№ 876
гр. София, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500609 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
И. В. Г., гражданин на Руската федерация, чрез адв.Г.П. от САК насочена против
Определение № 1304/15.12.2021 г., постановено по гр.д. № 984/2021 г. по описана ОС
Благоевград в частта му, с която производството по посоченото дело е прекратено пред ОС
Благоевград по иска за връщане на сумата от 24 000 евро, на осн.чл.129, ал.1-ал.3 ГПК,
поради неизпълнение на указанията на съда.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на
процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост, предвид че
направените изводи от ОС Благоевград не съответстват на установеното от приложените
към исковата молба доказателства.
Поддържа се във връзка с тези оплаквания, че частният жалбоподател-ищец е предявил
срещу ответника искове за връщане на заплатени суми и заплащане на дължимо
възнаграждение по два договора – договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна
дейност от 19.02.2016 г. и договор за заем от 02.02.2017 г.
В исковата молба били изложени подробно обстоятелствата във връзка с всеки един от
тези искове, вкл. и във връзка с указанията на първоинстанционния съд в уточнителна молба
било пояснено на какво ищецът основава претенцията си.
Така според него част от осъдителните искове представлявали такива за реално
изпълнение на дължимото от насрещната страна по договора за инвестиция от 19.02.2016 г.
– т.е. заплащане на печалба, имаща белезите на възнаградителна лихва за предоставените
средства до момента на разваляне на договора, поради неизпълнение от страна на ответника.
Според ищецът обсъжданият договор бил такъв с продължително периодично
изпълнение и т.к. нямал обратно действие, се претендира връщане на страната на даденото
от нея по едностранно разваления от страна на ищеца договор.
По изложените съображения като правен резултат се иска отмяна на атакуваното
прекратително определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните
1
по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален
представител на жалбоподателя. Последният е активно процесуално легитимиран да
обжалва първоинстанционното определение, т.к. е негов адресат като ищец по делото,
чиято искова молба е върната, а жалбапа е насочена срещу съдебен акт, за който изрично е
предвиден последваща въззивна проверка.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна, по следните
съображения:
Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че
съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно
редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а
преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК извършва едва при сезирането
му с редовна искова молба, като последната включва проверка за наличието на абсолютните
положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните такива за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Във връзка с тази проверка в настоящия случай решаващият състав приема следното:
С оглед изложените твърдения в първоначалната, а и в уточнителната искова молба,
вкл. конкретизираното искане към съда следва да се заключи, че частният жалбоподател-
ищец е предявил против ответника няколко обективно съединени иска.
С твърдения, че страните са били облигационно обвързани от договор за инвестиция,
сътрудничество и съвместна дейност от 19.02.2016 г., по който ищецът изпълнил точно и в
срок задълженията си за предаване на паричната сума от 24 000 евро, а ответника не
изпълнил задължението си за заплащане на уговорената печалба, считано от м.февруари
2019 г. до едностранното разваляне на договора от страна на ищеца, което настъпило на
23.06.2021 г., ищецът е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати дължимото му се
възнаграждение по посочения договор до неговото разваляне, ведно със законната лихва
върху същото, считано от 28.02.2017 г.
Пак въз основа на твърдения, че договорът бил едностранно развален от ищеца, е
поискано ответницата да бъде осъдена да върне даденото от него по вече разваления
договор, което представлявало общо сумата от 24 000 лв.
С разпореждането си под № 478/16.11.2021 г. първоинстанционният съд е приел, че в
исковата молба е налице неяснота, водеща до известно противоречие, което налага
доуточняване, доизясняване на обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Последното,
т.к. същият претендирал от една страна връщане на вложените средства, поради развалянето
на договора от 19.02.2016 г., а от друга – претендира изпълнение по същия договор от
насрещната страна, изразяващо се в заплащане на дължимата се печалба за осъществената
съвместна дейност. В този смисъл и като претендирал печалба, не било ясно поради каква
причина претендира и връщане на предоставената сума за съвместна дейност.
Така задължил ищеца да изложи обстоятелства във връзка с гореизложеното.
По дадените указания ищецът е депозирал уточнителна молба, в която отново е заявил,
че според него договорът от 19.02.2016 г. бил едностранно развален от ищеца, считано от
23.06.2021 г. и т.к. поради правната си същност бил такъв с продължително изпълнение,
развалянето нямало обратно действие и затова претендира връщане на даденото от него по
договора. Отделно от това претендира и изпълнение на задълженията от насрещната страна
по договора за заплащане на уговорената печалба от съвместната дейност, но само до
момента на развалянето на договора.
Независимо от така извършените допълнителни пояснения с обжалваната част от
постановеното определение № 1304/15.12.2021 г. първоинстанционният съд е приел, че в
новата молба само се приповтарят обстоятелствата от първоначалната, като не се сочели
факти, обуславящи връщането на претендираната сума от 24 000 евро при съобразяване, че
се претендирала печалба.
Затова прекратил производството по делото по отношение на този иск с мотив, че
2
указанията му не са изпълнени.
Въззивната инстанция намира изложените в горната насока доводи и формираният въз
основа на тях краен извод на първоинстанционния съд на несъответни на данните по делото,
както и на установените съдопроизводствени правила, касаещи редовното упражняване на
правото на иска.
Както вече се посочи, нормата на чл.130 ГПК, регламентираща проверката за
допустимостта на предявения иск, е различна и се отграничава по безсъмнен начин
посочената проверка от тази, касаеща редовността на исковата молба /иска/.
Вярно е, че тези проверки са и функционално свързани, доколкото правната
квалификация е задължение на съда /независимо от посоченото от ищеца/, а за да изпълни
това си задължение съдът следва да разполага с точно посочени факти и ясно формулирано
искане.
В конкретния казус по отношение предявения иск за връщане на сумата от 24 000 евро
от ответницата на ищеца тези обстоятелства и искане са налице, вкл. те са формулирани в
логическо съответствие.
Това е така, защото при въведените ясни и последователни твърдения за едностранно
прекратяване на договорната връзка между страните по делото, респ. – искане за връщането
от ответника на даденото по разваления договор от страна на ищеца безсъмнено е, че е
предявен кондикционен иск за връщане на даденото по договора, поради отпадане на
основанието за това.
В този смисъл и доводите на първоинстанционния съд за несочене на факти от страна
на ищеца, които да обосноват връщането на процесната сума, са необосновани.
Твърденията на ищеца, че прекратеният договор имал характера на такъв за
продължително или периодично изпълнения нямат отношение към редовността на исковата
молба, вкл. допустимостта на предявения иск, а следва да се преценяват във връзка с
ангажираните в негова подкрепа доказателства при преценка на основателността му, при
съобразяване на установеността на фактите дали страните са престирали еднократно или
периодично.
Доколкото изложените от първоинстанционния съд мотиви за прекратяване на
производството по така предявения кондикционен иск се заключават в това, че с една искова
молба са съединени за разглеждане иск за връщане на даденото по развален договор, като
дадено на отпаднало основание, както и последиците от неизпълнението на насрещната
страна по договорната връзка така, сякаш не е развалена – претендира се паричния сурогат
на насрещната престация, то посочените въпроси касаят процесуалната допустимост, респ. –
основателност на предявения иск, но не и въпросът относно редовността на исковата молба,
разб. – на предявения иск, при съобразяване твърдението на ищеца, че последиците от
неизпълннието се претендират само до датата на разваляне на договора.
На отделно и самостоятелно основание за да бъде прецени наличието или
констатирана липса на правен интерес от предявяването на иска по реда на чл.130 ГПК,
съдът на първо място следва да съобрази налице ли е редовна и ясна искова молба така,
както чл.127 ГПК изисква и след това, в рамките на ясните и конкретни факти и искания на
страната-ищец, да се произнесе по допустимостта на заявения иск, вкл. процесуалната
възможност за обективното му съединяване с друг иск.
Затова и ищецът не може да бъде изненадан с прекратяване на производството, без да
първоинстанционният съд да проведе стриктно производство по чл.129 ГПК с оглед това, че
всеки иск трябва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства и също така заявено ясно
искане към съда, които последният да подведе под конкретна правна норма и едва след това
да извършва преценка за допустимостта на така предявения иск.
В случая според решаващият състав първоинстанционният съд не е съобразил
изложеното и е постановил атакуваното определение по редовна искова молба, с която, при
условието на обективно съединяване, са били предявени няколко осъдителни иска.
Така първоинстанционният съд е постановил прекратителното си определение в
обжалваната му част в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.127 –
3
чл.130 ГПК, което предпоставя отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 24 000 евро, като дадена на
отпаднало основание – едностранно развален от ищеца-жалбоподател договор от 19.02.2016
г.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1304/15.12.2021 г., постановено по гр.д. № 984/2021 г. по
описана ОС Благоевград в частта му, с която производството по посоченото дело е
прекратено пред ОС Благоевград по иска за връщане на сумата от 24 000 евро, на осн.чл.129,
ал.1-ал.3 ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда.
ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно обстоятелствената част на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4