№ 226
гр. Смолян, 12.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско
дело № 20235400100149 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Н. Р. Б. – редовно призована, не се явява. За нея адв. Ж. Н. - Т.
и адв. Я. М., АК - С.
Ответникът РДС ООД гр. Д. – редовно призован, управителят С. Г. не
се явява. За нея адв. Д. и адв. Г.
Адв. Н. – Моля да бъде даден ход.
Адв. М. – Да се даде ход. Няма пречки.
Адв. Г. – Да се даде ход.
Адв. Д. – Да се даде ход.
За съда няма пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Адв. Н. – Уважаеми господин Председател, от името на доверителя ни,
поддържаме подадената искова молба. По отношение на подадения в срока
отговор, моля да имате предвид следните наши оспорвания:
Оспорваме твърдението на ответната страна, че договорът за заем от
10.07.2015 г. е безпаричен, и че по него няма реално предадени суми,
напротив. За същото сме представили безбройни писмени доказателства.
Оспорваме изразеното становище, че лихвата е нищожна, както и
1
твърдението, че договорна лихва не може да се уговаря със задна дата.
Оспорваме, че е налице погасителна давност по отношение на
задълженията, възникнали преди 2015 г., доколкото всички те са новирани, с
оглед на подписания писмен договор за заем от 2015 г.
Оспорваме изнесените факти, че съпругът на нашата доверителка има
каквото й да е отношение по отношение на отпускането и одобряването на
кредита на ответното дружество, каквито писмени доказателства са
представени.
Оспорваме, че по отношение на страните в процеса би следвало да се
прилага неоснователното обогатяване, дотолкова доколкото според нас и
твърденията ни, изложени в исковата молба става въпрос за договорни
отношения по договор за заем.
Моля да имате предвид, че според нас договорът за заем следва да се
уреди, освен с посочените от Вас в проекто доклада членове на Закона за
задълженията и договорите, то смятаме, че предявеният иск, също така и във
връзка с чл. 286, 287 от ТЗ, както и чл. 294, ал 2 от ТЗ.
По отношение на писмените доказателства, поддържаме направеното
доказателствено искане, още с исковата молба, за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, като ще молим да разширим задачите.
По отношение на представените с отговора на исковата молба
доказателства, оспорваме съдържанието и моля да не се приемат писмени
доказателства по приложения от 1 до 6. Същите представляват данни в
табличен вид с лични изчисления на ответника. Моля да не се приемат, като
неотносими и ирелеватни по отношение на спора, договор за кредит № *** и
№ *** от 2006 г., както вносни бележки и извлечения, посочени с номера
като приложение от 2.1 до 2.7. Моля да не се приемат, като неотносими,
доказателствата, посочени като 3.1 до 4.3, включително, доколкото същите са
неподписани. Противопоставяме се на искането за събиране на гласни
доказателства, дотолкова доколкото с отговора на исковата молба не е
уточнено за какви факти и обстоятелства се иска да бъдат изслушани
свидетелите, това от една страна, а от друга страна, смятаме, че доколкото
съдът е приел, че става въпрос за правен спор, който е на плоскостта на
облигационните отношения по договор за заем, свидетели не биха могли да
установяват каквито и да е факти и обстоятелства по повод договора за заем,
2
дотолкова доколкото включително няма оспорване на това дали е подписан
или не е подписан от ответника, неговото съдържание, като в този смисъл
моля да не допускате събиране на гласни доказателства, като намираме
същите за неотносими.
По относно съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 195 и
следващи от ГПК, моля да допуснете изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, да отговори
на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на натрупаната договорна лихва на главницата от
227 500 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките
на страните по договор за паричен заем от 10.07.2015 г.?
2. Какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата от 227 500
лв. за същия период от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките на
страните в чл. 5, ал. 1, буква „В”, по договора за паричен заем от 10.07.2015
г.?
3. Какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата от 227 500
лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките на
страните по чл. 5, ал. 3 по договора за паричен заем от 10.07.2015 г.?
4. Вещото лице да направи справка в счетоводството на ответника
„РДС” за начина на осчетоводяване на заемната сума, в това число главница и
договорни лихви, и да отговори на въпроса: Дали изплатените до сега и
признати от нас в исковата молба суми са осчетоводени като данъчно
признати разходи за лихви на ответното дружество?
Освен това, приготвените писмени доказателства под опис, с оглед на
заявеното в отговора на исковата молба, а именно същите представляват
изходящи от дружеството ответник документи, служебни бележки за доходи
от други източници по чл. 35 от Закона за данъците на физическите лица,
издадени от ответника за 2019 г., 2017 г., 2016 г., 2018 г., годишната данъчна
декларация на г-жа Н. Б. за 2019 г. и 2020 г., месечни извлечения от
банковата й сметка, с които установяваме, че има връщани суми за лихва,
като смятаме същите за относими към предмета на спора, дотолкова
доколкото дружеството ответник ясно е заявило всъщност какво връща на
нашата доверителка, и това изрично е посочено, че става въпрос за лихви.
Моля да ги приемете като относими.
3
Адв. М. – Подкрепят изцяло становището на колегата Н. и в допълнение
мога да кажа следното: Независимо, че обстоятелствата, за които са поискани
тези трима свидетели не са уточнение, аз считам, че доколкото предметът на
спора е за сума значително над 5 000 лева, във всяка една своя част – и по
отношение на главници, и по отношение на лихви, такива свидетели не биха
били допустими за установяване нито на съществуването, нито на
несъществуването, нито на изплащането, нито на какъвто й да е фактор,
относим към този спор. Просто заради размера си, така, че споделям, че не
виждам за какво бихме могли да допускаме свидетели. Второ, това, което
колежката каза по отношение на относимостта на приложими правни норми
към спора, а именно, че се прилагат тези по чл. 286, 287 и 294, ал. 2, то моля в
тази част да бъде и допълнен Вашия доклад по делото, по отношение на
претенциите на нас като ищци и приложимото право за решаване на спора.
Адв. Н. – Считаме, че в дадения случай, няма накърнени права.
Включително и в днешно съдебно заседание ни е дадена възможност да
ангажираме доказателства и да направим доказателствени искания, в този
смисъл не правим възражения.
Адв. Г. – Уважаеми господин съдия, първо по отношение на проекта Ви
за доклад не възразяваме по правната квалификация, която сте дали на
спорния предмет по делото.
Искаме да засегнем един въпрос дали не може да се определи като
безспорно обстоятелство по делото внасянето на суми по сметката на
доверителя ни от ищеца, т.е. това е твърдение, с което започва исковата
молба, това е твърдение, което ние не оспорваме с отговора и Вие сте приели
дори, че няма спор по това обстоятелство, а каква спорна е правната
квалификация на това даване – дали е неоснователно обогатяване, дали е заем,
дали е новация, това вече е въпрос по същество. Но ако не възразявате мисля,
че може да приемем за безспорно по делото даването на сумите чрез внасяне
по сметка в банковите сметки на доверителя ни. Има и малък спор по общия
размер на предоставената сума, но той е технически изчислим, така че това би
могло да се определи, т.е. няма нужда от приемане на безспорност на това
обстоятелство.
Адв. М. – Със сигурност не мога да потвърдя дали предназначението на
заема е било за погасяване на заем, или и други нужди на дружеството не са
4
били обслужени някои от тези суми в периода. За толкова много години това
не можем да го потвърдим.
Адв. Н. – По-скоро са били свързани с дейността при всички случаи на
дружеството. Но дали конкретно за заема?
Адв. Г. – Ако ищците оспорват факта, че ищцата и г-н Б., прокуриста на
банката, са съпрузи, то ще молим съдът да ни издаде съдебно удостоверение,
тъй като това е единственият начин да се снабдим с доказателство за това
чрез ГРАО.
Адв. М. – Господин Председател, не оспорваме, че са били в
съпружески отношения. Те и все още мисля, че са. Само, че считам, че е
неотносимо към дадените на заем суми.
Адв. Г. – За нас изясняването на тези отношения има значение, тъй като
иначе не може да се обясни тази нелепа ситуация, при която някой ти внася
суми по банкова сметка, пък ти не знаеш, не се интересуваш.
Адв. М. – Не може да става дума за незнание. Става дума за причината
за това да бъде потърсена помощ от Н.. Но тази помощ е била в полза на
дружеството, тъй като ако заемът, който дружеството е имал към банка ДСК е
бил необслужен, дружеството е щяло да изпадне в тежко финансово
състояние. Предполагам, че би се влошило състоянието на цялата му
имуществена общност в сравнение с това, ако нямаше заем. Така, че заемът,
който е бил предоставен от Н. е послужил за целите на дружеството, за
целите на неговия бизнес и в полза на дружеството, защото е спомогнало в
момент, когато то е било силно затруднено. От там нататък личните
отношения между Н. и прокуриста на банката по това време реално нямат
отношения според мен.
Адв. Н. – Ние категорично оспорваме това, че заемите на дружеството
са били по някакъв начин спомагани или одобрявани от това, че Н. е имала
съпруг, който е бил на ръководна позиция в банката. Ние твърдим, че от него
не е зависило дали да бъде одобрен един кредит или не.
Адв. Г. – Приемаме, че не са спори, че са съпрузи. Дали се оспорват
вноските, предоставянето на сумите, че са ставали с вноски по банковите
сметки така, както сме описали? Поне от описа, който са представили с
исковата молба, всяка вноска е оформена с банково бордеро като вноска. То е
5
вноска по банкова сметка, от която банката удовлетворявала, защото то е
ставало автоматично.
Адв. Н. – Това е банковата сметка на дружеството, господин
Председател. Дали банката се удовлетворява от тази сметка от кредита, ние
не знаем. Това не е вноска по кредита. Това е вноска по банковата сметка на
дружеството. Вноските са по сметки, посочени от дружеството.
Адв. М. – Господин Председател, в тази насока, доколкото виждаме, че
съдът счита този факт за относим и важен за делото, можем да разширим
задачата на поисканата от нас счетоводна експертиза, в случай, че съдът е
допусне, със следния въпрос: Да установи по кои сметки, на дружеството ли
или на банката, са внасяни сумите, за които има данни по делото, че са дадени
в заем от ищците на ответника. Моля да го допуснете като допълнителен
въпрос. Аз също считам, че това е факт, който има значение и начинът да
бъде доказан е точно със счетоводна експертиза, а не с устни твърдения.
Адв. Г. – По отношение на оспорванията: Доколкото се оспори
електронна кореспонденция с аргумента, че няма подпис върху документите,
ще моля ищците да уточнят какво оспорват. Защото в електронна
кореспонденция подпис не се полага. Дали оспорват, че изходящите
изявления в тази кореспонденция са от техен доверител или не, или просто
оспорват факта, че няма подпис? С оглед на това да ангажираме
доказателства за автентичността на тази кореспонденция. Става въпрос за
електронни съобщения с приложени документи от тях, понеже се оспориха,
че няма подпис, затова искаме уточнение.
Адв. М. – Господин Председател, разменените електронни писма
(съобщения, имейли) между страните сме оспорили само като неотносими по
делото, защото те доказват според нас, че е имало някакви преговори за
уреждане на отношенията, може би по друг начин, не в пари.
Адв. Г. – Кореспонденцията е между Б. и ищцата.
Адв. М. – След като тези факти не са се случили, не виждаме какво
отношение имат към уредения финансов дълг. Що се отнася до два
скрийншота, тях сме ги оспорили, защото те не са доказателства всъщност по
делото, а представляват някакви справки на ответната страна, които тя
твърди, че имат отношение към делото, но те всъщност не са доказателства.
Не личи от кой са.
6
Адв. Н. – Какво е твърдението, че са от Н. до кого?
Адв. Г. – Твърдението е, че това е кореспонденция между страните,
които са посочени в писмата като „подател” и „получател”. Т.е. ако не
оспорвате автентичността, ще спорим по същество дали са относими.
Адв. Н. – В писмото се вижда, че е от Н.. Не се вижда, обаче, кой е
адресата на писмото – има някакви В. Н..
Адв. Д. – В. Н. – съдружник в дружеството ответник.
Адв. Г. – Всички писма са с адресати.
Адв. М. – Това е някаква Н. Д..
Адв. Д. – Също съдружник в дружеството.
Адв. М. – Какво общо има това?
Адв. Г. – Смятаме, че има общо. Но, ако не оспорвате, че вашите
доверители са изпращали това нещо.
Адв. М. – Нашите доверители не са изпращали, защото това писмо
изхожда от Н. Д., а тя не е Н. Б..
Адв. Д. – Н. Д. е съдружник в дружеството.
Адв. М. – Какво общо има това? Това не е нашият доверител. Ние не
сме го изпращали.
Адв. Г. – По отношение на писмо от 17.08.2013 г. с подател Н. Д. и
получател В. Н., това е писмо, което преди това е изпратено от ищцата.
Адв. М. – Господин Председател, целта в никой случай не е била да
предизвикваме техническа експертиза.
Адв. Н. – Ние не можем да спорим, защото в голямата си част нито
изхождат от нас, нито са до нас. Просто ние не можем да ги оспорим.
Адв. Г. – Твърдението ни по същество, е че счетоводството до 2015 г. е
водено от ищцата. В случая, с това писмо вероятно тя е подготвяла отчетите.
По отношение на искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Изложили сме твърдения защо задачата е некоректна и тя
продължава да се поставя като некоректна. Вещото лице не може да решава
каква е договорката между страните. Това може да го реши съдът с
решението. Тогава, когато се поставя въпрос на вещо лице трябва да му се
7
дадат технически параметри и алгоритъм, по който той да направи
изчисления, които вероятно съдът е затруднен да направи сам. В този смисъл,
моля да не приемате задача, формулирана като: Вещото лице да изчисли
какви са лихвите, както са договорени. Съгласно договорките. Какво е
уговорено, питам?
Адв. М. – Каквото пише в договора.
Адв. Г. – Договорът е диспозитивен документ, т.е вещото лице не може
да реши каква лихва е договорена.
По отношение на другата част от експертизата, не разбрах какво се
твърди от гледна точка на издаване на счетоводни документи, дотолкова
доколкото счетоводната дейност е насочена единствено и само за уреждане на
отношенията между правните субекти и фиска, от една страна. От друга
страна, в случая имаме преки доказателства за твърдените факти и
обстоятелства. А когато имаме преки доказателства не виждам причина да
изследваме вторични, косвени такива, на всичкото отгоре, които могат да
бъдат верни или неверни, защото едно счетоводство може да е вярно, може да
е невярно, но фактите никога не може да са верни или неверни.
Адв. М. – Ние държим много на всички поставени въпроси. Първо,
според нас, размерът на договорената лихва личи само от клаузите на
договора, защото тя не е законово определена. В този договор има договорни
определени лихви и вещото лице трябва да работи по тях. Това сме имали
предвид във въпроси 1 и 2, така, че тук не става въпрос за тълкуване на
договора, а за прилагане на точни негови членове от вещото лице. Той не би
могъл иначе да разбере каква лихва да изчисли за период. А що се отнася до
начина на осчетоводяване, според мен, той е свързан с известната практика,
включително и постоянна, на Върховния съд, че в случай, че една
оспорваност от ответник по дело сделка е призната в неговото счетоводство и
особено, ако е ползван данъчен кредит, в случай разходите за лихви са
признати за разход за отчетния период, то лицето, ответник в случая, е
признало сделката при себе си. Това е форма на признание на сделка,
включително и основанието.
Адв. Н. – Включително и с оглед представените в днешно съдебно
заседание доказателства.
Адв. Г. – Единствено бих могъл да допълня, че всичко, което каза
8
колегата е така, тогава когато нямаме преки доказателства за сделката, т.е. за
отношенията между страните. Случая не е такъв. В случай имаме преки
доказателства, договор, и дали този договор е осчетоводен или неосчетоводен
правилно, по никакъв начин няма да засегне отношенията между страните. А
по отношение на лихвата, нека да кажат, аз не възразявам да се изчисли
лихвата, но да кажат конкретни параметри.
По отношение на днес представените доказателства, бихме помоли да
ни дадете кратък срок за становище по тях, дотолкова доколкото не разбираме
в момента защо не са били представени по-рано и дали по отношение на тях,
не е настъпила преклузия, т.е. доколко отговора е предизвикал представянето
им.
Адв. М. – Ние не възразяваме дори и да дадете по-дълъг срок на
ответната страна, тъй като все пак са днес представени доказателства, но сме
категорично против каквото и да е заключение, че при едностранна размяна
на книжа и с оглед указанията на съда, дадени в проекта за доклад, по
доказателствената тежест има каквато й да е преклузия за представяне на
доказателства до края на днешното заседание. Такава няма и всякакви
доказателства са допустими да бъдат поискани и представени днес, точно с
оглед на указанията на съда в проекто доклада по отношение на
доказателствата и за двете страни. Така, че считаме, че са напълно допустими
да бъдат представени днес. Днес е бил моментът да бъдат представени като
последен момент, ако не с исковата молба. А що се отнася до това защо не са
в исковата молба, това беше тъй като по делото е допусната предварително
обезпечителна мярка от Софийския съд. Имахме срок за завеждането им и да
съберем всички доказателства. Тези не знаехме, че ги има, но те се откриха и
се възползваме от процесуалната възможност за подкрепа на нашите
твърдения в исковата молба да ги представим днес, което е изцяло
процесуално допустимо.
Има ли спор, че договорът е търговски, доколкото е сключен с
търговеца, макар и от физическо лице. Ответникът ще има ли възражения че
не сме извършили двойна размяна на книжа
Адв. Г. – Категорично не възразяваме, че не е извършена двойна
размяна на книжа. Това е една специфична хипотеза, която дори утежнява
процесуалната тежест на страните.
9
С оглед становищата на страните, съдът счита, че следва да се допълни
проекта за доклад, в частта му за правната квалификация. Действително
договорът за заем е сключен с търговско дружество от физическо лице -
заемодател. При това положение е търговска сделка и за реда за разглеждане
на спора са били приложили чл. 365 и сл. от ГПК, но тъй като и двете страни
в днешно заседание не възразяват, че няма според тях съществено
процесуално нарушение за неспазване на двойната размяна на книжа, а им е
дадена всякаква възможност да представят доказателства и да вземат
отношение по тях, такова нарушение не е извършено. Затова съдът допълва
проекта за доклад с правната квалификация, като счита, че спорът е по чл.
286, 284 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА проекта за доклад по отношение правната квалификация,
с посоченото в обстоятелствената част на определението.
Съдът намира, че по отношение на отделяне на спорното от
безспорното следва също да се допълни проекта за доклад, дотолкова
доколкото не се спори, че ищецът Н. Б. и Н. Б. са били съпрузи към момента
на сключване на договора за заем. Същият е бил прокурист на банка ДСК към
момента на сключване на договорите за кредит от ответното дружество. Не се
спори също, че отпусканите суми от ищеца са били използвани част от тях от
ответното дружество за погасяване на задълженията по посочените договори
за кредит, както и не се оспорват датите на извършените от ответника
плащания и начина, по който са предоставени.
Съдът счита, че с оглед попълване на делото с доказателства и
пълнотата на доказателствата, не следва да се изключват от доказателствения
материал, представените с исковата молба и отговора писмени доказателства,
нито представените в днешно заседание писмени доказателства, още повече,
че изрично се потвърди от ищеца, че няма да оспорва разменената електронна
кореспонденция между ответното дружество и лицата, посочени като
податели на електронните съобщения. Относимостта на тази кореспонденция
е въпрос по същество и съдът ще я цени в акта по същество.
Освен това съдът държи да допълни проекта за доклад с
обстоятелството, че предвид на природата на договора за заем като реален
договор, същият се счита за сключен с отпускането на заемните суми, а не с
10
постигането на съгласие за сключването му на 10.07.2015 г. и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА проекта за доклад с посочените обстоятелства и в това
отношение.
Адв. Г. – Господин съдия, един въпрос по отношение на отделяне на
спорното от безспорното по отношение на фактите: Представителите на
ищеца оспорват ли обстоятелството, че до 2015 г. ищцата е била тази, която е
водила счетоводната отчетност на ответното дружество?
Адв. М. – Не можем да потвърдим този факт.
Адв. Н. – Не ни е известно.
Адв. Г. – В такъв случай, че молим да ни бъдат допуснати двама
свидетели.
Адв. М. – Дали е водила за целия период, и дали е водила само тя или с
помощници, това не можем да потвърдим.
Адв. Г. – Изясняването на този въпрос е важно по отношение на
счетоводните записи. Ако счетоводната отчетност е водена от ищцата, тя би
могла манипулативно да го използва. Би могла, не казвам, че го е правила,
нямам представа.
Адв. Н. – Доколкото, господин Председател, в днешно съдебно
заседание представихме писмени доказателства от последните 2019 г. и 2020
г., които дружеството ответник само е заявило пред органите на НАП, че
изплатените суми са по повод на лихви, изплатените суми на нашата
доверителка са повод на лихви, то смятаме, че този въпрос абсолютно е
ирелевантен по отношение на преценката за спора – дали е била счетоводител
или не е била счетоводител. Дружеството само последните години е заявило
този факт пред НАП, което личи от данъчната декларация.
Адв. М. – А върху платените суми за платени данъци на фиска.
Адв. Н. – Незнаем дали е имало формални договорни отношения за
извършване на такова нещо. Не можем нито да потвърдим, нито да отречем.
Адв. Г. – Ние не разполагаме с данни за формално оформяне на тези
отношения.
Адв. М. – Доколкото на нас ни е известно заемните отношения с ДСК са
11
приключени. Най-вероятно част от заемните суми са били използвани за
погасяване на кредита. Но ние можем да разширим задачата на вещото лице и
в тази насока. От представената от ответниците кореспонденция, макар и
неподписани, но разменени съобщения, е имало и преговори да се придобие
част от дружеството, но не е станало.
Адв. Г. – Така е. Единствената уговорка, която правим, е че всички
суми са използвани за погасяване, не част, а всички.
Адв. Н. – Видно от подписания двустранен договор за кредит т. 20, чл.
20, наистина има такава възможност за придобиване, страните са го уговори
още 2015 г.
Адв. М. – Но това не се е случило, защото е изисквало допълнителна
сделка, която не е сключена. Това е просто една възможност за уреждане на
заемните правоотношения.
По доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА всички представени с исковата молба и отговора писмени
доказателства, както и допълнителните представени под опис в днешно
съдебно заседание от ищеца с номера от 1 до 11.
Съдът счита, че поставянето на задачата на съдебно-икономическата
експертиза е по чл. 195 ГПК и ще се извърши от съдът след като и двете
страни представят проекта за задачата си, в седмичен срок, считано от днес.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА на страните седмичен срок, считано от днес, да представят
проект на задачите си към съдебно-икономическата експертиза.
Съдът ще определи вещото лице и депозита, с оглед сложността и
обема на задачата, и депозитът ще бъде разпределен на две равни части за
страните, по причина, че и двете страни настояват за извършването на
съдебно-икономическа експертиза.
Адв. Г. - По отношение на свидетелите това, което ще установим с тях,
е единствено обстоятелството, че до 2015 г. ищцата е била тази, която е
водила счетоводната отчетност на ответника.
12
Адв. М. – Господин Председател, моля да имате предвид, че ако
допуснете свидетеля, първо според мен за този факт един е достатъчен, и с
оглед равнопоставеност моля да допуснете един свидетел и за нас, който да
отговори на същия въпрос и на въпроса: Плащано ли е за тази услуга от
дружеството и в какви професионални отношения е била тогава Н., ако е била
с дружеството.
С оглед изложеното от страните, съдът намира делото за неизяснено от
фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по един свидетел на ищеца и ответника, за
обстоятелството дали ищецът Н. Б. е обслужвала счетоводно ответника за
периода от 2006 г. до 2015 г. от ищеца на ответника.
Съдът счита, че следва да се изискат от банка ДСК кредитните досиета
по обслужваните два кредита – левов и евров, на ответното дружество, с
договорите за кредит, погасителните планове и извършени по тях плащания и
погасявания, като основа върху, която да работи счетоводната експертиза.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ход по същество.
ИЗИСКВА от банка ДСК кредитните досиета по Договор за кредит №
***/ 05.09.2006 г. - в лева и Договор за кредит № ***/05.09.2006 г. - в евро.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 21.09.2023 г. от 14,00 ч. , за която
дата и час страните редовно уведомени.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 12,20 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13