МОТИВИ
към Присъда № 102 от 27.04.2017 год. по НОХД № 238/2017г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против Х.М.Й.,
ЕГН:********** от гр.***, с обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и
„б“ вр. чл.18 ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство срещу
подс.Й. бе предявен граждански иск от пострадалия И.Х.Н., ЕГН:**********,
с претенция за заплащане на сума в
размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Предявеният
граждански иск, преценен съобразно изискванията на чл. 84 и сл. от НПК бе приет
от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и И.Х.Н. - конституиран
в качеството му на граждански ищец по делото. При предпоставките на чл. 77 от НПК, на основание писмена молба от последния, съдът го конституира и като частен
обвинител.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението срещу подс.Й., съобразно възприетата с обвинителния акт правна
квалификация по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр.
чл.18 ал.1 от НК. Обсъждайки характеристиките на деянието, прокурорът приема,
че действията на подсъдимия, с които последният е причинил телесна повреда на
пострадалия, са извършени в условията на прекратено спрямо същия нападение от
страна на пострадалия Н.. Мотивира теза за наличие на пряк умисъл у подсъдимия
за причиняване смъртта на пострадалия. Позовавайки се на данните от комплексната
психиатрично психологична експертиза, прокурорът поддържа позиция, че подсъдимият
е действал с ясно съзнание, като психичното и емоционалното му състояние са
позволявали правилната оценка на ситуацията и избор на адекватно поведение. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 15 години, което да
изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, прокурорът намира същия за доказан по своето правно основание и
размер и прави предложение за уважаването му в пълен размер. Досежно иззетите в
хода на досъдебното производство веществени доказателства, надлежно описани в
приложението към обвинителния акт, прокурорът пледира за същите да бъде
постановено унищожаването им, като вещи без стойност.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител пледира за безспорна доказаност на обвинението по чл.116 ал.1 т.12
вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл.18 ал.1 от НК, с което
подсъдимият е предаден на съд. Основавайки се на собствен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и при поставен акцент върху
противоречивите данни, изнесени от свидетелите очевидци на деянието,
повереникът изразява позиция, че поведението на подсъдимия не следва да се
оценява като проявено при неизбежна отбрана, а се явява последващо такова,
осъществено с цел да се отнеме живота на пострадалия. Аргументира висока степен
на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на личността на подсъдимия,
във връзка с които свои съображения пледира наказанието на последния да бъде
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. По отношение на гражданския
иск, същият пледира да бъде уважен в предявения му размер.
Частният обвинител и граждански ищец И.Н.
поддържа позицията на своя повереник.
Подсъдимият
Й. дава подробни и пълни обяснения във връзка с обвинението. Отрича действията му
да са били насочени към умъртвяване на пострадалия. Обяснява поведението си
като защитна реакция спрямо осъществено
от страна на пострадалия нападение срещу личността му. Твърди, че е действал
при неизбежна отбрана. Изразява искрено съжаление за настъпилия вредоносен
резултат. Моли съда за снизхождение при определяне размера на наказанието,
което следва да изтърпи.
Защитникът на подсъдимия намира за
недоказано обвинението по чл. 116 от НК, с което подс.Й. е предаден на съд. Поддържа
теза, че деянието е извършено от подсъдимия в условията на неизбежна отбрана, при
доказано от фактическа страна непосредствено и противоправно нападение спрямо
личността му, осъществено от страна на пострадалия. Претендира квалификация на
деянието по чл. 119 от НК. Пледира за наказание, което да бъде определено в
размер под средния, предвиден в текста на чл. 119 от НК, а именно две години лишаване
от свобода. По отношение на предявената от пострадалия гражданска претенция
спрямо подсъдимия, защитата изразява позиция за завишен размер на
претендираната като обезщетение сума.
Съдебното производство по делото бе разгледано
по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК.
Подсъдимият Х.Й. и неговия защитник, гражданският ищец и частен обвинител И.Н.
и неговия повереник изразиха съгласие да не се провежда разпит на част от
свидетелите по делото – свидетелите Х.Х.Н. и А.Р.Х., както и на част от вещите
лица, а именно експертите, изготвили съдебно медицинска експертиза № 4/16 - д-р
П.; ДНК експертиза № 16/ДНК2 - Д.К.; химическата експертиза - Л.Т.; съдебно медицинска
експертиза на веществени доказателства - К.К.; съдебно медицинска експертиза по
писмени данни № 54/2015 г. - д-р П. и комплексната
съдебно медицинска психиатрична-психологична експертиза на пострадалия Н. –
вещите лица д-р Н., д-р П., д-р Г. и психолог Б., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. При съблюдаване на предпоставките по чл.372 ал.3 от НПК -
направена преценка, че съответните действия по разследването са извършени при
условията и по реда, предвидени в НПК, съдът одобри изразеното съгласие на
страните, да не се провежда разпит на посочените от тях свидетели и вещи лица.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Х.Й. е роден на *** ***. Същият е с ****образование, осъждан многократно
за престъпления срещу собствеността на гражданите.
С определение №10/11.01.2012г.
по ЧНД №527/2011г. по описа на КРС, влязло в сила на 26.01.2012г., на основание
чл.25, ал.1, вр, чл.23, ал.1 от НК, на Й. е определено едно общо най-тежко наказание
от 8 месеца лишаване от свобода по нохд №364/2011г. и нохд №411/2011г.- двете по
описа на КРС, увеличено по реда на чл. 24 от НК на 11 месеца лишаване от
свобода. Със същото определение на Й. е определено общо най-тежко наказание от
1 година лишаване от свобода по присъди по нохд №324/11 год., нохд №240/2011
год., нохд №362/2011 год. и нохд № 363/2011 год.-всички на КРС, за което е
постановено отделно изтърпяване, в хипотеза на чл.68 ал.1 от НК. Наказанията по
всяка от двете групи престъпления са изтърпени от Й. за времето от 07.10.2011
год. до 07.10.2012 год. и от 07.10.2012 год. до 05.09.2013 год.
С определение №147/09.07.2014г.
но ЧНД №251/2014г. на КРС, изменено с решение №255/21.10.2014г. по ВЧНД №686/2014г.
по описа на БОС, на основание чл.25, ал.1, вр, чл.23, ал.1 от НК, на Й. е определено
едно общо най-тежко наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода по нохд
№145/14г., нохд №171/14г. и нохд №245/14г.-всички по описа на КРС, изтърпяно от
последния за времето от 28.03.2014 год. до 28.04.2015 год.
Подсъдимият Х.Й.
/познат още с турско име Ю./ живеел във фактическо съжителство със свидетелката
Г.З. /позната още с турско име М./. Първоначално двамата се установили да живеят
в къщата, в която живеела бабата на подсъдимия в гр.****. Няколко месеца преди инцидента
двамата се преместили да живеят в дома на майката на св. З. - И. Н. З. ***. В
същата къща живеели още малолетният брат на св.З. - свид. И.И.З., майка й, дядо
й, и двама нейни вуйчовци.
Пострадалият И.Х.Н.
живеел в една от крайните махали на с. **** заедно със своя баща - свид.Х.Н.
и майка си Д. Н.. Семейството на пострадалия се занимавало с отглеждане на
крави.
Подсъдимият
познавал пострадалия И.Х.Н. и неговите роднини като хора от селото. Не е
установявал лични контакти с тях. Между семействата не е имало конфликти преди
датата на инкриминираното деяние.
На 15.01.2016г.,
около 17.30 часа, подс.Й., свид.З. и брат й - свид.И.З. тръгнали от дома си в
с.*****
към към язовира в покрайнините на селото,
за да събират дърва за огрев. За целта подс.Й. взел със себе си брадва с дървен
сап, с която да сече дървата. Тримата стигнали до края на селото, където се намирала
къщата на пострадалия И.Н., като св.И.З. изостанал малко по пътя, тъй като
срещнал свой познат, с когото се разговорил.
Къщата, в
която живеел пострадалият граничила с нива, а след нивата се намирали язовира и
малка горичка, където подсъдимият, св.З. и св.З. възнамерявали да събират
дърва. От другата страна на улицата, срещу имота на пострадалия Н., се намирала
къщата на съседката – баба Б., а непосредствено до нея - къща с двор на свид. Р.И..
Когато подс.Й.
и св.З. се намирали в близост до къщата на пострадалия Н., от двора излезли
кучета, едно от които – голямо и бяло се спуснало към тях. Кучето лаело силно и
нападателно пристъпвало към тях. Св.З., която много се страхувала от кучета,
силно се изплашила и започнала да вика за помощ. Междувременно, към тях приближил
и изостаналият по пътя св.И.З.. За да се предпазят от нападналото ги куче,
подс.Й. и спътниците му започнали да отстъпват назад и застанали в
непосредствена близост до телената мрежа, ограждаща двора на къщата на баба Б..
Отстъпвайки назад, подс.Й. размахвал срещу кучето брадвата, която държал в
ръцете си, за да го изплаши и да не приближава. Кучето обаче продължавало да
настъпва и лае срещу тях. Подсъдимият започнал да псува кучето и да се сърди,
че няма кой да го прибере, след което хвърлил камък срещу него.
По същото време
свид.Х.Н. прибирал кравите от паша. Той вървял след стадото, а синът му И.Н., който
го пресрещнал в близост до къщата им, тръгнал пред животните, за да ги подкара към
двора. В ръката си същият носел дълга дебела пръчка /тояга/, с която карал кравите.
Като чул, че подсъдимият псува, пострадалият Н. се насочил към него и
спътниците му. Той се обърнал грубо към подсъдимия и го попитал защо хвърля
камъни по кучето. Подс.Й. отвърнал, че псува кучето, защото ги е нападнало и продължил
да изразява възмущението си, че никой не прибира кучето, което може да ги
ухапе. В резултат на възникналото между двамата словесно пререкание и
ескалиралото напрежение, пострадалият И.Н. вдигнал тоягата, която била в ръцете
му и започнал да удря с нея подсъдимия. Нанесъл му два последователни удара с
тоягата – първият, по лявата ръка, под лакътя и вторият – по лявото коляно. Подсъдимият помолил пострадалия да спре да го удря,
опитвайки се да му обясни ситуацията. Възприемайки нападението срещу приятеля
й, св. З. се изплашила и започнала да плаче. Тя също отправила молба към
пострадалия, да спре да удря подсъдимия. Без да обръща внимание на думите на
подсъдимия и св.З., пострадалият вдигнат тоягата и замахнал трети път срещу
подсъдимия. Тогава последният, вдигнал брадвата, която държал в дясната си ръка
и която опирала с металната си част на земята, и замахнал срещу пострадалия. В
този момент подсъдимият и пострадалият се намирали в позиция един срещу друг.
Пострадалият Н. променил местоположението на главата си, при което ударът с
металната част на брадвата /острието/ попаднал в лявата част на главата му –
над лявото ухо. След нанесения удар пострадалият Н. паднал на земята по гръб и
много бързо след това изпаднал в кома, поради което не е могъл да възприема
заобикалящата го действителност и да възприема болката.
Подс.Й., заедно
със свидетелите Г.З. и И.З. побягнали към центъра на селото. Подсъдимият държал
в ръката си брадвата, с която ударил пострадалия. По същото, св. Р.И., която
прибирала дървата от двора на къщата си и станала свидетел на нанесения от
страна на подсъдимия спрямо пострадалия удар, като видяла, че последният пада
на земята, започнала да вика за помощ родителите му и сама се отправила към
мястото, където лежал. Бащата на пострадалия – св. Х.Н., който по същото време прибирал кравите
от паша, чул виковете на св. И. и се насочил към мястото, където се намирал сина
му. Той възприел бягащите по улицата – подс. Й., св. З. и св.З.. Хукнал след
тях да ги догони, но не успял и се върнал при сина си. Св.Х.Н. повикал на помощ
брат си Д. и жена си Д.. Пострадалият И.Н. бил откаран до болницата в гр.****
от брата на св.Х.Н., като в автомобила с тях пътувала и майка му Д. Н..
Подс. Й., св.З.
и брат й – св.З. ***, където последните двама останали, а подсъдимият се отправил
към намираща се край селото гориста местност. По-късно подсъдимият тръгнал към
гр.*****, където решил да се скрие. Когато
стигнал в гр.***** подсъдимият се насочил към къщата на баба си. Преминавайки
през една от махалите, подс.Й. се спрял до дома на св. А. ***. Подсъдимият и
свидетелят се познавали като съселяни, без да имат по-близки отношения.
Подсъдимият извикал св.Х. и когато последният излязъл навън, го помолил за една
цигара. Споделил, че не се чувства добре. Св.Х. обяснил, че не пуши, при което
подсъдимият предложил да му даде брадвата в замяна на две цигари. Св.Х. съжалил
подсъдимия и му дал 0,50 стотинки, за да си купи цигари. Взел брадвата, без да
обръща внимание на следите от кръв по нея и я оставил зад вратата на къщата. Подсъдимият
продължил по пътя към дома на баба си.
Около 20.30 часа
подс.Й. се намирал в дома си в гр.**** на ул.“****“№****, откъдето се обадил по
телефона на св.З., за да й каже къде се намира. Докато същият разговарял по
телефона, в къщата пристигнали полицейски служители. След установяване
самоличността на подсъдимия, същият бил задържан.
При извършен
личен обиск на подсъдимия, последният предал доброволно дрехите, с които бил
облечен и обувките - черна фланела с дълъг ръкав, отпред с изображение на мъжко
лице с очила и пура, с надпис „Scarface"; черно анцугово долнище, със сиво-черни
участъци над колената и джобовете отпред, с етикет от вътрешната страна на колана
отзад, с надпис „Е&А"; чифт маратонки с бели линии от двете страни, с надпис
на подметките „Nero Giardini", надлежно приобщени по делото като
веществени доказателства / спр. т.1, л.79-82 от ДП/.
При извършения
в 21,05 часа на 15.01.16 год. оглед на местопроизшествие върху пътя били намерени
и фиксирани петна от тъмночервена течност с неправилна форма и диаметър общо около
40 см., от които били иззети натривки с марля, описани като обект №1 в огледния
протокол. В петната от тъмночервена течност били намерени и иззети също парче костица,
описана като обект №2 в протокола и бяло пихтиесто вещество, описано като обект
№3 в същия / спр. т.1 л.2-11 от ДП/.
В ранните
часове на 16.01.2016 год. - 00.55 часа, при условията на неотложност било
извършено претърсване в дома на св. А. ***, при което била намерена и
доброволно предадена от св.Х. брадва с дървена дръжка и метална глава, с обща
дължина 84 см., за която свидетелят обяснил, че му е била оставена от
подсъдимия Й. / спр. т.1, л.83-86 от ДП/.
Изложената
фактическа обстановка намира своята доказателствена подкрепа в материалите по
делото: обясненията на подсъдимия Х.Й., показанията на свидетелите Г.З., И.З., Р.И.,
Х.Н. и А.Х., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /спр.
т.1, л.2-11 от ДП/, протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум /спр.
т.1, л.83-86 от ДП/, протокол за обиск / спр. т.1 л.79-82 от ДП/, заключенията
по назначени съдебно медицинска експертиза № 4/16 / спр. т.1 л.91 от ДП/, ДНК експертиза
№ 16/ДНК2 / спр. т.1 л. 93 от ДП/, химическата експертиза / спр. т.1 л.98 от
ДП/, съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства / спр. т.1 л.101
от ДП/, съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 54/2015 г. / спр. т.1
л.143 от ДП/, комплексната съдебно медицинска психиатрична-психологична експертиза
/ спр. т.2 л.24 от ДП/, съдебно медицинска експертиза № 85/16 / спр. т.1 л.139
от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза / сп. т.1
л.145 от ДП/, писмените и веществените доказателства.
Съгласно данните
от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда съдебно
медицинска експертиза № 85/2016г., при прегледа на пострадалия
И.Н. и наличната медицинска документация, вещото лице е установило разкъсно контузна
рана в ляво темпорално с проникване в черепната кухина. Счупване на черепа в ляво
темпоропариетално с пролапс на мозък и мозъчен детрит. Контузно огнище на мозъка
в областта на травмата. Костни фрагменти в мозъка. Състояние след двукратна краниотомия.
Причинено е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Според
експерта травмата е причинена по механизма на удар с острата част на брадва,
като същата е нанесена „лице в лице между пострадал и извършител“. Посочено е в
заключението, че освен описаните увреждания по главата, други увреждания по тялото
на пострадалия не са установени, като не са констатирани също така увреждания, говорещи
за борба или самоотбрана. Отразено е в експертизата, че много бързо след нанесения
удар, И.Н. е изпаднал в кома, поради което не е могъл да възприема заобикалящата
го действителност и да възприема болка.
Допълвайки в съдебно
заседание изводите си по експертизата, вещото лице д-р П. сочи, че при
изготвяне на заключението си не е разполагал с данни за характеристиките на
раната на главата, тъй като при прегледа на пострадалия същият е бил в
състояние след извършена хирургична интервенция. Такива данни по сведение на
вещото лице не са били налични и в медицинската документация, изготвена във
връзка с приема на пострадалия в болничното заведение и проведеното му
оперативно лечение, което практически препятства възможността да се даде
отговор на въпроса какво е било местоположението на главата на пострадалия към
момента на нанесения удар и каква е била посоката на удара. Разяснено бе от
вещото лице, че използваното в писменото заключение понятие „лице в лице“, описващо
начина на получената травма, показва единствено местоположението на телата на
пострадалия и извършителя един спрямо друг към момента на нанасяне на удара,
като така определеното им местоположение допуска да е имало въртене на главата,
т.е. не следва да се счита, че двамата са били „очи в очи“.
Във връзка с
горното разяснение, вещото лице приема, че е възможно увреждането на
пострадалия да е причинено именно по начина, съобщен от подсъдимия т.е. при
последвало замахването с брадвата привеждане на главата от страна на
пострадалия.
В отговор на
въпрос за силата на нанесения удар, вещото лице ангажира твърдение, че същата е
била значителна, като се позовава на характера на причинената травма. Внася се
по-нататък уточнение от експерта, че за да бъде извършена преценка за силата на
удара, от значение се явява тежестта на металната част на брадвата, каквото
изрично замерване не е правено при изготвяне на експертното заключение. Сочи се
от вещото лице, че при по-голямо тегло на металната част на брадвата, силата,
необходима за причиняване на травмата е по-малка, като същевременно от значение
се явява и мястото на захват. При захват на брадвата в близост до металната й
част, причиняването на травмата изисква по-голяма сила и обратно – при захват
на брадвата в крайната част на дръжката, причиняването на тежка травма не
изисква прилагане на голяма сила.
При химическо изследване
на пробата кръв, иззета от подсъдимия Х.Й., вещото лице е установило, че в същата
не се доказва наличие на етилов алкохол / спр. протокол за химическа
експертиза №37/18.01.16 год. – т.1 л.98
от ДП/.
Във връзка със
съобщеното от страна на подсъдимия нападение над личността му от страна на
пострадалия и причинени му в резултат на същото травми, по делото е била
назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза №4/16, приобщена по реда на
чл. 283 вр. чл.373 ал.1 от НПК. Видно от същата, при прегледа на подс.Й. е установен
оток по задната повърхност на лява предлакътница и оток на ляво коляно. Относно
механизма на получаване на уврежданията, вещото лице е приело, че същите са в резултат
на съприкосновение с твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин, както
съобщава освидетелствания, а именно от удари с тояга. С оглед преценката за степента
на увреждане на организма, експертът е дал заключение, че са причинени болки /
спр. т.1 л.91 от ДП/.
По данни от
назначената и изготвена по делото съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства – протокол №7 от 29.01.2016 год. / спр. т.1 л.101 от ДП/,
приобщена по реда на чл. 283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, се установява, че подсъдимият
Х.Й. е с кръвна група А/бета/ по системата АВО.
Пострадалият И.Н.
е с установена кръвно групова принадлежност А/бета/ по системата АВО.
Биологичното изследване
на иззетата при огледа на местопроизшествието натривка с марля от червеникава
течност, посочена като обект №1 в експертизата, установява наличие на човешка
кръв от кръвна група А/бета/. Анализът на иззетата при огледа на
местопроизшествието натривка от червено-кафяви зацапвания и бяло пихтиесто
вещество, обозначена като обект №2 в експертизата, е установил, че същото
представлява биологичен материал от човешки вид, хистологичният произход на
която тъкан, вещото лице е посочило, че не може да бъде определен, поради
отсъствие на методика в лабораторията.
Изследването
на иззетите при обиска на подс.Й. лични вещи - черна фланела с дълъг ръкав, отпред
с изображение на мъжко лице с очила и пура, с надпис „Scarface"; черно анцугово
долнище, със сиво-черни участъци над колената и джобовете отпред, с етикет от вътрешната
страна на колана отзад, с надпис „Е&А"; чифт маратонки с бели линии от
двете страни, с надпис на подметките „Nero Giardini", описани като обект
№3,4 и 5 в експертизата, видно от заключението на същата, не е установило
наличие на следи от кръв.
Назначената и
изготвена по делото съдебно медицинска експертиза №54/2016 год. / допусната в
същата техническа грешка при посочване на година 2015 /, имаща за предмет установяване
произхода на намереното и иззето при огледа на местопроизшествието парче
костица, обозначена като обект №2 в огледния протокол, е дала заключение, че
изследваната костица представлява част от плоска кост, каквито са и костите на
черепа на човек. Основавайки се на характеристиките на същата и данните,
съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, вещото лице е формулирало
извод за наличие на висока степен на вероятност, представената костица да е от
човешки череп и да принадлежи на пострадалия И.Н. / спр. т.1 л.143 от ДП/.
Изготвената по
делото ДНК експертиза / спр. т.1, л.93 от ДП/, чийто обект на изследване е била
намерената в дома на св. А.Х. и предадена доброволно от последния брадва с
метална глава и дървена дръжка с обща дължина 84 см, установява, че по
металната част на същата се съдържат следи от кръв, с определен ДНК профил на
лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на пострадалия И.Н.. След представяне
на аналитични стойности за степен на вероятност от съвпадение на установения
ДНК профил, при различен произход на клетъчния материал, вещото лице е дало
категорично заключение, че кръвта по металната част на брадвата произхожда от И.Н..
Изготвената по
делото комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза / спр. т.1
л.145 от ДП/ дава заключение, че подс. Й. не се води на отчет в Центъра за психично
здраве, не е бил на лечение и не е търсил психиатрични помощ. Данните от
експертизата сочат, че към датата на инкриминираното деяние - 15.01.2016г., подс.Й.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Поведението на последния е описано като нормалпсихологично мотивирано, изключващо
налудности, халюцинации или други психопатологични феномени, като качествено разстройство
на съзнанието, волята, емоциите, паметта, интелекта. Вещите лица са дали
положителен отговор на въпроса за възможността на подсъдимия правилно да възприема
и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, и да дава достоверни
обяснения за тях. Формулиран е по-нататък в експертното заключение извод, че по
време на извършване на инкриминираното деяние подс.Й. е могъл адекватно да ръководи
постъпките си, като психологичните му преживявания нямат болестна характеристика
и не надхвърлят нормалната човешка активност. Поведението на подсъдимия по
време на инкриминираната обстановка е преценено като подредено, организирано и
целенасочено, с установен по данни от обясненията му съхранен спомен за
преживяното, които обективни находки според вещите лица, дават основание да се
заключи, че същият не е бил в състояние на физиологичен афект.
