Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.№1044 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № І-25-115 от 21.08.2015год., СРС, 25-ти състав, постановено по гр.дело №36475/2013год. е признато за установено по отношение на Е.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е носител на 4/120 идеални части, съответно З.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** - на 5/120 идеални части от правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, придобито на основание земеделска реституция и на основание чл.108 ЗС е осъдена Е.Т.М. да предаде на Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и З.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, фактическата власт върху имота. Осъдена е Е.Т.М. да заплати на Й.Г.Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 37,92 лева - разноски за производството. Осъжда Е.Т.М. да заплати на З.И.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 30,33 лева- разноски за производството. Осъден е Й.Г.Г. и З.И.И. да заплатят на Е.Т.М. на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 1757,50лв- разноски за производството.
С допълнително решение от 21.11.2016год. е допусната на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1-25-115 от 21.08.2015г. по гр.д. № 36475/2013г. на СРС 25 състав, като в диспозитива на решението: вместо: Й.Г.Г. е носител на 4/120 идеални части, съответно З.И.И., на 5/120 идеални части да се чете: Й.Г.Г. е носител на 5/120 идеални части, съответно З.И.И. на 4/120 идеални части. Допълнено е на основание чл. 250, ал.1 ГПК решение № 1-25-115 от 21.08.2015г. по гр.д. № 36475/2013г. на СРС 25 състав, като: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Т.М., че Й.Г.Г. е носител на още 10/120 идеални части от правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, придобито на основание земеделска реституция. Върната е исковата молба на Й.Г.Г. и З.И.И., в частта по предявените срещу Е.Т.М. искове с правна квалификация чл.108 ЗС за 101/120 идеални части от недвижим имот, представляващ нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, като процесуално недопустима, и ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част. Осъдени са Й.Г.Г. и З.И.И. да заплатят на Е.Т.М. на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 1599,17лева- разноски за производството.
Срещу така постановените решения основно и допълнително са постъпили въззивни жалби от 23.09.2015год., подадена чрез адв. Цекова, допълнение към въззивната жалба от 23.09.2015год. и от 06.12.2016год./ срещу допълнителното решение/ от ответницата Е.Т.М., подадени чрез адв.К., пълномощник по делото, с които обжалва решенията като неправилни и необосновани и молят да се отменят и да се постанови друго решение, с което се отхвърлят предявените искове изцяло. Посочва, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е допуснал тройна СТЕ или повторна СТЕ във връзка с въпроса дали м.“Банярско вървище“ и „Търнов рид“ са идентични или не и след като се твърди, че имотът на ответницата се намира в м. „Търнов рид“, а имотът на наследодателите на ищците е бил на друго място в м. „Банярско вървище“ и поради което смята, че не са били налице предпоставките за издаване на решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Изтъква, че ищците не са доказали по делото, че техните наследодатели са собственици и доказателствата за това не са извлечения от емлячния регистър. Също така посочва, че липсва идентичност на имотите по заявления, декларации и емлячния регистър, както и тези по Решенията на ПК от 20.06.2011год. на ОСЗ „Овча Купел“. Посочва, че липсва идентичност и с оглед на това, че липсват посочени съседи на имотите, както и не се установява идентичност между местностите „Банярско вървище“ и м.„Търнов рид“. Смята, че по делото са събрани доказателства за влизане в сила на предходни решения по реда на ЗСПЗЗ, с които е отказано възстановяване на процесния имот и тези решения не са обжалвани и не са изменени в регламентирания по ЗСПЗЗ едногодишен срок и в тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези решения нямат силата на административни актове, като не е ясно за кои точно имоти се отнасят. Смята, че решението в частта, в която е осъдена ответницата да предаде владението не съответства на установителната част на решението. Решението е необосновано като не са обсъдени всички възражения и доказателства, както и не са взети в предвид приложените карти на местности.
Във въззивната жалба срещу допълнителното решение са посочени, освен вече изложените доводи в първоначалната жалба, че не е налице идентичност между имотите на страните с оглед на техните местности, допуснати от съда процесуални нарушения, като не са допуснати допълнителни задачи към СТЕ във връзка с това, че м. „Банярското вървище“ и м.“Търнов рид“ са различни местности, че не са налице предпоставките за издаване на решение за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследодателите на ищците, които дори нямат твърдения как техните наследодатели са придобили имота, а и няма доказателства за това да са собственици, както и, че има влезли в сила предходни решения, издадени по реда на ЗСПЗЗ, с които е отказано възстановяване на процесния имот на наследници на М. Р.Г. и И. Р.Г., тези решения не са обжалвани и са влезли в сила, поради което последващите решения са незаконосъобразни и това, че неправилно първоинстанционния съд е допълнил решението си за посочените ид.части за ищеца Й.Г.. Моли да се отменят решенията и да се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.К., пълномощник на въззивницата-ответник поддържа въззивните жалби, но смята, че ищците не са индивидуализирали спорния имот, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, но ако съда приеме, че ищците са индивидуализирали спорния имот, да се отменят постановените основно и допълнително решение и предявения иск се отхвърли. Претендира за присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък и е представена писмена защита по делото.
Въззиваемите Й.Г.Г. и З.И.И., чрез техния пълномощник по делото адв.С. са подали в срок становища по въззивните жалби на ответницата, в които развиват съображения за неоснователност на въззивните жалби. Посочват, че правилно съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства имотът на ответницата не се намира в м. „Търнов рид“, въпреки отразеното в документите й за собственост, както и не провела доказване строежът в имота да е осъществен преди 01.03.1991год. и да е законен, а незаконното строителство не представлява пречка за възстановяване собствеността на земята, още повече, че в конкретния случай се касае за паянтова полумасивна сграда с временно предназначение. Посочват, че нотариалното завещание на М.Р.в полза на ищеца Й.Г. не касае конкретен имот, а всички земеделски земи, които са били собственост на общия наследодател М.Р.Г.и които последствие са внесени в ТКЗС Банкя. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С. оспорва въззивните жалби, направено е уточнение на исковата претенция, съобразно изготвена по делото скица на вещото лице при съобразяване с актуалния статут и описание на имота. Представя писмена защита и претендира за разноските по делото.
С определение от 29.02.2016год., СГС, по ч. гр.дело №1479/2016год. е отменил Решение №І-25-115 от 21.08.2015год., постановено по гр.дело №36475/2013год. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта имаща характер на определение и с която е върната исковата молба на Й.Г.Г. и З.И.И. в частта по предявените искове за 111/120 ид.ч. от процесния недвижим имот и в частта, с която Й.Г.Г. и З.И.И. са осъдени да заплатят на Е.Т.М. разноски в размер на 1757,70лв. разноски за производството, съответни на прекратената част от исковете и е върнато делото на СРС за изпълнение на указанията в мотивите на определението.
С допълнителното решение от 21.11.2016год. СРС е върната отново исковата молба на Й.Г.Г. и З.И.И., в частта по предявените срещу Е.Т.М. искове с правна квалификация чл.108 ЗС за 101/120 идеални части от недвижим имот, представляващ нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото в тази част.
По постъпилата частна жалба от 13.12.2016год. от ищците З.И.И. и Й.Г.Г. срещу допълнителното решение от 21.11.2016год. на СРС, в частта в която е върната исковата молба, настоящия състав на въззивен съд с определение от 23.03.2017год. е оставил без уважение частната жалба. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По делото е постъпила и частна жалба, неправилно озаглавена въззивна жалба от 19.12.2016год. от З.И.И. и Й.Г.Г. срещу допълнителното решение по делото в частта за разноските, които са осъдени да заплатят на ответницата, като изтъква, че неправилно първоинстанционния съд не е съобразил, че предявения иск срещу ответницата е уважен, но въпреки това й е присъдил разноски по делото. Моли да се отмени решенето в тази част, тъй като липсва основание за присъждане в полза на ответницата на разноски по делото.
В отговор на частната жалба срещу допълнително решение в частта за разноските ответника Е.Т.М. е оспорила жалбата и смята, че разноски се дължат с оглед на прекратителната част и неуважаване на иска на ищците.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Й.Г.Г. и З.И.И. срещу ответника Е.Т.М., с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците Й.Г.Г. и З.И.И. излагат в исковата си молба, че са наследници съответно на М.Г.и И.Г.и в това си качество са собственици на нива от 0,389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София. Посочват, че правото на собственост върху този имот им е признато и възстановено, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, съответно с Решение № 0373-2/20.06.2011г. и Решение № 03567-/20.06.2011г. на Общинска служба по земеделие Овча Купел, като първият ищец е наследник по закон на М. /М./ Р.Г., а вторият ищец наследник по закон на И. Р.Г.. За процесният имот от 0,389 дка, преди внасянето му в ТКЗС сочат, че е бил собственост на братя М. и И.Р.- наследодателите на ищците, което било видно от Емлячния регистър-декларация от 1949г., където било отбелязано, че имотът в местността Банярско върбище е принадлежал на М. и И.Р., всеки от които притежавал 1/2 идеална част. Посочват също така, че след обобществяването, ТКЗС "Димитър Благоев"е продало на Т.С.М.- баща и наследодател на ответницата Е.Т.М., която впоследствие съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и делба № 76, том VIII, peг.№ 9735, нот.дело № 1382/2007г., притежавала следния недвижим имот: УПИ II-546, от кв.2 по плана на в.з. Банкя, представляващо дворно място от 670 кв.м. Изтъкват, че ответницата притежава незастроена земя /без сграда/ и няма одобрен проект за строеж, а в парцела има второстепенни сгради и поради това, считат, че не е налице хипотезата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като в процесния имот, при спазване на всички нормативни изисквания не са построени сгради и/или няма отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да е започвал. Също така изтъкват, че съгласно чл.10 ал.3 и ал. 13 от ЗСПЗЗ и разясненията по т.2 от ТР № 6//10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС на РБ имотът подлежал на реституция независимо, че е продаден от ТКЗС. Също така смятат, че приобретателите не могат да се позоват на придобивна давност, а разпоредбата на чл.10 ал. 7 от ЗСПЗЗ отнемала вещноправният ефект на визираните в нея сделки. Тази разпоредба се отнасяла до всички лица, които се намирали в имота, а не само до тези, на които ТКЗС първоначално ги продало или предоставило, защото с отпадането на правата на праводателите са отпаднали и правата на следващите приобретатели. С оглед на което ищците молят, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са собственици на процесния имот и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на имота. В уточнителна молба от 30.06.2016год. ищците са уточнили, че те са съсобственици само на посочени ид.части от процесния имот. Претендират направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата Е.Т.М. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищците не са собственици на процесния имот и собственик на имота е ответницата. Оспорва законосъобразността на Решение № 0373-2 от 20.06.2011г. на ОСЗ „Овча купел" и Решение № 03567-1 от 20.06.2011г. на ОСЗ „Овча купел" и заявява, че същите са незаконосъобразни в частта относно процесния имот като издадени след постановяването и влизането в сила на решения за отказ да бъде възстановена собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Решенията били незаконосъобразни и с оглед на отсъствието на доказателства за собственост върху тези имоти преди кооперирането, както и с оглед липсата на идентичност между внесените от М. Р.Г. и И. Р.Г. имоти в ТКЗС и процесния имот. Оспорва идентичността на нива с площ от 0.389 кв.м., описана в исковата молба с част от имот, находящ се в гр.Банкя, собственик на който е ответницата и представляващ дворно място с площ от 670 кв.м., находящо се в гр.Банкя, СО - район Банкя, съставляващо УПИ II - 546, в квартал 2 по плана на Вилна зона Банкя, при съседи: УПИ I-547, улица, УПИ IV-544, УПИ XV-545, за собствеността на който на ответницата е издаден нотариален акт № 76. Смята, че имотът, посочен в цитираните решения, не може да бъде индивидуализиран, доколкото не са посочени съседи на имота и не може и да бъде установена и идентичността му с част от имота, описан в нотариален акт №76. Посочва, че отсъствието на идентичност между двата имота се доказвала и от различните местности, в които се намират - за ищците имотът се намирал в местността Банярско вървище, а имотът на ответницата - в местността Търнов Рид. Също така ответницата сочи, че пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху част от имота й е и обстоятелството, че към датата на влизането в сила на ЗСПЗЗ, и към предявяване на исковата молба, имотът е застроен - в него е изградена железобетонна септична шахта, която след делба е останала в тази част от разделения имот, поставена в дял на ответницата. Сочи, че в имота на ответницата имало изградена търпима постройка - едноетажна сграда, а също така са извършени и други строежи по смисъла на закона - терасиране на имота с цел намаляване на денивелацията, при което е била изградена опорна железобетонна стена, насипване на пръст за изравняване на терена, направа на кладенец /сонда/ с дълбочина 24 метра, регистриран в Басейнова дирекция, електрифициране на имота и съоръженията в него. Направено е и при условията на евентуалност възражение за придобИ.е на имота по давност. Сочи, че дори да е имало основания за възстановяване на собствеността на наследодателите на ищците върху имот с площ от 0.389 кв.м. в м. Банярско вървище, то те са предявили правата си по отношение на нея едва с исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящото дело, а ответницата е била уведомена за искането им за нанасяне на имот в кадастъра повече от 20 (двадесет) години след влизане в сила на ЗСПЗЗ. В нито един момент преди това нейното или на нейния наследодател владение на имота не е било обезпокоявано, нито ищците са заявявали претенции върху част от имота. Поради това ответницата заявява, че е придобила собствеността на имота и на самостоятелно правно основание - давностно владение. Претендира направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното основно и допълнително решение, първоинстанционният съд е приел, че от една страна с Решение№ 0373-2 от 20.06.2011 г. на ОСЗ „Овча купел" и с Решение № 03567-1 от 20.06.2011г. на ОСЗ „Овча купел", се установява, че в ползва на наследниците на М. Р.Г. и на И. Р.Г. и едни от които са ищците по делото, е признато и възстановено в съществуващи (възстановими) граници правото на собственост на върху по 1/2 идеална част от нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София. Като съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ и скица към решенията и въз основа на приетите основно и допълнително заключения на съдебнотехническа експертиза, които съдът кредитира е приел, че се установява, че възстановения имот на ищците е идентичен с имот пл.№2027, част от който с площ от 389 кв.м., попада в УПИ II-546, кв.2, в който към постановяване на решенията на ПК не е отразено застрояване и каквото застрояване с масивна жилищна сграда е отразено в съседния УПИ І-547. От друга страна е приел, че се установява, че наследодателят на ответницата Т.С.М.е закупил от ТКЗС „Димитър Благоев“ празно дворно място с площ от 1 200кв.м. с неуредени сметки по регулация за 685 кв.м., съставляващо парцел VI от кв. 2 по плана на вилна зона на с. Банкя-София, а с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба №76, том VIII, регистър 9735, дело № 1382/2007 г. на нотариус И.Н.№040 в регистъра на НК, Е.Т.М., е призната за собственик, на основание наследство и делба, на дворно място, с площ от 670 кв.м., находящо се в гр. Банкя, съставляващо УПИ II-546 в кв.2 по плана на Вилна зона Банкя. Прието е, че в УПИ ІІ-546 са изградени едноетажна сграда, със застроена площ от 15 кв.м., както и едноетажна сграда, разположена в североизточната част на дворното място, за което е издадена виза за проектиране от 19.05.2007год., налице е външна тоалетна, сондаж, попивна яма, ограда, подпорна стена, тротоарни пътеки, ката последните не са самостоятелни обекти на собственост. Първоинстанционният съд е приел, че с посочените решения на ОСЗ, за които не се установяват пороци при упражнения косвен съдебен контрол, легитимират ищците като собственици с посочените ид.части на процесния имот, а ответницата не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техния наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК към момента на обобществяването, освен ако самата ответница не заявява права върху имота към същия момент и което в случая не е налице. След като е разгледал придобивното основание на имота от ответница и нейния наследодател, това, че е закупен от него от ТКЗС, но след като една част от него след делба е придобит от ответницата и при застрояване в имота в по-късен момент-2007год. и без строителни книжа е приел, че са налице предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и ответницата не е провела доказване да е налице пречка за реалната реституция съгласно посочената разпоредба- в имота преди 01.03.1991год. да е осъществен строеж, извършен при спазване на всички нормативни изисквания, тоест „законен строеж“. Прието е по наведеното възражение от ответницата за придобИ.е на процесния имот след осъществено давностно владение върху имота още от праводателя й, че същото е неоснователно след като с оглед на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ е предвидено изрично, че изтекла придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня от деня на влизане в сила на тази разпоредба-21.11.1997год. и с оглед и на това, че в случая имотът не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ към този момент, давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността и което е станало от 20.06.2011год. и до завеждане на исковата молба в съда 30.08.2013год. е изтекъл кратък период от време, който не е достатъчен за придобИ.е на правото на собственост, а с предявяване на иска давността е прекъсната. Приел е, че осъществяваната от ответницата фактическа власт е без правно основание и предявените ревандикационни искове следва да бъдат уважени. С допълнителното решение по делото първоинстанционният съд е зачел настъпилите в хода на делото обстоятелства, а именно, че ищецът Й.Г.Г. е придобил по силата на нотариално завещание от 22.02.2013год. от М.М.Р., дъщеря на наследодателя М. Р.Г., починала на 03.07.2014год. още 10/120 ид.ч. от процесния имот.
Жалбите са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно по следните съображения:
Не е спорно между страните и правилно първоинстанционния съд е приел, че с оглед на приложено удостоверение за наследници №003438/28.09.2011 г. на СО, район Банкя, се установява, че след смъртта на М. Р.Г., настъпила на 24.05.1976г. негови наследници по закон са 6 низходящи и съпругата му, починала на 03.06.1991 г., като ищецът Й.Г.Г. е наследник по закон на дъщеря на Г.-А.М.Г., починала на 03.04.2006 г., заедно сТ.Г.-дъщеря на А.Г. и сестра на ищеца, поради което същият е придобил 1/2 от 1/6 идеална част или 1/12 идеална част от наследството на М. /М./ Р.Г. / или 1/24 идеална част от процесния имот/. Също така след завеждане на исковата молба с оглед на приложеното нот. завещание от 22.02.2013год. М.М.Р., дъщеря на наследодателя М. Р.Г., починала на 03.07.2014год. е завещала на племенника си Й.Г.Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и недвижимите имоти, които притежава по наследство от баща си, поради което правилно първоинстанционния съд след като делото е върнато за отстраняване на нередовности на исковата молба относно заявените права от ищците е съобразил и това обстоятелство и е приел в допълнителното си решение, че ищецът Й.Г.Г. притежава общо 15 /120 ид.ч.
Не е спорно и
правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на удостоверение за
наследници №003062/28.07.2011г. на СО, район Банкя, след смъртта на И. Р.Г.,
настъпила на 07.11.1967г. негови наследници по закон са 5 низходящи, като
ищецът З.И. Й. е наследник по закон на син на Г.-И.И. Р., починал на 13.03.2011
г., заедно с други 2 лица, поради което същият е придобил 1/3 от 1/5 идеална
част или 1/15 идеална част от наследството на И. Р.Г. или 1/30 идеална част от
спорния имот. Въпросът за определените ид.части, които са определени, че
притежават ищците по делото като наследници на наследодателите М. Р.Г.,
респективно на И. Р.Г. с основното и
допълнителното решение не обвързват останали наследници и съсобственици, които
не са участвали в производството.
С оглед на приложените препис-извлечение от Емлячен регистър, стр.120 през 1949 год. М. Р.Г. е декларирал да притежава нива в местността Банско вървище с площ от 1,3 дка, придобита по наследство- т.21, съответно И. Р.Г. - нива в местността Бан. Вървище с площ от 1,3 дка, придобита чрез покупка.
По делото са приложени преписки от ОПК Банкя и с оглед на заявление, подадено от З.М.Р., син и наследник на М. Р.Г. е постановено решение № 73-3 от 04.11.1997г. на ПК-Банкя, с което е признато правото на собственост на наследниците на М. Р.Г. върху нива от 1,3 дка, находяща се в землището на Градоман, местност Банярско вървище, без посочени в решението граници, заявено с пореден №19 от заявлението и установен с декларация от 1949год. стр.120, но е отказано реалното му възстановяване, като не са изложени никакви мотиви и каквито има за другите имоти, като са посочени например чл.10б от ЗСПЗЗ. Също така с решение № 567-3/06.11.1997г. на наследниците на И. Р.Г. е признато правото на собственост върху нива от 1,300 дка в землището на Градоман, местността Банярско вървище, при съседи: М. Р., братя Г., наследници М., дол, заявен с пореден №17, но е отказано реалното възстановяване на собствеността поради чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и който текст предвижда прилагане на удостоверение и скица от техническата служба на общината. Във връзка с възраженията на ответницата, че са постановени решения на ПК, с които е отказано възстановяване на процесните имоти и който отказ не е обжалван и което смятат за пречка в последствие да се издадат позитивни решения на ПК, настоящия състав на въззивния съд, намира, че поради липса на индивидуализация на имотите и посочването на различни поредни номера на заявленията с които са заявени не се налага извод, че произнасянията се отнасят до един и същ имот, като липсват и мотиви в решенията, за да се приеме, че са постановени окончателни откази, които да възпрепятстват последващо произнасяне. След като няма спор по делото, че процесният имот се намира в границите на урбанизирана територия в случая по делото липсват доказателства, че цитираните решение №73-3 от 04.11.1997г. и решение №567-3/06.11.1997г. на ПК-Банкя, са постановени въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ - съгласно действащата към този момент разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, предвиждаща че Общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Като същите се издават въз основа на влязла в сила заповед на кмета на общината, подлежаща на обжалване и това производство е предпоставка за постановяване на решенията на ПК, която в случая по отношение на решенията от 1997г. не се установява да се е осъществила и в какъвто смисъл са мотивите на първоинстнация съд.
Приложено е Решение № 0373-2 от 20.06.2011 г. на ОСЗ „Овча купел"/стр.25 по делото на СРС/, с което в ползва на наследниците на М. Р.Г. е признато и възстановено в съществуващи (възстановими) граници правото на собственост върху 1/2 идеална част от нива от 0,389 дка, заявена с пореден №11, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София. Върху решението е отразено, че е влязло в сила.
Видно от приложено Решение № 03567-1 от 20.06.2011г. на ОСЗ „Овча купел"/стр.26/, се установява, че в ползва на наследниците на И. Р.Г. е признато и възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху 1/2 идеална част от нива от 0,389 дка, заявена с пореден №11 и установено с препис извлечение от емлячен регистър 1949год., находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, като е удостоверено, че решението е влязло в сила. И в двете решения е посочено, че са издадени въз основа на посочена заповед на СО район Банкя и удостоверение от 27.04.2011год. по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че имот с пл. № 70009 на името на М. Р.Г. и И. Р.Г., попада в урегулирани поземлени имоти, сред които УПИ II-546 в кв.2, като от бившия имот с площ 2655 кв.м. могат да бъдат възстановени 779 кв. м./389 и 390 кв.м./, като за останалите 1876 кв. м. собствениците следва да бъдат обезщетени. В решенията и удостоверението е посочена скица № 1016/28.02.2011 г., представена по делото/стр.29 по делото на СРС/, като видно от графичното й съдържание в УПИ II-546, върху който попада част от имот № 7009 от кадастрален район 702, не е отразено застрояване, като в съседният имот УПИ I-547 е отразено изградена масивна жилищна сграда.
За установяване на правата на ответницата са приложени договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 58 от 21.10.1963год., том XXV, дело №4197/1963 г. на Х.О., нотариус при СНС/стр.7 по делото на СРС/, с който ТКЗС „Димитър Благоев“ е прехвърлило в собственост на Т.С.М./ наследодател на ищцата/ празно дворно място с площ от 1200 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 685 кв.м., съставляващо парцел VI от кв. 2 по плана на вилна зона на с. Банкя-София. Приложени са също договор за покупко продажба от 1959год. от ТКЗС Д.Благоев-Банкя като продавач и Т.С.М.за продажба на 1 /200 ид.ч. от място, находящо се в м. Търнов рид, по плана на с.Банкя и която част временно определят в реална част-парцел от 800 кв.м., находящо се в същата вилна зона.
Видно от приложения нотариален акт собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба №76, том VIII, регистър 9735, дело № 1382/2007 г. на нотариус И.Н.№040 в регистъра на НК, ответницата Е.Т.М., е призната за собственик, на основание наследство и делба, на дворно място, с площ от 670 кв.м., находящо се в гр. Банкя, съставляващо УПИ II-546 в кв.2 по плана на Вилна зона Банкя.
Приложени са уведомление за изграждане на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води от Е.Т.М. за имот УПИ ІІ-546, кв.2 по плана на вилна зона Банкя, талон за узаконяване на водомери от 08.10.2007год. в същия имот и договор за продажба на ел. енергия от 27.04.2009год. за същия имот.
След направено искане за нанасяне на процесния поземлен имот с проектен номер 2942 в кадастралния план при подадено възражение от страна на ищцата е постановен отказ, поради спор за материално право.
Не се спори по делото и с определение от 20.11.2014 г. първоинстанционния съд е приел за безспорен в отношенията между страните факта, че ответницата Е.Т.М. упражнява фактическа власт върху процесния имот, която е установена от наследодателя й през 1963г.
В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани и от които се установява, че бивш имот № 70009 по помощния кадастрален план е идентичен с имот планоснимачен № 2027, по стария кадастрален план на в.з. Банкя, к.л.№13, изработен през 1960год., като в следващия кадастрален план, изработен през 1980год., попада по местоположение в к.л. №А-2-9-В, като част от който с площ от 389 кв. м. попада в УПИ II-546 в кв.2. Посочено е в заключението, че в УПИ II-546 за който е приложения нот. акт № 76/2007год. на ответницата, е изградена едноетажна сграда със застроена площ от 15 кв.м., от метална конструкция, стени от сандвич панели и покрив с ламарина, както и едноетажна сграда, разположена в североизточната част на дворното място, за която е издадена виза за проектиране от 19.05.2007г. Посочено е, че освен сградите са налице външна тоалетна, сондаж, попивна яма, ограда, подпорна стена, тротоарни пътеки- подходи към сградите, които нямат характер на самостоятелни обекти на правото на собственост. Посочено е от вещото лице, че строителството в имота е започнало през 2007г., като също така към 01.03.1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ в кадастралната основа на УПИ II-546 от кв.2 няма отразено застрояване със сгради. Посочено е, че по разписен лист им. пл.№2027 е записан на ТКЗС, като за част от бивш имот пл. №2027 е бил отреден УПИ VI-2027 по регулационния план на в. з. Банкя от 1961-1962 г., който е описан в нотариален акт № 58, като с действащият план УПИ VI-2027 е разделен на УПИ II-546 и УПИ III-546, който е застроен. Изрично вещите лица са посочили, че местностите „Банярско вървище“ и „Търнов рид“ са различни, като процесният имот географски се намира на едно и също място, без значение дали в документите за собственост същото е описано по различен начин, като имотът на ответницата не се намира в местността „Търнов рид“, въпреки отразеното в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.1959год./стр.76 по делото на СРС/, с който ТКЗС Д.Благоев, с.Банкя продава на наследодателя на ответницата 1 /200 ид.ч. от място, в м. Търнов рид, които временно са определени в реална част от 800кв.м. и в последствие продаден с нот.№58/1963год.
От приетата пред въззивния съд СТЕ, която е работила и по приетите пред въззивния съд доказателства, което заключение настоящия състав на въззивния съд кредитира като компетентно изготвено и обективно, поддържано от вещите лица в открито съдебно заседание се установява, че местностите нямат граници и преминават една в друга, като върху нито една едромащабна и дребномащабна карта или кадастрален план няма граници на местност. Посочено е също така от вещите лица, че в УПИ ІІ-546, кв.2 на в.з. Банкя няма данни за издадено разрешение за строеж и към 01.03.1991год. строежът да е започнал. Приложените пред въззивния съд доказателства, които са и неотносими, като касаят съседни имоти на процесния, които настоящия състав на съда намира, че не следва да обсъжда, както и приетата пред въззивния съд СТЕ не променят фактическите изводи приети от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищеца да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/; 3/ ответника да владеят или държат имота без правно основание.
В случая по предявените ревандикационни искове ищците дължат да установят чрез пълно и главно доказване материално-правната си легитимация, че са собственици на процесния недвижим имот на основание наследяване по закон от наследодателите им М. Р.Г. и И. Р.Г. и завършен фактически състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, т.е. наличие на влязъл в сила валиден индивидуален административен акт по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за реституция на процесната земеделска земя- част от бивша нива, в рамките на заявеното с исковата молба основание - възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Съответно в тежест на ответницата е да докаже правно основание за осъществяваната върху процесния имот фактическа власт, която не се оспорва, че осъществява, както и релевираните от нея възражения за придобито право на собственост върху ревандикираната вещ чрез давностно владение.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици. Установеното в административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл.11, ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващи го трети лица. При оспорване на валидността или материалната законосъобразност на решението на ПК, т.е. наличието на материалните предпоставки за реституция/бивше право на собственост, земеделския характер на имота към момента на обобществяване, липсата на законови пречки за реституция/, съдът разглеждащ спора осъществява косвен съдебен контрол, както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване не е бил страна оспорващия го ответника- така ТР№6/10.05.2006год. на ОСГК на ВКС.
При преценка на приложените влезли в сила Решение № 0373-2 от 20.06.2011 г. на ОСЗ „Овча купел" в ползва на наследниците на М. Р.Г. и Решение № 03567-1 от 20.06.2011г. на ОСЗ „Овча купел“ в ползва на наследниците на И. Р.Г., на които се позовават ищците, като наследници на М. и И. Р. с които е признато и възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост на по 1/2 идеална част от нива от 0,389 дка, заявена с пореден №11 и установено с препис извлечение от емлячен регистър 1949год., находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, придружени с удостоверение от 27.04.2011год. по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че имот с пл. № 70009 на името на М. Р.Г. и И. Р.Г., попада в урегулирани поземлени имоти, сред които УПИ II-546 в кв.2, като от бившия имот с площ 2655 кв.м. могат да бъдат възстановени 779 кв. м./389 и 390 кв.м./, като за останалите 1876 кв. м. собствениците следва да бъдат обезщетени и скица № 1016/28.02.2011 г. по чл.13, ал.4 и 6 от ППЗСПЗЗ, настоящия състав на въззивния съд намира, че същите са издадени в изискуемата писмена форма от административен орган, действащ в законоустановения състав и при спазване на установената процедура. Решенията са постановени след като процесния имот за който няма спор, че е имал земеделски характер и е включен в границите на урбанизираните територии след като преди постановяването им са издадени удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ със съдържанието в ал.5 от същата разпоредба, както и скица, издадена от техническата служба и с които се индивидуализира имота.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че в случая решенията са постановени след изчерпване на материалната компетентност на административния орган, като са издадени след като преди това е имало постановени решения на ПК, с които е постановен отказ за реална реституция и относно процесния имот- решение №73-3 от 04.11.1997год. и решение №567-3/06.11.1997год. на ПК Банкя след като в посочените решения, липсва индивидуализация на имота за който е отказано, с посочване на различни поредни номера от заявлението/№19 и №17/, без излагане на конкретни мотиви за отказа, поради което не може да се направи извод, че е постановен окончателен отказ и то за имота, за който са постановени решенията от 20.06.2011год. Още повече, че към момента на постановяването им не се установява да са постановени въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ – чл.11, ал.1, предвижда че Общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Последните се издават въз основа на влязла в сила заповед на кмета на общината /подлежаща на обжалване по ЗАП, а след това по реда на АПК/ и това производство е предпоставка за постановяване на решенията на ПК, която в случая по отношение на решенията от 1997г. не се установява да се е осъществила.
Във връзка с направеното възражение от ответницата, че наследодателите на ищците не са собственици на имотите, възстановени с решенията на ПК от 2011год. и каквито доказателства за собственост смята, че не са извлеченията от емлячните регистри, правилно първоинстанционният съд като се е позовал и на практика на ВКС с цитираните решения по чл.290 ГПК е приел и на което се позовава и настоящата съдебен състав, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговия наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ/ОСЗ към момента на обобществяването му, ако самия той не заявява права върху имота към същия имот и какъвто не е настоящия случай. С оглед на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост при заявено искане за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и други писмени доказателства и в случая именно извлеченията от емлячните регистри от 1949год. на името на наследодателите на ищците са писмените доказателства, за постановяване на решенията на ПК и които са допустими в това производство. Също така при земеделската реституция са предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административно производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ и изготвяне на помощни планове по чл. 13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Анализът на разпоредбите налага извод, че правилото е възстановяване да се търси и съответно постановява в стари реални граници, а когато такива не се установят с план за земеразделяне. В случая от СТЕ както в първоинстанционното производство, така и от приетата от въззивния съд СТЕ и приложените скици и удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ се налага извод, че е проведена процедура за идентичност в административното производство, като тя е извършена за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. С оглед на което, възраженията на ответницата, че наследодателите на лицата, в полза на които е постановено решението на ОСЗ, не са били собственици на имота към момента на обоществяването му и включване в ТКЗС, не следва да се разглеждат след като ответницата не заявява права върху имота към този момента на обобществяването, но следва да се разгледат предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и в тази връзка правата върху имота на които ответницата се позовава.
Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешения строеж към 01.март 1991год. е започнал.
В случая няма спор, че процесния имот, след неговата индивидуализация пред въззивния съд с оглед и на актуалния статут и описание на имота и представляващ реална част от УПИ ІІ-546, кв.2 по плана на в.з. „Банкя“, с идентификатор 02659.2191.30 заключена по цифрите 1-2-3-4-5-6-1, съгласно комбинирана скица към заключение СТЕ от 14.05.2018год., приета от въззивния съд, за която се отнасят позитивните решения на ПК, с които е възстановена собствеността в полза на наследодателите на ищците е включен в урбанизираната територия, както и няма спор, че УПИ ІІ-546, кв.2 по действащия регулационен план на в.з. Банкя е част от закупения от наследодателя на ответницата с договор, обективиран в нотариален акт № 58 от 21.10.1963год., закупен от ТКЗС и в последствие след обособяване на отделни УПИ ІІІ-546-застроен и процесния УПИ ІІ- 546, като за последния ответницата се е снабдила с нотариален акт по наследство и делба № 76, том VIII, peг.№ 9735, нот.дело №1382/2007г. Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда, че при наличие на сграда, построена при спазване на нормативните изисквания или започнал законен строеж преди 01.03.1991год., същите представляват пречка за земеделската реституция. Съгласно пар.1д от ДР на ППЗСПЗЗ спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобрят проекта и да разрешават строителството на сградата. В случая по делото е установено, че в УПИ ІІ-546 през 2007год. е извършено строителство без строителни книжа, поради което не са налице предвидените в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ изключения, препятстващи реституцията и възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на бившите собственици. Поради което и постановените решения на ОСЗ от 20.06.2011год., с които е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на по 1/ 2 ид.ч. на всеки от наследниците на М. Р.Г. и на наследници на И. Р.Г. върху нива от 0,389дка, находяща се в землището на с.Градоман, м. Банярското вървище, имот №7009, кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, попадащ в кл. А-2-9-В от действащия кадастър на гр.София са материално законосъобразни и са възпроизвели придадения им от закона конститутивен ефект и легитимират ищците като наследници на бившите собственици върху имота като съсобственици съответно на 15/120 ид.части за Й.Г.Г., при отчетеното в хода на делото на нотариално завещание от 22.02.2013год. от М.М.Р. в полза на ищеца Й.Г.Г. и удостоверение за наследници на М.М.Р./ наследник на М. Р.Г./ и което следва да бъде взето в предвид с оглед на чл.235, ал.3 ГПК и на 4/120ид.ч. за З.И.И.. След като ищците са собственици на съответна ид.част от процесния имот и предявяване на иска с правно основание чл.108 ЗС е действие на обикновено управление на вещта, насочено към запазване и охраняване на правото на собственост, като няма пречки предявяването му да стане от всеки съсобственик по отделно, като с оглед възможността на всеки съсобственик да си служи с общата вещ при уважаване на ревандикационния иск независимо, че в установителната част следва да се признаят правата в съсобствеността и да се посочи съответната ид.част, която притежава ищецът, но осъдителния диспозитив за предаване на владението от ответника, който не притежава права в собствеността следва да се отнася за предаване владение върху целия имот. В този смисъл е и постановеното първоинстанционно решение и неоснователно е възражението на въззивницата във въззивната жалба, че не е налице съответствие между установителната и осъдителната част на решението.
Следва да бъде разгледано възражението на ответницата, че е придобила процесния имот по давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл. 79-86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. В случая обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, която предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с изменението, обнародвано в ДВ бр. 107/1997г. се заличава изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, като с незачитането на давността се цели да се отстранят евентуални пречки за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, както и за имотите, които се реституират по ЗВСОНИ. Също така обаче ако към 22.11.1997г. имотът все още не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както е в настоящия случай, давност не е започнала да тече, а започва да тече от момента на възстановяването на собствеността, след като до този момент собственикът не може да защити правото си след като все още не разполага с конститутивно решение на ОСЗ. Поради което след като позитивните решения на ПК/ОСЗ в полза на ищците, с които е възстановена собствеността са от 20.06.2011год. и са влезли в сила м.08.2011год. до предявяване на исковата молба 30.08.2013год., когато давността е прекъсната, е изтекъл кратък период от време, който не е достатъчен да се придобие имота от ответницата по давност.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено, като се индивидуализира спорната част от имота, съгласно скицата към СТЕ, приета пред въззивния съд.
При този изход на делото при уважаване на предявения иск, който е осъдителен с правно основание чл.108 ЗС неправилно първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят разноски на ответницата по делото, поради което с оглед на чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва понесе разноските по делото и които са за първоинстанционното производство от общо 910лв., за въззивното производство в размер на 300лв.-за СТЕ, като не е представен договор за адвокатско възнаграждение от въззиваемите за направени разноски за адвокатско възнаграждение, освен договор за правна защита и съдействие от 01.06.2016год. приложен по ч. гр.дело №1657/2016год. на ВКС, ІV ГО за направени разноски от 500лв.за адвокатско възнаграждение и за 45лв.-държавна такса по частни жалби или общо разноски от 1 755лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-25-115 от 21.08.2015год., на СРС, 25-ти състав, поправено и допълнено с решение от 21.11.2016год., постановени по гр.дело №36475/2013год., с които е признато за установено по отношение на Е.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е носител на 15/120 идеални части, съответно З.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** - на 4/120 идеални части от правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ нива от 0.389 дка, находяща се в землището на село Градоман, местност Банярско вървище, имот № 7009 от кадастрален район 702 по плана на новообразуваните имоти на в.з. Банкя, район Банкя, попадащ в к.л. А-2-9-В от действащия кадастър на град София, представляващ реална част от УПИ ІІ-546, кв.2, по плана на в.з.“Банкя“, при съседи: УПИ ІІІ-546, УПИ ІV-544, улица, УПИ І-547, с идентификатор 02659.2191.30 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012год., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2191.545, поземлен имот с идентификатор 02659.2191.717, поземлен имот с идентификатор 02659.2191.29, поземлен имот с идентификатор 02659.2191.546, поземлен имот с идентификатор 02659.2191.547, която реална част е заключена по цифрите 1-2-3-4-5-6-1, съгласно комбинирана скица към заключение на СТЕ от 14.05.2018год., приета пред въззивния съд, която е неразделна част от решението и приподписана от съда/стр.305 по делото на СГС/, придобито на основание земеделска реституция и на основание чл.108 ЗС е осъдена Е.Т.М. да предаде на Й.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и З.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху гореописаната реална част.
ОТМЕНЯ допълнително решение от 21.11.2016год., постановено по гр.дело №36475/2013год., в частта, в която са осъдени Й.Г.Г. и З.И.И. да заплатят на Е.Т.М. на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 1599,17лева- разноски за производството.
ОСЪЖДА Е.Т.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, С да заплати на Й.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, и на З.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1755лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.