Определение по дело №2272/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 974
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110202272
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

№ 974/23.5.2019 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                          ТРИДЕСЕТИ И ВТОРИ СЪСТАВ                                                                                   на        двадесет и трети май                                      година две хиляди и деветнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА

 

СЕКРЕТАР: НЕЗАЕТ ИСАЕВА

ПРОКУРОР: МАРГАРИТА КАЛОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от председателя

ЧНД № 2272/2019 г. по описа на ВРС.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВРП - редовно уведомени, изпращат представител прокурор Калоянова.

ОБВ. Х.Д.Х., редовно призован, явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“

В залата се явява адв. С.С. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.

 

Съдът пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия:

 

ОБВ. Х.Д.Х. – ЕГН **********, български гражданин, разведен, с висше образование.

 

            АДВ. С.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

            ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, ПРИОБЩАВА към материалите по делото материалите по ДП № 52/2019 г. по описа на Пето РУП при ОД на МВР – в..

 

            На осн. чл. 274 от НПК съдът разясни правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.

 

            СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

             

            ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата на обв. Х. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките за промяната й. В настоящото производство съдът проверява законността на задържането, основанията за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, както и наличието на нови обстоятелства, които налагат промяната й. Считам, че изменения на обстоятелствата така, както са визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от НПК не са налице в настоящия случай. Изминали са малко повече от два месеца, от както е влязло в сила определението на РС – П., с което на обвиняемия е взета най-тежката мярка „Задържане под стража“. В този кратък срок са извършени множество действия по разкриването, събрани са множество писмени доказателства, като видно от приложеното в цялост ДП № 52/2019 г. по описа на Пето РУП при ОД на МВР - в. от извършените процесуално-следствени действия по разследване е видно, че са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обв. Х. е автор на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение, а именно по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 296 ал. 1 от НК. Следното е видно от събраните доказателства, а именно от свидетелските показанията на пострадалата Д. Х., В. К., И..Я.а, от протоколите за оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, от назначените различни по вид експертизи, както и писмените доказателства, приложени по делото, заповеди за защита, справки, изготвени от служители на полицията, съдебни решения и други. Показанията на свидетелите са логични, последователни и съвместно разкриват в детайли механизма на извършване на инкриминираното деяние по повод на което е било предявено обвинението на Х..

Касае се за наличие на обосновано предположение за извършване на умишлени престъпления от общ характер, като престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК е тежко по смисъла на НК, тъй като за него законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест години, а за другото престъпление, за което е предявено обвинение по чл. 296 ал. 1 от НК законодателят отново предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три 3 години. По отношение на втората предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно наличието реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, следва да се вземат предвид наличните по делото данни за предходните осъждания на обвиняемия, касаещи деяния, идентични с разледваните в настоящото наказателно производство. Следва да се отбележи, че деянията, за които той е привлечен в качеството на обвиняем и които са предмет на разследване по настоящото наказателно производство са извършени едва само три месеца след като е влязла в сила присъдата за предишните престъпления, които са идентични с разследваните по настоящото наказателно производство. С оглед на това може да се направи извод, че налаганите на обвиняемия преди това наказания, несвързани с „лишаване от свобода“ поникакъв начин не могат да постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК спрямо неговата личност. Освен предходната съдимост на обвиняемия следва да се има предвид и приложените по делото множество справки на служители от РУП – С. и Пето РУП при ОД на МВР – в., образувани по жалби на И.. Х. – бивша съпруга на обвиняемия, съдържащи данни за упражнено от обвиняемия домашно насилие спрямо неговите близки роднини а именно бивша съпруга и деца. Следва да се отчете обстоятелството, че Х. е направил опит при задържането си на 01.03.2019 г. да осуети същото и да избяга, което също така води до извод, че е налице опасност същият да се укрие в случай, че му бъде изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“. Предвидените наказания за престъпленията, за които са му възведени обвинения, са свързани с „лишаване от свобода“ и това също би могло да го мотивира да се укрие при положение, че мярката му бъде изменена. Що се отнася до самите две деяния, за които му е повдигнато обвинение, същите са с висока степен на обществена опасност, с морална укоримост и една нетърпимост на обществото по отношение на тези престъпления. С оглед на вече обсъдените наличните доказателства за обществената опасност на дееца считам, че е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпления. Ако бъде взета друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“, това ще даде възможност на обвиняемия да осуети едно по-нататъшно обективно разследване по делото като се има предвид, че пострадалата му е дъщеря. На последно място моля да се произнесете по чл. 65 ал. 6 и определите срок от два месеца, в който нова молба за изменение на мярката да се явява недопустима за да не се явява разследването по делото.

АДВ. С.: Моля да измените на подзащитния ми наложената най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Съображенията ми за това са следните: На първо място считам, че не е налице задължителната кумулативна предпоставка за налагане на мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение за авторството на деянието. Тези обвинения така, както са възведени на подзащитния ми, са обективно несъставомерни, а при обективно несъставомерно деяние

няма как въобще да се говори за авторство. Наясно съм, че това производство е по чл. 65 от НПК, но вчера бе публикувано в „Правен свят“ решение на ЕС по правата на човека, с което страната ни е осъдена да заплати обезщетение на обвиняемо лице, именно защото производството в мерки за неотклонение съдът не се произнесъл по тази изискуема от закона предпоставка. По тези съображения си позволявам да коментирам доказателствата, в случая липсата на предположение за авторството на деянието, доколкото същото се касае за деяния свързани с домашно насилие и нарушение на решението за защита от такова, като в случая не виждам как подзащитният ми може да е нарушил такова решение, когато той не е отишъл при пострадалата, а тя сама е отишла при него. Изправени сме пред едно семейно неразбирателство, по което считам, че негативите се търпят от всички страни. По отношение на втората кумулативна предпоставка – опасност от укриване или да извърши друго престъпление, считам, че от доказателствата по делото не се може да се направи извод за наличието й. Само на базата на издадено свидетелство за съдимост не може да се направи такъв извод за опасност от извършване на престъпление. Освен това липсват и доказателства, обосноваващи опасността от укриване. Подзащитният ми има постоянен адрес, има твърден бизнес – хотелиерство, при него работят много хора. Той няма интерес да се укрива, а има интерес единство да развива бизнеса си. На последно място считам,че производството по делото вече се развива извън разумните срокове, като в случая теорията и практиката на ВКС е категорична, че разумните срокове се определят и преценяват с оглед на конкретното деяние, а не на максимално предвидените срокове в закона за мерките за неотклонение. Настоящите деяния, които са повдигнати на подзащитния ми нито са от правна, нито от фактическа сложност. Производството по тях продължава вече трети месец и ние целенасочено до настоящия момент не пускахме молби за изменение на мярката, тъй като желаехме производството да приключи бързо, което е в наша полза, но сега установихме, че прокурорът у върнал делото за допълнително разследване с указания от осем пункта, което говори, че няма да приключи това производство в близко бъдеще. Считам, че мярката за неотклонение не бива да се превръща в наказание. Целите й са определени в чл. 63 от НПК и считам, че те могат да бъдат изпълнени с всяка друга по-лека мярка. В тоя смисъл ще моля за Вашето решение.

 

На осн. чл. 297, ал. 1 от НПК на обвиняемия се дава

 

ПОСЛЕДНА ДУМА

 

ОБВИНЯЕМИЯТ: Осъзнавам за грешката, която извърших и съжалявам за постъпките си. Това се случи, защото Д. като се върна в къщи открадна голяма сума пари, отделени за ремонт на хотела, в която работя и това се случи в състояние на афект. След това тя ми каза, че една част от тези пари е дала на наркодилъра,от който купува наркотици, а друга част е изпратила на майка си. Номерът на този дилър беше в нейния телефон, което много ме нарани, мразя наркотиците и аз изпаднах в още по-голямо състояние на афект, по-лошо. Аз не съм престъпник. Желая да промените мярката ми за неотклонение в по-лека за да мога да се грижа за двете си деца и работя в семейния хотел, който аз ръководя и тепърва трябва да го открия за летния сезон, да изплащам кредити по него и да издържам родителите си. Не на последно място е и здравословното ми състояние. Имам високо кръвно и проблеми в сърцето, които се влошиха в ареста. През последните три месеца осъзнах грешката си. Желая да сътруднича на правосъдната система, да сключа споразумение и за това Ви моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека.

 

            СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа и правна страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 02.03.2019 г. по ДП № 52/2019 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР - в. обв. Х.Д.Х. е привлечен в това му качество за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и за престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК. С решение на ВРС по ЧНД № 1076/2019 г. от 05.03.2019 г. по отношение на обвиняемия, е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като съдът е преценил, че са налице предпоставките, визирани в НПК, кумулативно предвидените такива за вземането на тази мярка. С определение на ВОС е потвърдено определението на ВРС за вземане мярката за неотклонение „задържане под стража“ като ВОС е преценил, че законосъобразно е взета посочената мярка.

В производството по чл. 65 от НПК следва да се оцени законосъобразността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ при настъпили нови обстоятелства, като е недопустимо съдът по посочения ред да преразглежда като се произнася по законността и предпоставките за вземане на мярка за неотклонение за държане под при идентични факти с тези, по които се е произнесъл  ВРС по реда на чл. 64  по НПК, и по отношение, на които е взела отношение и въззивната инстанция, при обжалване на произнасянето на районния съд по реда на чл. 64 от НПК

Като взе предвид аргументите на защита, както и материалите по ДП, съдът намира, че не са налице нови обстоятелства, налагащи преразглеждане на въпроса за адекватната мярка по отношение на обв. Х.. Несъстоятелни са доводите, изложени в жалбата по делото в искането за изменение на мярката за неотклонение, досежно изтичане на законоустановения срок в рамките, на който в ДП може да бъде взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело. Това е така, доколкото обвиняемият е привлечен в това му качество за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 ал.1 т.7 от НК, а именно за престъплението по чл. 144 ал. 3 вр ал. 1 от НК за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до шест години, с оглед на което допустимият срок, в който същият може да бъде с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в хода на досъдебното производство , съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от НПК е осем месеца и към настоящия момент посоченият срок не е изтекъл.

СЪДЪТ намира, че период надхвърлящ два месеца за разследване, не касае превишаването на т. нар. „разумен срок“. Видно от материалите по делото се  касае  за повдигнато обвинение за  деяние с пострадало лице – дете, във връзка с установяването на последиците от което се извършват не една експертизи, съотв. събират се в хода на разследването доказателства и с оглед установяване дали лицето е извършило в реална съвкупност и други престъпни деяния, освен посочените в постановлението за привличане на Х. в качеството му на обвиняем от 02.03.2019 г.

Поради изложените съображения и  като взе предвид, че по делото не са събрани доказателства, които сочат за влошаване на здравословното състояние на обвиняемия, несъвместимо с изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ съдът намера, че и към настоящия момент мярката за неотклонение на обв. Х. „Задържане под стража“ се явява законосъобразна и единствено адекватна,.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Д.Х., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 52/2019 г. по описа на Пето РУП при ОД на МВР - в. за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека такава.

           

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - в. в тридневен срок от днес.

           

НАСРОЧВА въззивното производство при евентуално обжалване за 29.05.2019 г. сряда от 13:00 часа, за която дата и час ВРП и защитника му са уведомени от днес.

 

            ДА СЕ ПРИЗОВЕ обв. Х.Д.Х. ***.

 

ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, ведно с досъдебно производство № 52/2019 год. по описа на Пето РУП при ОД на МВР - гр. в. да се изпратят на ВРП.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:53 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: