№ 179
гр. Н., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100496 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявена искова молба с установителни претенции по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с обективно съединени искове с правно
основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 62, 08 лв. и с правно основание по чл.92 от
ЗЗД, с цена на иска от 293, 69 лв., от страна на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Д.К.К. и М.С., с
пълномощник по делото *** В.Г. от ***ска колегия - С., против ответника ИВ. АЛБ. М. от
гр. К., обл.Ш., ул. ***
В исковата молба се изнасят следните факти: Между ищцовата страна и ответника бил
сключен на *** г. договор за мобилни услуги с предпочетен №***, кл. №***, с избрана
абонаментна програма Тотал *** лв., за срок от 24 месеца. Освен това на ответника било
предоставено мобилно устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, за лизингова цена
при избраната абонаментна програма *** лв. Ответникът не изпълнил задължението си по
договора. За отчетен период *** г.-*** г. не заплатил общо 75,21 лв., фактурирани в два
последователни месеца - фактури №*** г. и №*** г. Дължимата сума трябвало да се плати
до *** г. С кредитно известие била извършена корекция на задължението, като то станало
62,08 лева. Поради неплащането му в срок била ангажирана отговорността на абоната по
т.11 от договора, във вр. с чл.75, чл.19б от ОУ на оператора и последният прекратил
едностранно договорите и ползваните абонаменти. Била издадена крайна фактура №*** г.,
включваща 293,69 лв. - дължима договорна неустойка за предсрочното прекратяване,
включваща 92,46 лева - три месечни абонаментни такси и 201,23 лева - неустойка по
предоставеното ползване на мобилното устройство, както и и 62,08 лева - незаплатените
далекосъобщителни услуги.
1
Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в РС-Н. било образувано ч.гр.д. №*** г. за
посочените суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви
настоящите установителни искове, с които моли съдът да признае за установено, че
ответникът дължи суми в общ размер 355,77 лева, представляващи незаплатени
абонаментни такси, ползвани услуги и неустойки. Ищцовата страна моли и да й бъдат
присъдени и направените разноски в исковото производство, включващи доплатена
държавна такса и ***ско възнаграждение.
Ответникът е получил съдебните книжа, лично, на 16.06.2021 г. В едномесечния законов
срок не е депозиран писмен отговор, не са посочени доказателства или направени
доказателствени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Към делото, по повод направено искане от
страна на ищеца, е приложено ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н., по което в заверени
копия са представени следните документи: договор за мобилни услуги от *** г.; декларация-
съгласие от същата дата, подписана от ответника; приложение-ценова листа; общи условия
на ищеца за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги; фактура
№*** г.; фактура №*** г. и фактура №*** г.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че
страните по делото са имали договорни отношения по повод предоставени от ищцовата
страна на ответника мобилни услуги. Наличието на договорни отношения не е и оспорено
от ответната страна. На *** г. страните са сключили договор за мобилни услуги, с
предпочетен №*** за срок от 24 месеца и стандартен месечен абонамент от *** лв. Със
същия договор ищцовата страна е предоставила на ответника мобилен апарат модел *** на
цена от 169, 99 лв., която е формирана за ответника с отстъпка от обща цена от 549, 90 лв.,
т.е. с отстъпка от 379, 91 лв. При сключването на договора ответникът е подписал
декларация, в която е декларирал, че е получил екземпляр от общите условия на ищцовата
страна взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
В чл.26 от Общите условия е предвидено, че заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, а в
чл.27 от същите условия е предвидено, че плащането на сумата, посочена във фактурата се
извършва в срока, указан на самата фактура, но не по-късно от 18 дни от датата на
издаването й. За ползваните от страна на ответника услуги в периода *** г. – *** г.
ищцовата страна е издала две фактури. Първата от тях е №*** г., издадена за периода *** г.
– 19.02.2019 г., на стойност 37, 21 лв., включващи договорения месечен абонамент и
таксуване за потребление на роуминг услуга. Втората фактура е №*** г., издадена за
периода *** г. – *** г., на стойност 38 лв., включващи също договорения месечен абонамент
и таксуване за потребление на роуминг услуга. След извършена корекция на задълженията
по двете фактура – сторнирана сума от 13, 13 лв., задължението на ответника за посочения
период е от 62, 08 лв. Това задължение не е платено от ответника.
2
На *** г. е била издадена крайна фактура №***, с която освен дължимата от ответника
сума за неплатени мобилни услуги от 62, 08 лв., е начислена и сума от 293, 69 лв.,
представляваща неустойки при предсрочно прекратяване на договора.
Със сключения договор за мобилни услуги страните са уговорили, че след изтичане на
срока му, той се превръща в безсрочен, при стандартните условия на избрания абонаментен
план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му с едномесечно писмено
предизвестие. В договора е вписана и уговорка, че ако той бъде прекратен преди изтичане
на срока му по вина или инициатива на ответника, или при нарушение на задълженията му
по договора, или други документи, свързани с него, вкл. и общите условия, то ответникът
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, то ответникът дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от нето при предоставянето му, съответстващи на
оставащия срок на договора.
В т.75 от Общите условия на ищеца е предвидено, че при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от условията или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, ищецът има право да незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно
договора с потребителя. В т.19б от Общите условия са предвидени основания, на които
ищецът може да прекрати договор с потребител и едно от тях е неплащане на дължими суми
по договора след изтичане на сроковете за това – б.“в“ на посочената разпоредба.
На *** г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н. заявление по реда на чл.410 от ГПК
против ответника за дължими суми по така сключения договор за мобилни услуги и е било
образувано ч. гр. д. №*** г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№*** от *** г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовата страна сумата от
62, 08 лева - незаплатените мобилни услуги – главница, както и 293, 69 лв. - дължима
договорна неустойка за предсрочното прекратяване, включваща 92, 46 лева - три месечни
абонаментни такси и 201, 23 лева - неустойка по предоставеното ползване на мобилното
устройство, а също и разноските в заповедното производство. Ответникът не е бил намерен
на установените за него постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество
са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по
делото доказателства. Предвид това съдът счита, че установителната претенция за
незаплатени мобилни услуги е доказана по основание и размер и като такава следва да се
уважи. Видно е, че за периода *** г. – *** г. ответникът е потребил, но не е заплатил
мобилни услуги в общ размер от 62, 08 лв. /няма по делото доказателства за извършено
3
плащане към ищцовата страна. Ето защо съдът следва да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество въпросната сума. Не е претендирана законна
лихва върху сумата.
Относно претенцията за неустойки съдът счита следното: Тази претенция е
неоснователна и недоказана. В сключения между страните договор за мобилни услуги са
предвидени две основания, на които ищецът може да претендира неустойка, а именно: при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя преди изтичане на срока
на договора, и при нарушение на задълженията на потребителя по договора. В настоящия
случай ищцовата страна претендира неустойка на основание прекратен договор. Но по
делото липсват доказателства договорът да е прекратен от ищцовата страна на основание
т.75 във вр. с т.19б от Общите условия. Последните не предвиждат автоматично
прекратяване на договора, поради неплащане на задължение от страна на потребителя, а
предвиждат право и възможност ищцовата страна да извърши прекратяване. В случая то
следва да бъде направено по общия ред /чл.87 от ЗЗД/, за което по делото няма
доказателства. Ищецът твърди, че договорът е прекратен едностранно от негова страна, като
изпратил на ответника уведомление по реда на т.31а от Общите условия. Въпросната
разпоредба предвижда ред за информиране на потребителя чрез кратко текстово съобщение,
че има неплатено задължение, да информира за размера на задължението и за възможността
дългът да бъде събран извънсъдебно. Този ред, обаче не предвижда отправяне на
волеизявление до потребителя за едностранно прекратяване на договора, а и по делото няма
доказателство такова да е било изпратено на ответника. Ето защо относно сумата от 293, 69
лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора, включваща 92, 46
лева - три месечни абонаментни такси и 201, 23 лева - неустойка по предоставеното
ползване на мобилното устройство, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените
по заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от исковата молба а
именно от направени разноски в размер на 205 лв., включващи 25 лева държавна такса и 180
лв. ***ско възнаграждение, ответникът следва да заплати разноски от 34, 85 лв. Той следва
да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, също
съобразно уважената част от исковата молба, а именно от общо направени разноски също в
размер на 205 лв., включващи 25 лв. внесена държавна такса и 180 лв. заплатено ***ско
възнаграждение /съобразно представения списък с разноски/, ответникът следва да заплати
сумата от 34, 85 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. АЛБ. М., с ЕГН ********** от гр. К., обл.Ш.,
ул. ***ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. С., представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото
4
*** В.Г. от АК - С., сумата от 62, 08 лева (шестдесет и два лева и осем ст.),
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода *** г. – *** г. по договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен №***.
ОТХВЪРЛЯ предявената от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник
по делото *** В.Г. от АК - С., установителна претенция на основание по чл.92 от ЗЗД,
предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК против ИВ. АЛБ. М., с ЕГН
********** от гр. К., обл.Ш., ул. *** с цена на иска от 293, 69 лв. (двеста деветдесет и три
лева и шестдесет и девет ст.), представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договор, включваща 92, 46 лева - три месечни абонаментни такси и 201, 23 лева - неустойка
по предоставеното ползване на мобилното устройство по договор за мобилни услуги от ***
г. с предпочетен №***.
ОСЪЖДА ИВ. АЛБ. М., с ЕГН ********** от гр. К., обл.Ш., ул. ***ДА ЗАПЛАТИ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. С., представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото *** В.Г. от АК – С.,
направените разноски по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Н., съобразнто уважената част от
исковата молба, в размер 34, 85 лв. (тридесет и четири лева и осемдесет и пет ст.).
ОСЪЖДА ИВ. АЛБ. М., с ЕГН ********** от гр. К., обл.Ш., ул. ***ДА ЗАПЛАТИ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. С., представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото *** В.Г. от АК – С.,
направените разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковата молба от
34, 85 лв. (тридесет и четири лева и осемдесет и пет ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5