№ 833
гр. р., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – р., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520103544 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 220 от
КТ и 224, ал. 1 от КТ от ЗЗД от А. Т. С. против Г- ЕНЕРДЖИ ЕООД за заплащане на
трудово възнаграждение за периода от месец март 2023 год. до месец май 2023 год. в размер
на 1875.00 лева, комисионни за сключени договори от ищеца в качеството й на т.п. в общ
размер 780.00 лева, обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 780.00 лева и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 780.00 лева, както и
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащане на
задълженията. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че работила при ответника в периода 08.09.2021 год.- 26.05.2023 год.
като т.п.. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя поради закриване на
единствения щат за длъжността „т.п.“. Останали незаплатени положеният от нея труд за
месец март 2023 год. в размер на 780.00 лева, за април- 780.00 лева и за месец май за 12
работни дни- 315.00 лева. Работодателят не спазил срока на предизвестие, поради което
дължи заплащане на обезщетение в размер на 780.00 лева. Също така не заплатил и
неизползвания платен годишен отпуск за 2023 год., който ищецът твърди, че е в размер на
780.00 лева.
Ищецът заявява, че в качеството си на т.п. уговорила заплащане на минимална
работна заплата плюс комисионна за сключване на всеки един договор, по който тя е
посредничила, намирайки клиент, с който дружеството да работи в сферата си на дейност-
строеж на фотоволтаични централи. Ищецът заявява, че с нейно посредничество
1
дружеството сключило три договора- с а* С.ов, Васил Павлинов Иванов и Д- р В. Ц.
Райкова- Л АИПППДМ ЕООД. За всеки от тях претендира комисионна, съобразно ценовата
листа на дружеството- 480 лева за третия договор и по 150.00 лева за първите два или общо
780.00 лева.
Претендира се законна лихва върху сумите за обезщетение и трудово възнаграждение
от предявяване на иска да изплащане на задълженията.
В своя отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатил всичко
дължимо на ищеца. Заявява, че комисионни не дължи, тъй като такива се заплащат на
мениджърите- продажби, а ищецът не е заемала такава длъжност, нито има такова
задължение за работодателя, съгласно трудовия договор.
В последното открито съдебно заседание ищецът прави изменение на исковете, както
следва: на иска за трудово възнаграждение за месец май 2023 год. за сумата 468 лева,
представляваща брутен размер за 12 работни дни; на иска за неизплатени комисиони- 780
лева брутен размер; иска по чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата 709.20 лева брутен размер и на
иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 год.- 283.68 лева в
брутен размер за 8 дни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
А. Т. С. е била в трудово правоотношение с Г- ЕНЕРДЖИ ЕООД по силата на трудов
договор № 14 от 08.09.2021 год. Заемала длъжността т.п. от 08.09.2021 год. до 30.06.2023
год., когато на работника са връчени едновременно предизвестие и заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. То е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предложение първо от КТ поради закриване на единствения щат за длъжността т.п..
Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Според ал. 2
трудовият договор се прекратява: т. 1- при прекратяване с предизвестие - с изтичането на
срока на предизвестието; т. 2- при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието. В случая се касае за прекратяване на трудовия
договор при неспазване на предизвестие, дадено от работодателя, като датата на
прекратяването е тази, на която на работника е връчено предизвестието- 30.06.2023 год. На
основание чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Вещото лице по приетата съдебно- икономическа експертиза дава заключение, че
размерът на обезщетението за неспазено предизвестие е 709.20 лева и в тази част съдът
намира исковата молба за основателна.
По иска за заплащане на трудови възнаграждения за месеците март, април и 12
работни дни от месец май, съдът намира следното: ищецът твърди, че е работила през
всички работни дни, а ответникът възразява, че от 10 до 28 април 2023 год. по нейна молба
2
ищецът е ползвала платен годишен отпуск в продължение на 13 работни дни. Представя
като доказателство молба на ищеца от 10.04.2023 год. В молбата е посочена изпълнявана
длъжност „м.п.“, като в същото време ответникът представя молба от ищеца за постъпване
на работа на тази длъжност, датираща от 15.05.2023 год. Липсва заповед на работодателя, с
която този отпуск е разрешен. В съдебно заседание ищецът сочи, че такъв отпуск тя никога
не е ползвала и че е съставила молбата по настояване на работодателя през месец май със
задна дата, за да се спестят осигуровки. Молбата е изпратена по електронна поща на ищеца
попълнена, а тя е трябвало да я разпише, сканира и изпрати обратно. Ищецът представя
доказателства в съдебно заседание на 12.03.2024 год., че през твърдения от ответника
период на неплатен отпуск, тя е работила. При това положение съдът приема, че ответникът
дължи заплащане на пълното трудово възнаграждение, което според експертизата е в брутен
размер 780.00 лева.
