№ 11
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20215001000238 по описа за 2021 година
установи следното: Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, образувано
по повод подадена частна жалба от С. ЕАД, ЕИК *********, чрез
процесуалния пълномощник адвокат Е.Ш., против определение №260753 от
11.12.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.дело №267/2020
г., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита постановеното определение за неправилно и
незаконосъобразно по подробни съображения, свързани с наличието на
правен интерес от предявяването на иск с основание чл.364 от ЗЗД. Не е
съгласен с аргументацията на окръжния съд, че разпоредбата на чл.429, ал.1
от ГПК му давала право да иска изпълнение срещу ответника въз основа на
издаден в полза на взискателя УМБАЛ Св.Е. изпълнителен лист, като счита,
че е извършена подмяна на правните и фактически основания, въз основа на
които е подадена исковата молба. Моли да се отмени обжалваното
определение и да се върне делото на окръжния съд за продължаване хода на
делото.
Ответникът гръцкото дружество К.Т. АД, чрез процесуалния си
представител адвокат В.К., е представил отговор, в който счита частната
жалба за неоснователна. Моли да се отхвърли и се потвърди обжалваното
определение.
1
Пловдивският апелативен съд, след проверка на изложените в частната
жалба оплаквания и доводи, както и след разглеждане на делото, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена преди връчване на определението и следва
да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в закона - чл.275,ал.1,изр.първо
от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима. Подадена е от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Определението, предмет на настоящото производство, е преграждащо
по своя характер. Окръжният съд е прекратил производството по делото и е
върнал исковата молба, като е приел, че ищецът няма правен интерес от
инициираната защита по главния и евентуално съединения иск.
Съображенията му са свързани с приложението на разпоредбата на
чл.429,ал.1 от ГПК и на чл.361 от ЗЗД.
От данните по делото се установява, че съдът е сезиран с главен
осъдителен иск за сумата 331 196,60 лв., представляваща направени разноски
от ищеца във връзка с дейността на гражданско дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума, а при условие на евентуалност – с
евентуален осъдителен иск за сумата от 141 534,86 лв., която е недължимо
платена по развален договор.
Ищецът, като правоприемник на влялото се в него дружество С. Т.
ЕООД, е изложил подробни факти и обстоятелства в исковата молба.
Твърди, че С. Т. ЕООД и ответника са подписали на 30.04.2009 г.
споразумение за консорциум – гражданско дружество по ЗЗД с наименование
„Най-добри болнични информационни системи“, с цел – участие в процедура
за възлагане на обществена поръчка, открита от УМБАЛ Св.Е., че между
консорциума и болницата се сключил договор на 31.08.2009 г., че
консорциумът получил по договора сумата от 471 156 лв., че съдружниците
си разпределили част от получената сума – 133 844,72 лв. първият, 141 534,86
лв. вторият гръцкото дружество.
Твърди, че договорът е развален по искане на възложителя, ведно с
връщане на платената сума по договора, считано от момента на развалянето
2
25.04.2014 г., че се е достигнало до съдебно производство, приключило с
влязло в сила решение за връщане на платените суми по договора и разноски,
че това производство е било обезпечено чрез запор върху банковите му
сметки, че са издадени изпълнителни листове, образувани изпълнителни дела,
по които взискателят е удовлетворен.
Твърди, че с плащането на всички задължения на консорциума към
болницата е претърпял вреди, които следва да бъдат компенсирани от другия
съдружник съразмерно неговия дял, като се позовава на разпоредбата на
чл.364 от ЗЗД. В тази връзка посочва, че споразумението за консорциум
следва да се счита прекратено на основание чл.363,б.а от ЗЗД, поради
разваляне на договора, заради който е учредено, и се позовава на чл.8.1 за
разпределение на разходите, печалбите и загубите на съдружниците. На тази
база счита, че за него възниква вземане за разноските, които е направил, и за
претърпени вреди от воденето на дружествените работи, като прави
рекапитулация на постъпилите приходи и направени разходи.
За евентуалния иск твърди, че съществена част от неизпълнението на
задълженията на консорциума се дължи по причини, за които ответникът
отговаря съгласно чл.4.2 от споразумението и носи вина за развалянето на
договора, че е получил част от платените по договора суми, че плащането е
извършено без основание, тъй като към този момент консорциумът не е бил
прекратен, не е имал право да получи част от приходите, че това право би
възникнало само след прекратяване на консорциума и след рекапитулация на
всички приходи и разходи при положение, че полученият резултат е
положителен, т.е. получена е печалба.
Ответникът не оспорва, че ищецът е погасил задълженията по
издадените изпълнителни листове, като солидарен длъжник, но възразява
срещу предявените искове, като се позовава на чл.429,ал.1 от ГПК и счита, че
разполага с изпълнително основание, тъй като се касае до хипотеза, при
която задълженията по изпълнителния лист са погасени от солидарен
длъжник, който се суброгира в правата на кредитора срещу другия солидарен
длъжник.
Разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК урежда субективните предели на
изпълнителния лист и допуска като взискатели в изпълнителното
3
производство други лица - наследниците и частните правоприемници на
взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник при наличие на
условията по чл.74 от ЗЗД за законна суброгация.
В исковата молба обаче са наведени други факти и обстоятелства,
произтичащи от уреждане на отношенията между съдружници в гражданско
дружество след неговото прекратяване, поради отпадането на целта, заради
която е създадено. Ищецът е направил рекапитулация на приходите и
разходите на дружеството, като на тази основа е определил претенциите си по
главния и евентуалния иск.
При така установените обстоятелства по делото ищецът има правен
интерес от предприетата от него защита, която е различна и не съвпада със
защитата по чл.127 във връзка с чл.74 от ЗЗД. Производството по предявените
искове не е недопустимо. Като е достигнал до друг извод, окръжният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като се
върне делото за продължаване на производството по предявените главен и
евентуален искове.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №№260753 от 11.12.2020 г., постановено от
Окръжен съд Пловдив по търг.дело №267/2020 г., с което е прекратено
производството по делото, като ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за
продължаване на съдо производствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4