че зъболекарският кабинет следва да бъде възложен на Й. и Д. К., които ще го ползуват по занятие, нямат друга месторабота и са извършили многобройни подобрения и разноски за запазване на вещта; счита, че не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на ПП, тъй като не е налице изискването броят на имотите да е по-малко от броя на съделителите и всеки имот да е реално неподеляем; РС не е спазил и правилото на чл.69,ал.2 от ЗН, според което всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, а неравенството на дяловете да се изравни в пари. По отношение на претенциите на С.К. и Б. К. по чл.31,ал.2 ЗС, счита, че неправилно е осъден да заплати по 1000 лв., тъй като няма писмено поискване – не му е връчена твърдяната нотариална покана през 2008 г., а ВЛ Р. е констатирала липса на възможност за обитаване на процесния етаж, който бил в незавършен вид и не можел да се отдава под наем ,т.е. липсвал годен обект за ползване. Счита, че неправилно съдът е приел, че претендираните от него подобрения и необходими разноски не са ясно посочени по време, както и че възражението за погасителна давност е неоснователно - извършените подобрения не били погасени по давност, тъй като и до настоящия момент владеел и ползвал необезпокоявано  и със съгласието на всички съделители и двата имота.

По отношение на направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното: 

По отношение на способа за извършване на делбата:

В първото по делото заседание на 18.02.2013 г. ищците К.К., Б.В. и С.К. са взели становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан, евентуално за разпределяне в дял на К.К. на допуснатия до делба стоматологичен кабинет с площ от 18,90 кв. м., чакалня с площ от 11,70 кв. м., санитарно помещение с площ от 7,40 кв. м. и тоалетна с площ от 1,90 кв. м., находящи се в западната част на партерния етаж с обща площ от 49,70 кв. м., а на ищцата С.К. допуснатия до делба магазин в източната част на част на партерния етаж.

Ответникът Г.К. счита, че  делбата следва да се извърши на чрез разпределяне на допуснатите до делба обекти, като претендира поставяне в негов дял на първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м.

Становището на ответницата Р.К. е, че не желае реален дял от съсобствеността, а иска парично обезщетение.

Ответниците Й.К. и Д.К. искат делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите, като в общ дял да им се разпредели  стоматологичния кабинет.

ПОС намира, че неправилно РС е изнесъл имотите на публична продан, тъй като са налице 4 групи съделители и 4 индивидуални обекти, допуснати до делба, поради което са налице предпоставките на чл.292 ГПК/отм./, тъй като е възможно да се разпределят делбените имоти чрез групиране на съделителите-съпрузи така, че всички да получат реален дял от делбените имоти, което изключва приложението на чл.288,ал.1 ГПК-отм.-изнасянето на имотите на публична продан като неподеляеми. При разпределянето на имотите съдът изхожда от принципа на чл.69 ЗН, който изисква по възможност всеки съделител да получи дял в натура, а неравенството на дяловете да се изравни в пари. ПОС намира, че първият етаж от вътрешната къща на „**** следва да се разпредели на Г.К., т.к. от заключенията на вещите лица се установява, че сградата е еднофамилна и той е собственик и на втория етаж от къщата, както и че за да стигне до втория етаж се преминава през общия вход на първия етаж, през центъра му и след това до вътрешното стълбище за втория етаж, което прави ползуването от двама различни собственика много неудобно, както и че от събраните гласни доказателства се установява, че Г.К. е извършил многобройни подобрения за запазване на този имот; зъболекарският кабинет следва да бъде възложен в общ дял на Й. и Д. К., тъй като същите са зъболекари, ползуват от години имота по занятие и са извършили многобройни подобрения и разноски за запазване на вещта; следва процесния магазин да се разпредели в общ дял на К.К. и Б.В., тъй като те от години събират плодовете от този имот чрез отдаването му под наем; на Е.С. следва да се разпредели имота в с.****, а  Р. С. следва да получи своя дял в пари с оглед изричното й искане.  Пред ПРС са приети повторни СТЕ на ВЛ – заключения от 12.02.2016 г. и от 15.05.2017 г. за определяне пазарната стойнсот на допуснатите до делба имоти, от които е видно, че пазарната стойност на имота в с.**** е 177600 лв, на първия етаж от ЖС в гр.**** -94100 лв., на стоматологичния кабинет – 69900 лв., а на магазина – 85500 лв. Пред ПОС е прието заключението на в.л.Й.Й. от 28.08.2018 г., според което пазарната цена на имота в с.**** е 154350 лв., а пазарната цена на първия жилищен етаж от имота на ул.“**** -86000 лв.; Съдът възприема като компетентно изготвени заключенията на ВЛ от СТЕ от 12.02.2016 г. и от 15.05.2017 г. тъй като счита, че същите най-точно отговарят на пазарните тенденции, съдържат най-подробен анализ на тези тенденции съобразно приложените три способа на оценка.

Съобразно квотата си в съсобствеността, Е.С., която получава имота в с.****, следва да заплати за уравняване на дяловете на К.К. и Б.В. – общо сумата 59200 лв., на Г.К. – 29600 лв., а на Р. С. – 29600 лв.;

Г.К., който получава първия етаж от къщата следва да заплати за уравняване на дяловете както следва: 31366,67 лв. общо на К.К. и Б.В. и 31366,67 лв. на  Е.С.;

Й. и Д. К., които получават зъболекарският кабинет следва да заплатят за уравняване на дяловете както следва: 23300 лв. -общо на К.К. и Б.В. и 23300 лв.- на  Е.С.;

К.К. и Б.В., които получават магазина следва да заплатят за уравняване на дяловете както следва:28500 лв. - на Й. и Д. К. и 28500 лв.- на  Е.С..

В първото съдебно заседание на 18.02.2013 г. след допускане на делбата са приети за разглеждане направените от страните претенции по сметки, на основание чл.286 от ГПК/отм./, както следва:

1.Ищците са направили претенция за заплащане на сумата от по 1000 лв. обезщетение за лишаването им от възможността да ползват притежаваните от тях идеални  части от стоматологичния кабинет в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. срещу  ответниците Й.К. и Д.К., както и претенция спрямо Г.К. в размер от по 1000 лв. за лишаването им от възможността да ползват в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. притежаваните от тях идеални части от първия етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м.

2.Съделителите Й.К. и Д.К. общо са отправили претенции против К.К. и Б.В. общо за 18000 лв. и отделно спрямо С.К. за заплащане на 18 000 лв. като обезщетение за лишаване от възможността им да ползват притежаваната от тях идеална част от част от допуснатия до делба магазин със санитарно помещение в периода 18.02.2018 -18.02.2013 г., по 66,67 лв. платена цена по възстановяване на правото на собственост върху партерния етаж; по 10000 лв.- се увеличена стойност на партерния етаж в резултат на извършени от тях подобрения със знанието и съгласието на останалите собственици, в размер от 15 600 лв. или за заплащане на суми от по 5200 лв. приспадащата им се част от стойността на разходи за извършване на подобренията.

3.Съделителят Г.К. е отправил претенция към ищците за заплащане на сумата от 24 590 лв. явяваща се необходими разноски за запазване и извършени подобрения на първия етаж от двуетажната полумасивна къща в. гр. ****, увеличена по реда на чл.116 ГПК/отм./ на 38857 лв. и сумата от 238 621,27 лв. необходими разноски за запазване и извършени подобрения на имота в с. ****-УПИ І-178 в кв. 27 по плана на селото.

Ищците са оспорили претенциите на ответниците, като са направили възажение за погасяването им по давност.

По отношение на исковете с пр.осн.чл.31/2/ ЗС:

За да се уважи иск по чл.31 ал.2 ЗС следва да се докаже, че  имотът е съсобствен, че се ползува от друг съделител лично, а претендиращият е лишен от ползуването на неговата част според правата му както и размера на средно-пазарния наем за процесния период, а също и че претендираното обезщетение  е поискано писмено.

Ищците претендират от ответниците Й. и Д. К.  да им заплатят обезщетение за неползуването на тяхната ид.ч. от процесния зъботехнически кабинет, а от Г.К. – за неползането на тяхната ид.ч. от процесния първи жилищен етаж; отправена е нотариална покана до Й. и Д. К.  за заплащане на обезщетение за неползването; доказано е по делото, че стоматологичният кабинет се е ползувал само от Й. и Д. К. Прието е заключение на в.л.Р. от  14.02.2014 г. на приетата допълнителна СТЕ, неоспорено от страните, от което се установява размера на среднопазарния наем, който би се получил от отдаването под наем на стоматологичния кабинет за периода 18.02.2008 г.- 18.02.2013 г. за 1/3 ид.ч. е 9984 лв., от което е следва, че обезщетението за исковия период, което Й. и Д. К.  следва да платят на К.К. и Б.В. е 9984 лв., а на Е.С. – 9984 лв., но с оглед на диспозитивното начало следва да бъдат осъдени да заплатят колкото е поискано:  1000 лв. на първите двама ищци и 1000 лв.- на третата ищца. До същият извод е достигнал и РС, поради което решението в тази част следва да се потвърди.

По отношение на претенцията на ищците спрямо Г.К. за заплащане на обезщетение за неползуването на тяхната ид.ч. от процесния първи етаж от ЖС, същата е неоснователна, тъй като от една страна нотариалната им покана до Г.К. по чл.31,ал.2 ЗС не му е била връчена, а от друга страна се установи по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели и от вещите лица Р. и Й. по приетите по делото СТЕ , че първия етаж от ЖС не се е обитавал, от което следва, че последният не е ползувал този имот, поради което не дължи и обезщетение за неползването на останалите съсобственици. Като е стигнал до други изводи РС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което тази претенция на ищците срещу Г.К. следва да се отхвърли като неоснователна.    

По отношение на претенциите на Й.К. и Д.К. за неползването на магазина: ПОС намира, че направеното оплакване във ВЖ на първоначалните ищци, че Й. и Д. К. не са предявили претенция по чл.30,ал.3 ЗС, а са предявили такава по чл.31,ал.2 ЗС, е основателно:

Не се спори, че за исковия период ищците са отдавали под наем съсобствения магазин, поради което съгласно правилото на чл.30, ал.3 от ЗС дължат на останалите съделители обезщетение за ползите от общата вещ, от които са били лишени съразмерно с частта им без да е необходимо писмено поискване. Но такава претенция не е предявена от Й. и Д. К. пред РС – в срока по чл.286 ГПК отм. Те са предявили претенция по чл.31,ал.2 ЗС-обезщетение за неползването на процесния магазин, което е различна претенция от тази за присъждане на получените граждански плодове от вещта, предявява се са различно правно основание, различен петитум и различно доказване, поради което решението на РС, с което съдът е уважил претенцията, се е произнесъл по непредявен иск с пр.осн.чл.30,ал.3 ЗС, поради което решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили, а претенцията за неползаване на магазина следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, тъй като в срока на чл.286 ГПК  Й. и Д. К. са предявили претенция за заплащане на обезщетение за неползуването на магазина, но както се каза по-горе съделитетелите-ищци не са ползували процесния магазин, а той е бил отдаван под наем на трето лице.

Неоснователна е и следва са се отхвърли претенцията на Й. и Д. К. на основание чл.116,ал.3 ГПК/отм./, приета в с.з. на 07.03.2019 г. пред ПОС за присъждане на припадащата им се част от получените наеми от ищците от процесния магазин за периода от 19.02.2013 г. до 19.02.2017 г. чрез прибавяне към претендирания размер на сумата 5400 лв., претендирана от К.К. и Б.В. и сумата 7200 лв.- претендирана от Е.С., поради неоснователност на претенцията за първоначално претендирания период18.02.2008 г.-18.02.2013 г., съгласно изложените по-горе мотиви.

По отношение на претенциите за извършени подобрения и необходими разноски:

Обжалва се решението на РС в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й. и Д. К. срещу К.Г.К. и Б.П.В., и С.Г.К. /сега заместена от Е.  за присъждане  на увеличената стойност на партерния етаж от сградата, в която доверителите му са построили стоматологичен кабинет. От приетите в първата фаза на делбата писмени доказателства се установява, че К.Г.К. и С.К. са направили извънсъдебно признание за извършени подобрения по отношение на помещенията за стоматологичен кабинет, събрани са и гласни доказателства, че тези подобрения са извършени със знанието и непротивопоставянето на останалите съсобственици, поради което подобрителят има право да претендира от останалите съсобственици стойността на необходимите и полезни разноски, които е направил на основание чл.30, ал.3 от ЗС. Претенцията следва да се предяви в 5 годишен срок от момента на извършването на подобренията. ПОС не споделя довода на Й. и Д. К., че подобренията били направени от тях, упражнавайки фактическа власт върху кабинета за себе си, поради което имали правата по чл.72-74 ЗС и давността започвала да тече от момента на прекъсване на владението и преминаването му в държане – с влязло в сила решение по допускане на делбата е прието, че Й. и Д. К. не са променили анимуса си и не са променили държането ид.ч. на останалите съсобственици във владение за себе си.

         Подобрителите са заявили, че подобренията са извършени в периода 1992-1995 г, 2000 г. и 2007 г., т.е. преди 18.02.2008 г., и тъй като претенциите по чл.286 ГПК-отм. са предявени на 18.02.2013 г., претенциите за извършените в посочените периоди подобрения са се погасили по давност, поради изтичане на 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД.

Решението на РС в тази част е законосъобразно и следва да се потвърди.

         По отношение на претенцията на Г.К. за извършени подобрения и разходи за запазване на имота в с.**** в периода 2002 г.-2013 г. за сумата 238621,27 лв.: От  показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като убедителни и обективни, се установява, че Г.К. е извършил необходими разноски за запазване на имота и подобрения в казания период със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, поради което има право да претендира на осн.чл.30,ал.3 ЗС припадащата се част от направените от него необходими и полезни разноски от момента на тяхното извършване. С оглед направеното от противната страна възражение за изтекла давност, ПОС намира, че претенциите за извършени подобрения от Г.К. в периода 2003-18.02.2008 г. са погасени по давност. По делото е приета СТЕ, изпълнена от в.л.Т. Р. – заключение от 13.06.2014 г./л.698 от д.РС/, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, от която се установява, че извършените необходими и полезни разноски за транспорт и по опазване на имота в с.**** за периода 2008-2013 г. са в размер на 29400,51лв., а от заключението на в.л.С. Ж. от 15.10.2014 г./л.826 и сл.от д.РС/, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че за периода 2008-2013 г.  останалите необходими и полезни разноски, направени за имота в с.**** – относими за жилищна едноетажна сграда с ид.№ 69874.501.178.1 /по Таблица №2/ са в размер на 27702,63 лв., а за полумасивната стоп.сграда с ид.№ 69874.501.178.4 /Таблица №3 – л.799 от д.РС/-16139,25 лв. ; за самостоятелна сграда с ид.№ 69874.501.178.2 /Таблица №4 – л.807 от д.РС/ - 649,31 лв.; за самостоятелна двуетажна сграда с ид.№ 69874.501.178.3 /Таблица №5 – л.809 от д.РС/ - 1229,04 лв. Или всичко подобрения -  75120,74 лв., от която сума К.К. и Б.В. следва да му заплатят общо 25040,25 лв., а  Е.С.- 25040,25 лв., до които суми претенцията се явява основателна. Като е отхвърлил претенцията изцяло, РС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част за сумата 50080,50 лв. и вместо него да се постанови уважителен диспозитив, а за разликата над 50080,50 лв. до пълния предявен размер от 23862,27 лв. – да се потвърди.

По отношение на разноски за настоящата инстанция:

Присъдените държавни такси по делото са правилно изчислени от РС  съобразно квотите на страните  върху пазарната стойност на делбените имоти, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

Тъй като претенциите на всяка една от страните са уважени и отхвърлени частично и са несъотносими като материален интерес, а платените СТЕ са съобразно квотите на страните, разноските следва да останат в тежест на страните, както са направени.

         Водим от горното съдът

                                                 Р     Е     Ш     И:

ОТМЕНЯ решение №2087/26.06.2017 г. на Пловдивския районен съд, 4 гр.с. по гр.д.№159/2006 г.в частта, с което делбата е извъшена чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан, с което е осъден Г.Й.К. да заплати общо на К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** 1000 лв.(хиляда лева) за лишаването им от възможността да ползват в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. притежаваните от тях идеална част от първия етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м., а на С.Г.К., сумата 1000 лв.(хиляда лева) за лишаването й от възможността да ползва в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. притежаваната от нея идеална част от първия етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м.; в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г.Й.К., ЕГН ********** *** против К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********- общо и против С.Г.К., ЕГН ********** за заплащане на необходими разноски за запазване и извършени подобрения на имота в с. ****-УПИ І-178 в кв. 27 по плана на селото за сумата от 50080,50 лв.  и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.292 ГПК/отм./ в дял на Е.С.С. с ЕГН:********** *** следният недвижим имот на стойност 177600 лв.: ДВОРНО МЯСТО с площ от 3760 кв. м., находящо се в с. ****, съставляващо УПИ 1-178 от кв.27 по плана на селото, при граници: от югозапад, запад и север - улици, от изток -УПИ II-177, УПИ 111-176 и УПИ IV-175, от юг - УПИ VІІІ-179, ведно с построените в него полумасивна сграда със застроена площ 272 кв. м., двуетажна масивна сграда със застроена площ 191 кв. м., масивна сграда със застроена площ 144 кв. м. и навес с площ 15 кв. м. и ведно с всички подобрения в имота.

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.292 ГПК/отм./ в дял на Г.Й.К. с ЕГН:********** *** следният недвижим имот на стойност  94100 лв.: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, със застроена площ на етажа около 87 кв. м. и застроена площ на къщата 110 кв. м., който етаж се състои от четири стаи и антре, ведно с таванско помещение с площ 51 кв. м. и избено помещение в западната част на избения етаж с площ 25.90 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сграда, построена във вътрешната част на дворно място от 374 кв. м., съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "****", УПИ IV-460 -административна сграда, УПИ 111-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди.

 РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.292 ГПК/отм./ в общ дял на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К.,род.*** г. следният недвижим имот на стойност  69900 лв.: СТОМАТОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ с полезна площ 18.90 кв.м., чакалня с полезна площ 11.70 кв. м., санитарно помещение с полезна площ 7.40 кв. м. и тоалетна с полезна площ 1.90 - всичко находящо се в западната част на партерен етаж на триетажната масивна жилищна сграда в гр. ****, построена във дворно място, съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "Опълченска", УПИ IV-460 - административна сграда, УПИ III-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди и магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на етажа с обща застроена площ около 52 кв. м.,

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.292 ГПК/отм./ в общ дял на К.Г.К., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** следният недвижим имот на стойност  85500 лв.: МАГАЗИН с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда в гр. ****, построена във дворно място, съставляващо УПИ V-469 в кв.28-нов, 103-стар по плана на ЦГЧ, гр. ****, при граници на мястото: улица "****", УПИ IV-460 - административна сграда, УПИ III-461, УПИ VI-1504, УПИ I-за общ. и жилищни нужди с обща застроена площ около 52 кв. м.

ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:

ОСЪЖДА Е.С.С. с ЕГН:********** *** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** – общо сумата от 59200 лв., на Г.Й.К. с ЕГН:********** *** – сумата 29600 лв, а на Р.Й. С., ЕГН: ********** *** – сумата 29600 лв.

ОСЪЖДА Г.Й.К. с ЕГН:********** *** да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** за уравняване на дяловете – общо сумата от 31366,67 лв., а на  Е.С.С. с ЕГН:********** сумата от 31366,67 лв.

 ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К.,род.*** г. да заплатят за уравняване на дяловете на  К.Г.К., ЕГН **********, Б.П.В., ЕГН ********** общо 23300 лв., а на Е.С.С. с ЕГН:**********-23300 лв.

ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** да заплатят за уравняване на дяловете на  Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К.,род.*** г. сумата 28500 лв., а на Е.С.С. с ЕГН:**********-28500 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** срещу  Г.Й.К., ЕГН ********** *** да бъде осъден да им заплати общо 1000 лв.(хиляда лева) за лишаването им от възможността да ползват в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. притежаваните от тях идеална част от първия етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на С.Г.К., ЕГН ********** заместена от наследницата си Е.С.С. с ЕГН:********** предявена срещу Г.Й.К., ЕГН ********** *** за осъждането му да й заплати сумата от 1000 лв.(хиляда лева) за лишаването й от възможността да ползва в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. притежаваната от нея идеална част от първия етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. ****, с площ от 87 кв. м.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенцията на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К. против К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********  за осъждането им да им заплатят солидарно сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за неползването на основание чл.31, ал.2 ЗС на магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерен етаж на ул. ****, гр. **** в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. както и обезщетение за неползването по чл.31, ал.2 ЗС на магазина, предявено на основание чл.116,ал.3 ГПК/отм./ за присъждане на припадащата им се част от получените наеми от магазина за периода 19.02.2013 г. -19.02.2017 г. в размер на 5400 лв.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в което са осъдени К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** солидарно да заплатят общо на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. - К., род. на *** г. сумата от 18000 лв. съответна част от приходите от магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерен етаж на ул. ****, гр. **** в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в което е осъдена С.Г.К., ЕГН **********- починала и заместена от Е.С.С. да заплати общо на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. - К., род. на *** г. сумата от 18000 лв.(осемнадесет хиляди лева), представляващи съответна част от приходите от магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерен етаж на ул. ****, гр. **** в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенцията на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К. против С.Г.К., ЕГН ********** заместена от наследницата си Е.С.С. с ЕГН:********** за осъждането й да им заплати сумата от 18000 лв.,представляваща обезщетение за неползването на основание чл.31, ал.2 ЗС на магазин с полезна площ 27.30 кв. м., склад с полезна площ 11.75 кв. м. и тоалетна с полезна площ 2.65 кв. м. - всичко находящо се в източната част на партерен етаж на ул. ****, гр. **** в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. както и обезщетение за неползването по чл.31, ал.2 ЗС на магазина, предявено на основание чл.116,ал.3 ГПК/отм./ за присъждане на припадащата им се част от получените наеми от магазина за периода 19.02.2013 г. -19.02.2017 г. в размер на 7200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в което е отхвърлена претенцията на Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. - К., род. на *** г. против К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***- общо и С.Г.К., ЕГН **********, заместена от наследницата й Е.С. за заплащане на суми от по 10000 лв. явяващи се увеличена стойност на партерния етаж в резултат на извършени от тях подобрения със знанието и съгласието на останалите собственици, в размер от 15 600 лв. или за заплащане на суми от по 5200 лв. приспадащата им се част от стойността на разходи за извършване на подобренията; както и за заплащане на суми от по 66,67 лв. платена цена по възстановяване на правото на собственост върху партерния етаж, както и в частта, с което е отхвърлена претенцията на Г.Й.К., ЕГН ********** против К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********* -общо и против С.Г.К., ЕГН **********, починала и заместена от Е.С. за заплащане на сумата от 24 590 лв. - необходими разноски за запазване и извършени подобрения на първия етаж от двуетажната полумасивна къща в. гр. **** като погасени по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в което са осъдени Й.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.И. – К. да заплатят на К.Г.К., ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН **********  сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от възможността да ползват притежаваната от тях идеална част от стоматологичния кабинет в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г. и на Е.С.С. с ЕГН:********** – 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаването и от възможността да ползва притежаваната от нея идеална част от стоматологичния кабинет в периода 18.02.2008 г.-18.02.2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за присъдените държавни такси.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: