Р Е Ш Е Н И Е
260159/7.5.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На двадесети април две хиляди двадесет
и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 404 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0869-000176/04.02.2021г.
на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП на Е.Н.И., ЕГН ********** от с. Тодор Икономово са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, поради
нарушаване на материалния и процесуалния закон като излага доводите си за това
в жалбата. Не оспорва, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта. Не отрича и обстоятелството, че отказал да подпише
съставеният му АУАН, както и заповедите за налагане на принудителни
административни мерки, излагайки съображенията си за това, но получил екземпляр
от същите. Посочва в жалбата, че не видял
да му бъде съставян талон за изследване, такъв не му бил предявяван за
подпис и не му бил връчван екземпляр от същия. Излага, че след като бил питан от
контролните органи дали ще даде кръв, отговорил, че не желае.Твърди, че не му е
предлагано изследване с доказателствен анализатор. Намира, че е налице
нарушение на процедурата по чл.3а т.1 от Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества
или техни аналози, с това че не му бил издаден талон с указание за възможността за медицинско и
химическо лабораторно изследване. Счита, че е ограничено правото му на защита,
поради това, че от изписания текст в акта не можело да се разбере за какво
ставало дума, поради неразбираеми съкращения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител – адв. Д. М. от ШАК. Направено е искане за присъждане на
направените в производството разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна.Намира, че не са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Намира вмененото нарушение за доказано.
Счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради обстоятелството,
че в акта било отразено, че няма възражения или предвид начина по който бил
изписан състава на нарушението в акта, тъй като в обстоятелствената част
съставомерните факти били подробно изписани. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
На 14.01.2021г. около 04.00 часа свидетелите Г.Й.Д. и О.А.Р.
***, се движели с патрулен автомобил по ул. „Ген. Скобелев“ в
гр.Шумен. В района на бензиностанция „Петрол“, забелязали спрян автомобил, в
който на мястото на водача, се качило лице, което носело бира, след което
потеглил с автомобила. Полицейските служители го последвали по ул. „Ген.
Скобелев“ с цел да го спрат за проверка,
подавайки светлинен сигнал. Автомобилът не спрял, а продължили по ул. „Ген.
Скобелев“, след това по ул.“Септемврийско въстание“, по ул. „София“,
където водачът преустановил движението
на автомобила пред дом №23. През цялото време свидетелите с патрулният
автомобил го следвали без да губят визуален контакт. Свидетелите Д. и Р. спрели
патрулният автомобил зад МПС – л.а.“Ауди А3“ с рег. №Н 1568 КА . Св. О.Р. се
приближил до водача, който бил сам в автомобила. Установили самоличността му, а именно жалбоподателят Е.Н.И.. Тъй като водачът видимо бил
употребил алкохол - лъхал на алкохол, завалял говора, имал некоординирани
движения, свидетелите Д. и Р. поискали съдействие от екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен. На место
пристигнали свидетелите Л.М.С. и С.Б.С.
- мл. автоконтрольори, които пристъпил към извършване на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство като обяснили на
водача как се извършва проба за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят Е.Н.И.
отказал да му бъде извършена на проверка за употреба на
алкохол с техническо средство заявявайки, че не е управлявал автомобила. На
същият били разяснени и останалите две
възможности за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, а именно с доказателствен анализатор или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, но И. отказал да бъде изследван
по какъвто и да е начин. Предвид отказа на И. да му бъде извършена на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с
доказателствен анализатор или лабораторно изследване, св. Л.С. му съставил АУАН серия GA № 330695/14.01.2021г. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Въпреки, че
жалбоподателят отказал да бъде изследван и чрез доказателствен анализатор или
лабораторно изследване, на същият бил издаден
талон за изследване №094002, с който му била предоставена възможност да
се яви в Спешно отделение на «МБАЛ –
Шумен» АД за даване на кръв за изследване. Също така на И. били наложени принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП и по чл.171 т.2а б.б от ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише, както съставеният АУАН, така и талона за изследване и
издадените заповеди за прилагане на принудителни медицински мерки, което е
удостовено с подписа на св. С.С.. В съставеният акт е отразено, че
жалбоподателят няма възражения. Същият не се е възползвал от правото си да
депозира възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и
материалите съдържащи се в преписката, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП
на Е.Н.И., ЕГН ********** от с. Тодор Икономово са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. НП му е връчено лично на 15.02.2021г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – Л.М.С., Г.Й.Д., О.А.Р., С.Б.С..
