Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 484
28.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№1113/2019 г.
Производството е с правно
основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу П.Г.И., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 665,52 лв. главница по
договор за кредит, сумата 97,60 лв.
договорна лихва за периода 10.06.2016 г. – 14.04.2017 г., сумата 32,00 лв.
такса за оценка на досие за периода 03.06.2016 г. – 14.04.2017 г., 160,92 лв.
за периода 10.06.2016 г. – 14.04.2017 г. такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, сумата 372,16 лв. за периода 17.06.2016 г. – 14.04.2017
г. такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, сумата
146,29 лв. обезщетение за забава за периода 11.06.2016 г. – 30.01.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и
в заповедното производство разноски. Твърди, че между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ООД е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 850 лв., че тази сума е
предоставена от кредитен консултант в местоживеенето на кредитополучателя, че е
уговорена договорна лихва в размер на 167,67 лв., че за ответницата е
възникнало задължение да върне сумата 1017,67 лв. на 60 броя равни седмични вноски по 16,96 лв.
до 14.04.2017 г. Също така сочи, че между страните е говорено плащане на такса
оценка на досие в размер на 42,50 лв., която следва да бъде платена с плащане на
погасителните вноски, както и че е уговорено предоставяне на допълнителна
услуга - доставка на заемната сума в
брой по местоживеенето и услуга за седмично събиране на вноските по кредита
срещу допълнителна такса, платима с
месечните погасителни вноски, като кредитополучателят имал възможност по всяко
време да се откаже от тази услуга.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което е начислено
обезщетение за забава, като е заплатил само сумата 457 лв., от които 56,59 лв.
такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне
да събиране на вноски, 135,36 лв. такса услуга „кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене, 10,50 лв. такса оценка на
досие, 70,07 лв. договорна лихва и 184,48 лв. главница. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№232/2019 г.
Исковата молба и приложенията
са връчена на ответника и същият не е депозирал отговор. В първото по делото
заседание ответницата признава, че е взела заем. Признава, че подписът в договора,
представен като доказателство по делото е неин, както и че не е платила други
суми освен посочената в исковата молба сума от 457 лв.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2016 г. между
ответницата Пена Г.И. и „Провидент
Файненшъл България“ООД е сключен договор за потребителски кредит за сумата 850 лв. за срок от 60 седмици. В договора е записано, че лихвата
върху главницата е 167,67 лв., както и че ответницата дължи такса за оценка на
досие в размер на 42,50 лв. При този размер на сумите годишния процент на
разходите е 48%.
В договора е
посочено, че „Провидент Файненшъл България“ООД може да предостави на клиента по
него избор допълнителна услуга , представляваща домашна доставка на заетата
сума в брой по неговото местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по
кредита, наричана „услуга Кредит у дома“, като цената на тази услуга е 725,03
лв. В договорът е отбелязано, че
клиентът избира да ползва тази услуга.
Така общият размер на дължимата сума е 1785,20 лв. при размер на седмичното плащане от 29,76 лв.
Във връзка с
кандидатстването за кредита ответницата е попълнила нарочен формуляр и е
получила стандартен европейски формуляр. В този формуляр са записани други суми
като размер на вноската, обща дължима сума и размер на такси. В този формуляр
досежно таксата за допълнителна услуга „Кредит у дома“ е записано,у че 30% от
нея се дължи за организацията на разходите и доставянето на сумата в дома на
кредитополучателя, а останалата част – за разходите по събирането на седмичните
вноски в дома на клиента.
С договор за
цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България“ООД
като продавач е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“АД като купувач всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от договор за паричен заем, описани в Приложение №1. В потвърждение, съставено на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД продавачът „
Файненшъл България“ЕООД е удостоверил, прехвърлянето на „Изи Асет Мениджмънт“АД
на задължението на Пена Г.И. по договор от 17.02.2016 г. за главница в размер
на 850 лв. и остатък за плащане към 01.07.2017 г. – 1328,20 лв. На 04.07.2017 г. „ Файненшъл България“ЕООД е
упълномощил „Изи Асет Мениджмънт“АД да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията, които са били предмет на цесия с право на упълномощения да преупълномощава
други физически или юридически лица с тези права.
По делото е
представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., в чл. 2. на който е посочено, че страните по него - „Изи Асет
Мениджмънт“АД като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ООД като купувач се споразумяват, че първият ще
прехвърля на втория станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, които
вземания ще се индивидуализират в приложение №1, което ще има силата и
значението на допълнително споразумение към договора.
