№ 429
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря В.Н.П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 984/30.06.2022 г., постановено по гр. дело № 1624/2021 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл. 179 ал.1
ЗМВР и чл.86 ЗЗД ОД на МВР - Плевен, адрес: гр. Плевен, ********** да
заплати на Б. Н. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. Червен бряг, **********,
сумата от 674,22 лв., представляваща размера на положен и неплатен нощен
труд, приравнен към дневен за периода 01.03.2019 г. до 01.07.2020 г., сумата
от 151,58 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2019г. до
05.03.2021г., законна лихва върху главницата от 05.03.21г. до окончателното
изплащане на вземането, като за разликата до 1228,22 лв. - главница е
отхвърлил иска, като неоснователен.
Осъдил е ОД на МВР - Плевен, адрес: гр. Плевен, ********** да
заплати на Б. Н. Н. с ЕГН **********, адрес: гр.Червен бряг, **********
сумата от 200 лв. направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Осъдил е на основание чл.77 ГПК ОД на МВР - Плевен, адрес: гр.
Плевен, ********** да заплати по бюджета на съдебната власт в полза на РС -
Плевен сумата от 350 лв. общо за държавни такси и разноски за вещо лице по
делото.
Срещу така постановеното решение от Плевенски районен съд е
постъпила въззивна жалба от Б. Н. Н. чрез защитника му – адв. В. П. от ПлАК
в частта му, в която дължимата сума за претендираното обезщетение по
чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР е намалена с 554,00 лв. Въззивникът
твърди, че неправилно Районният съд е приспаднал извършено плащане за
нощен труд по 0,25 лв. и по 1,00 лв. на час. Това плащане е на друго правно
основание и не се касае за дублиране на възнаграждението за положен нощен
труд. Неправилно е намалена с 554,00 лв. изчислената от експерта сума за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в резултат на
преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9
ал.2 от НСОРЗ. Правното основание за допълнителното заплащане на всеки
отработен час нощен труд е по чл.8 от НСОРЗ, а претендираното от
въззивника допълнително възнаграждение за извънреден труд, в резултат на
преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е по чл.9
ал.2 от НСОРЗ. Видно е, че се касае за две различни допълнителни
възнаграждения, на различни правни основания и не е налице нарушаване на
правата на работодателя и заплащане два пъти на едно и също основание.
Моли Окръжния съд, да измени първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като му присъди пълния размер на претендираното
допълнително възнаграждение в размер на 1228,22 лв. Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, въззивникът чрез защитника си – адв. В. П. моли,
да бъде изменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
се присъди пълния размер от допълнителното възнаграждение за извънреден
труди, изчислено от съдебно-счетоводната експертиза. Подробни доводи
излага в писмени бележки.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
ОД на МВР – гр. Плевен.
В съдебно заседание, за въззиваемия ОД на МВР – гр. Плевен не се
явява представител.
2
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в
отхвърлителната част на иска. В частта, в която е уважен не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Безспорно по делото е че за процесния период от 01.03.2019г. до
01.07.2020г. страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият
е работил на длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ в
РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Страните не спорят, че въззиваемия е отработил часове нощен труд за
периода от 01.03.2019г. до 01.07.2020г., като единствено се разминават в
тяхното количество. От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че броят на тези часове е 984, които превърнати от
нощен труд в дневни часове с коефициент 1.143 се получава общо 1125 часа.
3
Разликата от 141 часа безспорно не е платена, като също така е установено, че
възнаграждението за същите възлиза на 1228.22лв. с включено 50%
увеличение, като за извънреден труд. Генералното възражение на ответника
не е по отношение размера на положения нощен труд, преизчисляването му в
дневен и съответно стойността на възнаграждението за него, а че нощният
труд не следва да се превръща в дневен с коефициент 1.143, както и не следва
да се заплаща като извънреден, с добавка от 50%.
Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден
труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово
възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата
на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на
50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
4
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от министъра на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба №
8121з407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени
от министъра на вътрешните работи.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време.
5
Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на ответника -
ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, като наредба по общото
трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за
получаването им.
Самият факт, че ЗМВР е изменен изрично с въвеждането на чл.187 ал.1
изр.3 в сила от 11.07.2020г. дава ясна индикация, че до този момент, както
законовата, така и подзаконовата нормативна база страда от празнота.
Празнотите в правото се запълват, чрез прилагането на по-общи норми,
уреждащи същия вид отношения. В случая липсата на специална уредба в
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. предопределя и приложението на
Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/.
Ето защо положения за процесния период от ищецът-въззиваем нощен
труд следва да се превърне в дневен и преизчисляването е с нормативно
определения коефициент 1,143.
Тъй като няма възражения въззиваемия да не е положил в пълен обем
дължимия труд за съответния месец труд /т.е. да не е достигнал нормативната
часова норма/, а също и въз основа на заключението на вещото лице, което
казва, че след преизчислението на нощния труд в дневен, разликата се явява
наднормено положен труд, то същият представлява извънреден такъв, тъй
като покрива определението на чл.143 ал.1 от КТ.
От признанията на ответника-въззивник в отговора на исковата молба,
че за периода 01.04.2019г. – 11.07.2020г. е положен нощен труд, за което са
представени и писмени доказателства изходящи от самия ответник, то съдът
6
счита, че същият следва да бъде преизчислен в дневен труд, като разликата
между двете числа ще даде стойността на извънредния труд. Тъй като липсват
твърдения от страна на въззивника, че въззиваемия не е отработил в пълна
степен задължителното работно време по чл.187 ал.1 от ЗМВР, то разликата в
тези часове след превръщането им в дневен труд се явява извънреден труд,
защото надхвърля нормалната продължителност на работното време дневно,
седмично и месечно. Тъй като този извънреден труд се отчита по тримесечие,
то е следвало и разликата между отчетените часове нощен труд и
преизчислените часове нощен труд да се заплати, като извънреден труд, със
съответната увеличена часова ставка, с 50%. Разликата според заключението
на вещото лице е 141 часа при съответните часови ставки подробно посочени
в т.4 от заклучението, определя и сумата от 1228.22лв. , която е дължима от
работодателя, именно, като възнаграждение за този труд.
Въззивната инстанция счита за неправилни изводите на
порвостепеннния съд, че от тязи сума следва да се приспадне платеното
допълнително възнаграждение за нощен труд по чл.8 от НСОРЗ от 0,25лв. на
час. Това са две различни възнаграждения. Въведеното в чл.8 от НСОРЗ е
допълнително възнаграждение за положен нощен труд. То се изплаща за
всеки час и няма отношение към претендираното възнаграждение за
извънреден труд. По-горе беше казано защо съдът приема този труд за
извънреден - защото е положен със знанието на работодателя извън работното
време. Работното време по графика е изцяло изработено на дневна, седмична
и месечна база. Следователно, като се трансформира нощния труд в дневен по
посочения коефициент, разликата се явява извънреден труд. Обезщетението
за извънреден труд няма нищо общо с часовата ставка за полагането на
дневен и нощен труд и включените в нея основно и допълнителни
възнаграждения. Затова и допълнителното възнаграждение за нощен труд по
чл.8 от НСОРЗ не може да се приспада от дължимото на различно основание
обезщетение за извънреден труд. Това допълнително възнаграждение по чл.8
от НСОРЗ просто формира по-висока часова ставка на нощния труд в
сравнение с дневния, но няма отношение към изплащането на извънреден
труд. Заплащането на извънредния труд е регламентирано в чл.187 ал.5 т.2 от
ЗМВР, действащ за периода и цитиран по-горе.
Ето защо и въззивният състав счита, че решението на Плевенски
районен съд се явява неправилно в отхвърлителната си част и следва да бъде
7
отменено, в същата, като се постанови друго по същество на спора, с което да
се осъди ОД на МВР-Плевен да заплати на Б. Н. Н. сумата от 554лв.,
представляваща разликата между присъдените 674,22 лв. до дължимите
1228,22 лв., представляващи размера на положен и неплатен извънреден
труд/нощен превърнат в дневен/, за периода 01.03.2019 г. до 01.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.21г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на лихвата за забава върху тази сума, същата се следва от
разпоредбите на трудовото законодателство, а нейният размер, изчислен от
вещото лице и неоспорен от въззивниемата страна е 151,58 лв., която също се
дължи и правилно е присъдена от РС-Плевен.
В осъдителната си част решението на Плевенски районен съд е валидно,
допустимо, обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона и като необжалвано е влязло в законна сила.
При този изход на процеса и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР-
Плевен следва да бъде осъдено да заплати на Б. Н. и деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 300лв., представляващи възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл.271 ал.1 ГПК решение № 984/30.06.2022г.,
постановено по гр. дело № 1624/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, в
частта в която е отхвърлил предявения от Б. Н. Н. с ЕГН **********, адрес:
гр. Червен бряг, ********** против ОД на МВР - Плевен, адрес: гр. Плевен,
********** иск с основание чл. 179 ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за сумата от
554лв., представляваща разликата между присъдените 674,22 лв. до
дължимите 1228,22 лв., представляващи размера на положен и неплатен
извънреден труд/нощен превърнат в дневен/, за периода 01.03.2019г. до
01.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.03.21г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 179 ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД ОД на МВР -
8
Плевен, адрес: гр. Плевен, ********** да заплати на Б. Н. Н. с ЕГН
**********, адрес: гр. Червен бряг, ********** сумата от 554лв.,
представляваща разликата между присъдените 674,22лв. до дължимите
1228,22лв., представляващи размера на положен и неплатен извънреден труд
/нощен превърнат в дневен/, за периода 01.03.2019г. до 01.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.21г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 179 ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД ОД на МВР -
Плевен, адрес: гр. Плевен, ********** да заплати на Б. Н. Н. с ЕГН
**********, адрес: гр. Червен бряг, ********** сумата от 300лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9