Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 337 по описа за 2018
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5,
във вр. с ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Производството е образувано въз основа на
жалба от А.А.Ф., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) №
18-0869-000985/05.10.2018г. на ВПД Началник на сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР-гр.Шумен, с която на А.А.Ф. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
товарен автомобил "Ландровер Фриландер" с
рег.№ Н 1131 ВС, за срок от 6 месеца, считано от 05.10.2018г. В жалбата се
навеждат доводи, че атакуваната заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото това е сторено
преди да изтече 3-дневният срок за възражение срещу съставения срещу
оспорващата акт за установяване на административно нарушение, като по този
начин е лишена от възможността да опровергае формалната доказателствена сила на
акта. Твърди се, че заповедта е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това, тъй като А.Ф. притежава валидно свидетелство за управление
на МПС (СУМПС), издадено от Република Турция, което е представила на контролните органи, придружено с превод на
български език и заверка на подпис от нотариус. С оглед на това счита, че не е
неправоспособен водач по смисъла на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, което изключва
приложението на визираната в цитираната правна норма принудителна
административна мярка. Излага и доводи за допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.5 от АПК доколкото процесната ПАМ
ограничава правата на оспорващата в по-голяма степен от необходимото за
осъществяване целта на закона, тъй като в качеството си на правоспособен водач,
последната не представлява опасност за движението по пътищата. Въз основа на
изложените аргументи жалбоподателката моли атакуваната заповед да бъде отменена
изцяло. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът –
Началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Шумен,
представляван от пълномощник и процесуален представител гл.юрисконсулт Ивалина
Симеонова, в първото по делото заседание и в представено писмено становище
оспорва жалбата. Сочи, че предвид наличието на материално правните предпоставки
за издаването на оспорваната заповед, а именно управление на МПС от водач,
който не се легитимира с валидно СУМПС, същата е постановена в унисон с
приложимите нормативни разпоредби. По изложените съображения моли за решение, с
което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ №
18-0869-000985/05.10.2018г. на ВПД Началник на сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР-гр.Шумен на А.А.Ф. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на товарен
автомобил "Ландровер Фриландер" с
рег.№ Н 1131 ВС, за срок от 6 месеца, считано от 05.10.2018г. и са отнети 2
броя регистрационни табели с № Н 1131 ВС и СРМПС № *********. Като фактическо
основание за издаване на заповедта се сочи, че А.А.Ф. на 05.10.2018г., около 11.40 часа в гр.Шумен, на
ул.Цар Иван Александър - до № 42 в посока ул.Алеко Константинов, управлява
собствения си товарен автомобил «Ландровер Фриландер», без да притежава валидно
свидетелство за управление на МПС за територията на Република
България, доколкото представеното от оспорващата СУМПС № 121479,
кат."В", издадено в Република Турция (стар образец) не е придружено с
легализиран превод на български език, респективно не е валидно за РБългария по
смисъла на чл.161, т.3 от ЗДвП. Посочено е също, че ЗППАМ е издадена въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д 533497/05.10.2018г.
Видно от въпросния акт, същият е съставен против А.А.Ф. за това, че на 05.10.2018г. в гр.Шумен управлява МПС
със СУМПС, издадено от РТурция, което не е придружено от легаризиран превод на
български език, като констатираното деяние е квалифицирано като административно
нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателката на 05.10.2018г.
Недоволна от нея, тя я оспорила пред Административен съд -
гр.Шумен с жалба, входирана в деловодството на административния орган с рег.№
372000-20592/18.10.2018г.
Към делото са
приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна
преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия Д, бл.
533497/05.10.2018г. против А.А.Ф.
за
нарушение по чл.161, т.3 от ЗДвП. Представени са и писмени доказателства за
компетентността на органа, издал оспорваната заповед.
За установяване
собствеността на процесния товарен автомобил ответната страна е представила
извлечение от АИС КАТ, от което е видно, че товарен автомобил Ленд ровер Ландровер Фриландер е
собственост на оспорващата, считано от 04.10.2018г.
По искане на
ответната страна като свидетели са разпитани полицейските служители С.Б.С.и И.П.П., от чиито показания става
ясно, че на 05.10.2018г. оспорващата е управлявала притежавания от нея товарен
автомобил с рег.№ Н 1131 ВС, при което е предизвикала
ПТП, като при извършената по този повод проверка се е легитимирала като водач
на МПС със СУМПС, издадено от Република Турция (стар образец), придружено с
превод на български език, който не представлява легализиран такъв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се
оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи
административната преписка по издаване на акта, както и от показанията на
разпитаните свидетели.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП с № 18-0869-000985 от 05.10.2018г., издадена от ВПД
Началник Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Шумен - индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес –
адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.
Заповедта е съобщена на нейния адресат на 05.10.2018г., поради което настоящата
жалба, подадена на 18.10.2018г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни
последици за адресата. Със същата е приложена ПАМ на основание чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил «Ландровер Фриландер»
с рег.№ Н 1131 ВС за срок от 6 месеца, считано от 05.10.2018г. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят
от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г.
(л.18) на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е
определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по
ЗДвП. Със Заповед № 372з-2222/10.07.2018г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни
мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в
т.ч. Началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-гр.Шумен или
длъжностно лице, определено със заповед да го замества или да изпълнява
функционални задължения на началник сектор "Пътна полиция" (т.1.3.).
Настоящата заповед е издадена от Ф.С.А., който към датата на издаване на
заповедта е бил ВПД Началник на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР
Шумен (съгласно удостоверение рег.№ 372000-21951-07.11.2018г. - л.27, заповед №
8121К-9054/18.09.2018г. - л.28 и акт за встъпване в длъжност - л.28 на гърба),
на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение
следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – гр.Шумен.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управлението на МПС от страна на А.А.Ф., без да притежава
валидно СУМПС. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на
съставения АУАН серия Д, бл.№533497/05.10.2018г., като по този начин е
инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации. Посочено е и
относимото правно основание – чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП.
При постановяването на
акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила,
които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна.
Производството е протекло с участие на страната, като същата е била наясно кои
факти и обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ.
Обстоятелството, че заповедта е издадена преди изтичане на тридневния срок за
възражения срещу АУАН, регламентиран в чл.44, ал.1 от ЗАНН, е ирелевантно за
преценката дали заповедта страда от порок по чл.146, т.3 от АПК, тъй като
изискването на чл.44, ал.1 от ЗАНН е относимо към административнонаказателното
производство, чието начало е поставено с въпросния АУАН, а не и към
административното такова по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Освен това,
оспорващата разполага с възможността да реализира защитата си в същия обем и в
хода на съдебното производство по оспорване на акта за прилагане на ПАМ.
С оглед изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения.
При направената преценка
за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0869-000985 от
05.10.2018г., издадена от ВПД Началник сектор "Пътна полиция" към ОД
на МВР – Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно
от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието
на първата хипотеза на законовата разпоредба - управление на МПС от неговия
собственик, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление,
доколкото представеното от оспорващата СУМПС № 121479, категория "В",
издадено от Република Турция (стар образец), не е било придружено от
легализиран превод на български език съобразно изискванията на чл.161, т.3 от ЗДвП, респективно не е било валидно за територията на Република България.
Съгласно чл.161 от ЗДвП,
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т.1); държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията
на чл. IV, буква "а" от него (т.2); свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език (т.3); свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по
пътищата (т.4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т.5).
Притежаваното от
оспорващата СУМПС № 121479, издадено от Република Турция, не попада в нито една
от посочените по-горе хипотези. На
първо място, същото не отговаря на изискванията на чл.161, т.1 от ЗДвП.
Действително, Република Турция се е присъединила към Конвенцията за движението
по пътищата на 22.01.2013 г. и съгласно чл. 47 § 2 б. "б" от посочената конвенция, същата е влязла в сила
за тази държава 12 месеца след депозиране на нейния документ за ратифициране
или присъединяване. Процесното свидетелство обаче е издадено преди тази дата -
на 04.12.2008г. и не съответства на изискванията на Приложение № 6 към
Конвенцията - не са изписани всички задължителни данни съобразно указаното в
т.2 от Приложение № 6 на Конвенцията за движението по пътищата, доколкото
липсва указание на френски език "permis de conduire", както и не са
налице реквизитите, посочени в т.4 от Приложение № 6, предвид неспазване на
предвидената в цитираната разпоредба поредност, липсата на номерация от 1 до 11
и непосочване на дата на изтичане на действието на свидетелството съобразно
т.7, както и датата на изтичане на
действието му за категорията, за
която се отнася това свидетелство,
съобразно т.11.
На второ място,
представеното от оспорващата СУМПС не попада в хипотезата на чл.161, т.2 от ЗДвП, тъй като цитираният в посочения законов текст чл. IV, б."а" от
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили, се отнася до свидетелствата за управление, издадени
от изпращащата държава или нейн орган, на член на въоръжена сила или цивилен
компонент, а оспорващата не се легитимира нито като член на въоръжена сила
(т.е.личния състав, принадлежащ към сухопътните, военноморските или
военновъздушните въоръжени сили на една договаряща се страна, когато е на
територията на друга договаряща се страна от зоната на Северноатлантическия
договор - чл.I, § 1, б."a" от
Споразумението), нито като член на цивилен компонент (т.е. цивилния личен
състав, придружаващ въоръжената сила на договаряща се страна, който е на работа
във въоръжените сили на същата договаряща се страна, и не включва лица без
гражданство, граждани на държава, която не е страна на Северноатлантическия
договор, нито граждани и лица с постоянно местожителство в държавата, където е
разположена въоръжената сила - чл.I, § 1, б."b" от Споразумението).
Не е налице и хипотезата
на чл.161, т.3 от ЗДвП, цитирана и в оспорваната заповед, доколкото същата
изисква чуждестранното СУМПС да бъде придружено с легализиран превод на
български език. Режимите за легализация са консулска (дипломатическа)
легализация и легализация под формата на апостил, който по силата на чл.3 от
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове, ратифицирана от РБългария и РТурция, удостоверява истинността на подписа, на качеството, в
което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост
достоверността на печата или марката, поставени върху документа. От събраните в хода на производството доказателства
се установява, че оспорващата е представила издаденото от РТурция свидетелство
за управление на МПС пред проверяващите органи, без да е придружено с
изискващия се легализиран превод. Действително същата е представила превод на
посочения документ от турски език, извършен от преводач, работещ в ЕТ"Е-4-Й.Т.",
гр.Шумен. Този превод обаче не може да се квалифицира като легализиран такъв по
смисъла на чл.161, т.3 от ЗДвП, тъй като не представлява дипломатическа
легализация, нито легализация посредством апостил. В подкрепа на този извод е и
Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи от чужд език
на български език, според който, за да е валиден преводът от чужд език на
документ, същият следва да е извършен след легализацията на документа по реда
на глава втора от този правилник (т.е. от Министерство на външните работи -
чл.3 от правилника) и трябва да е осъществен от лице, включено в списъка на
физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български
на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България,
поддържан от Министерство на външните работи (чл.18, ал.1 и ал.2), едва след
което подписът на преводача, положен в извършения от него превод, може да бъде
нотариално удостоверен в Република България (чл.21а, ал.1). А в случая
легализация на свидетелството на оспорващата не е извършена. В тази връзка
следва да се отбележи, че ЗДвП изисква легализиран превод, а не обикновен
превод на СУМПС, тъй като легализираният превод освен превод на съдържанието на
документа, установява и автентичността и верността на същия, докато
представеният от оспорващата превод на свидетелството за управление не
удостоверява тези обстоятелства.
Представеното от
оспорващата СУМПС не съответства и на изискванията на Приложение № 7 от същата
конвенция по смисъла на чл.161, т.4 от ЗДвП, тъй като не представлява
международно свидетелство за управление на МПС и не е изготвено съобразно
предвидения в Приложение № 7 образец, още повече, че в същото не е посочен
срокът на неговата валидност.
Досежно представеното от
оспорващата свидетелство не е приложима и хипотезата на чл.161, т.5 от ЗДвП,
тъй като същото не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Изложеното обосновава
категоричния извод, че към датата на управление на МПС, респ. към датата на
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ - 05.10.2018г., оспорващата не е
притежавала валидно СУМПС по смисъла на чл.161 от ЗДвП, респективно е
управлявала МПС без съответната правоспособност. Следва да се отбележи, че
притежаваното от оспорващата и представено пред контролните органи свидетелство
за управление на МПС само по себе си не обосновава извод, че последната е
правоспособен водач, тъй като същото не представлява документ, валиден да
удостовери това обстоятелство на територията на РБългария. Евентуалното
снабдяване на оспорващата след издаване на процесната заповед с валидно СУМПС
също би било ирелевантно за този извод, тъй като преценката за съответствие на
административния акт с материалния закон се прави към датата на неговото
издаване (чл.142, ал.1 от АПК).
При условие, че
формалната доказателствена сила на АУАН серия Д, с бланков № 533497 от
05.10.2018 г., не е опровергана от жалбоподателката, настоящият състав приема
за несъмнено установено наличието на юридически факти, пораждащи прилагането на
ПАМ. В случая са били налице изискуемите от закона материалноправни предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП,
доколкото същата е приложена спрямо водач, управлявал собственото си МПС,
без да притежава съответното
свидетелство за управление.
В разпоредбата на чл.171,
т.2а, б."а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна
мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай
компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с
целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. Този извод не се променя от
факта, че оспорващата е самотна майка на дете на 4 години (видно от
удостоверение за раждане № ********** от 28.07.2014г.), тъй като личният интерес на
оспорващата и детето ѝ е несъизмерим с обществения такъв, във връзка с
чието охраняване законодателят е въвел прилагането на процесната мярка. Още повече, че тази мярка
по същество охранява и техните интереси, предотвратявайки управлението на МПС
от водач, непритежаващ съответната правоспособност.
Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0869-000985/05.10.2018г. на ВПД Началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-гр.Шумен е валидна, правилна и
законосъбразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, на основание
чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателката дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и факта, че в хода на съдебното производство ответната
страна е представлявана от юрисконсулт, намира, че в полза на държавното
учреждение ОД на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е началник сектор
"Пътна полиция"), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.А.Ф., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0869-000985/05.10.2018г. на ВПД Началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Шумен, с която на оспорващата е
наложена принудителна административна мярка – санкция по чл.171, т.2а,
б."а" от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията
на товарен автомобил «Ландровер Фриландер» с рег.№ Н 1131 ВС за срок от шест
месеца, считано от 05.10.2018г.
ОСЪЖДА А.А.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на
МВР – гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: