Определение по дело №677/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 33/15.04.2015 г., постановено по Г. д. № 33 по описа на К.районен съд за 2015 г., Ф. М. М. от Г. К. е осъден да заплаща на П. Ф. М. от Г. К., ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 13.01.2015 г. до завършване на редовното й обучение в средно учебно заведение, но не по- късно от навършване на 20- годишна възраст или до настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като искът е отхвърлен в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 120 лв. С решението е присъдена държавна такса в полза на К.районен съд.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ф. М. М. от Г. К., който го обжалва като необосновано и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено и предявения иск- отхвърлен. Излага подробни съображения. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не съобразил разпоредбата на чл. 144 от СК и не обсъдил доказателствата на ответника по иска, не приел, че с·щият търпял редица операции, за които се изисквали значителни парични средства, които си осигурявал чрез заеми от своя работодател, от колеги и от майка си, която била пенсионерка. Съдът неправилно приел, че доходите на майката на ищцата били около 201 лв. месечно, а същата получавала средно по 653 лв., докато бащата имал доходи 90 лв. месечно, от които следвало да плаща наем в размер на 50 лв., да купува лекарства, да ходи на операции. Поддържа и това, че след като съдът е констатирал липсата на доказателства за намалената му трудоспособност, за разходите за лечение и за имущественото му състояние, следвало е съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК да му даде указания за това и като не е изпълнил това си задължение, допуснал съществено процесуално нарушение. Твърди, че във връзка със здравословното си състояние, разходвал значителни средства, което не било обсъдено от съда и, че във връзка със заболяванията му, било му издадено Медицинско направление за ТЕЛК за определяне на група инвалидност, а ищцата следвало да насочи иска си за издръжка спрямо майка си, която имала по- високи доходи. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се представят доказателства. В писмени бележки на пълномощника на жалбодателя се излагат сходни съображения. В допълнителна молба, постъпила след съдебното заседание по делото, пълномощникът на жалбодателя твърди, че преди делото доверителят му получил бъбречни кризи, както и, че бил уведомен за друг час на съдебното заседание, поради което не били представени доказателства от значение за решаване на делото, поради което се иска възобновяване на производството, за да бъдат приети. В писмени бележки на самия жалбодател, постъпили в съда преди писмената защита на пълномощника на същия и на молбата на за възобновянане на производството, същият твърди, че не познава ищцата по делото, че се борел за оцеляване и не можел да плаща издръжка за нея в размер на 100 лв., често постъпвал в болница, подал документи в ТЕЛК за определяне на група инвалидност, живеел под наем, имал да връща заеми.

Ответницата по жалбата чрез процесуалният си представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и иска да се потвърди атакуваното решение като законосъобразно и обосновано. Поддържа, че в първоинстанционното производство се установили предпоставките за уважаване на предявения иск на основание чл. 144 от СК и били недоказани твърденията на жалбодателя за влошено здравословно състояние, за значителни разходи за лечение, за лекарства, а представения договор за наем бил за жилище, което било различно от жилището, в което той живеел.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск по чл. 144 от СК за присъждане на издръжка от родител на пълнолетен, учащ се редовно в средно учебно заведение. Решението в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата от 100 до 120 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищцата твърди, че след раждането й, родителите се разделили и ответникът престанал да се интересува от нея. С решение № 83/17.07.2013 г. по Г. д. № 880/2013 г. на КРС, била изменена присъдената с решение № 32/26.04.2004 г. по Г. д. № 393/2013 г. на КРС ежемесечна издръжка от 50 лв. и ответникът бил осъден да й заплаща издръжка от 80 лв., считано от 17.05.2013 г. до навършване на пълнолетие. На 19.12.2014 г. навършила 18- годишна възраст, с което се прекратило задължението на ответника да й заплаща издръжка. Въпреки навършването на пълнолетие, ищцата продължавала редовно си обучение в средно учебно заведение- ГПЧЕ „Х. Б.” в Г. К., което щяла да завърши през 2016 г. Твърди, че след навършване на пълнолетието й, ответникът не превеждал никакви средства за издръжка, а тя не можела да реализира доходи, тъй като учила редовна форма и нямала възможност да работи, за да се издържа и не разполагала със собствено имущество. Средствата за отглеждането и осигуряването на житейските й нужди от храна, облекло, обувки, лекарства и образователните такива, се осигурявали от нейната майка. Освен това страдала от късогледство, като налагало смяна на очилата. Предстояли й подготвителни уроци и курсове за кандидатстване във ВУЗ, абитуриентски бал, за които били нужни повече финансови средства. Ответникът имал възможност да заплаща нужната й издръжка.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът с доклада по делото е признал, че ищцата е ученичка в 11 клас през учебната 2014- 2015 г.

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 87/20.12.1996 г. на Община А. се установява, че ищцата е родена от майка С. С. М. и баща Ф. М. М.- ответника по иска, на 19.12.1996 г. и към дата на предявяване на иска по чл. 144 от СК, същата е навършила пълнолетие.

С решение № 83/17.07.2013 г., постановено по Г. д. № 880/2013 г. по описа на К.районен съд, ответникът бил осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря П. Ф. М. ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 17.05.2013 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава върху всяка просрочена вноска.

От служебна бележка № 783/16.12.2014 г. на ГПЧЕ „Х. Б.” Г. К. се установява, че ищцата е ученичка в 11 Н1 клас, дневна форма на обучение за учебната 2014/2015 г. Видно от представения амбулаторен лист № 51/07.01.2015 г., същата има късогледство и с оглед увеличение на диоптъра, е предписана смяна на очилата. От декларация за семейно и имотно състояние се установява, че семейството на ищцата се състои от нея и майка й, както и че тя не реализира доходи, няма собствено движимо или недвижимо имущество или МПС, от които да се издържа.

От представеното по делото удостоверение № 315/16.12.2014 г. на ПГТ-Г. К. се установява, че за месеците септември- декември 2014 г., майката на ищцата е реализирала брутен доход по трудово правоотношение в общ размер от 2415.92 лв.

От ответника по иска е представено удостоверение изх. № 5/16.02.2015 г. на „З.” ЕООД- Г. К. и трудов договор № 6/19.02.2013 г., от които се установява, че същият работи като инструктор на водачи на МПС на двучасово работно време и за 2014 г. е реализирал брутно трудово възнаграждение в общ размер от 985.04 лв. От представена по делото медицинска документация се установява, че ответникът страда от заболяване на бъбреците и е претърпял оперативни интервенции.

От показанията на св. К. К.., собственик на фирма „З.” ЕООД- Г. К. се установява, че ответникът работел по 2 часа дневно, поради заболяването му; постоянно пъшкал, имал бъбречни проблеми и често отсъствал. Парите не му стигали, помагала майка му.

От показанията на св. Ш. Х. се установява, че ищцата била старателно дете, отлична ученичка, участвала активно във всички училищни мероприятия, печелила много награди и сертификати; желаела да продължи висшето си образование; живеела заедно с майка си , която от м. септември 2014 г. започнала работа като учителка, а преди това била безработна. Доходите на майката били около 500 лв., които не им достигали; често им давала пари на заем; ищцата имала проблем с очите и се налагало смяна на очилата.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявения иск по чл. 144 от СК е основателен и доказан до размера на 100 лв. месечно, които ответникът следвало да заплаща на ищцата. Тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, като за пълнота следва да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК ­одителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без особени затруднения. За да е основателен искът за присъждане на издръжка по посочената разпоредба, следва да са налице при условията на едновременност посочените предпоставки като преценката винаги е конкретна, и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В случая са налице следните предпоставки: ищцата е пълнолетна; учи редовна форма на обучение в средно учебно заведение; в невъзможност е да се издържа от доходи или от използване на имущество, тъй като няма такива и разчита на дохода на майката си; необходими са й средства за облекло, храна, учебнипособия, както и за закупуване на очила, предстои й дипломиране през 2016 г., абитуриентски бал и кандидатстване във ВУЗ. При отговора на въпроса дали даването на издръжка съставлява особено затруднение за даващия родител, тази инстанция взе предвид следното: В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но то може да се изясни, като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Във връзка с това, в конкретния случай, на първо място следва да се посочи, че твърдението на жалбодателя в представените писмени бележки, че не познава ищцата в първоинстанционното производство, е без правна стойност, след като по делото е установено, че същият е нейн баща. В подкрепа на твърдението си, че живее под наем и плаща 50 лв. месечно за това, ответникът по иска е представил договор за наем от 19.06.2013 г., подписан между него и Н. М. М., който договор обаче касае друг имот, а не този, в който ответникът по иска живее и на който е бил призоваван по делото, респ. неговия постоянен и настоящ адрес, видно от приложената по делото справка от НБД. От представената от ответника по иска медицинска документация се установява, че същият страда от заболяване на бъбреците и е претърпял оперативни интервенции, но по делото не са представени доказателства какви са разходите му във връзка с това. От тези обстоятелства ответникът по иска черпи права и в негова тежест е било да ги докаже, което не е сторено, а и пълномощникът на същия не е възразил по доклада на първоинстанционния съд. Поради това, възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд в тази връзка, е несъстоятелно, още повече, че съдът има задължение да даде указания на страната, само ако същата не сочи доказателства, но не и тогава, когато тези доказателства не са достатъчни да обосноват тезата му, както е в случая. Що се касае до доходите на жалбодателя- ответник в първоинстанционното производство, действително същият е представил трудов договор и служебна бележка от своя работодател, от които се установява, че същият полага труд само два часа на ден и получава около 90 лв. месечно възнаграждение. По делото обаче се установява, че същият макар и със заболяване, е в трудоспособна възраст, опровергано е твърдението му, че прави разходи за наем на жилище, разполага със собствен автомобил, чрез който би могъл да реализира доходи, няма задължение за издръжка на други лица, поради което съдът приема, че ответникът по иска, жалбодател пред тази инстанция, се опитва да черпи права от своето собствено поведение като сам се е поставил в положение да не реализира по- високи по размер доходи. Впрочем, съдът приема, че ответникът по иска може да реализира доходи в размер поне на минималната за страната заплата и би могъл да заплаща месечна издръжка на дъщеря си от 100 лв., без това да съставлява за него особено затруднение. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ответницата по жалбата, но следва да се държи сметка за възможностите на задължения родител. Впрочем, като е уважил иска в посочения размер, първоинстанционният ±ъд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Във връзка с довода на жалбодателя, че ищцата следвало да насочи иска за издръжка спрямо майка си, следва да се посочи, че няма спор по това, че при определяне размера на издръжката, която следва да се заплаща, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът по иска не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл. 144 от СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. От представеното по делото удостоверение за получавани доходи от майката на ищцата се установява, че същата получава по- високи доходи от тези на бащата, при което останалата част от средствата, необходими за издръжката, следва да се престират от майката, при която ищцата живее.

Напълно несъстоятелно е твърдението на пълномощника на жалбодателя, направено в представената писмена молба, постъпила в съда на 29.06.2015 г. в 16.53 ч., че доверителят му преди делото имал бъбречни кризи и бил уведомен за друг час на съдебното заседание, поради което не могли да представят доказателства, относими към спора. И това е така, тъй като видно от данните по делото, съставът на съда с определение № 497 от 08.06.2015 г., е насрочил в. Г. д. № 130/2015 г. по описа на К.окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2015 г. от 10 ч., за която дата и час е постановил да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението. От призовката на Ф. М. М. се установява, че същата е получена от пълномощника му- А. Д. Д. на 11.06.2015 г., ведно с определението за насрочване на делото, който е бил длъжен да уведоми упълномощителя си. Освен това, съдебното заседание по делото е започнало в рамките на обявения час- 10.05 ч. на 26.06.2015 г. Що се касае до твърдението на адвоката- пълномощник, че доверителя му получил бъбречни кризи преди делото, следва да се посочи, че освен, че то не е доказано, но и самият жалбодател, който е представил в деловодството на съда писмени бележки още в деня на съдебното заседание- 26.06.2015 г. в 10.49 часа, не е направил такива твърдения.

Впрочем, поради изложеното, първоинстанционното решение като законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответницата по жалбата не претендира такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/15.04.2015 г., постановено по Г. д. № 33 по описа на К.районен съд за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/