Възприемайки,
че подс.Й. е в добро психично здраве, експертите ангажират извод, че същият
може да участва в наказателното производство и евентуално, ако бъде намерен за виновен,
да изтърпи наложеното наказание.
В отговор на
поставената задача пета на експертизата, отнасяща се до анализ и оценка на личностово-характеровата
структура на подсъдимия, е посочено, че се
касае за интравертирана насоченост на личността, умерено изразена комуникативност,
със стремеж за избягване на междуличностна конфронтация и конфликтни ситуации. Липсва
повишена раздразнителност и агресивна готовност. Обидата понася в себе си, не я
показва пред другите. Възприето е, че подс.Й. има изградени представи за основните
морално-етични норми на поведение, но те не са коректив на постъпките му, което
определя поведението му на девиантно.
Възприетите в
горния смисъл изводи на вещите лица категорично се поддържат от същите при
изслушването им в съдебно заседание, като единодушно двамата експерти заемат
позиция, че информацията, възприета от тях в хода на проведеното съдебно
следствие, не повлиява заключението им. Съгласувано, единодушно и ясно е становището
на вещите лица, че данните от експертното изследване и свидетелските показания по
делото не дават основание да се коментира състояние на силно раздразнение при освидетелствания
Х.Й. към момента на извършване на инкриминираното деяние. Сочи се, с
допълнително разясняване на теоретичните концепции от клиничната психиатрия, че
не са налице данни, които да потвърждават разгръщането на картината на физиологичния
афект с типичните за него симптоми и фази по време на извършеното деяние и непосредствено
след него. Реакцията на подсъдимия спрямо пострадалия, по мнение на експертите остава
в рамките на афектно отреагиране в конфликтна ситуация, което не достига интензивността
и характеристиките на физиологичен афект. Изключва се и състоянието на „уплаха и
смущение”, което тълкувателната практика на ВКС приравнява на „физиологичен афект”.
С оглед
наличните по делото обективни находки за характера на полученото от пострадалия
Н. увреждане и резултатите от проведеното му лечение, при възникнало съмнение
относно способността на последния правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото, и да дава достоверни показания за тях – хипотеза по чл. 144
ал.2 т.5 от НПК, по делото е била назначена комплексна съдебно медицинска и
психиатрично-психологическа експертиза / спр. т.2 л.24 от ДП/, данните по която
установяват, че при нанесената черепно-мозъчна травма освидетелстваният И.Н. е получил
разкъсно контузна рана в ляво темпорално с проникване в черепната кухина. Счупване
на черепа в ляво темпоропариетално с пролапс на мозък и мозъчен детрит. Контузно
огнище на мозъка в областта на травмата. Костни фрагменти в мозъка. На тази база
според експертите са се разгърнали афазия, алексия, акалкулия и амнезия. Увреждането
е квалифицирано като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Застъпеното от вещите лица становище по експертизата е, че с оглед на
причиненото му увреждане, пострадалият Н. е в състояние, макар и затруднено, да
възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, но не
може да дава достоверни показания за тях. Възприето е в заключението, че
пострадалият може да ръководи постъпките си предимно в непосредствения бит, но не
може да участва в наказателното производство, тъй като към момента на освидетелстването
у последния е констатирана частична афазия, алексия, акалкулия и амнезия /криптомнезия/,
покриваща периода на инцидента. Проведеното комплексно изследване на
пострадалия Н. е дало основание на вещите лица да заключат, че същият няма съхранен
спомен за преживяното, независимо от противоречията в разказа му. В анализа и
оценката на личностово-характеровата структура на И.Н., вещите лица са извели интравертирана
насоченост на личността, умерено изразена комуникативност, стремеж за избягване
на междуличностни конфронтация и конфликтни ситуации. Посочено е, че липсва повишена
раздразнителност и агресивна готовност. По отношение на ценностната му система,
експертите са дали заключение, че същата е свързана предимно със задоволяване на
базисни жизнени потребности и нагласи, свързани с удоволствени изживявания.
Резултатите от
проведеното комплексно изследване на пострадалия И.Н., обективирани в
заключението на съдебно медицинската и психиатрично-психологическа експертиза, очертават
негодността на същия да участва в производството в качеството на свидетел в
хипотезата на чл. 118 ал.3 от НПК. Застъпените в горното заключение експертни
изводи относно липсата на съхранен спомен у пострадалия за обстоятелствата
около инкриминираните събития, както и обективно съществуващите психически
отклонения у последния, засягащи възможността му да възпроизвежда релевантни за
делото факти при депозиране на показания, с категоричност изключват
процесуалната възможност за приобщаване по делото както на дадените вече от
лицето в хода на досъдебното производство свидетелски показания, така и за
разпита му като свидетел пред съда. Ето защо, при формиране на изводите си по
фактите съдът не се позовава на свидетелските показания на пострадалия Н.,
дадени пред органа по разследване на 27.01.16 год. и 04.04.2016 год.
Обсъждайки
гласните доказателствени източници – обясненията на подс.Й. и показания на
свидетелите Г.З., И.З. и Р.И. – тримата пряко възприели конкретни факти и
обстоятелства, относими към предмета на делото, съдът констатира известни
противоречия по основни факти, значими за правилното решаване на делото, поради
което оценката за достоверност на същите бе извършена при внимателно изследване
както на вътрешната им логичност и последователност, така и във връзка с останалите
доказателства по делото. Съобразени и отчетени бяха също така и индивидуалните
възможности на отделните лица да възприемат и възпроизвеждат обективно и
безпристрастно действителността, с оглед
социалния статус на всеки един, образователния им ценз, възрастта и житейския
им опит, отношенията им със страните и др. Аналогичен бе подходът на съда и при
оценка достоверността на показанията, дадени от св. Х.Н. и св.А.Х. / приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 вр. чл. 373 ал.1 от НПК/,
които обаче доколкото не се установяват като очевидци на инкриминираното
деяние, свидетелствайки за конкретни факти, способстват основно за проверка на
останалите доказателства и доказателствени източници.
Разпитан в
хода на съдебното следствие подс. Й. дава подробни обяснения по фактите на
обвинението. Категоричен е, че проявеното от негова страна престъпно поведение,
изразяващо се в нанасяне на удар с брадва по главата на пострадалия И.Н., е
било провокирано от
пряко насочените противоправни действия на последния към личността му. Отрича с
поведението си да е създал предпоставки за възникване на конфликта с
пострадалия. Твърди, че при създалата се ситуация, в опита си да осигури за
себе си и двамата си спътници – св. Г.З. и св. И.З. безпрепятствено преминаване
по улицата, прогонвайки настървилото се срещу тях куче, е бил неочаквано нападнат
от пострадалия, който му е нанесъл последователно два удара с тояга. При така
възникналата обстановка, подсъдимият е категоричен, че замахвайки с брадвата
срещу пострадалия, единственото му намерение е било да се защити и предотврати
поредния трети удар, който последният е направил опит да му нанесе с тоягата. Твърди,
че не е имал за цел да причини смъртта на пострадалия. Описвайки механизма на
причиняване телесното увреждане на пострадалия, подсъдимият съобщава, че в
момента на нанасяне на удара, последният е стоял с лице към него и на
разстояние от около метър-метър и половина. Отрича да е насочвал брадвата към
главата на пострадалия. Сочи, че след замахване с брадвата пострадалият се е
привел, поради което и ударът е попаднал в областта на главата.
Изложените в горния смисъл твърдения на
подсъдимия по фактите на обвинението биват поддържани от последния
последователно и безпротиворечиво както в
хода на досъдебното производство, така и пред съда. Анализирайки обясненията на
подсъдимия самостоятелно - от гледна точка на тяхната логическата убедителност
и при съпоставката им с останалите доказателства по делото, както и при
съобразяване на специфичната им процесуална природа, а именно, че освен доказателствено
средство, са и средство за защита, съдът възприе, че същите възпроизвеждат обективно
обстановката на инкриминираното деяние.
На първо място, в подкрепа твърдението
на подсъдимия за осъществено срещу личността му нападение, вследствие на което
са му нанесени травматични увреждания се явява заключението по назначена
съдебномедицинска експертиза №4/16 / спр. т.1 л.91 от ДП/. Видно е от същата,
че при освидетелстване на подсъдимия, експертът медик е установил оток по
задната повърхност на лява предлакътница и оток на ляво коляно. Посочените
увреждания вещото лице е приело, че са в резултат на съприкосновение с твърд
тъп предмет и съответстват да са получени по време и начин, както съобщава
подсъдимия, т.е. при нанесени му от пострадалия два последователни удара с
тояга - първият, по лявата ръка, под лакътя и
вторият – по лявото коляно.
Независимо, че
процесната тояга, с която е било причинено увреждане на подсъдимия, не е била
намерена при огледа на местопроизшествието, съответно не съществува като
веществено доказателство по делото, съдът приема, че такава е била налична у
пострадалия, като в тази насока се позовава както на данните от съдебно медицинската
експертиза, така и на гласните доказателствени източници – обясненията на подс.Й.
и показанията на св. З. и св.З.. Тук следва да се посочи също, че характерът на
дейността, която е извършвал пострадалият към момента на възникване на конфликта,
а именно да прибира и насочва кравите от улицата към двора на къщата, логично
предполага същият да е държал в ръцете си дървена тояга. Що се отнася до това,
че в протокола за оглед на местопроизшествието не е описано наличието на тояга
с характеристиките, посочени от свидетелите, то този факт има своето логично
обяснение от гледна точка на условията, при които е извършван огледа: за
времето от 21, 05 часа до 21,50 часа, тъмната част на денонощието, при дъждовно
време, на осветление от улична лампа, и
при констатация, ясно отразена в протокола, че местопроизшествието не е
запазено / спр. л.2 -5 от ДП/.
Фактът на
реализирано от страна на пострадалия Н. срещу подсъдимия нападение, предхождащо
по време действията на последния, довели до престъпния резултат, намира своята
доказателствена обезпеченост и в показанията на разпитаните свидетели –
очевидци – св. Г.З. и И.З.. Възпроизвеждайки в своите показания пред съда
личните си възприятия относно поведението на участниците в конфликта, двамата
свидетели съобщават за посегателството, осъществено от пострадалия срещу
личността на подсъдимия, като в тази насока показанията им се препокриват с
представения в обясненията на подсъдимия механизъм на причинените му телесни
увреждания от пострадалия. Безпротиворечиви са данните, изнесени от двамата
свидетели, че до сблъсък между пострадалия Н. и подсъдимия се е достигнало
вследствие реакцията на последния спрямо нападналото ги куче, изразена в
изричане на псувни, замерване животното с камък и демонстриране на недоволство
към стопаните на същото, които са го оставил свободно да обикаля улицата. Всеки
от свидетелите също така ясно свидетелства за това, че приближавайки към
подсъдимия, пострадалият Н. е държал в ръцете си тояга, като характеристиките
на същата бяха описани от двамата свидетели по сходен начин. Не се констатира
разминаване в показанията на св.Г.З. и св.И.З. и относно грубото и нападателно
поведение на пострадалия, заявено от последния в отговор на възприетата реакция
на подсъдимия към собственото на семейството му куче. Еднозначно двамата
свидетели поддържат тезата на подсъдимия, че след като пострадалият се е
приближил към тях, той напсувал подс. Й. и ядосано го попитал защо псува и гони
кучето, след което, достигайки физически до него, е вдигнал тоягата и започнал
да му нанася удари с нея, без да обръща внимание на отговора, даден от
подсъдимия, че кучето ги е нападнало. Единственото противоречие, което се
констатира в показанията на двамата свидетели, с оглед заявеното от тях при
разпита им в хода на досъдебното производство, касае описанието на броя и
насочеността на ударите, нанесени от пострадалия спрямо подсъдимия.
Съдът не
кредитира показанията на цитираните двама свидетели, дадени в хода на досъдебното
производство, които бяха приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съдържащи твърдения за нанесен от пострадалия
удар с тояга по шията на подсъдимия. Така посочените от св. Г.З. / в разпита и
на 16.01.16 год. по ДП/ и И.З. / в разпита му на 03.02.16 год. по ДП/ данни
стоят напълно изолирано от останалите доказателства по делото, както и бяха
отречени от двамата свидетели при разпита им пред съда, с обяснението, че нямат
ясен спомен за причините, поради които са дали тези сведения в хода на
досъдебното производство. Нещо повече, същите не се поддържат и от самия
подсъдим, който несъмнено има интерес да представи и опише по - голям
интензитет на реализираното срещу личността му нападение с оглед осъществяване
правото му на ефективна отбрана. Не на последно място трябва да се посочи, че
данните, отразени в съдебно медицинската експертиза №4/16, имаща за предмет
установяване нараняванията по тялото на
подсъдимия, също не описва увреждане в областта на шията на подсъдимия. Горното
дава основание на съда да приеме, че сведенията, съобщени от двамата свидетели
– Г.З. и И.З. в хода на досъдебното производство относно нанесен от пострадалия
удар по шията на подсъдимия не отговарят на обективната действителност, като
същите са дадени изцяло в защита интереса на подсъдимия и с цел смекчаване
отговорността на последния за извършеното деяние.
Противоречията
в показанията на посочените двама свидетели в отделни детайли от поведението на
пострадалия не опровергават факта на нападението срещу личността на подс.Й.. Те
са напълно обясними, поради внезапността на нападението, създалото се напрежение
у всеки един от присъстващите, вниманието на всеки от тях върху определени детайли
или убягването им в динамиката на развитие на конфликта.
Сходни с
горните са и изводите на съда относно доказателствената обезпеченост на
заявеното от св.Г.З. и св.И.З. твърдение, че след като пострадалият е нанесъл
двата удара с тояга по тялото на подсъдимия, последният е паднал на земята.
Този конкретен факт е последователно поддържан от двамата свидетели както по
време на разпита им в хода на досъдебното производство, така и пред съда.
Същият обаче, не намира опора в останалите доказателства по делото, поради
което и съдът не прие неговата установеност. Важно е да се посочи, че за
наличие на подобно физическо състояние на подсъдимия, като последица от
нанесените му от страна на пострадалия удари с тояга свидетелстват единствено
св.З. и св.З., които са в особено близки отношения с подсъдимия. Като лица,
живеещи в едно домакинство с подс.Й., у същите несъмнено е налице интерес да
свидетелстват за факти, които с оглед относимостта им към разследваната
деятелност, способстват за изводи в негова полза. Анализът на показанията на
св.З. от гледна точка на акцентите, които същата поставя в хронологията на
изложените обстоятелствата, ясно разкрива тенденция към оправдаване
поведенческите прояви на подсъдимия в очерталата се конфликтна обстановка, като
се описва интензивността на нападението срещу личността му. Факт е също така
непълнолетната възраст на св.З. и обяснимия стремеж у последния да защити
подсъдимия, като лице, с което неговата сестра живее на съпружески начела.
От друга
страна, не могат да бъдат пренебрегнати и данните по делото, убедително свидетелстващи
за наличие на силни емоционални преживявания у св.З. в процеса на развитие на
конфликтната ситуация, което несъмнено е повлияло способността на последната
адекватно да възприеме нейната динамика, с отделните прояви на съпричастните
лица. Самата свидетелка в показанията си нееднократно споменава, че е била
силно стресирана още към момента, в който едно от кучетата на пострадалия се е
нахвърлило срещу тях, като това й състояние се е задълбочило при последвалите
нападателни действия от страна на последния спрямо лицето, защитило я при
възникналата опасност, а именно подсъдимия Й.. Отчитайки тези факти и с оглед установената
емоционална привързаност на св.З. към подс.Й., обуславяща пристрастността й, логично
може да бъде изведен и стремежът на последната да характеризира нападението
срещу личността на подсъдимия като особено застрашаващо живота и здравето му.
Като опровергаващо
твърденията на св.З. и св.З. за последвало неправомерните действия на
пострадалия Н. падане на подсъдимия на земята следва да се посочи и
заключението по изготвената съдебно медицинската експертиза №4/16, видно от
съдържанието на което, при освидетелстване на подсъдимия са установени
единствено увреждания, съответстващи на описаните от самия него два удара с
тояга, като отсъстват медико-биологични данни за наранявания от падане на
земята.
Важно е да се
посочи, че физическото състояние на подсъдимия – падането му на земята, което
св.З. и св.З. описват в показанията си, като последица от нанесените му удари с
тояга, е факт, който не се поддържа и от самия подсъдим. Соченото обстоятелство
несъмнено е от категорията на благоприятните такива за подсъдимия, въпреки
което последният отрича в обясненията си да е бил повален на земята. Това дава
основание на съда за извод, че подс.Й. заема позиция на искреност в обясненията
си, като изявленията му по основните факти на обвинението правдободобно
възпроизвеждат облика на конфликта и действията на участниците в същия, в това
число и собственото му поведение.
Отчитайки горното,
съдът не кредитира показанията на св.Г.З. и св.И.З. в частта, в която съобщават,
че подсъдимият вследствие на нанесените му удари с тояга е бил повален на земята.
По отношение
констатираното в показанията на св. Г.З. противоречие, отнасящо се до факта на
осъществен с подсъдимия контакт по телефона в нощта на инкриминираната дата,
съдът даде вяра на съобщеното от последната в разпита й на досъдебното
производство – на 16.01.16 год., когато последната е потвърдила, че е провела
телефонен разговор с подсъдимия. Макар свидетелката да твърди пред съда, че
тези й показания са дадени в състояние на силен стрес след случилото се, съдът възприе,
че същите обективно отразяват действителността, на първо място защото
синхронизират напълно с обясненията на подсъдимия и на следващо място, поради
това, че са били дадени непосредствено след инкриминираните събития, към който
момент св.З. не е имала възможност задълбочено да синтезира възприетата
информация и да прави преценка кои факти и обстоятелства да съобщи и кои не, с
оглед по-благоприятното положение както за подсъдимия, така и за самата нея. В
случая обаче обстоятелството дали свидетелката е провела или не разговор по
телефона с подсъдимия в нощта на инкриминираната дата, не се явява значимо
такова за правилното решаване на делото. Обсъждането му е само в контекста на
изясняване констатираните противоречия в показанията на св.З., с оглед
преценката за достоверност на поддържаната като цяло от последната версия за
случилото се на инкриминираната дата и съответствие на изнесените от нея данни
с фактологията, описана от подс.Й. и останалите доказателства.
Съдът възприе
за несъществени противоречията, проследени в обясненията на подс.Й. и
показанията на св.Г.З. и св.И.З., отнасящи се до елементи от обстановката на
конфликта - точния час, в който са напуснали дома си; броя на кучетата, които са
били в близост до дома на пострадалия, респ. са се нахвърлили нападателно
спрямо тях; мястото, от което се е появил пострадалият Н., и момента, в който св.И.З.
е напуснал мястото на конфликта, като намери, че същите могат да бъдат обяснени
с индивидуалните особености на личността на всеки от тях, способността им да
запаметят и възпроизведат обективно и безпристрастно факти от действителността,
включително при отчитане степента им на емоционална повлияност от случилото се
и личните преживявания на всеки.
Във връзка с
оценката за достоверност на обясненията, дадени от подс.Й. следва да се посочи
също, че в съответната си част същите намират потвърждение и в показанията на
св. А.Х., в дома на който е намерено и иззето оръжието на престъплението –
брадва. Съдът не констатира противоречие в обясненията на подс.Й. и показанията
на св.Х. по фактите, свидетелстващи за обстановката, при която брадвата е била
оставена в дома на свидетеля, в замяна на което подсъдимият е получил средства,
за да си закупи цигари.
По делото няма
спор относно обстоятелството, че процесната брадва, установена по данни от гласните
доказателствени средства и експертните заключения, като оръжия на
престъплението, е била взета от дома и носена от подс.Й. с цел същата да
послужи на него и свидетелите Г. и И. З. да секат дърва от намираща се в
близост до язовира на селото залесена местност. Установяването на този факт е
от съществено значение, доколкото изключва наличие на предварително намерение у
подсъдимия да използва брадвата за нападение спрямо пострадалия.
По въпроса за
механизма на причиняване телесното увреждане на пострадалия Н., съдът изцяло се
довери на обясненията на подсъдимия в тази насока, основание за което намери в
данните от съдебно медицинската експертиза №85/16, чийто обект на изследване са
били уврежданията на пострадалия, причинени му от действията на подсъдимия /
спр. т.1 л.139 от ДП/, и дадените от вещото лице в съдебно заседание допълнителни
разяснения по нея. Видно е от заключението по цитираната експертиза, че
изводът, който вещото лице е ангажирало в отговор на въпроса за механизма на
причиняване увреждането на пострадалия е, че се касае за удар с острата част на
брадва, нанесен лице в лице между пострадал и извършител. Фактът, че
подсъдимият и пострадалият Н. са се намирали в позиция „лице в лице“ ясно е бил
заявен от подсъдимия и поддържан от него по време на различните етапи от
развитие на наказателното производство, включително и пред съда. Сочи се също
така от подс.Й., че замахвайки с брадвата към пострадалия, не е имал намерение
да нанася удар по главата му, а е целял да се защити срещу осъщественото спрямо
личността му противоправно нападение от страна на пострадалия, който в същия
момент е посегнал да го удари за трети път с намиращата се в ръцете му тояга.
Във връзка с горното твърдение на подсъдимия, при описване от негова страна на
посоката, в която е замахнал с брадвата, пред съда същият заяви, че е целял
единствено да отбие тоягата, с която пострадалият вече е бил замахнал. При
констатирано несъответствие на това негово твърдение с фактите, които е изложил
по време на разпита в хода на досъдебното производство на 16.01.2016 год./ спр.
т.1 л.18 от ДП/, където същият е съобщил – „…аз вдигнах брадвата и ударих П.
без да гледам къде удрям…..замахнах с дясната ръка да го ударя странично по
ръката, но той се присви и брадвата го удари встрани на главата…“, съдът при условията на чл.279
ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, приобщи последните към подлежащите на ценка
доказателствени материали. Анализирайки поотделно дадените от подсъдимия
обяснения в тази им част и при съпоставката им с експертната позиция на вещото
лице – д-р П., при която последният недвусмислено заяви, че приема за възможен
механизма на нараняване по начина описан от подсъдимия, а именно с насочване на
брадвата странично към тялото- посока ръката, с последвало привеждане главата
на пострадалия, съдът прие за достоверни именно тези обяснения на подсъдимия,
дадени на досъдебното производство. В подкрепа извода на съда, че
обективираните в протокола за разпит от 16.01.16 год. разяснения на подсъдимия
за механизма на причиняване увреждането на пострадалия, отговарят в по-голяма
степен на действителното фактическо положение, е и обстоятелството, че
посоченият разпит е извършен непосредствено след установяване на последния като
автор на инкриминираното деяние, в деня, следващ датата на осъществяването му,
към който момент се предполага подсъдимият да е бил най - непосредствен и
искрен в обясненията си. Необходимо е да се посочи обаче, че обсъжданото
противоречие в обясненията на подсъдимия не може да бъде преценено като
съществено такова в общия контекст на изследване поведението на последния, като
реакция спрямо нападателните действия на пострадалия. Замахвайки с брадвата
срещу нападателя Н., подсъдимият е демонстрирал поведение на защита, като
използваните от него начин и средства на защита са от значение за преценка на
това доколко отбраната съответства на характера и опасността на нападението. Тук
следва да се посочи също, че регламентираната в закона дефиниция на състоянието
на неизбежна отбрана не ограничава нападнатия при отблъскване на нападението да
насочва защитните си действия към уязвими места за живота и здравето на
нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, основавайки се на
довода, че то ще води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. От
значение е дали има явно несъответствие между защитата и нападението, а не
обстоятелството, на кое място ще бъде засегнат нападателят /Постановление №12
от 29.ХI.1973
г. по н.д. №11/73 г., Пленума на
ВС/.
При обсъждане
въпроса за механизма на причиняване телесното увреждане на пострадалия е
необходимо също да се отчетат и данните, съобщени от експерта в съдебно
заседание, установяващи, че заключението му е основано на обективните находки,
възприети при прегледа на последния и отразените такива в медицинската
документация за проведено лечение на лицето, за които се сочи, че не носят
информация за посоката на кожната рана на главата. Отсъствието на информация за характеристиките
на обследваната рана на главата по причина, че пострадалият е бил приет по
спешност и опериран, препятстват категоричност на извода за местоположението на
главата му и посоката на нанесения удар. В този смисъл и с оглед изведените от
гласните доказателствени източници данни за поведението и местоположението на
лицата в обстановката на конфликта, и при отсъствие на медицински данни,
опровергаващи същите, вещото лице дава заключение, че увреждането на
пострадалия съответства да е получено по начина, описан от подсъдимия. Горното
експертно становище съдът възприе за обосновано, във връзка с което и се позова
на същото при формиране на изводите си по фактите.
В отговор на
конкретно поставени му въпроси, при анализ на наличните източниците на пряка
информация, експертът макар и първоначално да изрази позиция, че силата на
удара е била значителна, разясни, че правилният подход за такава преценка изисква
да се отчетат от една страна теглото на металната част на брадвата и от друга –
мястото, на захват на същата. В случая обсъдените от вещото лице алтернативи на
захват на брадвата, след съпоставката им с данните, изнесени от подс.Й.
установяват, че силата на нанесения удар е била обусловена от начина, по който
последният е държал в ръка брадвата, а не поради нарочно приложена физическа
сила, целяща по-тежко нараняване на пострадалия.
Оспорвайки
истинността на обясненията, дадени от подс.Й. в частта, с която последният
описва начина, по който е замахнал с брадвата и посоката на удара, частното
обвинение ангажира твърдение, че с така представения от последния механизъм е
обективно невъзможно постигането на резултата, установен в медицинската експертиза
– вида и характера на увреждането на пострадалия. Наведените обаче от
повереника на частния обвинител твърдения не се основават на каквито и да е
обективни находки по делото и обсъдени в контекста на застъпените от вещото
лице изводи за механизма на увреждането, остават изцяло в сферата на
хипотетичните съждения. Съдът не може, а и не следва да гради изводи във вреда
на подсъдимия, при отсъствие на категорични данни за механизъм на увреждането,
различен от този, обезпечен доказателствено посредством свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия и експертното заключение.
С особена
критичност съдът подходи в оценката си за достоверност на свидетелските
показания на св.Р.И., която претендира да е била пряк наблюдател на възникналия
между подсъдимия и пострадалия Н. конфликт, в отделните етапи на развитие на
същия. Необходимо е да се посочи на първо място, че при изслушване на
посочената свидетелка пред съда, същата ангажира твърдения, за които бе
констатирано, че контрастно противоречат на фактологията, изнесена от
последната при проведените й разпити в хода на досъдебното производство, и
касаеща основни факти – повода за конфликта, поведението на участниците в него,
личната й намеса в конфликта и т.н. Приобщавайки при условията на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК показанията на св.И., дадени на 15.01.16 год. и 12.02.16
год. пред органа по досъдебното производство към подлежащите на оценка
доказателствени материали, в опита на съда да изясни причините за
констатираните фактически несъответствия, не бе постигната необходимата яснота
относно конкретните възприятия на свидетелката. Отричайки истинност на фактите,
изложени от нея по време на разпита й на 12.02.16 год., с твърдение, че е била
принудена да свидетелства по този начин, св.И. бе категорична, че
първоначалните сведения, които е съобщила пред органа по разследване, в
най-голяма степен съответстват на обективните й възприятия. Впоследствие, след
прочитане на показанията й от 15.01.16 год., св.И. отново отрече да е съобщавала
фактите, отразени в съответния протокол, с новото твърдение, че съобщава
истината за личните си възприятия в показанията, които дава пред съда. Заявената
и очертана по-горе непоследователна и противоречива позиция на св.И. относно
субективните й възприятия за обстановката на конфликта и проявите на
участниците в него, установяват ненадеждността й като свидетел по делото. Обясненията,
които същата дава във връзка с констатираните противоречия по основните факти,
съобщени от нея в разпитите й пред органа по разследване и тези, дадени пред
съда, свидетелстват за лесната й манипулируемост, обусловена от индивидуалните
особености на личността й, социалния й статус, неграмотността, бита и културата
на етноса, към който принадлежи /данни за които обстоятелства бяха събрани по
делото/.
Проследявайки
по хронология показанията, депозирани от св.И. на различните етапи от
развитието на наказателното производство, включително дадените такива в хода на
съдебното дирене, съдът установи еднозначност на изнесените от нея данни за конкретната
й ангажираност да прибира дърва от двора в къщата си в момента, в който подс.Й.
и неговите спътници са се намирали в близост до дома на пострадалия Н..
Характерът на описаната от свидетелката дейността, както самата тя сочи, е
налагало придвижването й от едно място до друго, включително до помещение в
къщата, което несъмнено изключва постоянната и видимост към мястото на развилия
се между подсъдимия и пострадалия конфликт. Отчитайки наред с това обективните
находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, установяващи
местоположението на къщата, в която живее св.И., подробно описано и от
последната при разпита й, съдът възприе, че твърденията, който същата заявява,
а именно да е имала пряка видимост към мястото на инцидента, както и да е била
непосредствен наблюдател на конфликта – от началото на възникването му до
момента, в който подсъдимият е нанесъл удар с брадва по главата на пострадалия,
са неверни. Видно е от данните, съдържащи се в огледния протокол и приложената
към него скица, че оградната мрежа на имота, в чиято непосредствена близост са
се развили конфликтните отношения между подсъдимия и пострадалия /посочен от
свидетелите като къщата на баба Б./, е с обща дължина 22 метра, като находките
от червеникава течност, установени от експертното заключение по съдебно
медицинската експертиза на веществени доказателства, че са човешка кръв от
кръвна група А/бета/, са фиксирани по дължината на оградата – на 9 метра от
западния й край и на 13 метра от източния й край. По сведения на св.И.,
съответстващи на описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, местоположението
на къщата, в чийто двор се е намирала към инкриминираната дата и час, се
установява да е на изток от къщата на съседката й Б., между които два имота е
разположен черен път. Съпоставяйки тези данни и при съобразяване със
замерванията, направени при огледа като отстояние на обектите, фиксирани в
близост до местопроизшествието, се установява, че дворът на къщата на св.И. е с
отдалеченост от мястото на възникналия конфликт повече от 15 метра
/местоположение на фиксиран електически стълб/. Горните находки явно
дискредитират твърденията на св.И., заявени пред съда, че в момента, в който
подсъдимият е замахнал с брадвата към пострадалия, същата се е намирала на
около един метър от тях. В противоречие с обективните находки по делото е и
твърдението на св.И., застъпено от нея в разпита и на 12.02.16 год. пред органа
по разследване, че е наблюдавала развитието на конфликта и поведението на
участващите в него от разстояние 8-10 метра. Във връзка с преценката за
достоверност на фактите, изложени от св.И., от гледна точка на съществуващата
обективна възможност за последната да наблюдава непрекъснато обстановката на конфликта
от мястото, на което се е намирала, съдът отчете също времето и климатичните
условия към този момент – януари месец, около 17,30-18,00 часа, дъждовно време.
Изхождайки от
горните съображения, съдът прие, че макар св.И. да е установена като очевидец
на разследваната престъпна деятелност, личните възприятия на последната не
обхващат всички релевантни за делото обстоятелства. Според съда, насочвайки
епизодично вниманието си към улицата, където е протичал конфликта между
подсъдимия и пострадалия, при обективните дадености за видимост - отдалеченост,
време, климатични условия, и при субективната възможност на последната
адекватно да възприема обстановката в динамиката на нейното развитие,
свидетелката е възприела само отделни факти и обстоятелства, съобщавайки за
които по време на всеки от провежданите разпити, същите са останали еднозначни,
респ. без съществена промяна. Разглеждайки в посочения аспект показанията на
св.И., съдът кредитира само онази част от тях, отнасящи се до релевантни факти,
за които установи, че последователно са поддържани от последната по време на всеки
от разпитите, приобщени към доказателствената съвкупност / дадени на 15.01.16
год. , на 12.02.16 год. пред органа по досъдебното производство и показанията й
пред съда/, и които оценени във връзка с останалите доказателства, намират
своята подкрепа в тях. В частност, съдът даде вяра на показанията на св. И. в
частта, в която съобщава, че е чула как подсъдимият Й. псува кучето на
пострадалия, което се е намирало на улицата до тях, възприела е появата на
пострадалия Н. и приближаването на същия в до мястото, където са се намирали
подсъдимият и св.Г.З. и е станала очевидец на действията на подс.Й., изразяващи
се в замахване с брадвата срещу пострадалия и нанасяне на удар по главата му,
както и съобщеното от нея за обстановката и действията на отделните лица след
падането на пострадалия на земята. Пресъздадените от св.И. в горната конкретика
обстоятелствата, представляват само отделни моменти от цялостния процес на
развитие на инкриминираната обстановка и не включват особено съществени етапи и
детайли от същата, доколкото тези детайли са останали извън полезрението на
свидетелката по причините, посочени по-горе.
Отсъствието на
преки възприятия у св.И. за цялостната обстановка на конфликта обяснява и
множеството противоречия, които бяха констатирани в показанията й относно
обстоятелства, характеризиращи поведението на участниците в него, в
последователните моменти на развитието му – относно това как пострадалият Н. се
бил обърнал към кучето си в момента, в който подсъдимият му нанесъл удар с
брадвата / показания от 15.01.16 год./, които данни са представени по различен
начин в показанията й от 12.02.16 год., когато свидетелката е съобщила, че
пострадалият Н. се обърнал към нея по повод на това, че същата е извикала към
него да се пази. Пред съда св.И. отрече всяко едно от горепосочените твърдения,
с обяснението, че не е съобщавала подобни данни по време на разпитите, което
обяснение има своето правдободобно звучене с оглед преценката, която съдът
направи за способността на лицето да прави логични взаимовръзки, да се изразява
правилно, да назовава с коректната терминология възприетото като фактология от
нея и не на последно място, лесната и внушаемост – функционални способности,
детерминирани от нивото на образованост и интелект, социален бит и статус, вярвания,
нагласи и т.н. Съдът намира, че така посочените характеристики на личността на
св.И. логично и обосновано могат да бъдат изведени от обективираното й
поведение на свидетел в рамките на воденото наказателно производство и съдържимото
като фактология в показанията й, като в тази насока не се изисква ангажиране на
експертно мнение.
В контекста на
горното обсъждане и при извършена съпоставка на гласните доказателствени
източници, обективните находки по делото, и дадените експертни заключения,
съдът възприе за доказани от фактическа страна действия на пострадалия Н.,
характеризиращи се като нападение над личността на подс.Й.. Междувпрочем, по
делото няма спор между страните относно установеността на факта, че
пострадалият Н. пръв е нападнал подсъдимия и му е нанесъл телесни увреждания,
описани в съдебно медицинската експертиза №4/16. Основните доводи на
представителя на държавното обвинение, поддържани и от частния обвинител, във
връзка с фактическите изводи и следващите ги правни такива за правилната
квалификация на деянието, се отнасят до продължителността на нападението, като
се претендира, че същото е било окончателно преустановено към момента на
нанасяне удара с брадва от страна на подсъдимия. Фактът на прекратяване на
нападението от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, прокурорът приема за
установен на база показанията на св. Р.И., дадени на 12.06.17 год. в хода на
досъдебното производство, в които същата е съобщила, че подс.Й. е нанесъл на
пострадалия удар с брадва в момента, в който последният се бил обърнал към нея
по повод отправеното от нея на висок глас предупреждение „да се пази“. Ведно с
тези данни, прокурорът акцентира и върху сведенията, изнесени от св.Г.З., че е
отправяла молби към пострадалия да престане да удря подсъдимия, по повод на
които нейни молби пострадалият „я бил погледнал“.
Съдът не
споделя довода, че противоправните действия на подс.Й., изразяващи се в
замахване с брадва срещу пострадалия, вследствие на което му е причинил рана на
главата, са извършени в условията на прекъснато нападение. Както вече бе
обсъдено от по-горе, съдът не дава вяра на показанията на св.Р.И. от
досъдебното производство, в частта, с която последната свидетелства за това, че
се е намесила в конфликта, отправяйки към пострадалия предупреждение „да се
пази“ от подсъдимия. Освен изтъкнатите вече съображения на съда за достоверност
на показанията на тази свидетелка, важно е също така да се отбележи, че
показанията на последната от 12.06.17 год., на които се позовава прокурорът,
страдат от съществени вътрешни противоречия, което допълнително дискредитира
същите. Проследявайки последователността на разказа й, отразен в протокола за
разпит от цитираната дата, се установява, че първоначално тя е съобщила „…Казах
и на двамата да не се удрят. Аз като извиках, И. се обърна към мен. Тогава Ю.
замахна и го удари по главата…“. Непосредствено след това свидетелката е
заявила „Аз като извиках на И. да се пази, той се завъртя към мен…“. Така
пресъздадени възприятията на св.И. категорично не дават яснота относно факта към
кого са били насочени предупрежденията й, дали и към двамата участници в
конфликта или конкретно е извикала на пострадалия. Същевременно, пред съда св.И.
категорично отрече горните показания и съобщи, че не се е намесвала в конфликта
по време на протичане на същия, а виковете, които е отправила са били последващи
такива, след падането на пострадалия на земята. Освен това, дори да се приеме
за истина твърдението на св.И., че е извикала към участниците в конфликта, с
което е отвлякла за момент вниманието на пострадалия Н., подобна реакция от
негова страна не би могла да се тълкува като отказ да довърши нападението,
предвид отсъствието на каквито и да е други обективни данни, очертаващи
поведение на последния, свидетелстващо да е преустановил нападението.
Фактически
извод за прекратено от страна на пострадалия нападение не може да бъде направен
и от данните, изнесени от св.З. в разпита й на 3.02.16 год. /приобщен към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, на
които прокурорът също се позовава. Тук следва да се посочи, че макар при
излагане на показанията си пред съда св. З. да не съобщи факта, че е реагирала
с викове след като е възприела как пострадалият нанася удари на подсъдимия, и е
поискала да му обясни ситуацията, след прочита на нейните показания от
досъдебното производство същата потвърди това свое поведение, както и не отрече
обстоятелството, че пострадалият е погледнал към нея в същия този момент, но
ясно разясни, че това е било моментно негово поведени, след което вниманието му
отново е било насочено към подсъдимия.
Горното дава
основание на съда да приеме, че тезата на обвинението за осъществено от страна
на подсъдимия посегателство над личността на пострадалия в условията на
окончателно прекратено нападение, няма доказателствена опора в материалите по
делото.
При
установените и възприети от съда фактически положения, не може да има спор, че
пострадалият е този, който е предприел нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК. Според ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год., т.2
нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне,
връхлитане и др., каквото именно поведение бе установено да е демонстрирано от
пострадалия Н.. Приближавайки се към подсъдимия, последният е замахнал с
тоягата и му нанесъл два последователни удара по ръката и крака, последиците от
които са установени и посредством медицинска експертиза. Пострадалият е бил
дързък в нападението си, като при това се е възползвал от тоягата, служеща му
за прибиране на кравите, като действията му са били изненадващи, предвид ситуацията,
в която са се намирали подсъдимия и спътниците му-застрашени от нападналото ги
куче. При това поведение на потърпевшия, подсъдимият безспорно се е намирал в
положение на неизбежна отбрана, тъй като спрямо него е било реализирано
непосредствено и противоправно нападение от страна на самия потърпевш. Съгласно
т.4 от ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год.,
нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и
когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността
или законните права на гражданите. В случая такава непосредствена опасност за
здравето на подсъдимия е била налице. Установеният факт на нападение обуславя и
правото на подсъдимия на ефективна защита. В този смисъл е и т.6 от цитираното
Постановление на Пленума на ВС, където е посочено още, че не е необходимо
отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може, но не е
длъжен по закон да се откаже от активна защита, чрез бягство, укриване, търсене
на помощ от трети лица, държавни и обществени органи. Не е въведено също така в
закона изискване отбраняващият се да подбира възможно най-адекватен и
безболезнен за нападателя си начин на защита, респ. да избира и засяга само
неуязвими части от тялото на нападателя, тъй като това би намалило
ефективността на неизбежната отбрана. В разглеждания случай, реакцията по
отбрана от страна на подс. Й., израз на която е нанесеният удар с брадва по главата
на пострадалия, е била осъществена преди нападението все още да е завършило. От
особено важно значение е тук за да се посочи, че според трайната практика на
ВКС, нападението се счита за прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или
трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е
завършил. Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се
възобнови, не означава, че то вече е прекратено / т.4 от ППВС
№12 от 29.ХI.73
год. по н.д. №11/73 год.; Съдебна практика на ВС - Р 412/94 г.; Р 294/81 г.;
Р 90/77г.; Р 123/71г.; Р 425/2010г., ВКС и др./. Същото е становището и на
проф.Долапчиев: „Ако нападението е само спряно, но не е прекратено още, нужната
отбрана е възможна“ /Долапчиев, Н. Наказателно право, т.I, Обща част, с.,1994г., стр. 223/. В случая фактите по делото по никакъв начин не
позволяват да се приеме, че нападението над подсъдимия е било прекратено към
момента, в който последният е пристъпил към активна защита, замахвайки с
брадвата срещу пострадалия. Нищо в динамиката на развитие на ситуацията не е
давало основание на подсъдимия да счита, че пострадалият се е отказал от
следващи нападателни действия. Не се събраха доказателства по делото, които да
установят поведенческа проява на пострадалия, обективираща намерение у
последния да преустанови окончателно нападателните си действия спрямо
подсъдимия, включително с цел да го изслуша в обясненията му за ситуацията с
нападналото ги куче, или да се оттегли от мястото на възникналия конфликт.
Необходимо е тук да се посочи, че дори да се приеме, че в процеса на
нападението, реализирано посредством носената от него тояга, пострадалият да е
извърнал поглед в една или друга посока, без оглед на причината, предизвикала
това, то подобна реакция по никакъв начин не може да бъде интерпретирана като отказ
на последния от завършване на нападението, нито може да се счита, че същото е
прекъснато, в каквато насока се пледира от обвинението. Напротив,
налице е била обективна възможност за подновяването на нападението срещу отбраняващия
се, която реално се е реализирала. По данни както на подсъдимия, така и на свидетелите
З. и З., пострадалият Н. е замахнал за трети път с тоягата - обстоятелство,
свидетелстващо, че опасността от засягане здравето на подсъдимия е продължавала
да съществува, т.е., че нападението не е прекратено. Установено е също така по
делото, че в процеса на реализирано спрямо личността му нападение, подс.Й. е
показал първоначално пасивно поведение, както и е демонстрирал желание да
обясни на пострадалия причините, поради които псува и замерва кучето му, която
негова изява явно е пренебрегната от пострадалия. Разгневен по повод
отношението на подсъдимия към кучето, потърпевшият не е искал да узнае
обстановката, провокирала това отношение. В ситуацията, в която подсъдимият се
е намирал, същият не би могъл да очаква защита и подкрепа нито от св.З., която
е била силно стресирана от случилото се, нито от по-малкия й брат. Дори
напротив, същият е изпитвал страх и притеснение не само за собственото си
здраве, а и за здравето на приятелката си – св.З., за която знаел, че има
здравословен проблем – заболяване диабет, и трудно преживява състоянията на
стрес. Важен показател за това, че замахването с брадвата съставлява реакция на
активна защита от страна на подсъдимия срещу нападението над личността му е, че
процесният удар е нанесен от него в един по-късен момент от началото на
осъщественото срещу личността му нападение, а именно едва след като за трети
път пострадалият е опитал да го удари. Фактът, че подсъдимият е държал през
целия процес на нападението в ръцете си брадва и не е посегнал да удари с нея
пострадалия, въпреки агресивния подход на последния и изненадващото нападение
свидетелства, че подсъдимият е запазил самообладание и не е реагирал веднага с
ответна агресия. При установения също така опит на подсъдимия да се разбере с
пострадалия по миролюбив начин, чрез разясняване на ситуацията и след
безуспешността на този негов подход, реакцията му на замахване с брадвата в
защита от поредния насочен срещу него удар с тоягата, се явява такава на активна
самоотбрана. Нанесеният единствен удар с брадва по главата на пострадалия се
установява да е в динамиката на събитията и следователно
представлява защитно действие, а не премислено и целенасочено отмъщение, както
приема прокурорът. Ако подс.Й. е искал да причини процесното нараняване в жизненоважна
част на тялото – каквато е главата на пострадалия нападател Н., той е имал възможността
да използва брадвата още в началото на нападението срещу него, когато е бил наранен
за първи път с тоягата по ръката, но не го е сторил. Фактът, че ударът е
попаднал в главата на пострадалия по механизма, посочен от подсъдимия и
потвърден от вещото лице по медицинската експертиза, а именно вследствие
привеждане на пострадалия, както и че силата на удара е следствие от
физическите характеристики на брадвата /дължина на сапа и тежест на металната
част/ и начина, по който същата е била захваната от подсъдимия, а не в резултат
на премислено и премерено предварително действие, обективират единствено, че в съзнанието
на дееца е имало представа и воля за отблъскване на нападателя. Това е била
крайната мярка на подсъдимия да се защити, след като пострадалият не е обърнал
внимание нито на неговите молби, нито на тези на св.З., да престане с ударите и
да ги изслуша за ситуацията, в която са попаднали и реакцията на кучето срещу
тях.
Необходимо е
във връзка с горните изводи на съда да се посочи, че поведението на подс.Й.,
изразило се в псуване на кучето на пострадалия и замерянето му с камък, не може
да бъде преценено като провокация към пострадалия, доколкото същото се явява
реакция на защита спрямо нападението на кучето, описано като физически голямо и
настървено. Макар привидно с тези свои действия подсъдимият да е засегнал
интересите на пострадалия, същите нямат характера на такива, разписани в т.3 на
Постановление № 12/73 г. на Пленума на Върховния съд - целящи да се извърши след
това престъпление против личността - убийство или телесни повреди. По делото не
са налице каквито и да е данни, които да сочат, че подсъдимият е имал някакво намерение да провокира
пострадалия и след това да го убие или да му нанесе телесна повреда. Напротив,
за двамата се установява, че не са имали лично познанство, както и не е имало
конфликт между семействата им /данни, които съобщават всички свидетели и самият
подсъдим/. Ето защо поведението на подсъдимия непосредствено преди нанасяне
увреждането на пострадалия не може да се оцени като провокация, която да изключва
приложението на института на неизбежната отбрана. Включително тук следва да се
посочи, че брадвата, която подсъдимият е носил със себе си, е била
предназначена за сечене на дърва, каквато е била целта на подсъдимия и неговите
спътници при напускане на дома им, а не е била подготвена предварително за
нападение. Това изключва наличие на предварително намерение у подсъдимия да
използва брадвата за нападение спрямо пострадалия.
Отбранителните действия обаче на
подсъдимия не са били съобразени с характера и опасността на нападението и в
този смисъл съдът намира, че между тях и
защитата има явно несъответствие. Действително, законът не установява
задължение за отбраняващия се да си служи със средства, съразмерни и идентични
на средствата използвани от нападателя, както и да ограничава насоката на
своите действия само до неуязвими части от тялото на нападателя. Правната рамка
обаче на чл.12 от НК допуска „причиняване
вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели”. В
настоящия случай, изхождайки от конкретната обстановка, интензитета и характеристиките
на реализираното нападение, а именно нанасяне на удари с тояга по тялото на подс.Й.
и в частност ръката и крака, убедително може да се заключи, че използваното от
последния средство за отбрана – брадва и причиняването на увреждане на
нападателя, повече от необходимите за отблъскване на нападението, очертава явното
несъответствие на защитата с характера и
опасността на нападението. Осъществената в конкретния случай защита от подсъдимия
явно надхвърля необходимото за отблъскване
на нападението.
При изследване на въпроса за
психическото състояние на подсъдимия при извършване на инкриминираното деяние, съдът
изцяло кредитира експертното заключение по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, поддържано от двамата експерти и след
изслушване в съдебно заседание на свидетелските показания на свидетелите
очевидци - Г.З., И.З., Р.И. и обясненията на подсъдимия. Анализирайки обхватно
доказателствените източници по делото и при проведеното експертно изследване на
характеровите особености на личността на подс.Й., вещите лица ангажират пред
съда категоричен извод, че поведението на подсъдимия по време на извършване на
инкриминираното деяние се преценява като подредено, организирано и целенасочено,
с установен по данни от обясненията му съхранен спомен за преживяното, които обективни
находки според вещите лица, дават основание да се заключи, че същият не е бил в
състояние на физиологичен афект. Поддържайки единодушно становище, че освидетелстваният
Х.Й. към момента на извършване на инкриминираното деяние не се е намирал в
състояние на силно раздразнение, експертите сочат, че не са налице данни, които
да потвърждават разгръщането на картината на физиологичния афект с типичните за
него симптоми и фази по време на извършеното деяние и непосредствено след него.
Реакцията на подсъдимия спрямо пострадалия, по мнение на експертите остава в рамките
на афектно отреагиране в конфликтна ситуация, което не достига интензивността и
характеристиките на физиологичен афект. Изключва се и състоянието на „уплаха и смущение”,
което тълкувателната практика на ВКС приравнява на „физиологичен афект”.
Формулиран е по-нататък извод в
експертното заключение, че по време на извършване на инкриминираното деяние подс.Й.
е могъл адекватно да ръководи постъпките си, като психологичните му преживявания
нямат болестна характеристика и не надхвърлят нормалната човешка активност.
Личността на подсъдимия е описана от вещите лица като такава с интравертирана насоченост,
умерено изразена комуникативност, със стремеж за избягване на междуличностна конфронтация
и конфликтни ситуации, като е установена липса на повишена раздразнителност и агресивна
готовност.
При съпоставка на данните от експертното
заключение с конкретно установените фактически положения за времето, обстановката
и начина на извършване на инкриминираното деяние, съдът достигна до извод, че
превишаването пределите на неизбежна отбрана не се дължи на уплаха или смущение,
поради което неприложима се явява нормата на чл.12 ал.4 от НК. В подкрепа на
този извод следва да се отчетат няколко обстоятелства. На първо място, макар да
бе прието от съда, че нападението от страна на пострадалия има характеристиките
на внезапно такова, предвид ситуацията, в която се е намирал подсъдимият –
бранещ себе си и приятелката си от нападналото ги куче, респ. с логично
очакване, приближаващият се към тях пострадал Н. да им помогне, то не може да
не бъде отчетена фактологията по делото, очертаваща предхождащи нападението остри
реплики на нападателя, насочени към подсъдимия, като псувни и упреци за отношението
му към кучето, очевидно свидетелстващи за намерение у последния за
саморазправа, и същевременно даващи възможност на подсъдимия да предположи
последващите действия на нападателя. На следващо място, данните по делото
сочат, че при осъществяване на нападението, пострадалият не е действал с
оръжие, чийто характеристики да му придават особено застрашителен вид.
Действително, тоягата, съобразно описанието й, дадено от подсъдимия и
свидетелите З. и З. / дължина около един метър и с диаметър около 5 см./, с
която пострадалият е нападнал подсъдимия, може да бъде преценена като оръжие,
годно да причини смърт, но във всички случаи, за да се достигне до такъв
резултат, е необходима значителна сила и отсъствие на каквато и да е съпротива
от страна на нападнатия. В случая обаче, подсъдимият е държал в ръката си
брадва, във връзка с което без съмнение е съзнавал възможностите си за отбрана.
От друга страна, съдът отчете и факта, че подсъдимият и пострадалият не са се
познавали лично преди инцидента, което изключва наличие на предварителна
нагласа у първия за личността на нападателя му, в частност дали е агресивен,
склонен към жестоки прояви, наличие или липса на умение за самоконтрол и т.н.-
обстоятелства, които имат значение за формиране състоянието на страх или
уплаха. И не на последно място съдът съобрази и факта, че нападателят е бил
сам, докато в близост до подсъдимия са се намирали приятелката му –св.З. и
нейния брат – св.З., които макар и не особено надеждни в способността си да
помогнат на подсъдимия, се явяват най-малкото морална подкрепа и надежда за помощ.
В аспекта на горното обсъждане следва да
се посочи също, че отбранителната позиция
на подсъдимия не сочи на никаква обърканост и дезориентираност, характерни за острата
стресова ситуация. Напротив, проследявайки етапността на действията му се установява,
че същите са целенасочени и организирани. Подобна оценка съдът прави основавайки
се и на поведението на подсъдимия след конфликта – планиране начина и мястото,
където да се укрие, съзнавайки тежестта на деянието, което е извършил.
Така отчетени наред с обсъденото по-горе
експертно заключение допълнителни обстоятелства и конкретната обстановка, при която
е било извършено нападението, според съда не дават основание да се приеме, че подсъдимият
е изпаднал в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което да е ограничило
в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защищава
в пределите на неизбежната отбрана.
Анализирайки поведението на подсъдимия в
конкретиката на фактическите положения, установени по делото, следва да се заключи,
че извършеното деяние попада извън обхвата на чл. 118 от НК. Инкриминираните
действия на подсъдимия, причинили съставомерните последици са осъществени по време на едно започнало и
незавършило нападение, който момент съгласно установената трайна съдебна
практика се явява разграничителен критерий между съставите на чл. 118 и чл. 119
от НК / Постановление №12/1973 год. на ППВС; Постановление №2/1957 год. на
ППВС; Р 105/1990 год.; Р 361/1977 год.; Р 632/1987 год.; Р 20/1990 год. ; Р 339/1994
год. и др./.
При така установената по делото
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че деянието извършено от
подсъдимия Й. е съставомерно по чл. 119 вр. чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр.
чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ вр. чл.18 ал.1 от НК , а не по основния състав на чл.
116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ вр. чл.18 ал.1 от НК,
каквито са фактическите и правни рамки на обвинението по обвинителния акт. В
теорията и съдебната практика не съществува спор по въпроса за приложимостта на
чл. 119 от НК както в случаите, в които деятелността покрива основния състав на
чл. 115 от НК, така и когато осъществява квалифициран състав по чл. 116 ал.1 от НК, с изключение на случаите, квалифициращи дейността по т.5-11 на чл. 116 от НК, към които настоящият казус не попада. / Р 163/82 г., I н.о., ВС; Р 497/88 г., I
н.о., ВС; Стойнов, Ал., Наказателно право, Ос.ч, Престъпления против правата на
човека, 1997, с.61/
На 15.01.2016 год. в с.***, общ.***, обл.***,
подсъдимият Х.Й. направил опит умишлено да умъртви И.Х.Н., ЕГН:**********, при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
От обективна страна е налице едно непосредствено
осъществено, реално съществуващо противоправно нападение от страна на пострадалия над подсъдимия, което е предизвикало
реакцията на последния да предприеме отбранителни действия, довели до увреждане
на потърпевшия Н., квалифицирано съобразно данните от медицинската експертиза
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на последния.
Подсъдимият не е извършил деянието, причинило съставомерните последици,
преди или след завършване на нападението, а по време, докато то е продължавало.
Ето защо, правилната квалификация на деянието е по чл. 119 , а не по чл. 118 от НК.
Действията на подсъдимия, насочени към
отблъскване на нападението обаче, не са били съобразени с характера и опасността на същото и между тях
и защитата има явно несъответствие. Въпреки, че пострадалият е нанесъл два
последователни удара с тояга по тялото на подсъдимия, локализирани в областта
на лява предлакътница и ляво коляно, съдът намира, че силата и интензивността на
отбраната на последния са явно несъответни на нападението, поради което е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК. Това
е така, защото за отблъскване на нападението не се е налагало причиняване на
увреждане на нападателя от степен и характер, които да застрашат живота на
последния. В случая е видно, по данни от съдебно медицинската експертиза
№85/16, че след нанесения удар, пострадалият Н. много бързо е изпаднал в кома,
поради което и не е могъл да възприема заобикалящата го действителност и да
възприема болката. Като се държи сметка, че нападателят е бил въоръжен с дървена
тояга, използването на която е причинило на подсъдимия единствено наранявания, водещи
до болка / спр. СМЕ №4/16–т.1 л.91 от ДП/, осъществената от последния защита
чрез замахване с острата част на брадвата, и причиняването на увреждания на
нападателя, повече от необходимите за отблъскване на нападението, очертава
явното несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. Макар
съдът да приема, че подсъдимият, замахвайки с брадвата, не е целял да нарани
главата на пострадалия, като ударът е попаднал в лявата половина на главата,
поради внезапно привеждане в същия този момент на пострадалия, факта, че е имал
представа за конкретните характеристики на брадвата и е използвал същата да
нанесе удар с острата й част, сам по себе си позволява извод за несъответност
на отбраната на характера и опасността на нападението.
Деянието на подсъдимия представлява
довършен опит за убийство, тъй като последният е извършил действия – нанесъл
удар с брадва по главата на пострадалия, които обективно са достатъчни, за да
причинят смъртта на последния. ВКС не веднъж е имал повод да отбележи при
решаването на различни казуси от практиката си, че когато деецът е използвал
оръжие, годно да причини смъртта на жертвата, но по независещи от волята му
причини не е могъл да я умъртви, то опитът е вече довършен / Р 16//57 г., I н.о., ВС; Р 451/57 г., II
н.о., ВС; Р 364/71 г., I н.о., ВС /. В разглеждания случай безспорно е доказано, че
вследствие действията на подсъдимия по нанасяне удар с брадва, на пострадалия
са причинени увреждания, вследствие на които,
ако не му е била оказана спешна и висококвалифицирана медицинска помощ, леталният
изход би бил неизбежен.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК, като съдът приема, че се касае за алтернативен пряк умисъл. / Ненов, И., Наказателно право на НРБ, Обща част, Наука и изкуство, с.382/
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, съзнавал е,
че отблъсква нападението на пострадалия по несъответстващ начин, като макар да
не е предвиждал конкретно в каква форма ще се се прояви престъпния резултат –
смърт или телесна повреда, е искал настъпването на един от двата възможни резултата – причиняване на телесна повреда
или смърт. При така установените факти по делото, че подс.Й. е нанесъл удар с
острието на брадвата върху главата на пострадалия, който бързо след това е
изпаднал в състояние на кома, несъмнен е извода, че смъртта на последния е сред
желаните от дееца резултати. До този най-тежък резултат не се е достигнало
единствено поради причината, че много скоро след причиненото увреждане на
пострадалия, на същия е била оказана квалифицирана медицинска помощ. Причините
обаче, обусловили като последица от деянието на подсъдимия да е причинена само
тежка телесна повреда на пострадалия, са такива, които стоят извън него и
поради това той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат –
опит за убийство, а не телесна повреда. / В този смисъл Решение 32/91 г. по
н.д. 868/90 г., I н.о., ВС; Решение 24/97 г. по н.д. 452/96 г., I н.о., ВС; Решение 298/2010 г. по н.д. 192/10 г., II н.о., ВКС /.
С оглед данните от комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, установяващи, че подс.Й. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, следва
извод, че същият е наказателно отговорен по смисъла на чл.31 ал.1 от НК.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.119 вр. чл.
116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл. 18 ал.1 от НК, като
го призна за невинен и го оправдава по първоначално предявеното му обвинение по
чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл. 18 ал.1 от НК -
да е направил опит при условията на опасен рецидив умишлено да умъртви И.Н..
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.119 вр. чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК,
законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” до пет години.
За разлика от разпоредбата на чл. 118 от НК, диференцираща различна наказуемост на деятелността по чл. 115 от НК и по
чл. 116 от НК, чл. 119 от НК не съдържа такива предпоставки, тъй като за
съставомерността на деянието по чл.119 от НК е без значение дали убийството
съдържа някой от квалифициращите признаци на чл. 116 от НК, щом като е
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. В този смисъл,
независимо, че деянието на подс.Й. попада в квалифицираната хипотеза на чл. 116
т.12 от НК, наказанието на последния следва да се определи в границите,
установени в чл. 119 от НК, която разпоредба се явява специална по отношение на
тези по чл. 116 от НК, като бъде съобразена и нормата на чл. 18 ал.2 от НК.
При оценка на обстоятелствата от значение
за индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази следното:
Данните, съдържащи се в приложената по
делото справка за съдимост характеризират личността на дееца като такава, със
завишена степен на обществена опасност. Установява се от същите, че подс.Й. е
многократно осъждан за престъпления срещу собствеността на гражданите, част от
които деяния, предмет на присъдите са извършени при условията на реална
съвкупност, отчетена от съдилищата с прилагане на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 от НК.
Така наличните по делото данни за съдимостта на подсъдимия, съдът отчете като
отегчаващи вината на последния обстоятелства. Същевременно, съобразено бе от
съда обстоятелството, че сред престъпната деятелност, за която спрямо подс.Й. е
реализирана наказателна отговорност не фигурира такава, насочена срещу
личността на гражданите, които данни свидетелстват, че настоящата проява на
дееца е изолирана такава в общата му престъпна дейност. Осъщественото от подс.Й.
посегателство срещу личността на пострадалия Н., предмет на воденото
наказателно производство, е проява на активна защита спрямо непосредственото и
противоправно нападение на пострадалия, в аспекта на които правно значими
факти, съдът прави извод за отсъствие на трайни престъпни нагласи у дееца към
извършване на престъпления от този вид. Не могат да не бъдат отчетени в случая
и данните, отразени в заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, установяващи личностните характеристики на подс.Й.,
и в частност изводите, застъпени в заключението за отсъствие на повишена
раздразнителност и агресивна готовност у последния, и стремеж за избягване на междуличностна
конфронтация и конфликтни ситуации. Тези данни, съпоставени с конкретното
поведение на дееца в рамките на развилия се конфликт, а именно опитът на
последния да предотврати ескалиране на конфликта, с демонстриране на желание да
разясни причините за поведението си спрямо нападналото ги куче, дават основание
на съда да приеме, че в проявата си на посегателство срещу личността на
пострадалия, подс.Й., е бил воден от силното усещане за застрашеност и
безизходност на ситуацията. В този смисъл, в преценката си за тежестта на
наказателната отговорност, която подс.Й. следва да понесе за извършеното
деяние, съдът съобрази и каузалния принос на пострадалия Н. за развитието на
конфликта, довел до настъпилите общественоопасни последици, както и предхождащите
инцидента събития, и взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия. Внимателно
бяха оценени от съда също така характеристиките на индивидуализиращите
инкриминираното деяние съставомерни признаци – време, място и начин на
извършване, използваното оръжие /брадва/, броя на нанесените удари /един удар/,
както и конкретиката на неправомерните действия и насочеността на същите. Важно
е да се посочи, че в проявата си на посегателство срещу живота на пострадалия Н.,
подс.Й. е използвал процесната брадва, не проявявайки активност в избора на
същата като оръжие, а поради факта, че по стечение на обстоятелствата, тя се е
намирала в ръцете му.
Сред обстоятелствата, отчетени от съда
като смекчаващи вината на подсъдимия съдът отчете и процесуалното поведение на последния,
проявеното от негова страна съдействане за разкриване на обективната истина по
делото.
Макар съдът да прие, че престъплението по
чл.119 от НК не е довършено, по същество същото представлява довършен опит от страна
на подсъдимия, при който желаният резултат не е настъпил по независещи от дееца
причини. Поради това съдът намира, че не е налице основание за отчитане на това
обстоятелство като смекчаващо такова.
При отчетен превес на отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че за осъществяване
целите на чл.36 от НК, наказанието на подс.Й. следва да бъде определено в размер
над средния такъв, предвиден в особената част на НК, поради което наложи на същия
наказание лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца.
Съдът констатира, че не са налице формалните
предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК, определеното на дееца наказание да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок. Установените предходни осъждания на подс.Й., наказанията
по които присъди са били предмет на групиране по правилата на чл. 25 ал.1 вр.
чл. 23 от НК с определение №10/11.01.2012г. по ЧНД №527/2011г.
по описа на КРС, влязло в сила на 26.01.2012г. и определение №147/09.07.2014г. но
ЧНД №251/2014г. на КРС, изменено с решение №255/21.10.2014г. по ВЧНД №686/2014г.
по описа на БОС,
се явяват пречка за условно осъждане. В този смисъл, при съобразяване с правилото
на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Х.Й..
От така
определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, съдът на основание чл.
59 ал.1 от НК приспадна времето, през което
същият е бил задържан, считано от 15.01.2016 год.
По отношение на предявения граждански иск
от пострадалия И.Х.Н. срещу подс.Й. съдът прие, че същият е доказан по своето правно
основание – чл.45 от ЗЗД.
Съгласно т.11 от Постановление №12 от
29.11.73 год. по н.д. № 11/73 год., Пленум на ВС, при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, включително и по чл. 12 ал.4 от НК /ал.3 стара/ независимо дали деянията
са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен
ако не е налице случайно деяние. В разглеждания случай, в резултат на деянието на
подсъдимия, гражданският ищец Н. е претърпял значителни неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Несъмнено, осъщественото
посегателство върху личността на пострадалия Н. е довело до причиняване болки и
страдания на последния, за което свидетелства назначената съдебно медицинската експертиза
№85/2016 год. Установените телесни увреждания, наложили извършването на животоспасяваща
операция, проведеното следоперативно лечение и продължителността на възстановителния
следоперативен период несъмнено са обстоятелства, причиняващи наред с физическата
болка и множество душевни страдания. Касае се за причинена черепно мозъчна
травма, довела до счупване на черепните кости, сериозно увреждане на мозъчна
тъкан и разгръщане на коматозно състояние, наложило хирургическа интервенция и
пластика на костите на черепа и твърдата мозъчна обвивка. На база характера на
увреждането, по данни от комплексната съдебно медицинска и
психиатрично-психологическа експертиза / спр. т.2 л.24 от ДП/, са се разгърнали
афазия, алексия,
акалкулия и амнезия. Увреждането е квалифицирано като постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Възприето е в заключението, че пострадалият може
да ръководи постъпките си предимно в непосредствения бит, като към момента на освидетелстването
у последния е констатирана частична афазия, алексия, акалкулия и амнезия /криптомнезия/,
покриваща периода на инцидента. Пострадалият е млад човек, на 29 години и последиците
от причиненото му увреждане несъмнено ще доведат до значителни неудобства и
ограничения в живота му за в бъдеще, включително във връзка със създаване на
семейство, намиране на работа и т.н.
При преценката за справедливост на обезщетението,
съдът отчете също приноса на пострадалия за увреждането. Такъв безспорно е налице
с оглед обстоятелството, че пострадалият пръв е нападнал подсъдимия, нанасяйки му
два последователни удара с тояга в различни области на тялото. Поведението на пострадалия
следва да се отчете като съпричиняване на престъпния резултат по смисъла на чл.
51 ал.2 от ЗЗД. Съобразявайки практиката на съдилищата и търпените от пострадалия
болки и страдания от увреждането,
причинено му от подсъдимия, настоящият състав счете, че по справедливост те могат
да бъдат обезщетени със сумата от 40 000 лв. Ето защо, съдът уважи предявения граждански
иск в този размер, като в останалата част, за сумата над 40 000 лева до претендирания
размер от 50 000 лева, отхвърли иска.
С оглед ангажиране гражданската отговорност
на подс.Й., съдът осъди последния да заплати на Държавата, по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса съобразно
уважената част от гражданския иск в размер на 1 600 лева, както и да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител направените от него разходи за адвокатско възнаграждение
в хода на воденото наказателно производство - сума в размер на 1 000 лева.
По отношение на веществените доказателества
: брадва с метална глава и дървена дръжка (сап) с обща дължина 84 см.; черна фланела
с дълъг ръкав, отпред с изображение на мъжко лице с очила и пура, с надпис
„Scarface"; черно анцунгово долнище, със сиво-черни участъци над колената и
джобовете отпред, с етикет от вътрешната страна на колана отзад, с надпис „Е&А";
чифт маратонки с бели линии от двете страни, с надпис на подметките „Nero
Giardini" и парче костица, съдът постанови след влизане в сила на присъдата,
да бъдат унищожени като вещи без стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, предвид
постановената осъдителна присъда, съдът осъди подс.Й. да заплати в полза на държавата,
по сметка на ОД МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 2 558,57 /две хиляди петстотин петдесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/ лева, както и по сметка на Окръжен съд-Бургас - направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 310
/триста и десет / лева.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: