Р Е
Ш Е Н
И Е № 149
гр.Видин, 03.04.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 4 - ти състав в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Милена Каменова
при секретаря П.Й. като разгледа докладваното от съдия Каменова гр.дело №. 630 по описа за 2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.150 СК.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 150 от СК и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от ищцата С.К.П., ЕГН: **********, със съгласието на майка си и законен представител И.Б.Г., за: изменение месечната им издръжка на основание чл. 150, във вр. с чл. 143 от СК, определена с Решение по гр.дело № 63/2003г. по описа на ВРС, от 45 лв. на 150 лв., считано от 17.03.2016г. и законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното издължаване на сумите.
Ищцата твърди,
че били нараснали нуждите и потребностите й. Необходимите средства за храна,
облекло, училище и др. коренно се били променили. Цените на всичко се били
повишили, както и минималната заплата, установена в Република България.
От ответника не е постъпил отговор със становище по предявения иск. На ответника е назначен особен представител, на когото е връчено разпореждане по чл.131 ГПК, видно от приложения отрязък по делото същото е връчено на 31.01.2017г. В РС Видин е постъпил отговор на 02.03.2017г. , срокът за отговор е изтекъл на 28.02.2017г. Съгласно чл.60, ал.3 ГПК – Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Действия, извършени след установения от закона срок не се вземат предвид, поради което съдът счита, че не следва да приема, че по делото е постъпил отговор.
По делото са събрани писмени доказателства. Представени е и социален доклад.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и след като ги обсъди, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, издадено от район „Младост”, Столична община въз основа на акт за раждане № 389/13.04.2001г., ответникът К.К.П. е баща на ищцата С.К.П., родена на ***г.
С Решение от 08.01.2004 година по гр.д. № 63/2003г. на ВРС, влязло в сила на 10.02.2004 година, е прекратен бракът между родителите на ищцата, като упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете С.К.П. е предоставено на майката И.Б., а ответникът е бил осъден да заплаща 45.00 лв. месечна издръжка на ищцата.
От представената по делото служебна бележка № 254/17.03.2016г. е видно, че ищцата е ученичка в 8г клас през учебната 2015/2016г. в Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков” - Видин. От социалния доклад е видно, че грижи по отглеждането и възпитанието за ищцата полага само майка й. От допълнително споразумение към трудов договор №1/04.01.2016г. е видно, че майката на ищцата е с трудово възнаграждение в размер на 420.00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Искът е основателен по
основание и размер. Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които
тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената
искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след
определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на
детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и
възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В случая ищцата твърди, че след влизане в сила на
горепосоченото съдебно решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз
основа на които е била определена предишната й издръжка, свързани с потребностите й. От тогава
действително са изминали около тринадесет години, през който период нуждите й са
се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили потребностите на
детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 45.00 лв. месечно,
и който размер противоречи на нормативно установения минимум.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социално-икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му - понастоящем на 15 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.
Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че сегашният размер на издръжката от 45 лв. е под нормативно установения минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата и към настоящия момент възлиза на 115 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. При това положение, макар че липсват данни за реализираните доходи от ответника, отчитайки, че ответникът е в трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми и задължения за издръжка към други непълнолетни лица, съдът намира, че същият е в състояние да поеме по-висок от предходно определения размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 260лв. за детето, като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 150лв., а останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 17.03.2016 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Видинския районен съд сумата в общ размер от 451.20 лева, от която 151.20 лева – държавна такса върху увеличения размер на издръжката и сумата от 300лв. – разноски за особен представител.
Съгласно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От представените договори за защита и съдействие е видно, че адвокатът на ищцата е предоставил безплатна адвокатска защита. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
Цената на иска за издръжка се определя като сбор от сумите на платежите за три години напред. В настоящия случай цената на предявения иск е 3780 лева /36 м. вноски по 105лв. – сумата, с която се иска увеличение/. На база цената на предявения иск, дължащото се адвокатско възнаграждение възлиза на 494.60 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищцата.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, която К.К.П., ЕГН:********** е осъден да заплаща по гр.д. № 63/2003г. по описа на ВРС на малолетното си дете С.К.П., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител И.Б.Г., като УВЕЛИЧАВА този размер от 45.00 лева на 150.00 лева месечно.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето си С.К.П., ЕГН: **********, действаща със съгласието на майка си и законен представител И.Б.Г., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от 17.03.2016г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва за забава при всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на Видинския районен съд сумата в общ размер от 451.20 лева /четиристотин петдесет и един лева и двадесет ст. /, от която 151.20 лева - държавна такса върху увеличения размер на издръжката и 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН:********** ***, да заплати на адв. А.М., сумата от 494.60 лева /четиристотин деветдесет и четири лева и шестдесет ст./ – разноски за адв.възнаграждение.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03.04.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: