№ 143
гр. Чирпан, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100001 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Агенция за събиране на вземания твърди в исковата си молба, че на
17.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между „Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД. по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от
договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., било прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-
АТ/2037010 от дата 12.01.2021 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
Изнасят още, че съгласно договора за цесия от 17.12.2020 г., „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания имала изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на "Ай Тръст"
ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-
КРС-АТ/2037010 от дата 12.01.2021 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото било
получено от длъжника на 18.01.2021 г. Към настоящата искова молба представят и молят
съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на Кредисимо ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-КРС-АТ/2037010 от дата
12.01.2021 г. което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовавали се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера било приложено
1
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда
на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установило, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било
погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да
го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази
за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че
вече бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено.
В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г.. IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013п, ТК.
Изнасят още в ИМ, че на 31.05.2019 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и С.
Д. М. /Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 2037010,
съгласно който Кредитодателят се бил задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете
на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване
на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и С. Д. М. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и
„Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя
се бил съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски
кредит № 2037010. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски
кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния
длъжник – „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по
договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Съдът уважил претенцията по образуваното ч. гр. д. 20215540100904, 1 с-в, по описа
на PC Чирпан и била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът бил възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяла правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Молят съда, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено
по отношение на длъжника С. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ** в качеството
на страна по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 2037010, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 1763.89 лв. (хиляда и
седемстотин шестдесет и три лева и 89 стотинки), представляваща платена главница на
„Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2037010; 432.04 лв.
(четиристотин тридесет и два лева и 04 стотинки) възнаградителна лихва за периода
10.07.2019г. -10.12.2020 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2037010; 338.29
лв. (триста тридесет и осем лева и 29 стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода
17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
2
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Молят съда, да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските в заповедното производство
и всички разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
изцяло се оспорват предявените искове като се излагат подробни съображения за това.
С отговора се оспорват договорите за цесия, за поръчителство и за потребителски
кредит. Навеждат се доводи за нищожност на цитираните договори.
Прави се възражение за прихващане вземането на С. М. с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, за връщане на недължимо платените от него суми по договора за кредит /лихви,
такси, комисионни, възнаграждение за комисионна/ възлизащи в размер на 2000 лв., като
моли да бъде извършено прихващане между остатъкът от вземането на ищцовото дружество
за главница по договора за кредит, с това вземане на ответника в размер на 2000 лева, до
размера на по-малкото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415
от ГПК е допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника (Определение № 163 от 04.02.2011 г. по
ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС).
Този установителен иск има за предмет - установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като следва с пълно и главно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник, т.е. ищецът носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.
От приложеното ч. гр. дело № 904 по описа на РС Чирпан за 2021 г. се установява,
че е издадена заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми:- 1763.89 лв. (хиляда и седемстотин шестдесет и три лева и 89 стотинки),
представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 2037010; 432.04 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 04
стотинки) възнаградителна лихва за периода 10.07.2019г. -10.12.2020 г., във връзка с договор
за потребителски кредит № 2037010; 338.29 лв. (триста тридесет и осем лева и 29 стотинки)
обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за
потребителски кредит, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2037010 от
31.05.2019 г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
С договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2019 г., сключен между "Ай
3
Тръст" ЕООД и ответника по делото С. Д. М., в качеството им на поръчител и потребител,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо АД, по силата
на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представено е и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство.
Сключен е договор за поръчителство от дата 31.05.2019 г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава пред
Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 17.12.2020 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст"
ЕООД, в качеството им на продавачи и "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, в
качеството му на купувач са прехвърлени вземания на първите две дружества по договори
за потребителски кредит. Представени са 2 броя уведомления до С. Д. М. от "Ай Тръст"
ЕООД от 09.12.2020 г. и 14.12.2020 г. за извършени от страна на поръчителя плащания на
просрочени задължения на кредитополучателя по договора за кредит с "Кредисимо" ЕАД.
Представен е и Рамков договор от 01.03.2016 г. между "Кредисимо" АД и "Ай
Тръст" ЕООД, потвърждение за сключена цесия, както и Приложение № 1 към договор за
цесия от 17.12.2020 г. и Известие за доставяне на Уведомително писмо с изх. № УПЦ- П-
КРС- АС / 2037010 получено от ответника на 18.01.2021 г.
С пълномощно от "Ай Тръст" ЕООД ищцовото дружество "АСВ" ЕАД е
упълномощено да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от
17.12.2020 г. Представено е и пълномощно от "Кредисимо" ЕАД със същото съдържание.
Изслушана и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението по същата е, че е изпълнена процедурата по кандидатстване по договор за
кредит № 2037010, ответника имал създаден профил в системата на дружеството. Същият
имал сключени два предходни договора за кредит. Ответника бил предоставил лични данни
и му били изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит
както и изпратени SMS с уникален код за сключването на договора за кредит на посочен от
него телефонен номер. Вещото лице сочи кодовете и мобилния телефон чрез който е
направена заявка за отпускане на кредит от разстояние на 31.05.2019 г. в 16:21:12.
Подписването на договора за финансова услуга на 31.05.2019 г. 16:41:00 и подписването на
договора за поръчителство от 31.05.2019 г. в 16:41:34.
Заключението на вещото лице не бе оспорено и същото е прието от съда като
добросъвестно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
4
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото е доказано сключването чрез средствата за комуникация от разстояние на
Договор за потребителски кредит № 2037010/ 31.05.2019 г., съобразно изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По възражението, че
няма положен подпис от потребителя, съответно съгласие за сключването му, съдът приема,
че такова съгласие е налице, доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен с
получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му
условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към самия договор са изпълнени.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР ) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция
по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а
за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
"електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва.
От приетите по делото доказателства и от заключението по СТЕ, неоспорено от
страните, е доказано, че след одобрение за оказване на финансова услуга предоставяне на
заем, на ответника е изпратен електронен формат на договор за кредит от разстояние,
преддоговорна информация и общите условия, както и код за потвърждение.
Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена от
разстояние / виж подробното заключение на вещото лице по СТЕ /.
При процедурата по кандидатстване по договор за кредит, ответника е имал
регистриран профил в системата на дружеството, ответника бил предоставил лични данни и
5
му били изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит, както
и изпратени SMS с уникален код за сключването на договора за кредит на посочен от него
телефонен номер.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит № 2037010/ 31.05.2019 г., сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние Виж в тази насока решение Решение № 231 от
19.08.2022 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 252/2022 г. /.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава.
Според заключението на вещото лице М. К. по договор за паричен заем № 2037010/
31.05.2019 г. са извършени плащания в общ размер от 850,00лв., с които са погасени
следните задължения – 277,41 лв. главница, 137,48 лв. договорна лихва, 435,11 лв.
възнаграждение по договор за поръчителство.
След приспадане на погасените суми от дължимите такива остатъкът от
задължението на ответника М. по договор за паричен заем № 2037010 възлиза на сумата от
1 722,59 лв. главница и 462,62 договорна лихва. В ГПР по договора за заем са включени
главница в размер на 2000,00 лв. и договорна лихва в размер на 600,10 лв. При включване и
на сумата от 2574,00лв. – сбор от 18 вноски от по 143,00лв. по договор за поръчителство,
ГПР възлиза на 258,705 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2037010 от 31.05.2019 г.
между "Кредисимо" ЕАД и С. М., в качеството им съответно на кредитодател и
кредитополучател се установява наличието на облигационно правоотношение за
предоставяне на парична сума в размер на 2000,00 лева. Договорът за заем е реален договор,
който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед
събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, вещото лице по което е
констатирало извършени от кредитополучателя плащания по договора за кредит, съдът
намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2600,10 лева в
срок от 18 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 35,05 %, годишният процент на
разходите – 50 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на месечните
вноски и падеж за погасяването им.
Установява се от представените писмени доказателства, че е сключен договор за
поръчителство от дата 31.05.2019 г. между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, по силата
на който поръчителят се задължава пред Кредисимо солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на
6
поръчителство от 31.05.2019 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и С. Д. М..
На 17.12.2020 г. между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, в качеството им на
продавачи и "АСВ" ЕАД - купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който продавачите са прехвърлили на купувача свои
вземания по чл. 2. 1, ведно с Приложение № 1, видно от което вземанията, предмет на
процесния договор за потребителски кредит, са предмет и на договора за цесия. Видно от
приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника уведомително писмо
за извършеното прехвърляне на вземания има данни,че е връчено на адресата. С оглед
представените към исковата молба пълномощни и уведомления съдът намира, че ответникът
е надлежно уведомен за сключената цесия.
Съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба възражения
за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват
посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на
формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 50
%, посочената годишна фиксирана лихва от 35,05 % е неясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. С договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 143. 00 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план по т. І. 4. Тази сума не е посочено дали е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя. От представените по делото доказателства се
установява, че при включване на сумата от 2574,00лв. – сбор от 18 вноски от по 143,00лв. по
договора за поръчителство, изчисленият ГПР възлиза в размер на 258,705 % с оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК съдът намира, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл 11 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК той е недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изслушаната ССчЕ се установява, след направените от ответника вноски,
остатъкът от дълга по кредита би бил 1 150,00 лв.
С оглед недействителността на договора за кредит, сумите от 435,11 лв.
възнаграждение по договор за поръчителство и 137,48 лв. договорна лихва се явяват платени
при начална липса на основание. Поради това съдът намира, че формулираното с отговора
7
на исковата молба възражение за прихващане е основателно и доказано и следва да бъде
уважено до размер на сбора на посочените по- горе суми, а именно 572,59 лв. или след
направено прихващане с тази сума и дължимата се главница в размер на 1 722,59 лв.
дължимата главница става в размер на 1 150,00 лв. до който размер и иска се явява
основателен и доказан, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото съдът счита,че ответника следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 533,51 лв.,съгласно уважената част от исковата
претенция, а ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 382,35 лв. съгласно отхвърлената част от исковата претенция.
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските в заповедното производство възлизащи на 57,03 лв. /в
тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК /, съразмерно до уважения размер.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на длъжника С. Д. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ** в качеството на страна по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и Кредитополучател по договор за потребителски кредит №
2037010, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 1150,00 лв. (хиляда сто и петдесет лева ),
представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 2037010, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в районен съд -26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.11.2021 г. по ч. гр. дело № 904 по описа на РС Чирпан за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в останалата й част до размер на 1763,89 лв.- главница, както и за
сумата в размер на 432.04 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 04 стотинки)
възнаградителна лихва за периода 10.07.2019г. -10.12.2020 г., във връзка с договор за
потребителски кредит № 2037010 и за сумата в размер на 338.29 лв. (триста тридесет и осем
лева и 29 стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ** да заплати на Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 направените
по делото разноски в размер на 533,51 лв.,съобразно уважената част от исковата претенция,
както и направените по заповедното производство съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 57,03 лв. включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. дело № 904 по описа на РС Чирпан за 2021 г., съобразно
уважената част от исковете.
8
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 да заплати на С. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ** направените по
делото разноски в размер на 382,35 лв., съгласно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
9