За месец март дължимото от работодателя брутно трудово възнаграждение е 780.00
лева. На основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, тъй като управителят на ответното дружество не се
яви да даде отговор на поставените въпроси, съдът приема, че платената на 24.07.2023 год.
сума 800 лева, за която ответникът твърди, че е за трудово възнаграждение за същия месец,
всъщност е комисионна за сделката, сключена от ищеца с клиента на дружеството а.ш.а. от
гр. п.
Относно претендираното от ищеца възнаграждение за 12 работни дни през месец май
в размер на 468 лева е налице извънсъдебно признание в представена от ищеца и
неоспорена от ответника Вайбър кореспонденция. На основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, тъй
като управителят на ответното дружество не се яви да даде отговор на поставените въпроси,
съдът приема, че ответното дружество дължи възнаграждение за месец май в установения от
вещото лице размер 468 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неплатен годишен
отпуск за 2023 год. ответникът не е направил възражения в отговора си, не е представил
доказателства, че такъв е ползван от ищеца. Според вещото лице дължимото обезщетение за
2023 год. е 283.68 лева брутен размер, на каквато стойност е и претенцията на ищеца след
изменението й.
Относно иска за заплащане на комисионни възнаграждения ищецът установи, че е
привлякла като клиент само един от тримата твърдяни в исковата молба, а именно Д- р В. Ц.
Райкова – ЛАИПППДМ ЕООД. В ценовата листа от 10.01.2022 год., която съдът приема за
приложима, тъй като такава за 2023 год. не е представена от ответника, а и той не твърди да
има такава за допълнителни възнаграждения, не е оспорен подписа на управителя на
дружеството, положен е фирмен печат, са посочени допълнителни възнаграждения за
служителите с твърдо месечно възнаграждение, които се изплащат след подписан договор с
клиент и направено авансово плащане от него. Възнаграждението се заплаща заедно с
основното месечно възнаграждение, като се удържа сума за осигуровки върху общата сума.
Ответникът прави възражение, че за на ищеца въобще не се дължи допълнително
възнаграждение, защото такова било предвидено единствено за мениджърите продажби. В
3
намиращата се на л. 100 от делото таблица за отчитане явяването на работа през месец април
2023 год., съставена от управителя на дружеството, на първа позиция фигурира ищецът с
длъжност мениджър. Ищецът е представила и извлечение от банковата си сметка, по която
ответното дружество е превеждало суми за комисионни. Тези писмени доказателства, както
и поведението на управителя на ответното дружество, санкционирано на основание чл. 176,
ал. 3 от ГПК, доказват твърденията на ищеца, че тя е имала договорено допълнително
възнаграждение за сключени с нейно посредничество договори с контрагенти на
работодателя й. Съдът приема за приложима ценовата листа за 2023 год., която се отнася за
всички служители, имащи задължение да посредничат при сключването на сделки с
контрагенти на ответното дружество за изграждане на фотоволтаични централи. Ищецът
претендира допълнително възнаграждение в размер на 480 лева за сделката с Д- р В. Ц.
Райкова – ЛАИПППДМ ЕООД, която е с проектна мощност до 15 киловата. Съгласно
приложимата ценова листа за фотоволтаична централа с мощност до 15 киловата,
комисионната е 400 лева и в този размер е основателен искът.
За останалите два договора- с а* С.ов от с. р* и в.й. от гр. м. ищецът не проведе
пълно и главно доказване. Представените от нея извлечение от плащане от а* С.ов не
съдържа данни нито за платеца, нито за получателя, нито за основанието. Квитанцията за
куриерска услуга за изпратен на 05.05.2023 год. от А. С. до офис м. картонен плик за
документи не може да докаже какво и на кого е изпратено. Клиентът в.й. от гр. м. е оттеглил
пълномощното , дадено на г. А.а- лично и в качеството й на управителна Г- ЕНЕРДЖИ
ЕООД на 09.05.2023 год.
Ответникът представя доказателства за извършени парични преводи към ищеца на
сумата 982.80 лева на 07.08.2023 год. с посочено основание „заплата и обезщетения за месец
май“; на сумата 170.00 лева на 04.07.2023 год. с посочено основание „по ведомост април“ и
на сумата 600.00 лева на 12.04.2023 год. с посочено основание „по ведомост февруари“.
Вещото лице сочи в експертизата, че за периода от 01.03.2023 год. до 07.08.2023 год.
ищецът е получила от ответника по банков път плащания, както следва:
-на 08.03.2023 год.- 605.27 лева с основание „по ведомост януари“,
-на 12.04.2023 год.- 600.00 лева с основание „по ведомост февруари“,
-на 04.07.2023 год.- 170.00 лева с основание „по ведомост април“ и
-на 07.08.2023 год.- 982.80 лева с основание „заплата и обезщетения за месец май“.
Според уговорките в трудовия договор между страните, плащането на трудовото
възнаграждение е със срок до 20- то число на месеца, следващ положения труд. При това
положение съдът намира за платени през исковия период последните две суми- 170.00 лева
и 982.80 лева.
Относно твърдението на ответника, че получената на ръка сума 800 лева, призната в
исковата молба, всъщност е трудово възнаграждение за месец март, не се представиха
никакви доказателства. Ищецът признава получената сума, но на друго основание-
4
комисионна за сключения с а.ш.а. от гр. п. управител на ФАВОРИТ- ШАКИ ЕООД, ЕИК
********* договор за изготвяне на технически проект и изграждане на фотоволтаична
система № 7120/24.03.2023 год. Че такъв договор е сключен, се потвърждава от изпратено от
г. А.а до А. С. писмо от 03.07.2023 год., авторството и съдържанието на което не е оспорено
от ответника. Поради това съдът приема за недоказано възражението на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е прекратено.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на работодателя на задължението му да
възмезди престирания труд и дължимите обезщетения изцяло.
Изложеното от фактическа страна обуславя извод за основателност на предявените
искове, както следва:
-на иска за заплащане на трудови възнаграждения за месеците март- за 780.00 лева,
април- за 780.00 лева и 12 работни дни от май 2023 год.- за 468.00 лева или общо 2028.00
лева брутен размер;
-на иска за заплащане на допълнително възнаграждение (комисионна)- за 400.00 лева
брутен размер;
-на иска по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение за неспазено предизвестие- 709.20 лева
бруто и
-на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2023 год.- 283.68 лева бруто.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, предвид основателността на предявените искове, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи държавни такси по предявените
обективно съединени искове, платими по сметка на съда в общ размер 231.12 лева (81.12
лева по иска с правно основание чл. 242, вр. чл. 128 от КТ и по 50.00 лева по исковете за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение, по чл. 220, ал. 1 и чл. 224 от КТ).
Така мотивиран, р.нски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г- ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. б., ж.к. е* бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя г. а*ова А.а да заплати
на А. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. р., ул. п. № 1, вх. В, ет. 7, ап. 13 трудови
възнаграждения за месеците март- за 780.00 лева, април- за 780.00 лева и 12 работни дни от
5
май 2023 год.- за 468.00 лева или общо 2028.00 лева в брутен размер; допълнително
възнаграждение (комисионна) в брутен размер 400.00 лева; обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор по чл. 220, ал. 1 от КТ в брутен размер
709.20 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 год. в брутен
размер 283.68 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 06.07.2023 год. до окончателното изплащане на дължимата
сума
ОСЪЖДА Г- ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. б., ж.к. е* бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя г. а*ова А.а да заплати
на А. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. р., ул. п. № 1, вх. В, ет. 7, ап. 13 сумата 600.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г- ЕНЕРДЖИ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. б., ж.к. е* бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя г. а*ова А.а да заплати
по сметка на РРС сумата 231.12 лева, представляваща държавна такса по предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред р.нски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – р.: _______________________
6