№ 763
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901960 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ТД на НАП – СОФИЯ, ЕИК *******,
срещу „С.С.“ ЕООД, „Н.Б.Ц.“ ООД, Г. Г. АС. и А.С.А...
Предявени при условията на обективно и кумулативно съединяване са искове, както
следва:
1./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на относително
недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС от
07.12.2018 г., въз основа на който „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза
на Г. Г. АС. – купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А.С.А.., собствеността върху
лек автомобил – „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № ******* – срещу уговорена
продажна цена от 20 300,00 лв., като със сключването на същия се е целяло увреждане
интересите на държавата, в качеството й на публичен взискател, и
2./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на относително
недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС от
05.06.2019 г., въз основа на който „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза
на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД – купувач, собствеността върху товарен автомобил – „ПЕЖО
БОКСЕР“, с № ******* – срещу уговорена продажна цена от 29 940,00 лв., като със
сключването на същия се е целяло увреждане интересите на държавата, в качеството
на публичен взискател.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ответното дружество –
„С.С.“ ЕООД има качеството на длъжник спрямо държавата на публични задължения
състоящи се в такива за начислени, но неплатени данъци и осигурителни вноски. Те са
дефинирани в две групи, а именно : в първата група са отнесени публични задължения,
чието установяване е следствие от подадени от „С.С.“ ЕООД данъчни декларации по
реда на ЗКПО, ЗДДС и КСО, които са цитирани с входящ номер, датата на подаване и
законово основание за подаване. Уточнено е, че задълженията формирани от подаване
на тези декларации под формата на главници /данъци и осигурителни вноски/ възлизат
на сумата в размер от 7 285,05 лв., съответно лихвите начислени върху тях за периода
1
до 04.10.2021 г. възлизат на сумата от 2 773,49 лв. Твърденията на ищеца продължават
с факти свързани с възникването и съществуването на втората група публични
задължения с адресат ответника – „С.С.“ ЕООД, чието установяване е последица от
проведено спрямо дружеството ревизионно производство и издаване на ревизионен акт
за начисляване на публични задължения. Изтъква се, че ревизията е възложена със
заповед издадена на 04.12.2018 г., като тя е връчена по електронен път на дружеството
на 20.12.2018 г. На 25.06.2019 г. в хода на течащото ревизионно производство
ревизиращият орган издал ревизионен доклад, с който било направено предложение за
определяне на задължения в размер на сумата от общо 935 939,22 лв., като се сочи, че
същия е връчен на адресата му на датата – 15.07.2019 г. Последвало и издаването на
ревизионен акт с дата – 10.09.2019 г. /връчен на 14.11.2019 г./, в който се установявало
съществуването на публични задължения с адресат – „С.С.“ ЕООД по реда на ЗДДС,
чиито общ размер към датата на издаване на акта е както следва : 810 005,73 лв. –
главница и 143 485,06 лв. – лихви, или общо 953 490,79 лв. Пояснява се, че към датата
– 04.10.2021 г. общият размер на тази група задължения е достигнал – 1 123 452,29 лв.
Ищецът твърди, че издадения ревизионен акт не е бил обжалван по административен,
съответно оспорван по съдебен ред от „С.С.“ ЕООД, предвид което е влязъл в сила.
Ищецът поддържа, че към момент след установяване на задълженията по подадените
данъчни декларации и във фазата на започналото ревизионно производство ответникът
– длъжник по публични вземания „С.С.“ ЕООД е предприел две разпоредителни
сделки прехвърляйки чрез продажба притежаваните от него, както следва : лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* и товарен автомобил „Пежо Боксер“ с
рег. № *******. Първата сделка била сключена на 07.12.2018 г., с която бил продаден
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* в полза на купувача и ответник –
Г. Г. АС. при продажна цена възлизаща на сумата от 20 300 лв. Втората сделка
датирала от 05.06.2019 г., като с нея „С.С.“ ЕООД продал на ответника - „Н.-Б.Ц. ООД
товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******* за продажна цена от 29 940 лв.
Изтъква се, че по отношение на първата очертана разпоредителна сделка от 07.12.2018
г. ответникът – продавач вече е имал публични задължения към държавата установени
с подадени от него данъчни декларации, в които дружеството само е определило
дължимите от него суми за данъци и осигурителни вноски, но не ги е заплатило в
разписаните за това срокове. Поддържа се, че тази сделка е сключена от длъжника
„С.С.“ ЕООД с намерение да увреди интереса на държавата. По отношение на втората
сделка, осъществила се на 05.06.2019 г., ищецът поддържа, че към този момент вече е
текло и ревизионно производство на длъжника „С.С.“ ЕООД, за чието образуване
същия е бил уведомен надлежно още през м. 12.2018 г., съответно това производство е
завършило с издаване на ревизионен акт за определяне на публични задължения в
размер от над 950 000 лв. И относно тази сделка са навеждат твърдения за
съществуване на намерение у „С.С.“ ЕООД да увреди публичния възискател. Изтъква
се, че предприемайки тези разпоредителни сделки длъжника „С.С.“ ЕООД е осуетил
спрямо обекта на всяка от продажбите да бъде наложена обезпечителна мярка, а на по-
късен етап да бъде осребрен и с получените парични средства да се погасят
възникналите негови публични задължения. Освен това се поддържа, че ефекта от тези
две продажбени сделки е довел до намаляване имуществото на длъжника, като е
акцентирано над това, че макар да е възникнало вземане към трети лица за продажна
цена, то доколкото се касае до престация в пари, то същите са най-бързоликвидният
актив, като разпореждането с тях от страна на длъжника е възможно да се извърши със
значителна бързина и това да не позволи на кредиторът му да се удовлетвори от
получените суми. По отношение имущественото състояние на длъжника „С.С.“ ЕООД
и потенциала му да погаси посредством тези си активи публичните си задължения
установени с данъчните декларации и ревизионният акт ищецът излага твърдение, че
2
по образуваното през 2018 г. изпълнително дело са наложени обезпечителни мерки
запор върху банкови сметки, безналични ценни книги, други превозни средства, както
и върху поземлени имоти, но въпреки това успешно удовлетворение на публичните
вземания не е последвало, вкл. и до момента на упражняване на исковата молба.
Ответникът – „С.С.“ ЕООД в срока по чл. 367 ГПК упражнява правото си на отговор
по исковата молба, като заявява че оспорва изцяло предявените от ищеца искове за
обявяване на относителна недействителност на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
спрямо държавата на два броя разпоредителни сделки очертани по предмет и страни в
исковата молба. Изтъква се, че изложените в исковата молба фактически твърдения не
кореспондират на осъществилите се факти от действителността, съответно
ангажираните и посочени от ищеца доказателства не подкрепят основателност на
правата необходими за успешното провеждане на защитата по чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК. Отрича се към момента на сключване на сделките „С.С.“ ЕООД да е имал
намерение да увреди държавата, явяваща се негов кредитор по публични вземания.
Отбелязва се, че намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав на
правото да се иска обявяване на относителна недействителност на сделка по смисъла
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не се предполага, а за установяването му страната която го
твърди трябва да проведе необходимото доказване. В случаят тази тежест падала върху
ищеца, но същият не привеждал никакви доказателства в насока, че пристъпвайки към
двете продажби на МПС-та длъжникът-ответник се е стремял сам да се постави в
положение на невъзможност да погаси задълженията си към фиска, съответно, че
представляващият длъжника с конкретни свои фактически или правни действия е
манифестирал намерение за увреждане. Акцентира се над това, че срещу продадените
движими вещи „С.С.“ ЕООД е получило насрещни престации – продажни цени, като
същите са еквивалентни на прехвърленото имущество, а това означавало, че няма
дисбаланс между стойностите на дадено и получено. Приведен е и довод, че отново
ищецът трябва да установи каква е била консолидираната стойност на имуществото, с
което ответникът – „С.С.“ ЕООД е разполагал съвкупно в периода преди и след
извършването на всяка от атакуваните сделки, което съответно ще позволи да се
направи обоснован извод, дали те са били израз на преднамерено разпореждане с цел
избягване насочването на изпълнението на правата на публичния възискател върху
тези вещи, или пък се касае до регулярни търговски сделки извършвани по занятие от
„С.С.“ ЕООД. Отбелязва се, че дружеството-длъжник не е обременено с процесуалното
задължение да провежда доказване на обема на своето имущество за да елиминира
предположение за евентуално намерение за увреждане интереса на кредитора,
доколкото презумпция в подобна насока не е законодателно уредена. „С.С.“ ЕООД
потвърждава, че е получил заповед за възлагане на ревизия на 20.12.2018 г., което
следва продажбената сделка от 07.12.2018 г., съответно изключва твърденията на
ищеца, че длъжникът му е бил наясно за започналото спрямо него ревизионно
производство към момент предшестващ първата атакувана разпоредителна сделка от
07.12.2018 г. Подчертава се също така, че моментът на връчване на съставения спрямо
„С.С.“ ЕООД ревизионен акт е датата – 14.11.2019 г., което е след сключването на
втората атакувана сделка – 05.06.2019 г. Обстоятелството кога прехвърлянето на
собствеността върху двете МПС-та е вписано в съответните регистри на КАТ се
определя като изцяло без правно значение за предпоставките за пораждане на правото
да се иска обявяването на тези сделки за относително недействителни по реда на
ДОПК. Защитната линия на ответника продължава с това, че двете атакувани
разпоредителни сделки са последица от осъществяваната обичайна и основна
търговска дейност на „С.С.“ ЕООД. За това можело да се съди от счетоводните записи
на дружеството, които ясно показвали, че разпоредителните сделки с МПС-та с негово
участие не се свеждат само до двете атакувани от ищеца, а напротив в този период са
3
осъществени други продажби на превозни средства и това е резултат от упражнявана
дейност по занятие. За това говорело и обстоятелството, че автомобилите не се
завеждали като ДМА в дружеството, а като стоки с оглед преследваната тяхна
препродажба. Да се приеме, че извършването на разпореждане с актив от търговец е
действие на увреждане на държавата всякога, когато спрямо търговеца е започнало
ревизионно производство би означавало осуетяването на практикуваната от търговеца
текуща дейност и преустановяването на реализиране на оборот, съответно понасяне на
загуби, каквато последица несъмнено императивното данъчно законодателство не
преследвало. Ответникът разкрива и обстоятелството, че сключените продажбени
сделки са били предшествани от предварителни уговорки за доставянето и продажбата
на дадения автомобил, вкл. купувачите са дали гаранционна сума за да им бъде
осигурено съответното превозно средство, която им е била възстановявана при
подписването на окончателните договори, тъй като не съставлявала част от продажната
цена и не се приспадала от нея. „С.С.“ ЕООД противопоставя и възражение, че към
момента на всяка от двете атакувани продажби дружеството е разполагало с
достатъчно имущество, чиято равностойност в пари да му позволи да покрие пълния
размер на публичните му задължения. Отбелязва се, че при предприемане на
съответните обезпечителни мерки държавата е могла да постигне удовлетворяване от
стойността на притежаваното имущество. Изтъква се, че такива мерки били наложени в
пределите на образувано срещу „С.С.“ ЕООД изпълнително производство, като бил
наложен запор върху средства по банкови сметки, безналични ценни книжа, МПС-та и
поземлени имоти. Освен това дружеството разполагало с вземания от трети лица,
които също можели да бъдат предмет на принудително изпълнение и да послужат за
удовлетворяване на установените публични вземания. Прави се и позоваване, че
продажбата на двата автомобила е станала при определяне на цени близки и дори по-
високи от пазарните стойности на отчуждаваното движимо имущество. Това било
довело до реализиране дори на печалба за длъжника от сключването на тези сделки,
което също било факт, опровергаващ наличието на подържаното от ищеца намерение
за увреждане от субекта пристъпил към разпореждането с имуществени права. На
последно място ответникът – длъжник обръща внимание и на това, че в хода на
ревизионното производство от НАП не са предприети обезпечителни мерки, от които
длъжникът да може да се ориентира, какви биха били евентуалните размери на
публичните задължения, които ще се определят за плащане с ревизионният акт,
съответно да прецени какво имущество би му било достатъчно за да обслужи подобен
дълг, съответно да се лиши от дадени разпоредителни сделки ако това е необходимо. В
обобщение се иска от сезирания съд да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради тяхната неоснователност и
недоказаност. Настоява се за присъждането на разноски.
Ответникът – „Н.-Б.Ц.“ ООД, съблюдавайки срока разписан в чл. 367 ГПК, също
депозира писмен отговор на исковата молба на 29.11.2021 г., с който оспорва
предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, определяйки го като неоснователен.
Основният довод на ответника е в това, че липсва основна предпоставка от
материалното преобразуващо право защитавано с предявения иск, а именно не е
налице намерение за увреждане от страна на „С.С.“ ЕООД при сключване на
атакуваната продажбена сделка. В този контекст отсъствали ясни твърдения в какво
конкретно поведение на продавача по сделката се проявява намерението за увреждане
на интереса на публичния кредитор, а още по малко били налице доказателства за
реализацията на подобно намерение. Поддържа се, че намерението за увреждане не се
предполага, а на общо основание, като елемент от фактическия състав на правото по
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, подлежи на доказване от страната, която го твърди, а именно
ищеца. Единствената хипотеза от фактическите състави очертани в чл. 216, ал. 1
4
ДОПК, която предвижда наличието на презумпция за знание била тази в т. 3, където се
касаело до случай на договаряне между свързани лица, но твърдения за подобни
връзки между ответните дружества изобщо не присъствали в исковата молба.
Провеждането на ревизионно производство, завършило с издаването на ревизионен акт
спрямо длъжника-продавач по атакуваната сделка само по себе си не можело да се
разглежда като проява на намерение за увреждане от длъжника, а напротив последното
трябвало да се разкрие при условията на пълно и главно доказване, защото не се
предполага, а е факт, подлежащ на доказване със средствата, предвидени в
гражданския процес. На следващо място ответникът изразява позиция, че държавата не
е ощетена с извършената продажбената сделка, защото като последица от нея не се е
стигнало до намаляване имуществото, с което длъжника е разполагал преди да я
сключи. Това означавало, че нямало намаляване и на възможността на кредиторите му
да се удовлетворят за своите вземания, в т.ч. и на държавата да го направи. Видно било,
че с договора от 05.06.2019 г. МПС-то е било отчуждено срещу получаване на
продажна цена, възлизаща в размер на сумата от 29 940 лв., като застрахователната
стойност на автомобила възлизала на 9 400 лв., което означавало не само, че в резултат
на тази сделка имущественото състояние на дружеството-продавач не е претърпяло
намаляване, но напротив същото се е увеличило. Това също изключвало извод в
посока преследвано от длъжника увреждане интересите на негови кредитор носител на
публично вземане. Във връзка с извършената продажбена сделка ответникът – купувач
настоява, че срещу придобиването на МПС-то от негова страна е извършено плащане
по банков път на уговорената продажна цена в размер на 29 940 лв. и съществуването
на тази банкова сметка е било известно на НАП, съответно тя е била и с наложен преди
това запор, считано от 24.11.2018 г. В този контекст напълно необосновани били
твърденията на ищеца за наличието на намерение за увреждане от продавача,
доколкото същият бил получил в пълен размер договорената продажна цена по
банкова сметка, която е била с наложен запор за инкасиране на задължения към НАП.
Това ясно показвало желание у длъжникът да погасява задълженията си към НАП, а не
намерение за увреждане в каквато насока са твърденията изложени в исковата молба.
От ответника – „Н.-Б.Ц.“ ООД се отрича да е знаел за това, че неговият продавач по
сделката към момента на изповядването е бил адресат на започнало ревизионно
производство, което впоследствие е завършило с издаването на ревизионен акт.
Уточнява, че коментираната сделка е била сключена окончателно след предшестващи
предварителни уговорки, постигнати между двете страни по нея, които са реализирани
към момент преди възлагането на ревизията, като в тази връзка е била заплатена и
гаранционна сума от купувача. Напомня се и обстоятелството, че при нотариалното
изповядване на сделката продавачът е декларирал, че дружеството няма непогасени
публични задължения. Тъй като в резултат на сключената сделка за продажба на МПС
от 05.06.2019 г. не се е стигнало до намаляване на имуществото на продавача по нея,
съответно не е доказано тя да е сторена при намерение да се увреди публичният
кредитор, то нямало основание да се приеме успешно доказване на предпоставките на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, респективно това налагало същият да бъде отхвърлен
от съда. „С.С.“ ЕООД не бил сключил сделката от 07.12.2018 г. с ответните страни при
намерение да увреди държавата в качеството на носител на публични вземания.
Напомня се, че към датата на сключване на атакуваната сделка редакцията на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК е гласяла, че „недействителни по отношение на държавата, съответно
на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения сделки или действия с намерение да се
увредят публичните взискатели“ и едва считано от 01.01.2021 г. редакцията на тази
разпоредба е променена и е гласяла, че „недействителни по отношение на държавата,
5
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели“. Тъй като се
касаело до материалноправна разпоредба, то приложимата редакция на същата е тази
към момента на чието действие е реализирана съответната сделка, за която се
поддържа да е увреждаща, което в случая със сделката от 07.12.2018 г. означава
редакцията действаща от 01.01.2006 г. При тази редакция обаче е необходимо
публичните задължения да са били установени с влязъл в сила административен или
съдебен акт, но не и чрез деклариране на задълженията с данъчни декларации.
Следователно сочените от ищеца публични задължения, които произтичат от
деклариране извършено от „С.С.“ ЕООД преди датата – 07.12.2018 г. не могат да
послужат, като основание за провеждане на успешна искова защита по чл. 216, ал. 1, т.
4 ГПК, защото не са установени с влязъл в сила административен или съдебен акт.
Прави се позоваване, че заповедта за започване на данъчна ревизия е връчена на
ответника-продавач едва на 20.12.2018 г., което е момент следващ извършването на
сделката – 07.12.2018 г. Същото се отнасяло и до издаването на ревизионните доклад и
акт. Акцентира се и над това, че с ревизионният акт не се установяват публични
задължения от кръга на декларираните от „С.С.“ ЕООД с подаването на упоменатите в
ИМ данъчни декларации.
На 29.11.2021 г. и другите двама ответници-физически лица – Г.И А. А.и – чрез
процесуалните им представители – адвокатите М. и И. – са упражнили процесуалното
си право на отговор по исковата молба. Заявено е, че предявеният иск по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ГПК срещу ответната страна – А. е недопустим, тъй като независимо от това, че тя
и ответникът А. са съпрузи още от 2010 г., то те към момента на сключване на брака си
са избрали разделен режим на имуществени отношения, като това обстоятелство е
вписвано по надлежния ред пред Агенцията по вписванията и съществува в периода до
26.11.2021 г. Тъй като продажбената сделка, която е предмет на атакуване датира от
07.12.2018 г., то правата произтичащи от нея се подчиняват на установения между
съпрузите режим на разделност, поради което съпругата – А.А. – не е придобила
имуществени права от коментираната сделка, следователно тя не е била пасивно
процесуално легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и производството водено спрямо нея трябвало да се
прекрати, поради недопустимостта му. По същество искът, основан на чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК, бил неоснователен, защото нямало реализация на заложения в тази норма
фактически състав за възникване на правото да се обяви дадена сделка за относително
недействителна спрямо държавата. Следващ аргумент въведен при изграждането на
защитната теза на тези двама ответника е, че не отговаря на действителността
твърдението на ищеца, че продажбата на МПС от 07.12.2018 г. е довела до
трансформиране на собственост върху МПС във вземане от трето лице. Изтъква се, че
в изпълнение на договорният си ангажимент по продажбеното правоотношение
купувачът – А. е платил в полза на продавача уговорената продажна цена за
придобиване на автомобила равна на сумата от 20 300 лв. Това било сторено чрез
банков превод нареден в полза на „С.С.“ ЕООД от Г.Г. баща на купувача, като това
било сторено в изпълнение на уговорка за дарение от баща на син на посочената сума.
По тази причина сделката не можела да се определи, като сключена от „С.С.“ ЕООД с
намерение да увреди държавата, като последната чрез НАП е могла да положи
дължимата грижа за охрана на интереса си, като наложи запор върху банковата сметка,
с която дружеството-продавач оперира и по която същото е получило плащането на
продажната цена. На последно място се поддържа, че към момента на сключване на
сделката по продажба на МПС от 07.12.2018 г. купувачът А. не е знаел, че продавачът
6
– „С.С.“ ЕООД има непогасени публични задължения към държавата. Казаното
мотивира ответните страни да поискат отхвърляне на предявения срещу тях иск,
съответно да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
На 15.12.2021 г. в срока по чл. 372 ГПК ищецът е упражнил процесуалното си право
да подаде допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната
такава и е взел отношение по наведените от ответните страни оспорвания и
възражения. Изтъква се, че според правилата, установени в ДОПК, сред
предпоставките на поддържания от ищеца фактически състав за възникване на
преобразуващото право да се иска обявяване на дадена сделка за относително
недействителна не присъства такава, свързана с установяване наличие на намерение за
увреждане на кредитора на публичното вземане от страна на третото лице, с което
длъжника е договарял и сключил разпоредителната сделка. За неправилно се определя
развитото от ответните страни съждение, че след като разпоредителната сделка е
възмездна и длъжникът получава пари за прехвърлената от него собственост, то не се
стига до намаляване на активите му, респективно липсва причинена вреда за
кредитора. Приповторено е схващането, че най-бързо ликвидният актив са парите,
чието изхарчване изисква много по-кратко време в сравнение с продажбата на
притежаван актив. Отбелязва се, че в императивните правило на чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК не присъстват като критерии, дали дадената разпоредителна сделка има
възмезден характер, съответно дали с нея е нарушен принципа на еквивалентност на
разменените престации. Единственото релевантно обстоятелство в хипотезата на
предявения иск е дали е налице намерение за увреждане проявено от страна на
длъжника при извършването на дадената сделка. Без релевантно значение било и това с
какво имущество разполага длъжника към момента на извършване на сделката, и дали
то му е достатъчно за да покрие публичните си задължения. Право на кредитора било
да избере, от чие имущество на длъжника да удовлетвори вземането си. Поддържа се,
че „С.С.“ ЕООД не разполага с имущество, което да му позволи да покрие изцяло
натрупания публичен дълг, респективно отчужденото такова по двете разпоредителни
сделки е щяло да послужи макар и за частично успешно удовлетворяване на
вземанията, с които държавата разполага. Изложени са и съображения, че коректен
търговец не би допуснал да изпадне в положение на системно натрупване и
непогасяване на публични задължения, като поведение в обраната насока, каквото
било демонстрирано от „С.С.“ ЕООД показвало намерение за увреждане интереса на
кредитора. В този контекст за увреждане трябвало да се възприема всяко действие, с
което длъжникът се лишава от свое имущество или пък намалява неговата стойност,
съответно по някакъв начин осуетява успешното удовлетворяване на кредитора.
Напълно достатъчно за да се приеме намерение за увреждане от страна на длъжника
бил случай, когато същия след като е узнал за започнало спрямо него ревизионно
производство се разпорежда със свои имуществени права. Такова поведение без
съмнение било налице при сделката, с която е продаден МПС на 05.06.2019 г. в полза
на „Н.-Б.Ц.“ ООД. Що се касаело до другата сделка /тази от 07.12.2018 г./, то
действително тя била сключена към момент предхождащ връчването на заповедта за
започване на ревизия, но била предприета след възникването на публични задължения
за „С.С.“ ЕООД, чиито основания и размери са установени посредством подадени от
самия него данъчни декларации. Ищецът смята, че приложимата редакция на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК е тази действаща от началото на 2021 г., защото исковата молба е
подадена след влизането в сила и това е релевантния момент за преценка на нейното
приложение, а не кога е осъществена оспорваната сделка. Обърнато е и внимание на
това, че направеното от ответните страни сравнение на цената дадена по сделката за
отчуждаването на т.а. „Пежо Боксер“ не е коректно, защото уговорената продажна
цена в размер от 29 940 лв. е определена към датата на сделката – м. 06.2019 г., а
7
застрахователната стойност от 9 400 лв. е определена към един по късен момент, а
именно този на издаване на самото удостоверение през м.01.2021 г. В този смисъл било
напълно закономерно, че поради амортизирането на автомобила неговата стойност е
намаляла. Пак тези аргументи били валидни и за другата сделка имаща за предмет
продажбата на л.а. „Фолксваген Пасат“. По отношение на наложения запор върху
сметката на „С.С.“ ЕООД в ТБ „ЮРОБАНК“ ищецът пояснява, че такъв датира още от
24.11.2018 г., но при съобразяване на дадената от банката информация за налични
парични средства по тази сметка към 19.12.2018 г. се разбирало, че те не са достатъчни
за да покрият цялата посочена в съобщението за запор сума – 19 585,83 лв., което
разколебавало твърдението за осъществен превод по сделката от 07.12.2018 г. в размер
на сумата от 29 940 лв. По следващо постановление за налагане на запор от 30.08.2019
г. отговорът получен от банката бил при съдържание, че по сметката липсва авоар,
което също внасяло съмнение за разполагаеми суми от извършените продажби.
След връчване на препис от допълнителната искова молба на ответника – „Н.-Б.Ц.“
ЕООД дружеството е реагирало подавайки в срока по чл. 373 ГПК писмен отговор. С
него допълнителната искова молба се квалифицира като неоснователна, необоснована
и недоказана. И в нея, както и в първоначалната искова молба, от ищеца се избягвало
ясно посочване на фактите, които смята, че покриват намерението на длъжника да
увреди публичния взискател с осъществяването на възмездната разпоредителна сделка,
съответно не са представени или посочени доказателства подкрепящи извод за
демонстрирано намерение в упоменатия смисъл. На следващо място ответникът
поддържа, че с извършената разпоредителна сделка държавата не е ощетена, защото в
резултат на същата длъжникът не е намалил възможността за удовлетворяване на
вземанията на своя кредитор, а това прави неоснователна претенцията по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК. Приповтаря се доводът, че при съобразяване на приложените от самия
ищец доказателства се формира извод, че имуществената сфера на „С.С.“ ЕООД не е
засегната в неблагоприятна насока от реализираната сделка, защото не само
разменените блага са с еквивалента равностойност, но нещо повече платеното от
купувача надвишава действителната стойност на продадената му вещ – МПС. И в това
процесуално изявление на ответника – „Н.-Б.Ц.“ ЕООД присъства позоваване за
реално извършено плащане чрез банков превод в полза на „С.С.“ ЕООД на продажната
цена по сделката. Нямало доказване, че длъжникът е целял с извършената сделка да се
постави сам в невъзможност да обслужи публичният си дълг. Наред с това се
поддържа, че не отговаря на действителността твърдението на ищеца, че продажната
цена договорена по сделката не е ясно дали кореспондира на пазарната такава към
момента на сключването , като от ответника-купувач се представя удостоверение за
застрахователна стойност на продаденото превозно средство към датата – 05.06.2019 г.,
в което е вписана стойност възлизаща на 1 000 лв. В съвкупност изложените аргументи
според ответника опровергават твърденията на ищеца за налично за него
преобразуващо право по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на сделката от
05.06.2019 г. за относително недействителна спрямо държавата. Това го мотивира да
иска произнасяне в насока отхвърляне на предявения за разглеждане иск.
На 21.01.2022 г. „С.С.“ ЕООД също депозира писмен отговор по допълнителната
ИМ, като с него продължава да оспорва предявените от ищеца искове, както и
фактическите твърдения върху които НАП основава материалните си права да иска
обявяване на двете сделки за относително недействителни. Посочва се, че в ДИМ се
правел преразказ на изложените в ИМ обстоятелства, като отново не се давала яснота,
в какво се състои намерението за увреждане на кредитора, съответно не се представят
доказателства в потвърждение на подобно поведение. И в този си отговор ответникът -
„С.С.“ ЕООД се спира на вече изразените от него защитни тези, че сделките не целят
намаляване на имуществените му права, а са последица от упражняваната текуща
8
търговска дейност, включваща и регулярна търговия с превозни средства –
препродажба с цел печалба. Получените от „С.С.“ ЕООД продажни цени са с пазарно
изражение, което изключва съмнения за преследван резултат свързан с увреждане
интересите на кредитора носител на публични вземания. Нещо повече с тези продажби
е реализирана печалба, което е допринесло до увеличаване активите на дружеството. И
този ответник застъпва позицията, че продажбените цени са реално получени от
продавача по банков път, а не са просто договорени, но нереализирани вземания от
трети лица. Тези резултати от сделките изолирали всякакви предположения правени от
ищеца за намерение за увреждане на неговия интерес като кредитор, дори напротив те
манифестирали воля да се генерират средства за обслужване на публичните
задължения към държавата. При липсата на доказано намерение за увреждане от страна
на длъжника – продавач предявените искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК подлежали на
отхвърляне, като недоказани в своето основание. На 26.01.2022 г. отговор по
допълнителната искова молба е упражнен и от двамата ответника – физически лица
А.и, чрез процесуалните им представители – адвокатите М. и И.. Застъпено е
виждането, че нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е материална, а не с процесуален
характер, поради което не могло очертаните материални предпоставки, възприети по
действащия към момента на сключване на договора нормативен текст, да бъдат
допълвани с нови условия за възникване на преобразуващото право въвеждани с
редакция следваща извършването на съответната сделка. В този смисъл ищецът не
провеждал доказване, че публичните вземания на държавата към момента на
извършване на сделката от 07.12.2018 г. са били установени по силата на
административен или съдебен акт, съответно че публичните задължения установени по
смисъла на подаваните от „С.С.“ ЕООД са били предмет на повторно установяване и в
хода на ревизията. В този смисъл не се доказвало държавата да е кредитор на публични
вземания спрямо „С.С.“ ЕООД, които да са установени по правилото разписано в чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК в редакцията действаща, считано от 01.01.2006 г. В отговорът
продължава да се настоява за прекратяване на исковото производство спрямо
ответника – А.С.А.. по съображенията вече развити в първоначалния отговор, като се
присъдят и направените от нейна страна разноски, за чиито вид и размер се представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представена справка-декларация за данък
добавена стойност № 22051161394/14.02.2017 г. за м. януари 2017 г., подадена от
„С.С.“ ЕООД, видно от която общият размер на начисленият данък добаена стойност
за съответния данъчен период възлиза на сумата от 16 450 лв., като след упражняване
на право на приспадане на данъчен кредит на внасяне подлежи сумата от 93,53 лв.
Представени по делото са също годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г.
№ 2205И0042675/31.03.2017 г. и годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО №
2205И0054112/03.04.2018 г. за 2017 г. Представени са още двадесет и две на брой
данъчни декларации образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УФП, подадени
в периода от 27.02.2017 г. до 26.11.2018 г.
По делото е представен Ревизионен акт № Р-22220518007422-091-001/10.09.2019 г., с
който въз основа на проведена по отношение на „С.С.“ ЕООД ревизия по ЗДДС за
периода от 01.04.2017 г. до 31.10.2018 г. са установени публични задължения за
довнасяне на ДДС в общ размер на сумата от 953 490,79 лв., от които 810 005,73 лв. –
главница и 143 485,06 лв. – лихви. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на
ревизия № Р-2222-*********-020-001/04.12.2018 г., представена като писмено
доказателство по делото, връчена по електронен път на 20.12.2018 г. на електронната
поща на дружеството, изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на
9
ревизия № Р-22220518007422-020-002/20.03.2019 г., връчена на дружеството на
26.03.2019 г. по електронен път на същия електронен адрес. Представено е писмо с
изх. № 23-22-1624/29.10.2020 г. от Заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.
София, видно от което ревизионен акт № Р-22220518007422-091-001/10.09.2019 г. не е
обжалван пред Директора на дирекция ОДОП София.
Ангажиран е договор от 07.12.2018 г. за продажба с нотариална заверка на
подписите, с който „С.С.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № *******, в полза на физическото лице -
Г. Г. АС., като от своя страна последният като купувач се е задължил да заплати
продажна цена в размер на сумата от 20 300 лв.
Съгласно удостоверение № 20211126174949/26.11.2021 г. е видно, че на датата -
27.02.2010 г. купувачът по сделката - Г. Г. АС. е встъпил в граждански брак с А.С.А..,
като избран от съпрузите и вписан в Регистъра на имуществените отношения на
съпрузите е законов режим на разделност.
Представено е удостоверение за застрахователна стойност Серия А-04 № 28654 от
07.12.2018 г., издадено от ЗБК „Балкан“ АД, съгласно което застрахователната
стойност на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № ******* възлиза на
сумата от 1 700 лв. Представено е и удостоверение за застрахователна стойност №
88/12.01.2021 г., издадено от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, видно от което
застрахователната стойност на същият лек автомобил е определена в размер на сумата
от 14 800 лв.
Видно от приобщеното за писмено докаателство по делото платежно нареждане №
181207176466489/07.12.2018 г., купувачът Г.А. Г. е наредил превод на сумата от 20 300
лв. от своя банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД по открита на
името на продавача „С.С.“ ЕООД сметка в „Ю.Б.“ АД, като за основание е вписано „Ф-
ра Фолксваген Пасат – *******“.
Съобразно приет договор сключен на 15.11.2018 г., озаглавен „предварителен
договор за покупко-продажба на МПС“ се установява наличеи постигнато съгласие, с
което „С.С.“ ЕООД е поело задължение да проучи, закупи, продаде и достави на „Н.-Б.
ЦЕНТЪР“ ООД товарен автомобил в срок до 15.06.2019 г., съответно „Н.-Б. ЦЕНТЪР“
ООД се е задължило да закупи предложения от насрещната страна товарен автомобил,
отговарящ на предварително зададени от купувача характеристики, както и да заплати
на продавача гаранционна цена в размер на сумата от 1 000 лв., която ще му бъде
възстановена при прехвърлянето на автомобила. По делото е представена разписка от
15.11.2018 г., удостоверяваща извършено от „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД в полза на „С.С.“
ЕООД плащане в размер на сумата от 1 000 лв., представляваща гаранционна сума по
договора между тях от 15.11.2018 г.
С договор от 05.06.2019 г. за продажба на МПС, сключен при спазване на форма -
нотариална заверка на подписите, се установява, че „С.С.“ ЕООД действайки като
продавач е прехвърлило правото на собственост върху лек автомобил „ПЕЖО
БОКСЕР“, с № *******, в полза на купувача „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД, като последното
дружество се е задължило да заплати на продавача продажна цена в размер на сумата
от 29 940 лв.
Представени по делото са два броя удостоверения за застрахователна стойност –
удостоверение Серия А-04 № 29077/05.06.2019 г. и удостоверение № 86/11.01.2021 г. –
издадени съответно от ЗБК „Балкан“ АД и от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с които
застрахователната стойност на лек автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“, с № *******, е
определена в размер на сумата от 1 000 лв., съответно на сумата от 9 400 лв.
Ангажирана е фактура № 6194/22.04.2019 г., издадена от „С.С.“ ЕООД, с която се
10
фактурира задължение на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД за сумата от 29 940 лв. с вкл. ДДС,
представляваща продажна цена на лекотоварен автомобил.
Част от събраните по делото доказателства са и изготвено на 26.11.2021 г.
извлечение от открита на името на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД сметка в „Банка ДСК“ АД,
както и платежно нареждане от 24.04.2019 г., видно от които на 24.04.2019 г. „Н.-Б.
ЦЕНТЪР“ ООД е наредил превод на сумата от 29 940 лв. по сметка на „С.С.“ ЕООД в
„Ю.Б.“ АД, като за основание на този превод е отразена - фактура № 6194.
Видно от разписка, която е издадена на 05.06.2019 г. се удостоверява извършено от
„С.С.“ ЕООД в полза на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД плащане в размер на сумата от 1 000
лв., представляващо възстановяване на платена преди това гаранционна сума,
уговорена съгласно договор от 15.11.2018 г.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице - Д.Т., което се кредитира от съда като дадено
безпристрастно, компетентно и обективно. От заключението се установява, че
публичните задължения на „С. С.“ ЕООД, посочени в т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от исковата
молба, а именно тези, за които са подадени данъчна декларация по ЗДДС за м. 01.2017
г. СД № 22051161394/14.02.2017 г. (б. „а“), данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО – ГДД
№ 2205И0042675/31.03.2017 г. и ГДД № 2205И0054112/03.04.2018 г. (б. „б“) и двадесет
и две на брой данъчни декларации обр. 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ
(б. „в“) не са част от задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт № Р-
22220518007422-091-001/10.09.2019 г., в който са установени единствено задължения
за данък добавена стойност за периода от м. април 2017 г. до м. октомври 2018 г. На
следващо място от вещото лице е изяснено и това, че на 07.12.2018 г. лицето Г.А. Г., за
когото се твърди да е баща на ответника - Г. Г. АС., е извършило банков превод на
сумата от 20 300 лв. с посочено в платежното нареждане основание „ф-ра Фолксваген
Пасат – *******“, която сума е постъпила по сметка на получателя на плащането –
„С.С.“ ЕООД – на 10.12.2018 г.
По делото е изслушано и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице Д.Т., което се кредитира от съда като дадено
безпристрастно, компетентно и обективно и от което се установява, че на 25.04.2019 г.
от банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕООД с IBAN *******, открита на името на „Н.Б.Ц.“
ООД, е преведена сумата от 29 940 лв. към сметка на „С.С.“ ЕООД с IBAN ******* с
основание за извършване на превода „фактура 6194“, като сметката на „С.С.“ ЕООД е
заверена със сумата от 29 940 лв. на същата дата – 25.04.2019 г. На въпроса
дали към датата на сключване на оспорените договори, а именно към – 07.12.2018 г. и
05.06.2019 г. – в счетоводството на „С.С.“ ЕООД фигурират вземания към трети лица,
заключението отговаря, че за периода от 01.12.2018 г. до 07.12.2018 г. са осчетоводени
вземания на обща стойност 22 967 лв., в това число и вземането за сумата от 20 300 лв.,
дължима от Г. Г. АС. по договор за продажба от 07.12.2018 г., за периода от 08.12.2018
г. до 31.12.2018 г. са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от 936 079,20 лв.,
за периода от 01.01.2019 г. до 25.04.2019 г. са осчетоводени вземания, възлизащи в общ
размер на 1 019 750,51 лв., в това число и вземането за сумата от 29 940 лв., дължима
от „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД по договор за продажба от 05.06.2019 г., съответно за периода
от 26.04.2019 г. до 05.06.2019 г. са осчетоводени вземания в общ размер на сумата от
121 203,60 лв. На въпроса дали за 2018 г. и 2019 г. в счетоводството на „С.С.“ ЕООД са
налице заведени материални активи по дебита на сметка 304 – Стоки, съответно дали
са налице осчетоводени разходи за материални активи след ефективното получаване на
плащане по атакуваните договори за продажба от 07.12.2018 г. и 05.06.2019 г.
заключението отговаря, че от аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 – Стоки
за периода от 01.12.2018 г. до 30.06.2019 г. е видно завеждане на стоки (дебитиране на
11
сметка 304) за сумата от 569 200,18 лв., представляващи приблизително 300
счетоводни позиции – покупки на авточасти и автомобили. От същата счетоводна
сметка е видно, че на 07.12.2018 г. с основание „изписване при продажба Пасат“ срещу
себестойността му от 19 929 лв. е изписан автомобил, съответно на 22.04.2019 г. с
основание „изписване продажба Боксер“ срещу себестойността му от 24 653,32 лв.
отново е изписан автомобил.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Й.Й., което се кредитира от съда като дадено
безпристрастно, компетентно и обективно. От заключението се установява, че
действителната пазарна стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
*******, към 07.12.2018 г. – датата на прехвърлянето му в полза на Г. Г. АС. – възлиза
на сумата от 28 179 лв. с вкл. ДДС (23 482,50 лв. без вкл. ДДС). Установява се още и че
действителната пазарна стойност на лек автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“, с № *******,
към 05.06.2019 г. – датата на прехвърлянето му в полза на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД –
възлиза на сумата от 17 943 лв. с вкл. ДДС (14 952,50 лв. без вкл. ДДС).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на
договор за продажба от 07.12.2018 г., сключен между „С.С.“ ЕООД и Г. Г.
АС., за относително недействителен в отношенията между държавата, от
една страна, и „С.С.“ ЕООД, Г. Г. АС. и А.С.А.., от друга.
Ищецът основава предявеният за разглеждане иск на твърдения за сключен след
датата на деклариране на публични задължения договор за продажба от 07.12.2018 г.,
въз основа на който „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. АС. –
купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А.С.А.., собствеността върху лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № ******* срещу уговорена продажна
цена от 20 300,00 лв., със сключването на който договор от длъжника се е целяло
увреждането на публичния взискател в лицето на държавата.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Цитираната
разпоредба урежда три самостоятелни основания за обявяване на недействителни по
отношение на публичния взискател на действия или сделки, извършени от длъжника с
намерение да го увредят, а именно 1/ действието, съответно сделката, да е извършено
след установяване на публичното задължение с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, 2/ да е извършено след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се е
стигнало до установяване на публични задължения, както и 3/ предназначеното да
увреди публичния взискател действие или сделка да е извършено след датата на
деклариране на публичните задължения. В случая ищецът основава искането си за
обявяване на атакувания договор за недействителен по отношение на държавата
именно на последното от изброените основания, а именно поради това, че същият е
сключен от длъжника с намерение за увреждане на публичния взискател след
деклариране на публичнит задължения. Доколкото обаче основанието, на което ищецът
основава искането си е въведено с изменението на материалната норма на чл. 216
ДОПК с § 41, т. 1 от ЗИД на ДОПК, прието от 44-то Народно събрание на 3 декември
2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., се поставя
въпросът за приложимата към процесния случай редакция на чл. 216 ДОПК.
12
С нормата на чл. 216 ДОПК се урежда субективно преобразуващо право за
обявяване за относително недействителни по отношение на публичните взискатели на
отговарящи на определени условия действия и сделки, извършени от длъжника, което
право се упражнява по съдебен ред. Поради това трябва да се приеме, че макар и да се
съдържа в процесуален закон, същата има чисто материалноправен характер, като при
отсъствието на закон, с който се придава обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА,
то тя следва да бъде прилагана единствено по отношение на факти, настъпили след
влизането ѝ в сила, като същото се отнася и за нейните изменения.
Фактическият състав, на който се основава предявеният иск и с който ищецът
свързва възникването на претендираното преобразуващо право за обявяване на
относителна недействителност на сключената сделка, включва последователно
декларирането на публични задължения и сключването на сделка, предназначена от
длъжника да увреди публиния взискател. Приложимият материален закон се определя
от датата на осъществяване на последния елемент от фактическия състав, съставляващ
основанието на предявения иск, като в случая това е датата на сключване на
предназначената да увреди публичния взискател сделка, чиято относителна
недействителност се иска да бъде обявена, а именно - 07.12.2018 г.
Приложима към 07.12.2018 г. е радакцията на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, обнародвана
в ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. до 1.01.2021 г. която гласи, че
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.
Видно е, че съгласно приложимата към процесния случай редакция на чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК, сделките или действията, извършени от длъжника с намерение да се увредят
публичните взискатели, след деклариране на публичните задължения не подлежат на
обявяване за относително недействителни по отношение на публичните взискатели. От
изложеното следва, че дори и при установяване на всички факти, формиращи
основанието на предявения иск, т.е. дори и по делото да бъде установено, че
атакуваният договор от 07.12.2018 г. е сключен от длъжника с намерение за увреждане
на публичния взискател и след деклариране на публичните задължения, това не би
довело до извод, че за ищеца е възникнало право да поиска увреждащата го сделка да
бъде прогласена за недействителна по отношение на него. Предвид негодността на
изтъкнатото от ищеца основание да доведе до възникване на предявеното с иска по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК пребразуващо право не се налага по делото да бъде изследвано
осъществяването на отделните елементи от конкретния фактически състав, на който се
позовава ищецът, като факта и датата на деклариране на публичните задължения,
сключването и датата на атакуваната разпоредителна сделка, както и наличието на
намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за
обявяване на договор за продажба от 07.12.2018 г., сключен между „С.С.“ ЕООД и Г. Г.
АС., намиращ с в онзи момент в брак с А.С.А.., за относително недействителен в
отношенията между държавата, от една страна, и „С.С.“ ЕООД, Г. Г. АС. и А.С.А.., от
друга, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
2. По иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на
договор за продажба от 05.06.2019 г., сключен между „С.С.“ ЕООД и „Н.-Б.
ЦЕНТЪР“ ООД, за относително недействителен по отношение на
държавата.
Ищецът основава предявеният за разглеждане иск на твърдения за сключен след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени
13
публични задължения, договор за продажба от 05.06.2019 г., въз основа на който „С.С.“
ЕООД е прехвърлило в полза на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД собствеността върху товарен
автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“, с № *******.
Както беше изяснено при предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК
приложимата редакция на разпоредбата се определя в зависимост от датата на
сключване на атакуваната сделка, съотвено извършване на атакуваното действие,
доколкото това е последният елемент от фактическия състав на правото по чл. 216, ал.
1 ДОПК. В случая с предявения иск се атакува договор за продажба от 05.06.2019 г., с
оглед на което чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е приложим в своята оригинална редакция,
обнародвана в ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., съгласно която
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените
след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Основателността на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК, с оглед конкретните изложени в исковата молба обстоятелства, на които
същият се основава, се обуславя от наличието на публично вземане на държавата,
установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с
влязло в сила съдебно решение и сключването от длъжника на сделка след връчване на
заповед за възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния взискател.
Във връзка с първата от очертаните предпоставки по делото се установява, че на
20.12.2018 г. по електронен път на „С.С.“ ЕООД е връчена заповед за възлагане на
ревизия № Р-2222-*********-020-001/04.12.2018 г., изменена със заповед за изменение
на заповед за възлагане на ревизия № Р-22220518007422-020-002/20.03.2019 г., връчена
на дружеството отново по електронен път на 26.03.2019 г., като в резултат на
извършената проверка са установени публични задължения на дружеството, възлизащи
в общ размер на сумата от 953 490,79 лв., от които 810 005,73 лв. – главница и
143 485,06 лв. – лихви, за които е издаден Ревизионен акт № Р-22220518007422-091-
001/10.09.2019 г. От приложено по делото писмо изх. № 23-22-1624/29.10.2020 г. от
Заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, се установява, че ревизионен
акт № Р-22220518007422-091-001/10.09.2019 г. не е обжалван в резултат на което
същият е влязъл в сила.
На следващо място се установява да е налице и втората от общите предпоставки на
предявения отменителен иск, доколкото по делото се разкрива, че след като на
20.12.2018 г. заповедта за възлагане на ревизия му е била връчена, по силата на
договор за продажба, сключен на 05.06.2019 г., „С.С.“ ЕООД е прехвърлило правото на
собственост върху притежавания от него лек автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“, с №
*******, в полза на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД.
Относно третата предпоставка за уважаване на иска, а именно сделката да е
извършена с намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател, съдът обаче
намира, че същата не се е осъществила при реализацията на атакуваната сделка. В
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а
подлежи на доказване, като доказателствената тежест е за ищеца – така решение № 436
от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о. Като вътрешно
психично състояние на длъжника, съответно на неговите органни представители, това
намерението за увреждане няма самостоятелна изява, обща за всички случаи на
разпореждане, а подлежи на установяване с оглед на всички обстоятелства, относими
към конкретния случай. Естеството на този факт ограничава възможността за прякото
му доказване, което налага установяването му да стане чрез косвени доказателства, на
14
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
сочещи на наличието у длъжника на субективното намерение за увреждане на
публичния взискател.
На първо място от значение за преценката за наличие на намерение у длъжника за
увреждане на публичния взискател е обстоятелството, че атакуваната разпоредителна
сделка от 05.06.2019 г. се предхожда от сключен между страните по нея на 15.11.2018
г. договор, по силата на който „С.С.“ ЕООД е поело задължение да проучи, закупи,
продаде и достави на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД товарен автомобил в срок до 15.06.2019 г.,
съответно „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД се е задължило да закупи предложения от насрещната
страна товарен автомобил, отговарящ на предварително зададени от купувача
характеристики. Макар и противно на заглавието му – „предварителен договор за
покупко-продажба на МПС“ – договорът от 15.11.2018 г. да не разкрива
характеристиките на такъв по чл. 19 ЗЗД, доколкото не съдържа съществените
елементи на окончателния договор за продажба – конкретно, подлежащо на
прехвърляне имущество, и цена – той свидетелства за наличието на сериозно
намерение у страните и в частност у „С.С.“ ЕООД за настъпване на станалото
впоследствие по силата на атакуваната сделка от 05.06.2019 г. прехвърляне, което
намерение предхожда с повече от месец връчването на заповедта за възлагане на
ревизия и поради това изключва същото да е било насочено към увреждане на
публичния взискател. Видно от ангажирана като писмено доказателство по делото
разписка за получено плащане, при склюване на договора от 15.11.2018 г. и в
изпълнение на чл. 2.3 от разпоредбите му „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД е платило на „С.С.“
ЕООД гаранция в размер на сумата от 1 000 лв., което плащане отново свидетелства за
наличието на сериозно намерение у „С.С.“ ЕООД за настъпилото впоследствие
прехвърляне, предхождащо датата, на която му е връчена заповедта за възлагане на
ревизия.
От значение на следващо място за преценката за наличие у длъжника на намерение
за увреждане на публичния взискател е цената, по която е извършено атакуваното
имуществено разпорежане. Оспореният договор за продажба от 05.06.2019 г. е сключен
при договорена продажна цена от 29 940 лв., като в същото време изслушаното по
делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза установява, че към датата
на прехвърлянето действителната пазарна стойност на лек автомобил „ПЕЖО
БОКСЕР“, с № ******* възлиза на сумата от 17 943 лв. Обстоятелството, че
процесното движимо имущество е прехвърлено по цена, значително надвишаваща
пазарната му стойност, потвърждава отсъствието на намерение у длъжника за
увреждане на публичния взискател. Атакуваната разпоредителна сделка всъщност е
довела до увеличаване на имуществения актив на длъжника, служещ като общо
обезпечение на неговите кредитори съгласно чл. 133 ЗЗД, и поради това е в интерес, а
не във вреда на последните. Едновременно с това от събраните по делото доказателства
се установява, че продажната цена за разпореденото МПС, която е договорена с „Н.-Б.
ЦЕНТЪР“ ООД е била реално заплатена от същия в полза на продавача, тоест не се
касае до сделка, в която купувача само е поел договорен ангажимент да плати
уговорената цена, но впоследствие не го е изпълнил, а напротив плащането на цената е
изпълнено от купувача съвсем добсросъвестно. Нещо повече плащането не е станало в
брой или в полза на трето лице, което да получи изпълнението от името на продавача,
като посочено от последния, а е извършено чрез банков превод нареден по сметка на
продавача - „С.С.“ ЕООД поддържана в ТБ „ЮРОБАНК“ - *******. Освен това от
информацията поместена в удостоверение издадено от 10.05.2022 г. от публичен
изпълнител при ТД на НАП – София, на когото е поверено провеждането на
изпълнението по изп. дело № *********/2018 г., което е образувано за събиране на
публични задължения на „С.С.“ ЕООД се констатирано, че считано от 28.11.2018 г.
15
публичният изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки на дружеството
– длъжник открито в „Ю.Б.“ АД, „ПИБ“ АД и „Б.П.Б.Я“ АД. Следователно и по
отношение на наличните и постъпващи средства по сметка с номер ******* открита в
„Ю.Б.“ АД е била наложена обезпечителна мярка запор, която няма данни да е била
отменена към датата на извършения превод на продажната цена – 25.04.2019 г. от „Н.-
Б. ЦЕНТЪР“ ООД в полза на „С.С.“ ЕООД, а това означава, че интересът на
публичният взискател по отношение на така получената пазарна цена на продадения
актив е напълно защитен, репсективно няма основание да се възприеме, че при
подобни параметри на сделката, съответно начин на изпълнение на задълженията по
нея преследваната от продавача цел е била увреждане интереса на публичния
взискател. Тук е мястото да се посочи, че дори да е вярно позоваването на ищеца, че и
при формално наличие на равностойна престация по атакуваната сделка, то самият
факт на трансформацията на имуществото от вещ в пари позволява на длъжника много
по-лесно да се разпореди впоследствие с получените парични средства и да осуети
удовлетворяването на публичния взискател от тяхната стойност, то в случая това не би
могло да се случи, тъй като платената продажна цена е постъпила по запорирана от
самия взискател банкова сметка на длъжника, което напълно гарантира интереса на
последния. По изложените причини настоящият съдебен състав намира, че липсва
разкрито чрез доказване от ищеца намерение за увреждане от страна на длъжника при
извършване на атакуваната сделка за продажба на МПС.
С оглед на изложеното съдът достига до решаващият извод, че искът по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК за обявяване на договор за продажба от 05.06.2019 г., сключен между
„С.С.“ ЕООД и „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД, за относително недействителен по отношение
на държавата следва да бъде отхвърлен, поради своята неоснователност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноските се следват единствено в полза на ответниците,
които своевременно са въвели процесуални искания за присъждане на такива,
придружени от доказателства за реалното им извършване. Ответникът „С.С.“ ЕООД
установява да е извършил разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 3 000 лв., от
които сумата от 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – и сумата от 1 000
лв. – депозит за вещи лица. Общият размер на установените като извършени от
ответника Г. Г. АС. разноски възлиза на сумата от 2 100 лв., от които сумата от 1 500
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – и сумата от 600 лв. – депозит за вещи
лица, съответно тези извършени от ответницата А.С.А.. възлизат на сумата от 1 500 лв.
и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът „Н.-Б. ЦЕНТЪР“
ООД установява извършването на разноски в размер на сумата от 1 500 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
извършените от ответниците разноски, следва да бъдат възложени за плащане в тежест
на ищеца.
С тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Н.А.ЗА П.
– София, с адрес: гр. София, ул. ******* срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул „*******, ет. 2, Г. Г. АС., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „*******, и А.С.А.., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
недействителен по отношение на Държавата на Договор за продажба на МПС от
16
07.12.2018 г., въз основа на които „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза
на Г. Г. АС. – купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А.С.А.., собствеността върху
лек автомобил – „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № ******* – срещу уговорена
продажна цена от 20 300,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, чрез Териториална дирекция на Н.А.ЗА П.
– София, с адрес: гр. София, ул. ******* срещу „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул „*******, ет. 2, и „Н.-Б. ЦЕНТЪР“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул.
„*******, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
недействителен по отношение на Държавата на Договор за продажба на МПС от
05.06.2019 г., въз основа на които „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза
на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД, като купувач, собствеността върху товарен автомобил –
„ПЕЖО БОКСЕР“, с № ******* – срещу уговорена продажна цена от 29 940,00 лв.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Н.А.ЗА П. – София, с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул „*******, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер от 3 000 лв., представляваща съдебни разноски направени за защита в
производството развило се пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Н.А.ЗА П. – София, с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на Г. Г. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 100 лв., представляваща съдебни
разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Н.А.ЗА П. – София, с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на А.С.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 1 500 лв., представляваща съдебни
разноски направени за защита в производството развило се пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Н.А.ЗА П. – София, с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от в размер от 1 500 лв., представляваща съдебни разноски направени за
защита в производството развило се пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17