По делото е
представено и допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. , сключено между - „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД. Последното дружество е преобразуваното по реда на
чл.264 от ТЗ „Агенция за събиране на вземания“ООД. С този договор страните се споразумяват, че
продавача ще прехвърля на купувача и вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от „Файненшъл България“ЕООД с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ООД с физически лица, които „Изи
Асет Мениджмънт“АД е придобило по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г.
В приложение
№1/Р/01.06.2018 г. към рамковия договор
от 16.11.2010 г. е записана и ответницата П.Г.И. с договор от 17.02.2016 г. за
сумата 850 лв. отпусната главница, 1785,60 лв. общо дължимо по кредита,
1 429,76 лв. неплатен остатък 1 в това число и лихви за просрочие към
01.06.2018 г. от 101,56 лв. /л.23 и сл./. За цесията на вземанията, посочени в
това приложение е издадено от „Изи Асет Мениджмънт“АД потвърждение /л.19/
Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“АД чрез ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД до ответницата за извършената цесия. В
писмото е посочено, че задължението й е в размер на 1429,76 лв. с лихвата за просрочие, че кредитор е
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД и са посочени начините, по които
ответникът може да плати задължението. Такова уведомление, отново чрез „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД е изпратено до ответницата и от името на „Файненшъл
България“ЕАД. И двете уведомления са от дата 25.06.2018 г. и са получени от
ответницата на 16.07.2018 г., видно от известието за доставяне /л.30/
В исковата
молба ищецът е признал, че ответницата е платила в изпълнение на договора
сумата 457,00 лв. С тези суми в
счетоводството на ищеца и на неговите праводателя е отразено погасяване на
задължението такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя в размер на 56,59 лв., такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски:135,36 лв., такса оценка на досие
:10,50 лв., договорна лихва :70,07 лв. и 184,48 лв. главница.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.240, ал.4 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.422 от ГПК и в това
производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в
заповедта и дали той е титуляр на
вземането. По-конкретно, трябва да бъде установено, че е сключен договор за
заем, който е реален договор и поражда действие, след като сумата бъде
предадена от кредитодателя на кредитополучателя, че е настъпила изискуемостта
на всички претендирани задължения, че вземането е било прехвърлено на
ищеца с
договор за цесия, който е бил съобщен на
длъжника от цедента – стария кредитор или от овластения от него цесионер
– новия кредитор.
В настоящия
случай е доказано, че между ответницата и „Провидент
Файненшъл България“ООД е сключен валиден договор за потребителски кредит, като
кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата 850 лв. чрез кредитен консултант по местоживеене на кредитополучателя срещу
задължението за връщане на общата сума от 1785,20 лв. , дължима на 60 равни
вноски от по 29,76 лв. тази обща дължима
сума е сбор от сумите 850 лв. главница, 42,50 лв. такса за оценка на досие,
167,67 лв. общ размер на фиксирана лихва
и 725,03 лв. такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне и
събиране на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя.
Процесният
договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит, поради което и при липса на възражение, съдът дължи
служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията
на закона за потребителския кредит, както и съобразяването на договорните
клаузи с правилата на добрите нрави.
Процесният
договор за заем е бил сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са били представени
в еднакъв по вид, форма и размер шрифт – 12 – в два екземпляра по един
за всяка една от страните. В същия договор ясно и конкретно е посочен лихвения
процент на заема:31,82% и годишния процент на разходите:48%, както и начинът и
сроковете за издължаване на сумите. Този договор съдържа ясна информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане: 60 броя седмични плащания,
считано от 24.02.2016 г.
Предвидената
в точка Д от договора за кредит Такса за услугата „Кредит у дома“ е част от
договора за кредит, въпреки че в приложения Стандартен европейски формуляр,
подписан от ответницата, тази такса се определя като допълнителна услуга.
Определянето й по този начин цели заобикалянето на законовото ограничение на
чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния
процент на разходите да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Видно от отразеното в буква „Г“ от
договора за кредит ГПР е 48%, като същият включва само такса досие и общия
размер на фиксираната лихва. По своето съдържание допълнителната услуга
представлява домашна доставка на заетата сума
в брой по местоживеенето на длъжника и седмично домашно събиране на вноските
по кредита. Така определената такса е в размер на 725,03 лв., свързана е пряко
с договора за кредит и поради това
възнаграждението за тази услуга е
възнаграждение по договора за кредит и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се
включи в ГПР. В договора не е посочено и каква част от общия размер на сумата
се дължи за всяка от услугите, а отделно от това по делото не бяха представени
и доказателства за реално предоставяне на такава услуга. Следователно в случая
се касае за задължение, което е нищожно, тъй като с него се нарушава разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, която фиксира горната граница на допустимия ГПР по
договорите за потребителски кредит, който е 50% /петкратния размер на законната
лихва/.
Не се спори
между страните по делото, че ответницата е заплатила сумата 457 лв. в изпълнение
на задълженията си по кредита. Предвид нищожността на клаузата услуга „кредит у
дома сумата от 191,95 лв., която е била прихваната от кредитора за погасяване
на задължението за заплащане на тази услуга
следва да бъде прихваната на основание чл.76 от ЗЗД с дълга му за
главницата и договорната лихва. Т.к. дължимата с всяка вноска главница е в
размер на 14,17 лв. /850 лв. за 60 седмици/
и респективно дължимата с всяка вноска договорна лихва е в размер на
2,79 лв. /167, 67 лв. за 60 седмици/ със сумата 191,95 лв. следва да се погасят
още 11 вноски от главница и лихва.
По делото е
установено, че ищецът “Агенция за събиране на вземания”АД е материално правно
легитимирана да претендира изпълнение на сумите по кредита, тъй като вземането
на „Провидент Файненшъл България“ООД
е било цедирано на „Изи Асет Мениджмънт“АД, а по-късно последният е цедирал
това вземане на ищеца, като уведомленията за двете цесии са били съобщени на
ответницата по едно и също време. Възможността за прехвърляне на вземането е
посочена в разпоредбата на чл.22 от процесния договор.
Към датата
на издаване на заповедта за изпълнение – 05.02.2019 г. крайният срок за изпълнение на задълженията
по договора е изтекъл, т.к. 60-те седмици изтичат на 28.04.2017 г. Ето защо съдът намира, че част от предявените
установителни искове са частично основателни. За да бъде определен точния
размер на дължимата главница, от претендираната сума от 665,52 лв. следва да
бъдат приспаднати 11-те вноски по 14,17 лв., а именно 155,87 лв. /за които горе
бе посочено, че погрешно са прихванати срещу задължението за услуга „Кредит у
дома“/, в резултат на което дължимата главница остава 509,65 лв. От договорната
лихва на същото основание следва да бъде приспадната сумата 30,69 лв., респ.
остават дължими 66,91 лв.
Изцяло основателни
са исковете за установяване на задължението за заплащане на сумата 32 лв.
оценка за досие и за сумата 146,29 лв. обезщетение за забава.
Изцяло
неоснователни са исковете за установяване на задължението за заплащане на
сумата 160,92 лв. за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой и за сумата 372,16 лв. за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер 270,51 лв. и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а
именно 138 лв. разноски и 153,58 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и съответната част от разноските по
заповедното производство от 79,49 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50
лв., а именно 40,69 лв. разноски и 25,60 лв. юрисконсултско възнаграждение
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.И., ЕГН **********
***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.-С. и адрес на управление бул.П. Д., №**, офис сграда Л., ет.2.***,
офис 4 сумата 509,65 лв. /петстотин и девет лева и шестдесет и пет стотинки/
главница по договор за потребителски кредит от 17.02.2016 г., сумата 66,91 лв.
/шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ договорна лихва, сумата 32
лв. /тридесет и два лева/ такса за оценка на досие и сумата 146,29 лв. /сто
четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за
периода 11.06.2016 г. – 30.01.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение № 490/05.02.2019 г. по
ч.гр.д.№232/2019 г. по описа на РС Разград и отхвърля исковете за заплащане на
главница и договорна лихва в останалата им част до първоначално предявения
размер от 665,52 лв. и 97,60 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.-С.*** и адрес на управление бул.“П.*** Д.**, №**, офис сграда
Лабиринт, ет.**, офис ** срещу П.Г.И., ЕГН ********** *** за установяване на задължение
за заплащане на сумата 160,92 лв. такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на получателя и на сумата 372,16
лв. такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за които е издадена заповед за изпълнение №
490/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№232/2019 г.
по описа на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.Г.И.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.-С.*** и адрес на управление бул.“П. Д.***“, №**, офис сграда
Лабиринт, ет.**, офис ** сумата 138 лв.
/сто тридесет и осем лева/ разноски и 153,58 лв. /сто петдесет и три лева и
петдесет и осем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство, както и сумата 40,69 лв. /четиридесет лева и шестдесет и девет
стотинки/ разноски и 25,60 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№2442/2018 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№2442/2018
г. по описа на РС Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: