Решение по дело №1307/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……………

 

гр. Варна, ….............2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА А.

      СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1307/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна против Решение № 534/18.04.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 724/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 606925-F324877/18.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, на М.Г.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в ЗАНН. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на описаното в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление административно нарушение. Оспорват се изводите на районния съд за неспазване на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН за връчване на АУАН и за липса на основания за спиране на административнонаказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. В тази насока за излагат доводи, че нарушението на чл. 43, ал. 4 ЗАНН не е съществено, доколкото актосъставителят е предприел необходимите действия по щателно издирване на нарушителя и е постигната целта на посочената разпоредба. Изразява се несъгласие с довода на съда, че АУАН следва да бъде връчен от органите на МВР, тъй като ТД на НАП Варна разполага с кадрова обезпеченост от връчители, назначени единствено с цел връчване на книжа. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касатора не се явява представител. Депозирани са писмени бележки от юрк. А., с които жалбата се поддържа, претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – М.Г.К., се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 02.08.2017 г. в ТД на НАП Варна, при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че М.Г.К., в качеството си на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“, не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. в ТД на НАП Варна в срок до 14.07.2017 година. Въз основа на констатираното до К. е изпратена с пощенска пратка покана изх. № 203-337/02.08.2017 г. за явяване в ТД на НАП Варна за съставяне на АУАН. Поканата не е връчена. Същата е върната в ТД на НАП Варна с отбелязване в обратната разписка, че лицето не е намерено на адреса. На 29.08.2017 г., в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, срещу него е съставен АУАН за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.

Адресът на М.К. е посещаван три пъти от служители на ТД на НАП Варна – веднъж на 19.10.2017 г. и два пъти на 27.10.2017 г., с цел връчване на АУАН, за което са съставени нарочни протоколи, но лицето не е открито, и не е установен негов упълномощен представител, на който да бъде връчен актът, поради което административнонаказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. На 29.09.2021 г. АУАН е връчен лично на К., което изрично е отбелязано в него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което е разгледано от административнонаказващия орган и е счетено за неоснователно.

Възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган (АНО) е издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, е наложил на М.Г.К. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непредприемане на необходимите действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, поради което не са били налице правните и фактическите основания да се пристъпи към спиране на административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Така наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл. 34, ал. З ЗАНН, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Оспореното решение е правилно постановено.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен съдебен състав.

Правилно въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съгласно която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В чл. 43, ал. 4 ЗАНН е регламентирана процедурата по връчване на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящият случай, а чл. 43, ал. 6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след щателно издирване не е намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени от АНО. По делото е представена покана за явяване за връчване на АУАН, която не е била надлежно връчена на нарушителя. Видно от представените по делото протоколи служители на ТД на НАП Варна са извършили посещение на регистрирания адрес на касационния ответник, без да е открит същият или негов представил. Представените доказателства, както е приел и ВРС, не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно административнонаказателното производство, са протоколи, в които е отразено, че не е намерен търсеният адресат, нито упълномощено от него лице. В протоколите липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението, т.е. за връчване на акта на лицето. Не са налице данни да е събирана информация за промяна на адреса на М.К., да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Ето защо с основание районният съд е счел, че процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН не е спазена, като противно на твърдяното в касационната жалба допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се запознае с акта и констатациите в него, респ. да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинен и да организира адекватно защитата си.

Неоснователен е касационният довод, че доколкото ТД на НАП Варна разполага с кадрова обезпеченост от връчители, не е било необходимо да се прибягва до връчване на АУАН посредством органите на МВР. Редът за връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушителя, е строго регламентиран в чл. 43, ал. 4 ЗАНН и същият предвижда това да става със съдействието на съответната служба на МВР, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Това законодателно разрешение е логично и лесно обяснимо, тъй като именно тези органи имат отношение към регистрацията и контрола върху лицата. След като в случая нарушителят не е открит при посещенията на адреса, законосъобразното изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН е изисквало връчването да се извърши по описания в тази правна норма ред, което в случая не е сторено.

С оглед на гореизложеното правилно и законосъобразно ВРС е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 43 ал. 6 ЗАНН за спиране на производството, съответно НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В разглеждания казус АУАН е съставен на 29.08.2017 г., а наказателното постановление е издадено на 18.10.2021 г., т.е. повече от 4 години от съставянето на акта.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, поради което правилно и законосъобразно ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция, намира че решението на Районен съд – Варна не страда от твърдените в касационната жалба пороци, като не са допуснати сочените нарушения на материалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, поради което като законосъобразно и обосновано същото следва да се остави в сила.

Водим от горното, Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 534/18.04.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110200724/2022 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                  Членове:    1.

 

                         

 

2.