Съдът кредитира
напълно показанията свидетелите. Същите са очевидци на извършеното
нарушение, изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
действия на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени доказателства. Показанията на тези свидетели потвърждават изложените в акта и в
наказателното постановление фактически обстоятелства, послужили като основание
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното в акта и в НП нарушение на чл.174
ал.3 предл.1 от ЗДвП по следните правни съображения: В обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени съставомерните факти обуславящи вмененото нарушение, а именно
че деянието се изразява в това, че водачът отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване на установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа
няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за
осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от
тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от
формите на изпълнителното деяние. За да
се разбере обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на
изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на
чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически с разпоредбите
на Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества
или техни аналози. Когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта, съгласно чл.3а от Наредбата, концентрацията на алкохол се установява чрез
доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са
стойностите отчетени от доказателствения анализатор или медицинското и химическо лабораторно изследване.
В случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, при тази хипотеза деянието
не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната
концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало
годни показания, деянието също не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е
употребило алкохол и неговата концентрация също не е възпрепятствана, тъй като
съгласно чл.6 ал.9 от Наредбата при отказ на лицето да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване употребата на алкохол се
установява въз основа на показанията на техническото средство. За да е
съставомерно деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП следва кумулативно са налице двете
посочени условия: 1. лицето да е
отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не
се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в
срок кръвна проба за химическо изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, че на визираната в АУАН и в НП дата и място на жалбоподателя е била
извършена проверка от контролните органи на жалбоподателя по повод управление
на л.а.“Ауди А3“ с рег. №Н 1568 КА. В депозираната жалба
и в съдебно заседание, жалбоподателят не оспорва качеството си на водач
на МПС. Безспорно установено е и също така, а и не се оспорва от жалбоподателя
и обстоятелството, че отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и, че отказал да даде кръв за изследване. В
самата жалба И. излага, че изрично бил питан от контролните органи дали ще даде кръв като
отговорът му бил, че не желаел към момента на проверката да дава кръв. По
отношение другата възможност, твърди не му е предлагано изследване с
доказателствен анализатор, но от друга страна не посочва, че е искал такова
изследване. Също така твърди, че не му бил връчван за подпис талон за изследване
и не бил питан дали искал да му бъде предоставен екземпляр от него. В тази връзка намира, че е налице нарушение на
процедурата по чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози. Тези възражения на жалбоподателят съдът намира за неоснователни. От
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, поради
изложените по – горе съображения, съдът намира за безспорно установено, че след
отказа на жалбоподателя да бъде изпробват с техническо средство, на същият били разяснени и останалите две
възможности за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, а именно с доказателствен анализатор или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, но И. отказал да бъде изследван
по какъвто и да е начин. Въз основа на събраните гласни доказателства, както
и приобщеното писмено такова - талон за изследване
№094002, съдът намира за доказано
и обстоятелството, че на жалбоподателя бил издаден талон за изследване, който талон И. отказал да подпише и да получи
екземпляр от същия, което е удостоверено с подписа на св.С.С., съобразно изискването
чл.6 ал.8 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози
Не са налице нарушения на предвидената
процедурата в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата при
съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за изследване по образец. При анализа
на посочената разпоредба, следва извода, че не е задължително съставянето на
талона да предхожда по време съставянето на акта. При установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, когато лицето не
приеме показанията на техническото средство в талона се отразява избора на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши чрез доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Съгласно утвърдения образец на талона за изследване
това става, чрез полагане на подпис от проверяваното лице срещу варианта, който
е избрал. Контролният орган отразява в талона
мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването. При отказ на лицето да
избере един от двата начина, се приемат
показанията на техническото средство. При отказ на лицето да бъде изпробвано с
техническо средство в Наредбата изрично не е посочено, че се издава талон за
изследване, но доколкото съгласно чл.3а в тази хипотеза концентрацията на алкохол се
установява също чрез доказателствен анализатор или с химическо изследване,
изводът е, че такъв следва да бъде издаден. Ако лицето откаже да избере и един
от другите двата начина, в Наредбата изрично не е уредено как се процедира. В
този случай съдът намира за логично, на лицето да не бъде връчван талона за
изследване, предвид категоричния отказ за установяване концентрацията на
алкохол по какъвто и да е начин. В
конкретният случай въпреки, че жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и да бъде изследван и
чрез доказателствен анализатор или лабораторно изследване, на същият бил издаден и талон за изследване №094002, с който
му била предоставена възможност да се яви в Спешно отделение на «МБАЛ – Шумен» АД за даване на кръв за
изследване, което по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя, а
напротив явява се благоприятна възможност за него, в случай, че размисли в
указаното време. Въпросът защо контролните органи са му предоставили възможност
да даде
кръвна проба за химическо изследване, а не за изследване с доказателствен
анализатор е ирелевантно по делото, доколкото жалбоподателят отказвайки да бъде
изследван по какъвто и да е начин, сам се е лишил от възможността да направи
избор и не може да черпи права от собственото си поведение.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че е правото на защита на жалбоподателят било ограниченопредвид
начина на изписване на нарушението в акта и в НП, тъй като не можело да се
разбере за какво ставало дума, поради неразбираеми съкращения. В
обстоятелствената част на съставеният акт и издаденото НП са посочени ясно
фактите, обуславящи съставомерност от обективна страна на вмененото нарушение.
В АУАН е посочено, че водачът отказва да
бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, както и че му е
издаден талон за изследване. В НП към така отразеното в акта е допълнено, че
лицето не е дало и кръв за изследване, от което следва изводът, че
жалбоподателят е санкционирал за това, че е отказал да бъде изпробван за
наличие на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ и не е изпълнил предписание да се яви в Спешно отделение на «МБАЛ –
Шумен» АД за даване на кръв за изследване. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
Неправилно при текстовото изписване
на диспозитива на нарушението в АУАН и в НП са изписани всички форми на изпълнителното деяние. Доколкото на лицето не е давано предписание за изследване с доказателствен анализатор, не е налице неизпълнение на
такова предписание, но това само по себе си не води до незаконосъобразност на
издаденото НП, доколкото по безспорен начин се установява, че нарушителят е
осъществил състава на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Деянието му е съставомерно по посочената разпоредба, тъй като кумулативно са налице
двете условия: лицето е отказало да бъде
изследвано с техническо средство и след това
да не е дало кръвна проба за химическо изследване, каквото предписание е
имал дадено. При отказ на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, за
да е осъществен състава не е необходимо при условията на кумулативност да е
налице неизпълнение и на двете предписания, а само на едното, тъй
като на водачът се дава едно предписание. Съгласно Наредбата лицето има право
да избере едно от двете изследвания и при неизпълнение на предписание и
направен отказ преди това за установяване с техническо средство, състава на
чл.174 ал.3 от ЗДвП е осъществен.
Съдът намира за основателен доводът на процесуалният
представител на жалбоподателя, че към момента на съставяне на акта
жалбоподателят е осъществил само една от формите на изпълнителното деяние - отказ да бъде изпробван
с техническо средство, а не и останалите посочени в диспозитива на нарушението, тъй като към този момент
срока за явяване за изпълнение на предписанието за медицинско и химическо изследване не бил
изтекъл, а предписание за изследване с
доказателствен анализатор въобще не му е давано. Това обстоятелство също не
води до незаконосъобразност на съставеният АУАН и на издаденото въз основа на
него НП, тъй като чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-
наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да
е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Предвид изложеното съдът намира , че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. С действията си жалбоподателят е възпрепятствал възможността за установяване
действителната концентрация на алкохол в кръвта му и е осъществил състава на
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Административно - наказващият
орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя. Размерът на наказанията е строго фиксиран от закона,
поради което не подлежат на ревизия.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на направени разноски е неоснователно.
Искането
на административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателно. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство е осъществено процесуално представителство в
открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №21-0869-000176/04.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР
- Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Е.Н.И., ЕГН **********
от с. Тодор Икономово са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.Оставя без уважение искането на Е.Н.И., ЕГН **********
от с. Тодор Икономово за присъждане направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Е.Н.И., ЕГН ********** от с. Тодор Икономово ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР - Шумен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: