№ 5
гр. Ловеч , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900010 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба от „МИП България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. *************** против отказ № 20210106132640-2/12.01.2021 г. на
длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен по партидата
на търговеца.
Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен. В
жалбата се посочва, че длъжностното лице по регистрацията не е изпълнило указанията на
съда за провеждане на процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като се поддържа, че на
заявителя не са изпращани указания на заявения електронен адрес и че отказът е постановен
преди изтичане на тридневния срок за изпълнение на указанията. В жалбата е изведено
искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на длъжностното лице по регистрация
към Агенцията по вписванията с указания за даване на нов срок за отстраняване на
нередовностите, както и за присъждане на разноските по делото.
От Агенция по вписванията е подаден писмен отговор № 11-00-205/21.01.2021 г., в
който се дава становище за неоснователност на жалбата, основано на съображения за
законосъобразност на действията на длъжностното лице по регистрацията. В отговора се
посочва, че поради нередовност на заявлението е оставено без движение, че
законосъобразно на заявителя е определен срок за изпълнение на указанията, както и че в
определяния срок, той не ги е изпълнил. В отговора е направено искане за оставяне на
жалбата без уважение, за потвърждаване на отказа и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 25, ал. 1 ЗТР).
1
В съпроводителното писмо е означено (ръкописна добавка), че отказът е съобщен на
жалбоподателя с обратна разписка, изпратена на 12.01.2021 г., без да е посочено кога е
получена от жалбоподателя, а жалбата е подадена по електронен път и същата е с входящ
номер № 20210106132640/19.01.2021. При наличие на данни за нейното постъпване по
електронен път на 19.01.2021 г., изхождайки от генерирания входящ номер, съдът приема, че
жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото
обжалваният отказ е постановен на 12.01.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 06.01.2021 година е подадено заявление № 20210106132640/06.01.2021 г. от „МИП
България” ЕООД за вписване по партидата на дружеството на адрес на кореспонденция с
НАП на територията на България.
Длъжностното лице по регистрация е дало на заявителя указания №
20210106132640/07.01.2021 г. за прилагане на съответните документи (декларация по чл. 13,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и документ за платена държавна такса). Указанията са изпратени на
07.01.2021 г. на посочения от заявителя електронен адрес, видно от приложената към
жалбата разпечатка от търговския регистър.
На 12.01.2021 г. длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията е
обявило по партидата на търговеца обжалвания отказ (№ 20210106132640-2). В неговите
мотиви е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания, с оглед липсата
доказателства за заплатена държавна такса и на представена декларация по чл. 13, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба на „МИП
България” ЕООД срещу отказ № 20210106132640-2/12.01.2021 г. на длъжностно лице по
регистрация към Агенцията по вписванията, обявен по партидата на търговеца-
жалбоподател.
Законосъобразен е изводът на длъжностното лице, с оглед на който на заявителя са
дадени указания за представяне на документ за внесена държавна такса, каквато в случая се
дължи (чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ). Неприлагането на такъв документ към заявлението
вменява към длъжностното лице по регистрацията задължение да даде на заявителя указания
за представянето му чрез конкретно заявление по образец (чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Такива
указания са дадени, в съответствие с последната разпоредба.
Незаконосъобразно обаче се явява произнасянето на длъжностното лице с
обжалвания отказ, защото последният е постановен преди изтичане на срока за изпълнение
на указанията. Този срок е три работни дни и се брои от деня на оповестяване на указанията
по електронната партида на търговеца (чл. 22, ал. 5, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). В случая
2
оповестяването им е на 07.01.2021 г., поради което броен от този ден и съобразно правилото
на чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът изтича на в края на последния работен ден, който е 12.01.2021 г.
От това следва, че законосъобразно постановяване на отказ би могло да се постанови след
изтичане на срока, т.е. на следващия работен ден, не и преди това (вкл. в деня на изтичането
му). Това е така, защото срокът за изпълнение на указанията е установен в полза на
заявителя, а неспазването му от административния орган, чрез негативно произнасяне, не
позволява на заявителя да изпълни указанията, доколкото с постановяване на отказа в
негова полза възниква право на жалба. Неоснователно е разбирането в писмения отговор
относно броенето на срока, според което след като указанията за отстраняване
нередовността на заявлението са дадени на 07.01.2021 г., 11:43:48, то срокът за
изпълнението им изтича на 12.01.2021, 11:44:39, от който момент заявлението се
разпределяло от електронната система за произнасяне от длъжностното лице. Изложената
аргументация няма опора в закона. След като срокът се брои в дни, а не в часове (чл. 22, ал.
5, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), последният ден на срока продължава до края на двадесет и
четвъртия час (чл. 62, ал. 1 ГПК). В случая отказът е обявен в последния ден на срока, дори
преди приключване на работното време (12:57:52), което е в нарушение на чл. 62, ал. 1 ГПК.
При обявен отказ, няма как да се очаква от заявителя да предприема каквито и да било
действия по изпълнение на указанията, защото длъжностното лице не може да оттегли
подлежащия на обжалване отказ (чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ).
Отделено от това, в указанията до заявителя не е посочен размерът на държавната,
която заявителят трябва да внесе, поради което указанията в тази им част се явяват
неконкретизирани. Всяко задължение към страната в производството трябва да е ясно
определено, вкл. по отношение размера на дължимите такси.
По тези съображения отказът на длъжностното лице по регистрация е
незаконосъобразен.
С оглед изводите за незаконосъобразност на обжалвания отказ, същият следва да се
отмени, а делото да се върне на длъжностното лице по регистрация, което след като даде
повторни указания за отстраняване констатираната нередовност на заявлението, да се
произнесе по заявлението след изтичане на срока по чл. 22, ал. 5, вр. чл. 19, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, като съобрази мотивите на настоящето решение, относно неговото броене.
Към частната жалба е приложен документ за внесена държавна такса за обжалване в
размер на 7,50 лв. Съдът констатира, че сумата е внесена по неактуалната банкова сметка на
Окръжен съд Ловеч. В този смисъл държавната такса, дължима за обжалването с частната
жалба, не е постъпила в бюджета на съдебната власт и частният жалбоподател е останал
задължен за внасянето й. При това положение същият следва да бъде осъден да я заплати по
сметката на съда (чл. 77 ГПК).
Мотивиран от горното и на основание чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТР, вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл.
271, ал. 1 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20210106132640-2/12.01.2021 г. на длъжностно лице по
регистрация към Агенцията по вписванията, Търговски регистър, обявен по партидата на
„МИП България” ЕООД с ЕИК *********.
ВРЪЩА преписката по заявление вх. № 20210106132640/06.01.2021 г. за даване на
повторни указания до заявителя за отстраняване констатираната нередовност на заявлението
и произнасяне след изтичане на срока по чл. 22, ал. 5, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като
съобрази мотивите на настоящето решение, относно броенето на същия срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „МИП България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ОС Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00) сумата от 7,50 лв.,
представляваща дължима държавна такса за обжалването.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
едноседмичен срок от връчването му.
След влизането му в законна сила, препис от съдебното решение заедно с
документите във връзка със заявеното вписване, да се изпратят на Агенцията по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4