Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 11.09.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 29.07. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 162 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД.
В исковата молба се
посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата Н.М.С.,
на 39 години и на детето К.С.С., на 4 години.
Сочи се, че на 17.02.2018 г.
около 11:55 ч., в гр. К., по ул. *** на кръстовището с ул. ***, при управление
на моторно превозно средство - л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с peг. № ***, управляван от водача В.И.С.,
ЕГН **********, нарушила правилата за движение по пътищата, като при движение
не пропуска стъпилите и преминаващи по пешеходната пътека пешеходци - Н.М.С. и К.С.С.,
и ги блъска. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на
ищците Н.М.С. и К.С.С..
Посочва се, че по случая е образувано ДП №
ЗМ-282/2018г. по описа на РУП - К., пр. пр. № 726/2018г. на РП-К., производството
по което към момента на депозиране на исковата молба не е приключило с
окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
обществено опасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача В.И.С., която поради недостатъчно
внимание по отношение на пътната обстановка е блъснала правомерно движещите се
участници в движението. В конкретния случай за водача са били налице
определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата, които го задължават да се съобразява с конкретната пътна
обстановка. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на виновния водач В.И.С. и настъпилите обществено опасни
последици - причинените телесни увреждания на ищците Н.М.С. и К.С.С..
В исковата молба се посочва, че
за увреждащия л.а. „Ауди“, модел „80“, с peг. № ***, управляван от виновния водач В.И.С. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/08/118000077256/22.12.2017г., със срок на валидност една
година, считано от 10.01.2018г. до 09.01.2019г. със „Д.” АД. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2018г. при повече от едно увредено лице, какъвто е
настоящият случай.
Сочи се, че в конкретния
случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Д.” АД и са представили всички
документи, с които разполагат. По заведената претенция застрахователят е
определил обезщетение, което не удовлетворява ищците, тъй като е в твърде
занижен размер и не репарира нанесените им вреди от морално естество. С оглед
на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
„Д.” АД за причинените неимуществени вреди на ищците.
В исковата молба се посочва, че
в резултат на процесното ПТП пострадалият К.С.С. е получил следните травматични
увреждания: Пралитичен илеус. Контузио
абдоминис.
Сочи се, че след инцидента
пострадалото дете К.С.С. е било прието по спешност в ДХО към УМБАЛ „П.“ АД, с
оплаквания от охлузване в областта на лявата буза, данни за контузия в дясна
лумбална област, болки в крайниците при пасивно и активно движение, охлузвания
на дясно бедро и подбедрица. Извършени са му клинични прегледи, консултация със
специалисти - педиатър и неврохирург, направени са му лабораторни и
образно-диагностични изследвания и е проведено медикаментозно лечение. Изписан
е от болницата с окончателна диагноза: Пралитичен
илеус. Контузио абдоминис. При изписването са дадени препоръки за спазване на ХДР,
дадени са указания за контролни прегледи и наблюдение от ОПЛ. Издаден е
болничен лист на ищцата за 3 дни отпуск в периода 19.02.2018г. - 21.02.2018г.
за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст. На 23.02.2018г.
пострадалият е прегледан от специалист ортопед-травматолог, съгласно
Амбулаторен лист № 000340 от 23.02.2018г. При прегледа му е поставена диагноза
Контузия на бедрото, като е установена зарастваща рана в областта на дясното
бедро, оток и слаба болезненост в областта на медиален аспект на дясна колянна
става.
Твърди се, че в резултат на
уврежданията, получени при процесното ПТП детето К.С.С. търпи болки и много
страдания. Възстановяването на пострадалият от получените при процесното ПТП
увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. Вследствие на инцидента на пострадалото дете са причинени следните
телесни повреди - травма на дясното
бедро и корема. Вследствие на уврежданията К.
за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот и дълго
време е следвало да спазва предписания му режим, като за този период е бил на
постелен режим и се е нуждаел от чужда помощ. Преди процесното ПТП доверителят
ми е бил активно и здраво момче, само на 3 години, но след инцидента живота му
е напълно променен. Към настоящия момент пострадалият не е възстановен от
получените телесни увреждания, продължават оплакванията му за болки в
увредените области. Освен болките ищецът е изживял и силен психологически стрес
при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.
В исковата молба се посочва, че
в резултат на процесното ПТП пострадалото дете е претърпяло и имуществени вреди
в общ размер на 210.37 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените
разходи са направени за закупуване на лекарствени средства.
Сочи се, че в резултат на
процесното ПТП пострадалата Н.М.С. е получила следните травматични увреждания: Счупване на срамната кост на таза в ляво,
Контузия на шията, охлузвания по пръстите на горните крайници, кръвонасядания,
оток и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на лява тазобедрена
област, оток и кръвонасядане по дясното коляно.
Посочва се, че след инцидента
на 17.02.2018г. на пострадалата Н.М.С. е оказана първа помощ във ФСМП - К.,
където е обслужена амбулаторно. На 18.02.2018г. и 21.02.2018г. пострадалата е
прегледана от специалист по съдебна медицина, съгласно Съдебномедицинско
удостоверение № 55/2018г. и Допълнително Съдебномедицинско удостоверение №
55/2018г. При извършените прегледи й е поставена диагноза Счупване на срамната
кост на таза в ляво, Контузия на шията, охлузвания по пръстите на горните
крайници, кръвонасядания, оток и повърхностна разкъсно-контузна рана в областта
на лява тазобедрена област, оток и кръвонасядане по дясното коляно, като е
установено, че счупването на срамната кост е причинило трайно затруднение в
движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Вследствие на
получената травма - счупване на пубиса на 22.02.2018г. на пострадалата е
издаден болничен лист 14 дни отпуск по болест. На 03.03.2018г. пострадалата е
прегледана от специалист - клиничен психиатър, съгласно Психологическо
изследване, по повод на оплаквания от безсъние, тревожни мисли свързани с
претърпяното ПТП - за това какво е можело да се случи и как инцидентът ще се
отрази на детето й, постоянни болки по цялото тяло, гадене и присвиване на
стомаха, силно потене и ускорен пулс. При прегледа е установено, че
пострадалата е с изразена тревожност, преживяване на несигурност и заплаха,
както за себе си, така и за детето си, среща трудност при отреагиране на
травменото събитие, опитва се да не мисли и да подтисне спомена за случилото
се. Поради продължаващи болки, на 08.03.2018г. Н. е прегледана от специалист
ортопед - травматолог, при което е установено: палпаторна болка в лява
инвинална и седалищни области, болезнени ограничени движения в лява ТБС, ходи с
помощни средства. При прегледа й е поставена диагноза Счупване на пубиса (срамна
кост), назначена й е терапия - имобилизация и й е издаден Талон за МЕ № 000057.
При извършената на 09.03.2018г. експертиза на работоспособността, съгласно
Решение № 500 на ЛКК комисия на пострадалата е назначена терапия „ОЛКК“ и е
издаден болничен лист за 30 дни отпуск по болест. На 03.04.2018г., поради
продължаващи болки, пострадалата е прегледана, назначена й е терапия
рехабилитация и е издаден болничен лист за 25 дни отпуск по болест. При
извършен на 30.04.2018г. преглед на пострадалата е назначена терапия
физиотерапия и е издаден болничен лист за още 25 дни отпуск по болест.
В исковата молба се сочи, че в
резултат на процесното ПТП пострадалата Н.М.С. е претърпяла и имуществени вреди
в общ размер на 163.22 лв., които също следва да й бъдат възстановени.
Посочените разходи са направени за закупуване на подмишечни патерици,
психологическо изследване и лекарствени средства.
Сочи се, че в резултат на
увреждането, получено от процесното ПТП, ищцата Н.М.С. търпи болки и много
страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при процесното ПТП
увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. Вследствие на инцидента е получила Счупване на срамната кост на
таза в ляво, което е причинило трайно затруднение в движението на долния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, Контузия на шията, охлузвания по пръстите
на горните крайници, кръвонасядания, оток и повърхностна разкъсно-контузна рана
в областта на лява тазобедрена област, оток и кръвонасядане по дясното коляно,
като възстановяването от счупването на срамната кост продължава и към настоящия
момент. За времето на възстановяването си пострадалата е трябвало да спазва
постелен режим, да спазва покой, имала е затруднени движения, като се е
придвижвала с помощни средства, и за този период за ежедневното си обслужване е
разчитала единствено на своите близки. Преди процесното ПТП ищцата е била в
добро здравословно състояние, работоспособна жена на 39 години, в разцвета на
силите си, но след инцидента за дълго време е лишена от обичайния си динамичен
начин на живот. Ищцата е изживяла и изключителен стрес при инцидента, при който
пострадва и нейното дете, като преживяното от нея ще остане за цял живот в
съзнанието й. Към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки в
наранените области продължава да има оплаквания от болки, има нарушения на
съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Твърди се, че предвид
изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да
бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
В исковата молба се посочва, че
вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил В.И.С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
„Д.” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им
неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2018г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение,
с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани
по размер, и да осъди ответника „Д.” АД, да заплати на ищците обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените им телесни увреждания при процесното ПТП,
както и обезщетение за причинените им в тази връзка имуществени вреди, както
следва:
- на Н.М.С., в качеството й на
майка и законен представител на К.С.С. - сумата от 25 500 лв., частичен иск от
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, както и сумата от 210.37 лв., за причинените му
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лекарствени средства.
- на Н.М.С. - сумата от 25 500
лв., частичен иск от сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 163.22 лв., за причинените
й имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на
подмишечни патерици, психологическо изследване и лекарствени средства.
Претендира се законна лихва
върху всяка една от сумите, считано от 25.02.2018г. - датата на която изтича
срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане.
Претендират се направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС,
като се прави искане съдът да счита молбата за списък на разноски.
В съдебно заседание от 01.07.2020 г. съдът е допуснал
изменение на предявените искове, както следва:
- по отношение на ищцата Н.М.С.
искът да се счита предявен, вместо сумата от 25 500 лв. за сумата от
60 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.), представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.02.2018г.
до окончателното изплащане;
- относно Н.М.С. в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете К.С.С., вместо за сумата от
25 500 лв., искът да се счита предявен за сумата от 55 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.02.2018г. до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че счита така
предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, поради което ги
оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Твърди, че Застрахователят е
изпълнил пълно и точно своите задължения, съгласно изискванията на Кодекса за
застраховането, свързани с ангажиментите му по договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Не оспорва
обстоятелството, че отговорността на водача на л.а. Ауди 80 с д.к. № *** е
застрахована в “Д.” АД по силата на действаща полица ГОА № BG/08/118000077256/10.01.2018г.,
валидна към дата на ПТП от 17.02.2018г. Ето защо, във връзка със заведена
преписка под № *********/16.03.2018г. от пълномощника на пострадалите: Н.М.С. и
К.С.С., действащ чрез неговата майка, а именно: адвокат А.Б., и след
съобразяване с представените доказателства за понесени телесни увреди, при
съблюдаване на принципа за справедливост и отчитане на всички обективни и
субективни фактори, застрахователят е определил и изплатил на двамата ищци (на
детето К.С., чрез неговата майка и законен представител - Н.С.) следните
застрахователни обезщетения:
- на Н.М.С. - на 22.08.2018г.,
сумата от 22 000,00 лева за претърпените неимуществени вреди, за нанесени
телесни увреди, в резултат от процесното ПТП. Видно от писмо изх. №
*********/11.04.2018 г., Застрахователят е уведомил увреденото лице, за одобрените
за заплащане суми за неимуществени вреди, както за обстоятелството, че по
отношение на претендираните имуществени вреди, е одобрено частично плащане на
обезщетение в размер на 90.00 лева, но за да бъдат обезщетени последните,
застрахователят е изискал представянето на фактури в оригинал. Оригиналният
екземпляр се изисква, за да се предотврати възможността тези фактури да бъдат
претендирани повторно пред трето лице. Не са признати имуществените вреди, по
фактура №********** и по фактура №**********, защото закупените продукти са
витамини, хранителни добавки с хомеопатичен произход, не са предписани от
лекуващ лекар и не съставляват пряка последица от ПТП.
- на К.С.С., чрез неговата
майка и законен представител Н.М.С. - на 22.08.2018 г., сумата от 3 500,00
лева за неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди от процесното ПТП.
Видно от писмо, изх. № *********/11.04.2018г., Застрахователят е уведомил
увреденото лице, за одобрените за заплащане суми за неимуществени вреди, както
и за обстоятелството, че по отношение на претендираните имуществени вреди, е
одобрено частично плащане на обезщетение в размер на 134.69 лева, но
застрахователят е изискал представянето на фактури в оригинал, за да бъде
осъществено плащане по тях. От претендираните суми за имуществени вреди не са
признати като такива тези по фактура №**********, защото не са пряка последица
от ПТП.
Оспорва твърдението, че
водачът, чиято Гражданска отговорност е застрахована в “Д.” АД е изцяло виновен
за настъпване на ПТП, че е имал воля за осъществяване на вредоносен резултат.
Твърди, че при липса на представено заключително постановление и/или решение
(присъда) по ДП №ЗМ-282/2018г. по описа на РУП - К., пр.пр. №726/2018 г. на РП
- К., не може да се приеме, че вина за настъпване на ПТП има единствено водача
на МПС. Счита, че вина за вредоносния резултат имат и пешеходците, които не са
се огледали и не са преценили действителната ситуация на място, преди, и в
момента, в който са стъпили на пешеходната пътека, за да предприемат пресичане
на пътното платно. Още повече, че няма яснота и пълно и главно доказване на
факта, че детето е било обезопасено (няма данни дали е водено за ръка, държано
в ръце и/или свободно движещо се) при предприетото пресичане от страна на родителя
му. В този смисъл прави възражение за съпричиняване (вкл. и в резултат на
ненавременно диагностициране от медицинска страна) и оспорва механизма на ПТП.
Оспорва претендирания размер
на неимуществени вреди и тяхното основание, като счита, че исковете са
неоснователни за всяка сума, претендирана към Застрахователя над изплатените
застрахователни обезщетения, защото предвид осъщественото плащане на
застрахователни обезщетения от страна на Застрахователя, така формулирани,
исковите претенции (суми, вкл. частично предявени) не са доказани нито по
основанието им, нито по размер. Счита, че липсват доказателства за претърпени
болки и страдания в размер на 80 000 лева за Н.С. (вкл. и при частичен иск за
25 500 лева), както и за претърпени болки и страдания в размер на 50 000 лева
за К.С. (вкл. и при частичен иск за 25 500 лева), колкото са ищцовите суми.
Счита, че тези размери са твърде субективно завишени и определени от ищците.
Ето защо, счита, че те не са съобразени с действително претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и социалната
несъизмеримост на исковете като сума, както и със съдебната практика по сходни
случаи и на критериите, които ППВС № 4/68г. за обобщаване на практиката по
определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане въвежда за прилагане на принципа на справедливост.
- по отношение на Н.С. -
първоначално лекарите са установили леки телесни увреди. Пет дни след
претърпяното ПТП, по повод болки и ограничено движение в тазобедрената става, е
направен рентген с диагноза „Счупване на срамната кост на таза в ляво”. Никъде
не е отбелязано горно или долно рамо е счупено, а последното предполага
различен вид лечение. До момента на претендиране на суми няма имобилизация,
като е отбелязано, че ищцата ходи с помощни средства. Реално няма данни да е
осъществяван постелен режим по отношение на тази ищца, независимо от издадените
болнични листове и ползван болничен отпуск, а последното се явява задължително,
предвид вида на травмата. Всички други увреждания са повърхностни, леки, без
трайни увреди за здравето неопасни за живота на пострадалата, всички те са
отшумели трайно. Ето защо твърди, че е проведено неадекватно лечение по
отношение на ищцата и твърдените в исковата молба болки и страдания не са в
пряка причина с ПТП, а се дължат на несвоевременно откритите телесни увреди и
начина по който са третирани (неадекватно лечение).
- по отношение на К.С. - леки
телесни увреди, без никакво въздействие върху общото здраве на лицето, които са
отшумели в изключително кратък период от време, без да оставят трайни белези,
нито пък трайни психични увреждания, предвид възрастта на детето. Твърди се, че
не се знае дали детето е било водено за ръка, носено на ръце от майка му, в
количка ли е било или се е движило самостоятелно непосредствено преди и по
време на ПТП, дали изобщо е имало сблъсък между МПС и тялото на детето. Липсва
пълно и главно доказване на факти и обстоятелства от съществено значение за
настоящия спор.
Оспорва също така претендирания
размер на имуществените вреди от двамата ищци и тяхното основание, предвид
изложеното по-горе. Счита, че те са неоснователни, поради обстоятелството, че
са осъществени разходи за експертиза/и, чиито писмени заключения съставляват
частни документи, съставени изключително по данни на ищците, като последните не
винаги отразяват обективната действителност и могат да повлияят на медицинските
експерти, мотивирайки ги към конкретни по съдържание заключения. В този смисъл,
оспорва по съдържание психологическото изследване, както и разходите за т.н.
лекарствени средства, защото това не са лекарства, а препарати, хранителни
добавки, витамини и др. без пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
нанесените телесни увреди, най-после няма лекарски предписания за тяхната
безусловна необходимост (приемане) и животоспасяващ ефект. Ето защо, моли съда
да остави тези искове без уважение.
Предвид посочените
обстоятелства и релевираните възражения, счита предявените срещу дружеството
искове за неоснователни и недоказани по размер, и моли да бъдат отхвърлени,
предвид направените оспорвания от ответната страна, вкл. и за размера, за който
са предявени.
Твърди, че неоснователността
на главния иск води до неоснователност на исковете за законна лихва. Предвид
изпълнението от страна на Застрахователя в пълнота на задълженията му по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, в сроковете
по Кодекса за застраховането, счита, че не е налице основание за търсене на
лихви за забава. Липсва основание за уважаване на искането за лихви, в случай,
че съдът намери исковете за неимуществени и имуществени вреди за основателни,
вкл. частично.
Относно искането за присъждане
на разноски - счита същото за неоснователно, тъй като те са му
непротивопоставими като осъществени по дело (настоящото), за което ответникът
не е дал повод за завеждане.
С оглед изложеното, моли съда
да постанови решение, предвид доказателствата по делото, с което да отхвърли
предявените срещу ответника искове, вкл. изцяло, като неоснователни и
недоказани, като присъди на “Д.” АД направените по делото разноски, включително
и юрисконсултско възнаграхщение.
Моли първото по делото открито
съдебно заседание да се гледа в отсъствие на процесуален представител на
Дружеството при условията на чл. 142, ал.1 от ГПК, в случай, че не се яви
такъв.
В случай, че претендираните от
ищците разноски за адвокат надвишават минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, моли на основание чл. 78, ал.5 от ГПК съдът да ги намали поради
прекомерност.
Моли съда да присъди в полза
на “Д.” АД реализираните по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 във връзка с ал. 3 от ГПК.
В допълнителната
искова молба ищците оспорват възраженията на ответника като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Считат, че неоснователно ответникът оспорва вината на
водача, механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП.
Няма пречка да бъдат изследвани в настоящото производство. Считат, че от
представения Констативен протокол за ПТП, който в достатъчна степен установява
посочените обстоятелства, същият се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от
участниците в произшествието. Посочва съдебна практика. Обръща внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила.
Сочи се, че по случая е образувано НОХД № 1036/2018 г. по
описа на Районен съд - К.. Производството е приключило със Споразумение от
12.09.2018г. В хода на наказателното дело е установено, че основната причина за
настъпване на ПТП са действия на виновния водач В.И.С., която не се е
съобразила с наличната пътна маркировка и другите участници в движението, и се
е движила с несъобразена скорост. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината
на деликвента се предполага до доказване на противното. Следва да се има
предвид, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското
право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква
вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив,
тази презумпция за вина е въведена в гражданското право за ефективната и бърза
защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла
в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори
установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни
текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от
нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. Посочва
съдебна практика.
Считат възражението на ответника, че пострадалите са
съпричинили вредоносния резултат за неоснователно и недоказано. Видно от
представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извод,
че пострадалите са извършили нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Сочи се, че с признаването на
исковете за неимуществени вреди за частично основателни до размера от съответно
22 000 лв. и от 3500 лв., както и за имуществени за сумата от 90 лв. и 134.69
лв., очевидно се спори само по размера на исковете, а по основанието не се
спори. Считат за справедлив размер претендираните в
пълен размер обезщетения на исковете с ИМ. Правят изрично изявление, че същите
не желаят частично плащане, като съгласно чл. 66 ЗЗД ищците не могат да бъдат
задължени да получат частично плащане. Реално
няма правно основание за извършване на частично плащане, тъй като липсва
съгласие и приемане от страна на пострадалите.
Твърди се, че неоснователно ответникът възразява, че
предявеният иск за неимуществени вреди в размер на иска над сумите съответно от
22 000 лева и 3500 лева е в завишен размер, като напълно неоснователно се
оспорват причинените травми на ищците при процесното ПТП. Всички описани в ИМ
травматични увреждания са в резултат на реализираното ПТП. Размерът на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи от съда на базата на
събраните в хода на настоящото дело доказателства. Предявените искове са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищците от претърпените телесни увреждания, а от друга
страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за
2018г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Сочи се, че неоснователно и
незаконосъобразно ответникът оспорва иска за присъждане на лихва. Претендира се
законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 25.02.2018г. - датата на
която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Посочва се, че неоснователно
ответникът оспорва и размера на предявения иск за имуществени вреди. Относно
твърдяното разминаване в датите на издаване на касовия бон и фактурата, следва
да се има предвид, че съгласно закона фактурата може да бъде издадена в пет
дневен срок след датата на данъчното събитие.
Считат, че неоснователно ответникът оспорва по съдържание
психологическото изследване, както и разходите за закупуване на лекарствени
средства. Заявяват, че ще се ползват от
представените писмени доказателства.
Правят възражение за недължимост на юрисконсултско
/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от
ответника разноски.
Сочи се, че неоснователно ответникът счита, че са налице
основанията за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК. В случая не са налице
основанията за прилагане на посочения текст, тъй като липсва признание от
ответника за пълния размер на предявените искове.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответника
относно наличието на валидна ЗГО за увреждащия л.а., молят този факт да бъде
обявен за безспорен.
В допълнителния
отговор ответникът заявява, че не оспорва представените писмени
доказателства към допълнителната искова молба, но продължава да твърди, че
същите са добити по реда на НПК, а не по реда на ГПК, и като такива не могат да
бъдат доказателство в настоящия спор - съдебно-медицинската и съдебно
авто-техническата експертиза.
Не
оспорва от техническа страна механизма на ПТП, оспорва поведението на ищцата на
пътното платно, вкл. и по отношение на детето, което не е било плътно до майка
си. Счита, че при навременна нейна реакция, тя би могла да избегне ПТП или
най-малко, да намали вредоносния резултат. Предвид ширината на пътното платно с
две ленти - общо 6 метра, ищцата е следвало да прояви заострено внимание, още
повече, че е водила детето си. Според ответника е имала видимост и време да
съобрази поведението си с приближаващото МПС. Ако тя твърди обратното, значи,
изобщо не е проявила нужното внимание, за да осигури своята и тази на детето си
безопасност. Уточнява, че в наказателното производство не се изследва
поведението на увредените лица, а само това - на водача на МПС. още повече, че
е налице споразумение. Целта на всяко споразумение е чрез взаимни отстъпки да
се постигне резултат, добър за страните. Счита, че следва да се докаже
безспорно и главно липсата на съпричастие към настъпването на резултата от ПТП
от страна на ищцата в настоящия спор.
Оспорва
размера на исковете и основанието, на което се иска този силно завишен и
неотговарящ на обективните обстоятелства размер на обезщетение за неимуществени
вреди. Поддържа изложеното в отговора на първоначалната искова молба, досежно
размера и основанието, на което този размер се предявява. Твърди, че от
приложената към настоящото писмо водена между страните кореспонденция е видно,
че претенциите на ищцата са били значително по-ниски пред застрахователя.
Поддържа оспорването на съдебно
медицинските удостоверения и психологическото изследване по съдържание, както и
на финансовите документи, които държи да се представят в оригинал.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 17.02.2018
г. около 11:55 ч. в гр. К., на кръстовището на ул. *** и ул. *** водачката В.И.С.,
управляваща л.а. „Ауди 80“ с рег. № ***, нарушава правилата за движение по
пътищата, като не пропуска движещите се по пешеходна пътека Н. и К. С. и ги
блъска. Вследствие на удара са причинени телесни увреждания на пешеходците Н.М.С.
и К.С.С..
По случая е образувано НОХД № 1036/2018
г. по описа на РС - К., приключило с влязло в сила Споразумение, по силата на
което В.И.С. се признава за виновна в това, че на 17.02.2018 г. в гр. К., на
ул. *** в посока север-юг при управление на л.а. „Ауди 80“ с рег. № СТ 7674 ТГ
е осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно,
б.“а“, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК„ като е
нарушила чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинила на движещата се по пешеходната пътека Н.М.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на срамна кост на таза в ляво,
което е причинило „трайно затруднение на движението на долния ляв
крайник".
Безспорно е, че към
датата на ПТП – 17.02.2018 г. за увреждащия л.а. „Ауди“, модел „80“, с peг. № ***, управляван от В.И.С. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/08/118000077256/22.12.2017г., със срок на валидност една
година, считано от 10.01.2018г. до 09.01.2019г.
при „Д.” АД.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред
„Д.” АД.
Ответното дружество е
определило обезщетение
на Н.М.С. сумата от 22 000 лева за
претърпените неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди, в резултат от
процесното ПТП. Видно от писмо изх. № *********/11.04.2018 г.,
застрахователят
е уведомил увреденото лице, за одобрените за заплащане суми за неимуществени
вреди, както за обстоятелството, че по отношение на претендираните имуществени
вреди, е одобрено частично плащане на обезщетение в размер на 90.00 лева, но за
да бъдат обезщетени последните, застрахователят е изискал представянето на
фактури в оригинал. Оригиналният екземпляр се изисква, за да се предотврати
възможността тези фактури да бъдат претендирани повторно пред трето лице. Не са
признати имуществените вреди, по фактура №********** и по фактура №**********,
защото закупените продукти са витамини, хранителни добавки с хомеопатичен
произход, не са предписани от лекуващ лекар и не съставляват пряка последица от
ПТП.
Ответното дружество е
определило обезщетение на К.С.С., чрез неговата майка и законен представител Н.М.С.
сумата от 3 500 лева за неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди от
процесното ПТП. Видно от писмо, изх. № *********/11.04.2018г.,
застрахователят
е уведомил увреденото лице, за одобрените за заплащане суми за неимуществени
вреди, както и за обстоятелството, че по отношение на претендираните
имуществени вреди, е одобрено частично плащане на обезщетение в размер на
134.69 лева, но застрахователят е изискал представянето на фактури в оригинал,
за да бъде осъществено плащане по тях. От претендираните суми за имуществени
вреди не са признати като такива тези по фактура №**********, защото не са
пряка последица от ПТП.
В представения социален доклад
се посочва, че с оглед събраната информация за детето и неговите родители,
становището на отдел
„Закрила на детето” е, че в имуществен интерес за К.С.С. е да получи паричното
обезщетение, което да удовлетвори нуждите и минимално заличи неблагоприятните
последици причинени от настъпилото пътно транспортно произшествие.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че пострадалата Н.М.С. при
настъпилото ПТП на 17.02.2018 г. е получила: травматичен
оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана в областта на лява тазобедрена
става, счупване на срамната кост на таза в ляво; контузия на шията;
охлузвания по пръстите на горните крайници; оток и кръвонасядане на дясна
колянна става.
Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при описаното в материалите на делото ПТП - блъскане на пешеходец от лек
автомобил и последващо падане на пострадалата върху терена.
Счупването на срамната кост на
таза в ляво е причинявало на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК.
При правилно протичане на
оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на левия долен
крайник е бил необходим срок от около 2 месеца.
При пострадалата е провеждано
консервативно лечение.
В приложените медицински
документи приложени по делото, липсват данни за настъпили усложнения и
влошаване на здравословното състояние от страна на претърпените травматични
увреждания при ПТП на 17.02.2018 г.
Направените разходи за
закупуване на медикаменти и консумативи /патерици/ са във връзка с провежданото
лечение при пострадалата.
Пострадалият К.С.С. при
процесното ПТП на 17.02.2018 г. е получил: контузия на корема; охлузвания на
лява лицева половина; охлузвания на дясно бедро и дясна подбедрица.
Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при описаното в материалите на делото ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил
и последващо падане на пострадалия върху терена.
Гореописаните травматични
увреждания както поотделно, така и в съвкупност, са причинявали на пострадалия
ВРЕМННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Срокът за възстановяване от
травматичните увреждания е бил в рамките на около две седмици.
При пострадалия е провеждано
консервативно лечение.
В приложените медицински
документи приложени по делото, липсват данни за настъпили усложнения и
влошаване на здравословното състояние от страна на претърпените травматични
увреждания при ПТП на 17.02.2018 г.
Направените разходи за
закупуване на медикаменти са във връзка с провежданото лечение при пострадалия.
В съдебно заседание от
01.07.2020 г. вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза е отговорило
на въпроси поставени от ответното дружество в молба вх. № 6711/25.06.2020 г.
Посочва, че ищцата е със
счупен горен клон на лявата срамна кост на таза.
С оглед фрактура, вещото лице
посочва, че този тип фрактура не предполага обездвижване, възможно е оперативна
намеса, но в случая не се наложило. В случая ищцата е била на постелен режим в
домашни условия поне 3 седмици.
Няма данни пострадалата Н.С. да
е била приемана в болнично заведение.
Според
вещото лице дали това счупване е било констатирано в деня на ПТП или на
по-късен етап, по никакъв начин не променя поведението за назначаване на
постелен режим на пострадалата и възстановителния период, алгоритъмът на
лечението е този.
По отношение на пострадалия К.С.
не са налице фрактури получени в следствие на ПТП.
От заключението на съдебно
психологична експертиза се установява, че претърпеният инцидент от 17.02.2018
г. е довел у Н.М.С. до травматичен стрес с основни симптоми: силна тревожност,
опасения от инвалидизиране, продължително безсъние и кошмари, загуба на апетит
и телесно тегло, често плачене. Това трудно за самостоятелно справяне състояние
е прераснало в посттравматично стресово разстройство с характерното за него
натрапчиво припомняне на травматичното събитие, преувеличени реакции на
тревога/при пресичане на кръстовища/, пристъпи на тревожни състояния /траещи по
1-2 дена/ и избягване на мястото на което е преживяла травмата.
К.С.С. е преживял травматичен
стрес в неговата остра фаза с типични за малко дете симптоми - задържане и
изпускане по малка нужда, няколкодневна невъзможност за ходене по голяма нужда,
загуба на апетит, чести стряскания насън. По-продължително са траяли страховете
му да пресича кръстовища - всякакви, а не само това на инцидента.
Освен чрез преживяването на
травматичния стрес пътният инцидент е повлиял поведението на двамата родители
спрямо К. в посока прекалено обгрижване и свръхпротекция, което във времето би
могло да има пагубно влияние върху формиращия се характер на детето.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява следното:
Пешеходката, водейки дете за
ръка е предприела пресичане на платното за движение по обозначена с пътна
маркировка пешеходна пътека според собствената си преценка за отстоянието на
приближаващия от ляво спрямо посоката й на движение автомобил.
От техническа гледна точка,
ако пешеходката не предприеме пресичане на платното за движение и остане на
тротоара, не би възникнало ПТП.
Мястото на удара върху
платното за движение се намира:
По дължина на пътното платно -
на около 1,59 м северно от ориентира „О”.
По ширина на пътното платно -
на около 3,50.м източно от ориентира „О”
В района на ПТП има обозначени с пътна
маркировка пешеходни пътеки от всички страни на кръстовището.
В посоката на движение на л.а.
Ауди (от север на юг) има пътен знак БЗ „Път с предимство” и пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост по-висока от 40 км/ч.”
Водачът на автомобила В.С. е
имала техническата възможност да предотврати ПТП независимо от скоростта на
движение на пешеходците. ПТП не би възникнало, ако водачът своевременно
възприеме пресичащите отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходци Н.С. и нейния син К.С. и предприеме своевременно намаляване на
скоростта на движение или спре пред пешеходното пътека. След анализ на данните
в мащабната скица може да се направи и извода, че в момента на удара десните
състави на автомобила са на около 2 м от западната граница на платното за
движение. Водачът е имал техническата възможност и да отклони автомобила в
дясно по посока на движението си и да осигури безпрепятствено преминаване на
пешеходците през платното за движение.
В съдебно заседание от
29.07.2020 г. вещото лице, изготвило автотехническата експертиза е отговорило
на въпроси на ответното дружество поставени в молба вх. № 8376/27.07.2020 г.
Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка видимостта е била неограничена, пешеходката е имала
техническа възможност да забележи идващото МПС, но тя е преценила, преценявайки
скоростта, че може да премине без препятствано приближаващото МПС. Единствено
от страна на пешеходката ПТП не би възникнало само, ако тя не предприеме
пресичане, но това е друга ситуация, при която няма да има ПТП.
Според вещото лице технически
правилно е преди да предприемат пресичане на платното за движение, пешеходците
да погледнат първо от своята лява страна, тъй като това е първият конфликт с
идващите от ляво МПС. Пешеходците се движат от запад на изток, автомобилът се
движи от север на юг, технически правилно е пешеходците да погледнат първо от
север, защото това по-посока на движение на пешеходката е от ляво.
Вещото лице посочва, че по
отношение на механизма на ПТП посоката на движение на МПС, както и на
пешеходците - майка с дете, напълно кореспондира с така направената мащабна
скица изготвена по протокола на ПТП и посоките са посочени точно, както са
изписани, за да няма объркване, мястото на удара е в еднозначна връзка с
намерените части, яке, маратонки, означени на мащабната скица, както и
положението на л.а. Ауди фиксиран в протокола за оглед на ПТП, няма как
описания механизъм да е в обратна посока, абсолютно намерените следи,
позиционирането на автомобила, мястото на удара са точни.
Посочва, че не е за
пренебрегване факта, че мястото на удара настъпва на около 3,5 м. от източната
част на западния тротоар, което означава, че пешеходците са изминали почти
половината пътна лента, т.е. те почти са я преминали пътната лента, затова
удара е малко необясним предвид ширината на платното за движение.
Разположението на МПС към момента на удара е такова, че десните му състави остават около 2 метра на
западната граница, ако водачът е с леко отклоняване на автомобила на дясно,
този удар би бил предотвратим. Пешеходката напълно адекватно е преценила
скоростта и разстоянието или с други думи отстоянието на приближаващия се л.а.
Ауди.
Вещото лице твърди, че травмите
на пешеходците имат значение за определяне на механизма и това е съобразено от
експертизата. Налице е удар от дясно, но
те са след падане на пешеходците, първоначалният удар е от ляво.
Ударът в автомобила - са в
ляво на автомобила, щетите по автомобила са в неговата лява страна.
Тъй като при бавен ход на
пешеходците отстоянието на автомобила е 44.5 метра, а опасната зона за спиране
при изчислената скорост е близо 21 метра, категорично би могъл само с намаляне
на скоростта своевременно да ги пропусне и като разположение върху пътната
лента, ако се е движил правилно, също нямаше да настъпи ПТП. В дясно от
страниците на автомобила е имало 2 метра до тротоара, до средата е имало около
половин метър, т.е. той не е бил разположен в средата на лентата, само като
разположение, ако беше половин метър в дясно, а не един, ПТП не би настъпило.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят С. С. е съпруг на Н.М.С. и баща на К.С.. Същият е
разбрал веднага за инцидента и е посетил местопроизшествието, където е заварил
сина си да лежи на земята целият в кръв, с голяма рана на крака и рана на
бузата, викайки „тате, тате“. След процесното ПТП К. ***, където е приет във
вътрешно отделение, поради съмнения за вътрешни наранявания. Там той е останал
около седмица, като в това време не е можел да ходи, поради което баща му е
останал с него в болничното заведение. Постепенно по указания на лекуващия лекар
и с помощта на баща си К. е започнал да прави леки раздвижвания в болницата.
След изписването му лечението е продължило в домашни условия, където детето е
било на леглови режим и му е прилагана медикаментозна терапия. По отношение на Н.
свидетелят споделя, че първоначално тя не е можела да върви добре, поради което
е била на инвалидна количка при откарването си в Бърза помощ. В началото
лекарите не са успели да открият травмата, но впоследствие, поради оплаквания,
се установява, че тя е със счупен таз. Лечението на Н. също продължава в
домашни условия, като и тя е спазвала леглови режим подобно на К.. През този
период те не са били в състояние да задоволяват елементарните си нужди от
ежедневието, поради което са разчитали на помощта на св. С. и по-големия им
син. Те са ги хранели и са им давали вода, защото пострадалите единствено са
лежали. Процесът на възстановяване на Н. бил значително по- дълъг и придружен
със силни болки. Първите два месеца е била единствено на леглови режим, след
което е започнала да се придвижва с помощта на патерици и подпирайки се на
стените, като общо около 3 месеца е била с патерици. Според св. С. С. пътният
инцидент се е отразил негативно на психиката на К.. Детето е станало
по-страхливо, няма желание да излиза навън и има страх от коли и пътища.
Отделно по тялото са му останали белези от получените при катастрофата рани,
които го карат да се срамува. ПТП-то се е отразило и на психиката на Н., като
дори се е наложило да посещава психолог.
В същото о.с.з. е разпитан и В.В..
Същият е брат на Н.М.С. и вуйчо на К.С.С.. Той също е успял веднага да
отиде на местопроизшествието, където е заварил ищцата доста уплашена, а детето
легнало и окървавено. След инцидента са откарани в болницата в С.З., където са
престояли около седмица. През това време свидетелят ги е посещавал, като описва
състоянието им като тежко, сестра му почти не се движела и изпитвала големи
болки, малкият също бил в тежко състояние. След изписването им те са продължили
да се възстановяват в домашни условия, където са спазвали постелен режим.
Състоянието на Н. е било по-тежко, като същата почти не се движела, било й
доста трудно. Целият процес на възстановяване на ищцата е продължил около 3
месеца, но и към момента тя продължава да изпитва болки. От друга страна по
тялото на К. са останали белези, вследствие на получените травми. Тези белези,
както и стресът от претърпяното ПТП са се отразили на психиката му, като той
дълго време не е искал да излиза навън и да пресича улиците.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 17.02.2018 г., по силата на което ответникът „Д.” АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/02/116002772825, BG/08/118000077256/22.12.2017г., със
срок на валидност една година, считано от 10.01.2018г. до 09.01.2019г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред
„Д.” АД.
Ответното дружество е
определило обезщетени
на Н.М.С. сумата от 22 000 лева за претърпените неимуществени вреди, за
нанесени телесни увреди, в резултат от процесното ПТП. Видно от писмо изх. №
*********/11.04.2018 г.,
Застрахователят
е уведомил увреденото лице, за одобрените за заплащане суми за неимуществени
вреди, както за обстоятелството, че по отношение на претендираните имуществени
вреди, е одобрено частично плащане на обезщетение в размер на 90.00 лева, но за
да бъдат обезщетени последните, застрахователят е изискал представянето на
фактури в оригинал. Оригиналният екземпляр се изисква, за да се предотврати
възможността тези фактури да бъдат претендирани повторно пред трето лице. Не са
признати имуществените вреди, по фактура №********** и по фактура №**********,
защото закупените продукти са витамини, хранителни добавки с хомеопатичен
произход, не са предписани от лекуващ лекар и не съставляват пряка последица от
ПТП.
Ответното дружество е
определило обезщетение на К.С.С., чрез неговата майка и законен представител Н.М.С.
сумата от 3 500 лева за неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди от
процесното ПТП. Видно от писмо, изх. № *********/11.04.2018г., Застрахователят е уведомил увреденото лице, за одобрените
за заплащане суми за неимуществени вреди, както и за обстоятелството, че по
отношение на претендираните имуществени вреди, е одобрено частично плащане на
обезщетение в размер на 134.69 лева, но застрахователят е изискал представянето
на фактури в оригинал, за да бъде осъществено плащане по тях. От претендираните
суми за имуществени вреди не са признати като такива тези по фактура
№**********, защото не са пряка последица от ПТП.
Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че травмите на Н.М.С. се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – В.И.С., което е
установено с влязло в сила Споразумение по НОХД №
1036/2018 г. по описа на Районен съд – К.. Съгласно нормата на чл.
383, ал. 1 НПК
одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Установено
е, че получените от малолетния К.С. травми също са в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – В.И.С..
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове
за неимуществени вреди са доказани по основание.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия
случай в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травматичен оток,
кръвонасядане и разкъсноконтузна рана в областта на лява тазобедрена става,
счупване на срамната кост на таза в ляво; контузия на шията; охлузвания по
пръстите на горните крайници; оток и кръвонасядане на дясна колянна става. На
ищцата е провеждано консервативно лечение, като не са констатирани настъпили
усложнения и влошаване на здравословното й състояние. Според съдебно
психологичната експертиза вследствие на ПТП – то в ищцата е констатирана силна
тревожност, опасения от инвалидизиране, продължително безсъние и кошмари,
загуба на апетит и телесно тегло, често плачене. Това трудно за самостоятелно
справяне състояние е прераснало в посттравматично стресово разстройство с
характерното за него натрапчиво припомняне на травматичното събитие,
преувеличени реакции на тревога /при пресичане на кръстовища/, пристъпи на
тревожни състояния /траещи по 1-2 дена/ и избягване на мястото на което е
преживяла травмата.
С оглед установените травми,
болките, страданията и причинените неудобства на ищцата и като се вземе
предвид, че ищцата към настоящия момент е напълно възстановена и не са налице
усложнения или неблагоприятни прогнози, при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпените болки и страдания да се
остойностят в размер на 30 000 лв.
Безспорно установено е, че
ответното дружество е изплатило на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер 22 000 лв., съгласно
платежно нареждане от 22.08.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си на кредитори, не могат да бъдат
задължени да получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от
застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда
обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от Н.М.С. неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в размер от 22 000 лв., то на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение в размер 8 000 лв.
Пострадалият К.С.С. при
процесното ПТП на 17.02.2018 г. е получил: контузия на корема; охлузвания на
лява лицева половина; охлузвания на дясно бедро и дясна подбедрица, които
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Срокът за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на около
две седмици. Не се установява усложнения или влошаване на здравословното
състояние.
Според съдебно психологичната
експертиза вследствие на ПТП – то К.С.С. е преживял травматичен стрес в
неговата остра фаза с типични за малко дете симптоми - задържане и изпускане по
малка нужда, няколкодневна невъзможност за ходене по голяма нужда, загуба на
апетит, чести стряскания насън. Като в съдебно заседание вещото лице – психолог
посочва, че детската психика е по-пластична, по-лесно може да се поправи.
С оглед установените травми,
болките, страданията и причинените неудобства на малолетния и като се вземе
предвид, че детето към настоящия момент е напълно възстановено и не са налице
усложнения или неблагоприятни прогнози, при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпените
болки и страдания да се остойностят в размер на 10 000 лв.
Безспорно установено е, че
ответното дружество е изплатило на ищцата като майка и законен представител на К.С.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 3 500 лв., съгласно платежно нареждане от 22.08.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си на кредитори, не могат да бъдат
задължени да получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от
застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените от К.С.С. неимуществени вреди. Трайната
съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по
банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде отчетена
/приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. се приспадне заплатената от
ответното дружество сума в размер от 3 500 лв., то на за детето следва да бъде
присъдено обезщетение в размер 6 500 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, като са изложени твърдения за неправилно пресичане.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В настоящия случай е
безспорно, че ищците
са пресичали на пешеходна пътека.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е
било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било извършено
върху обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип
"зебра". Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на
пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да
намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).
Пешеходците не са били длъжни да изчакат преминаване на автомобилите, а
напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при
преминаване по пешеходна пътека, ищцата е имала правното основание да изисква и
очаква да й бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или
неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, което е сторено от страна на Н.М.С.
и синът й.
Видно от заключението на автотехническата експертиза водачът на автомобила В.С.
е имала техническата възможност да предотврати ПТП независимо от скоростта на движение на
пешеходците. ПТП не би възникнало, ако водачът своевременно възприеме
пресичащите отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходци Н.С.
и нейния син К.С. и предприеме своевременно намаляване на скоростта на движение
или спре пред пешеходната пътека. Също така водачът е имал техническата
възможност и да отклони автомобила в дясно по посока на движението си и да
осигури безпрепятствено преминаване на пешеходците през платното за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността
на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително
по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава
скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и
е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към
момента на произшествието К.С.С. е бил на 3 години и като такъв той следва да
бъде квалифициран като "дете" по
смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с
особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
Поради това съдът намира за
неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалите.
По исковете за имуществени
вреди:
Видно от представените по
делото доказателства се
установява,че във връзка с процесното ПТП Н.М.С. е заплатила сумата от 163, 22 лв.,
представляваща заплатени разходи за закупуване на подмишечни патерици,
психологическо изследване и лекарствени средства. Видно от заключението на
медицинската експертиза се установява, че направените разходи за закупуване на
медикаменти и консумативи /патерици/ са във връзка с провежданото лечение при
пострадалата.
Видно от представените по
делото доказателства се
установява, че във връзка с процесното ПТП за лечението на К.С.С. е
заплатена сумата от 210, 37
лв., представляваща заплатени разходи за лекарствени средства. Видно от
заключението на медицинската експертиза се установява, че направените разходи за
закупуване на медикаменти са във връзка с провежданото лечение при пострадалия.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр.
2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В конкретния случай по делото е представено
доказателство, че ищците са уведомили застрахователя на 16.03.2018 г. за
настъпване на застрахователното събитие. По делото липсват данни дали
застрахованият делинквент е уведомил застрахователят за настъпилото ПТП, поради
което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно на 16.03.2018
г. застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищците.
Съдът следва да вземе предвид,
че на 22.08.2018 г. ответното дружество е заплатило на Н.М.С. сумата от 22 000 лева за претърпените неимуществени
вреди, за нанесени телесни увреди, в резултат от процесното ПТП и на К.С.С.,
чрез неговата майка и законен представител Н.М.С. сумата от 3 500 лева за
неимуществени вреди, за нанесени телесни увреди от процесното ПТП.
В съдебно заседание от
01.07.2020 г. процесуалният представител на ищците е заявил, че заплатените от
застрахователя суми и към момента се намират в сметката на ищците, поради което
съдът е допълнил доклада по делото като е обявил за безспорни по делото и ненуждаещи
се от доказване фактите, че спрямо ищците са осъществени плащания на
обезщетения от застрахователя по посочени от ищците сметки.
В случай, че застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е направил доброволно плащане на обезщетение за неимуществени
вреди на увредено лице, застрахователят дължи законна лихва върху тази сума от
датата на забавата до датата на предложеното изпълнение.
С оглед изложеното съдът
намира, че на Н.М.С. законна лихва се дължи по
следния начин: върху сумата в
размер на 22 000 лв. от 16.03.2018 г./датата на претенцията до
застрахователя/ до 22.08.2018 г./датата на доброволното плащане от
застрахователя/ и върху сумата в размер на 8 000 лв. от 16.03.2018 г./датата
на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като следва да отхвърли
иска за законна лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
С оглед изложеното съдът
намира, че на Н.М.С.
в качеството й на майка и законен представител на К.С.С. законна лихва се дължи, по следния начин: върху сумата в размер на 3
500 лв. от 16.03.2018 г./датата на претенцията до застрахователя/ до
22.08.2018 г./датата на доброволното плащане от застрахователя/ и върху сумата
в размер на 6 500 лв. от 16.03.2018 г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане, като следва да отхвърли иска
за законна лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
По отношение на предявения иск
от Н.М.С. за имуществени вреди в размер
на 163, 22 лв., законната лихва се дължи от 16.03.2018 г. /датата на
претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като следва да отхвърли предявения иск за законна лихва от 25.02.2018
г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
По отношение на предявения иск
от Н.М.С.,
в качеството й на майка и законен представител на К.С.С. за имуществени вреди в
размер на 210, 37 лв., законната лихва се
дължи от 16.03.2018 г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане, като следва да отхвърли предявения иск за законна
лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „Д.”
АД следва да заплати на Н.М.С., допълнително сумата от 8 000 лв. към доброволно изплатената
сума от 22 000 лв. преди завеждане на делото, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г. ведно
със законната лихва, както следва върху сумата в размер на 22 000 лв. от
16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху сумата в размер на 8 000 лв. от
16.03.2018 г. до окончателното плащане, като следва да отхвърли
предявения иск до претендираната сума от 60 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.) като
неоснователен и иска за законна лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „Д.”
АД следва да заплати на Н.М.С., в
качеството й на майка и законен представител на К.С.С., допълнително сумата
от 6 500 лв. към доброволно изплатената сума от 3 500 лв. преди завеждане
на делото, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на
17.02.2018 г. ведно със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на
3 500 лв. от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху сумата в размер на 6 500
лв. от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като следва да отхвърли
предявения иск до претендираната сума от 55 000 лв. като
неоснователен и иска за законна
лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
Предвид гореизложеното „Д.” АД следва да заплати на Н.М.С. сумата от 163, 22 лв.,
представляваща заплатени разходи за закупуване на подмишечни патерици,
психологическо изследване и лекарствени средства ведно със законната лихва от
16.03.2018 г. до окончателното плащане, като следва да отхвърли
предявения иск за законна лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като
неоснователен.
Предвид гореизложеното „Д.” АД следва да заплати на Н.М.С. качеството й на
майка и законен представител на К.С.С. сумата от 210, 37 лв., представляваща заплатени
разходи за лекарствени средства ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до
окончателното плащане, като следва да отхвърли предявения иск за законна
лихва от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално затруднени лица,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1
от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 3 837, 47 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците
е в размер 4 605 лв. /3 837,47 х20% = 4 605 лв./
С оглед изхода на делото „Д.” АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в общ
размер на 593, 66 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ищците е направил
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, от
ответното дружество в размер на 450 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК
в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.
37, ал. 1 ЗПП
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за защита по дела с
материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато
материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
С оглед вида
и количеството на извършената дейност в настоящия случай от юрисконсулта на „Д.” съдът следва
да определи на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лв.
Ответното
дружество е заплатило и възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лв.
С оглед изхода на делото
ищците следва да заплатят на „Д.” АД направените по делото разноски в размер на 914,
64 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът „Д.” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 595 лв. за държавна такса,
както и сумата от 121, 18 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. *** да
заплати на Н.М.С., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК допълнително
сумата от 8 000 лв. към доброволно изплатената сума от 22 000 лв.
преди завеждане на делото, представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г. ведно със законната
лихва, както следва: върху сумата в размер на 22 000 лв., считано от
16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху сумата в размер на 8 000 лв.,
считано от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до претендираната сума от 60 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.) като неоснователен
и иска за законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.*** да заплати на Н.М.С., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на К.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. допълнително сумата от 6 500 лв. към
доброволно изплатената сума от 3 500 лв. преди завеждане на делото, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 17.02.2018 г. ведно
със законната лихва, както следва: върху сумата в размер на 3 500 лв., считано
от 16.03.2018 г. до 22.08.2018 г. и върху сумата в размер на 6 500 лв., считано
от 16.03.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
претендираната сума от 55 000 лв. като неоснователен и иска за законна лихва за периода от 25.02.2018 г.
до 15.03.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.*** да заплати
на Н.М.С., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК сумата от 163, 22 лв., представляваща заплатени разходи за закупуване на подмишечни патерици,
психологическо изследване и лекарствени средства, ведно със законната лихва от
16.03.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.*** да заплати на Н.М.С., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на К.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. сумата от 210, 37 лв., представляваща
заплатени разходи за лекарствени средства, ведно със законната лихва от
16.03.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
законна лихва за периода от 25.02.2018 г. до 15.03.2018 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.*** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, офис №
10 адвокатско възнаграждение в размер на 593, 66 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********,
лично и в качеството си на майка и законен представител на К.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.” АД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.*** направените по делото
разноски в размер на 914, 63 лв. съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.” АД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.*** да заплати полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 595 лв. и
сумата от 121, 18 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: