М о т и в и
към присъда № 260000 от 08.02.2022 година,постановена по н.о.х.дело №385 по описа за 2020 година на Районен съд
Велинград:
Обвинение
против И.Р.И. - роден на ***
*** , област Бургас, ул. „Люлин“ № 6, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, в това , че през
месеците март и април 2014 година в град Ракитово и във Велинград , като
престъплението е довършено във Велинград , при условията на продължавано
престъпление , с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
у И.Ц.К. *** и у К.А.Б. *** заблуждение , че ще ги уреди на работа в Англия , и
с това им е причинил имотна вреда в размер на 596.53 лева на всеки , а общия
размер на причинената вреда е 1193.06 лева - престъпление по чл.209,ал.1 от НК, във връзка с
чл.26,ал.1 от НК .
Подсъдимият И.Р.И.
не се признава за виновен,като твърди,че е търсил работа и е попаднал на обява в интернет,след което
се свързал и срещнал със свид. М.,като
двамата са постигнали уговорка във връзка със запорирани сметки на свидетеля , близък на същия от чужбина да превежда пари по
сметката на подсъдимия,той да предава парите на свидетеля и за всяка
транзакция да получава по 20 лева,поради
което си е открил сметка в евро,получавал е суми по сметката си и е предавал
такива на М.,като при заминаването си в чужбина е дал на същия картата си,за да
може той да тегли суми от неговата сметка. Той твърди,че не познава свид. И.К.
и свид.К.Б.,не е контактувал с тях,като и че номер
********** не му е познат и че при задържането му в РУ Раднево мобилния телефон
му е иззет.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Свид.
К.Б. *** си търсел работа в чужбина и в началото на м. март 2014 година в сайта
„Prodavalnik.com“ попаднал на обява за работа в Англия,с посочен email за връзка ***************@***.**. За да се запознае с условията свид. Б. си писал с лице,което се представило като
Андрей И.,а след това – с лице,представящо се като И.И..Последното
лице му обяснявало условията за кандидатстване за работа в Англия и
впоследствие по електронна поща му съобщил,че следва да изпрати
автобиография,след което ще му бъде изготвена адресна регистрация,както и че
следва да заплати сумата 250 паунда – такса за
подаване на документи и др.
административни такси,самолетен билет до Лондон и седмичен наем. Освен по електронна поща свид. Б. контактувал
с лицето И.И. чрез приложение „Skype“ и по телефон – били му предоставени за връзка два телефонни номера –
********** и англ. номер +447990101616. По „Skype“ на свид. Б. са изпратени документи за кандидатстване,той попълнил
същите и ги изпратил обратно по „Skype“ .Тогава му било съобщено,че следва да изпрати
305 евро за такси,самолетен билет и квартира ,като
с SMS му е изпратен от българския
номер номера на банкова сметка,***.Освен това е изпратено и копие от платежно нареждане,ведно с
обяснение че до 15-20 дни от получаване на превода документите ще бъдат готови.
На 15.04.2014 година свид. Б. от офис на „Райфайзен
банк“ във Велинград
превел 305 евро по сметка на И.Р.И. - IBAN *** ,с посочено основание „документална такса“.
Свид.
К.Б. споделил за обявата за работа в Англия
на своя приятел – свид. И.Ц.К.,който
също решил да замине да работи в Англия.На същия от името на И.И. по „Skype“ бил изпратен формуляр за попълване,който този свидетел не успял на
попълни,но И. му обяснил,че това не е проблем – касае се за формалност ,но
трябва да изпрати 305 евро за такси,седмичен наем на квартира и самолетен билет
до Лондон и след превода до 15-20 дни ще
може да замине за Англия. На 16.04.2014 год. по искане на свид.
К. и от негово име сивд. Б. от офис на
„Райфайзен банк“ във Велинград превел 305 евро по сметка на по сметка на И.Р.И. IBAN *** ,с посочено основание „документална такса“.
Няколко
дена след това свид. Б. и свид. К. били
уведомени ,че сумите са получени и всичко е наред.Впоследствие – от м. май 2014
година телефоните и приложението „Skype“,по които се свързвали с И.И. били изключени,поради което двамата свидетели
се усъмнили че са измамени.Същите за това сигнализирали за случилото се РУ Велинград,като
подали жалби на 02.06.2014 година.
В
съдебно заседание свид. Б. освен посоченото
по-горе твърди,че не познава
подсъдимия,минало е много време от случая,не си спомня подробностите,но е
описал същите в жалбата си,но уточнява че
обявата за работа в Англия е била за подреждане на дрехи,както и когато
се е свързал по приложение „Skype“ лицето не
се е показвало; казало е че е в Англия,представило се е като И.И.,като след превеждане на сумата е изтрил приложението и не е отговарял на
телефонните му повиквания. Освен това същият сочи,че по време на съдебното
производство подсъдимият се е свързал с него от чужд профил и му обяснявал,че е
дал банковата си сметка на приятел и бил подведен. Свид.
И.К. освен посоченото по-горе при
разпита си твърди,че не познава И.И. ,писал си е по приложение
„Skype“ с човека,който ще му намери работа,имало е снимка,но не може да каже
дали е била на същия човек,като 300 евро ги е превел по банков път К.Б. и след
това е бил блокиран „Skype“ и вече не са имали връзка,поради което са се оплакали в полицията.
Райфайзен банк ЕАД е уведомила
разследващите органи,че подсъдимият И. Радостивон И. поддържа в банката следните сметки: картова
сметка в евро по издадена дебитна карта Виза IBAN ***,открита на 05.12.2013 г.,активна към 10.12.2015 г. и картова сметка в
лева по издадена дебитна карта Maestro IBAN *** ,открита на 17.02.2012 година,активна към
10.12.2015 год.По делото е приложена разпечатка от сметка в Райфайзенбанк IBAN *** И.Р.И. ,от която е видно ,че на 15.04.2014 година е постъпила сума 305 евро - с отбелязване „вноска“ и на 16.04.2014
година 305 евро – с отбелязване „И.К.“,както
и платежни нареждания за кредитен превод
от същата сметка от 04.02.2014 г.
за 600 лв.;13.05.2014 г. за 600 лв.,от 12.05.2014 г. за 598 лв. От
материалите,изпратени от ОД Бургас е
видно,че на 25.07.2014 година по досъдебно производство №415/2013 година е
разпитван като свидетел М.Т.М.,като по време на разпита от разследващия полицай
същият е предал карта Viza,валидна до 12/15 ,издадена на името на И.И.. При разпита М. е посочил,че тази карта е у него от
миналата година,месец декември.
От заключението на икономическата
експертиза е видно,че равностойността на 305 евро към март и април 2014 год. е 596.53 лева т.е на
610 лева – е 1193.06 лева.
На 07.05.2013 година в гр.Бургас
е сключен договор между М.М. с ЕГН ********** и И.Р.И. с ЕГН **********,с
който са се споразумели единият да приема,а другият да предава банкова сметка ,***
М.М. се е задължил да уведомява при постъпване на суми от него близък и
същевременно да изтегля и цялата сума да бъде предавана ,придружена с разписка
за получената сума и предадена от И. Радстинов И. на М.М. ,като първия се е задължил да открие разплащателна
сметка във валута до края на 2013 година. В договора имената на страните по
него и ЕГН са попълнени ръкописно.По делото са представени и разписки –
подписани от получил сумата – М.М. и броил сумата- И.Р.И.
,в които данните на лицата и сумите
отново са попълнени ръкописно,видно с различни почерци,а именно от -
17.06.2013 год. за 234.00 лв.;25.06.2013 г. за 241.00 лв.; 28.08.2013
год. –а 569.00 лв.;03.06.2013 г. за 232.00 лв.;03.02.2013 г. за 561.00
лв.;09.12.2013 г. за 115.50 лв.;11.12.2013 г. за 125.50 лева;16.12.2013 година
за 241.57 лв.;14.12.2013 г. за 120.49 лв.;20.12.2013 г. за 241.02 лв. Разпитан
като свидетел по време на съдебното следствие М.Т.М. твърди,че не познава И.И.,никога не се е виждал с него,за първи път го вижда в
съдебната зала,като е разпитван в полицията във Велинград и в Бургас; не е
получавал пари на ръка от подсъдимия и никога
пластика на И. не е била у него,като впоследствие уточнява,че е
разпитван и в РУ Раднево,но там не му е правена очна ставка с И..При
проведената очна ставка различията между обясненията на подс.
И. и свид. М. не бяха преодолени,като освен това по
време на същата М. твърди че не е подписвал никакви разписки.По повод на така
представените договор и разписки по делото,както и показанията на свид. М. по делото е назначена съдебно почеркова експертиза. От първоначалното заключение на същата е
видно,че подписите срещу „предал“ в
договора и „броил сумата“ в разписките,а също и ръкописния текста „за предал“ в
договора и „за подател“в разписките са
положени от подс. И., а подписите
срещу „приел“ в договора и
„получил сумата“ в разписките са положени от М.Т.М.,както относно ръкописния текст“за приел“ в договора и „за
получател“ в разписките – същият не е изписан от подс.
И.,но се може да се установи дали е изписан от свид. М..За
последното вещото лице изясни,че не разполага с достатъчно сравнителен материал
от почерка на свид. М.,поради което в ОСЗ на
19.11.2021 год. е иззет такъв. От
последвалото заключение на съдебно-почерковата
експертиза е видно,че подписите срещу „приел“ в договора и „Получил сумата“ в
разписките са положени от М.Т.М. и ръкописния текст ,изписан за „приел“ в
договора и „За получател“ в разписките е
изписан от същото лице.
На
10.11.2014 година Мобилтел ЕАД София е изпратило на разследващите органи детайлна справка с данни на абоната и
проведени повиквания от номер ********** ,с който са се свързвали пострадалите
преди превеждане на сумата и непосредствено след това, за периода от 01.04.2014
година до 30.04.2014 година.През 2014 година свид. К.Б.
е ползвал телефон с № **********,а свид. И.К. е
ползвал телефон с № **********.От същата е видно,че този номер е регистриран на
„Дреджинг Интернешън ЕООД,с
адрес с.Овчеполци,както и че са регистрирани входящи разговори с № ********** –
на 14.04.2014 г. в 20:31:55 ч.;21:27:23 ч.; на 15.04.2014 година в 10:07:94 ч.
и в 13:49:25 ч.,13:59:14 ч.; на 16.04.2014 година в 14:10:15 ч.,14:55:20
ч.15:21:37 ч.,изходящ СМС на 14.04.2014 година в 21:08:38 ч.като други
разговори не са провеждани до 30.04.2014 година,а с № ********** – не са
регистрирани разговори. По време на съдебното следствие са изисквани справки
относно тел.№,с което са се свързвали пострадалите свидетели от мобилните
оператори,като по повод на това са получени данни от:
- „Теленор България“ЕАД ,че номер ++359********* не е на
потребител на услуги на това дружество,а № +447990101616 е чуждестранен и посоченото ЕАД не разполага с данни за
собственост;
- „Виваком“,че номер
********** не е част от номерационното му
пространство и номера не е бил активен в мобилната мрежа на оператора ,а с абонаментен № +447990101616 няма регистриран
трафик /роуминг/ в мрежата на „Виваком“;
- „А 1 България „ЕАД,че към 08.03.2021 година,че
номер 0887368953не е активен в мрежата му и 447990101616 не е роумирал в мрежата;
От
Справка за актуално състояние на „Дреджинг Интернешън ЕООД е видно,че дружеството е регистрирано със седалище и адрес на управление България,обл. и община Пазарджик,с.Овчеполци,ул.“Тридесет и седма“№
6 ,управител и едноличен собственик Дидиер Жан Мари Дъвлийсхауър,Белгия.
ОД
на МВР Бургас е изпратило на съда
материали по ДП№ 413/2013 г. по описа на РУ Раднево,а именно – Протокол от
25.07.2014 г. за разпит на свидетеля М.Т.М.,ведно с копие на лицевата страна на
дебитна карта № 4143 8710 1274 1546 на името ан И.И. и документи по конвоиране,привличане като обвиняем и
разпит на И.И. на 14 и 15.04.2014 година. С писмо от
14.04.2014 година РУП Бургас е изпратило
под конвой лицето И.Р.И. в изпълнение на
мярка „принудително довеждане“ до РУП Раднев,като по повод на това е издадена
от Началника на РУП Бургас Заповед за конвоиране на лице рег.№ 89 от 14.04.2014
год. на И.Р.И. ,както и Талон № 354 от същата
дата за медицински преглед за установяване на здравния статус на посоченото
лице; Протокол за личен обиск на същото
лице на 14.04.2014 година в 22:30 часа ,при който са намерени – мобилен телефон
,сим карта на Виваком,лична
карта и кожено яке.На 15.04.2014 година подс. И. е
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 209,ал.1 от НК във вр. с чл. 26,ал.1 от НК
,като постановлението му е предявено в 15 ч. и 30 минути,а на същата дата в 15
часа и 45 минути е проведен разпит на обвиняем,който е приключил в 16 часа. По
делото са представени и Призовки за свидетел – за подс. И.,изпратена от 2 РУП София за 29.04.2014 година за 9
часа и 30 мин и от РУП Айтос за 25.04.2014 год. за 10 часа.По повод на
последната призовка са изискани данни от РУ Айтос и същото е изпратило на
съда Протокол за разпит на свид. И.Р.И. от
24.04.2014 година ,проведен от 16 часа до 16:40 часа по ДП № 06-23/2014 г. на
РУП Айтос,като същото в момента е спряно.ОД Бургас е изпратила на съда и
материали по ДП 286/2015 година по описа на ОД МВР Бургас,към което са
присъединени ДП 15020 на Второ РУ СДВР и
ДП 415/2013 г. на РУ Раднево,а именно Постановление от 08.09.2020 год. на
прокурор при РП Бургас за частично прекратяване на посоченото досъдебно п-во п,водено срещу И.Р.И. и М.Т.М.,като същото е останало
да се води срещу неизвестен извършител; разпечатки на телефони,извлечение от
банкови сметки на подс. И.,Протоколи за разпити на обв. И. и обв. М.,както и
Протокол за очна ставка между двамата от 16.12.2014 год.;Справка за извършен
анализ на предоставени трафични данни от мобилни
оператори. По повод изисканите материали
от посочените РУ на МВР и установени абонати,които са провеждали разговори със
същия абонат,с който са контактували пострадалите по настоящето дело,е разпитан
свид. М. – същият не познава подсъдимия,през 2014
година е говорил по телефона с
лице,представило се като И.,за някакви пари и за работа в Англия,превел е 500 паунда по посочена сметка,но работа в Англия не му е
уредена ,като същият не е виждал лицето по време на разговорите и до сега
парите не са му върнати,като не е подавал жалба.По същия повод е разпитан и свид. Д.,който твърди че е виждал И.И.
по снимка на приложение „Skype“,като също се е уговарял за уреждане на
работа в чужбина,като е превел по
банкова сметка *** – за изготвяне на документи и самолетен билет,като
първоначално му е даван отговор ,че документите ще се забавят,а след това никой
не е отговарял на телефона и по приложение „Skype“,като за това
е разбрал,че е измамен.След около две години е разпитван в МВР Ямбол,посочените
разговори е провеждал през 2014 година,като не е сигурен дали ще разпознае
лицето,което е виждал на снимката на приложение „Skype“.
С
оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че в настоящия процес не се установи по безспорен и несъмнен начин,че през
месеците март и април на 2014 година със свид. К.Б. и
свид. И.К. са
се свързали с подс. И.Р.И. по интернет,чрез приложение „Skype“ и по телефона,както и че същият е обещал да ги устрои на работа в
Англия,изпратил им е декларации за попълване и поискал по определена сметка да
му преведат от 305 евро за такси,самолетни билети и за квартира,вкл. и че след
превеждане на сумите същите са получени от него,тъй като:
- свид. Б. се е свързвал
чрез приложение „Skype“ с лице,което се е представяло първоначално за
Андрей И.,а впоследствие за И.И.,но не е видял
лицето,респ. снимка на същото,а свид. К. е видял на
приложение „Skype“ снимка на лице,но твърди че не може да разпознае същото.Следователно
двамата пострадали не са категорични,че именно подсъдимият им е обещал да ги
уреди на работа в Англия,поискал им е пари,като след превода е прекъснал контакти с тях т.е че той е
възбудил и поддържал у тях заблуждение;
- по делото
липсват данни тел. с номер ********** ,с
който са се свързвали пострадалите преди превеждане на сумата и непосредствено
след това,да е ползван от подсъдимия,като абонат на
този номер е „Дреджинг Интернешън
ЕООД,с адрес с.Овчеполци.Освен това не
са събрани доказателства това дружество
да има някаква връзка с
подсъдимия. Същото се отнася е до тел.№ +447990101616. Нещо повече от приложената справка към делото за провеждани
разговори с посочения абонат и с тел. № *********,ползван от свид. Б., е видно,че входящи разговори са – на 14.04.2014
г. в 20:31:55 ч.;21:27:23 ч.; на 15.04.2014 година в 10:07:94 ч. и в 13:49:25
ч.,13:59:14 ч.; на 16.04.2014 година в 14:10:15 ч.,14:55:20 ч.15:21:37
ч.,изходящ СМС на 14.04.2014 година в 21:08:38 ч.,като други разговори не са
провеждани до 30.04.2014 година,а с № ********** – ползван от свид. К., не са регистрирани разговори. Освен това се
установява и времето,пред което подс. И. *** до РУ на МВР Раднево,като личен обиск
на същото лице е проведен на
14.04.2014 година в 22:30 часа ,при който са намерени – мобилен телефон
,сим карта на Виваком,лична
карта и кожено яке,т.е след този част подсъдимият е останал на разположение на
органите на МВР,а на 15.04.2014 година същият
е привлечен като обвиняем по ДП на РУП
Раднево за престъпление по чл. 209,ал.1
от НК във вр. с чл. 26,ал.1 от НК ,като
постановлението му е предявено в 15 ч. и 30 минути,а на същата дата в 15 часа и
45 минути е проведен разпит на обвиняем,който е приключил в 16 часа .
Следователно не може да се обясни как лице,което на посочените дати и часове се
е намирало под разпореждането на полицейските органи,не е разполагало с мобилен
телефон е провело посочените по-горе
разговори със свид. Б.;
- действително сумите са превеждани по сметка на подс. И.,открита в Райфайзен банк ЕАД,като това е единственото обстоятелство,което
свързва подсъдимия с процесното деяние,но за това
обстоятелство същият е дал правдоподобно обяснение – че свид.
М. му обяснил,че банковите му сметки са запорирани ,поради което е поискал от
него да бъдат превеждани суми по сметки на И., той да ги тегли и му дава
същите,като за услугата ще му заплаща по 20 лева. За постигнатата уговорка по
делото е представен договор и разписки за предаване на суми от И. на М.,за които
се установи по несъмнен и безспорен начин,че са написани,съотв.
подписани и от свид. М..Нещо повече – подсъдимият
твърди,че по повод на тази уговорка си открил банкова сметка ***,като при разпит на 15.07.2014 година в РУ Раднево свид. М.
е предал дебитна карта на името на подсъдимия „Viza“,за която е безспорно,че е издадена по сметка във валута,с
обяснение,че е у него от м. декември 2013 година до момента на предаването,т.е
обяснението на подсъдимия, че след като заминал за чужбина е предал дебитната
си карта на М. се потвърждава от посоченото обстоятелство. Следователно ,след
като пострадалите по настоящето дело са превели по 305 евро по сметката на
подсъдимия във валута на 15 и 16 април 2015 година и за 17 и 22 април 2014 година са теглени
суми от АТМ,а в този период дебитната карта е била у свид.
М. – се поставя и въпроса дали подсъдимият е получил преведените пари от
пострадалите.
За да направи посочените изводи съдът не дава вяра на показанията на свид. М. ,тъй
като показанията му са противоречиви,неправдоподобни
и са в противоречие с представените по делото писмени доказателства и заключението
на съдебно-почерковата експертиза. Безспорно е,че
тази свидетел саморъчно е попълнил част от текста върху договора и разписките – описани
по-горе и е положил подписи върху същите,но твърди че не е подписвал такива.Нещо
повече – само относно процесното деяние този свидетел
твърди,че не познава подсъдимия,никога не се е срещал с него и не са им
провеждани очни ставки,въпреки представени протоколи за разпит на обвиняем и за
очни ставкитова,изготвени по други ДП.
Подсъдимият И.Р.И. не е
осъждан – с Присъда № 260033 от 16.10.2020 година,влязла в сила на
12.03.2021 година ,постановена по н.ч.х.дело №1582/2020 година е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 130,ал.2 от НК на основание чл.
78а от НК и му е наложено адм. наказание глоба в
размер на 1000 лева. Същият е подписал декларация,че семейството му се състои
от него и едно дете,няма доходи и не притежава недвижимо имущество и МПС.От
представените Полицейски справки е видно,че подс. И. ***
и има постоянен адрес ***,има родители и сестра,има криминална регистрация в
РУП Раднево и РУП Бургас
С оглед на така възприетата фактическа
обстановка, съдът счита,че подсъдимия И.Р.И. - роден на *** *** , област
Бургас, ул. „Люлин“ № 6, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********, следва да бъде признат за невиновен в това , че през месеците
март и април 2014 година в град Ракитово и във Велинград , като престъплението
е довършено във Велинград , при условията на продължавано престъпление , с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у И.Ц.К. *** и у К.А.Б.
*** заблуждение , че ще ги уреди на работа в Англия, и с това им е причинил
имотна вреда в размер на 596.53 лева на всеки , а общия размер на причинената
вреда е 1193.06 лева,като бъде оправдан
по обвинението за престъпление по чл.209,ал.1
от НК, във връзка с чл.26,ал.1 от НК .В настоящето производство не се
събраха безспорни доказателства,че подсъдимият И.Р.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление измама по чл. 209,ал.1 от НК ,при
условията на продължавана дейност,т.е че той е въвел в заблуждение и
впоследствие поддържал същото у пострадалите свидетели Б. и К.,че ще ги уреди
на работа в Англия,като с това им е причинил имотна вреда в общ размер на
1193.06 лева,с цел да набави за себе си имотна облага.За да направи този извод
,съдът се съобрази със следното:
- в настоящия процес не се установи
по един безспорен и несъмнен начин , че между подсъдимия и свид. Б. и свид. К.
е постигната уговорка, че той ще бъде посредник при
сключване на договори за работа в Англия,срещу заплащане по 305 евро от всеки
за такси,самолетен билет и квартира за 1 седмица . Защо съдът приема това са посочени съображения
по-горе,като още веднъж следва да се изтъкне,че не са налице нито гласни,нито
писмени доказателства за това,че двамата свидетели са осъществявали контакт
именно с подсъдимия и че той е възбудил и поддържал заблуждение у тях
единствено с цел да получи тези суми. В тази насока са изложени и съображения
не само с разпознаване на подсъдимия от свидетелите,но и с оглед възможността
той да е провел разговори с тях непосредствено след осъществения банков превод
на 15 и 16 април 2014 год.,поради
конвоиране от гр.Бургас до гр. Раднево в същия момент;
- в настоящия
процес не се установи по безспорен и категоричен начин и обстоятелството ,че
подсъдимият е получил сумите,които
двамата пострадали свидетели са превели по неговата банкова сметка. ***анкомат е теглена
известна сума,като са събрани доказателства,че дебитната карта по тази сметка
от м. декември 2013 година до 25.07.2014 година е била в държане у свид. М.,като през този период той е имал възможност да
тегли суми със същата от банкомат. Нещо повече
твърдението на подсъдимия,че е имал уговорка със свид.
М. да си открие сметка във валута и че при заминаване в чужбина е предал
дебитната карта на М.,се потвърждава и от обстоятелството,че тази сметка е
открита на 05.12.2013 година и че свид. М. твърди,че
именно от м. декември 2013 година дебитната карта е у него.
- поради това обстоятелство – липса на категорични доказателства за постигане на уговорка между подсъдимия и
свидетелите Б. и свид. К. той да посредничи при започване на работа в
Англия,вкл. и закупуване на самолетен билет и наемане на квартира за 1 седмица ,така
както е посочено по-горе, съдът не обсъжда обстоятелствата дали този договореност
е постигната с измамлива цел от страна
на подсъдимия .
- писмените доказателства,почерковата експертиза и показанията на свид. Б. и К. подкрепят отчасти тезата на защитата и
установяват значителни противоречия и неправдоподобност в обвинителната теза .Подсъдимият
е категоричен,че не е ползвал телефон с
№,с който са се свързвали пострадалите свидетели; че
не е разговарял с тях - по телефона
или чрез приложение „Skype“,като
относно превода на сумите дава правдоподобно обяснение. Последното се
потвърждава от писмените доказателства,съдебно почерковата
експертиза и процесуалното поведение на свид. М. –
същият твърди обстоятелства,които са не
само неправдоподобни,но и са в противоречие с писмени доказателстваи
експертиза.
- трудно може да се възприеме тезата на обвинението относно момента на
възбуждане на заблуждението – през м. март 2014 година,тъй като по делото не са
събрани каквито и да е доказателства за осъществяване на уговорки,респ. др.
действия през този месец. събирани са доказателства – за тел. разговори и
движение по сметката на подсъдимия само за м. април 2014 година.
Следователно, в настоящият процес не се
установиха по безспорен начин обективните и субективни признаци на състава на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Една осъдителна причина би противоречала на
разпоредбата на чл.303, чл.2 от НПК,
тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Съображения в тази насока
са изложени по-горе – и във фактическата обстановка,и в правните мотиви,като
към тях следва да се добави и това,че по време на досъдебното производство не
са осъществени процесуални действия за събиране на доказателства,които поради
изминалия дълъг период от време от
осъществяване на деянието до внасяне на обвинителния акт в съда,не биха могли
да бъдат извършени по време на съдебното следствие – например разпознаване на подсъдимия от
лицата,които са имали възможност да видят снимката му на приложение „Skype“;
установяване от коя клетка на мобилния оператор са провеждани разговорите и пр. Нещо
повече – една осъдителна присъда би противоречала и на разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК ,тъй като ще почива
на предположения - след като сумите са
превеждани по сметката на подсъдимия,то преди това той е възбуждал и поддържал
заблуждение у пострадалите свидетели,за да извършат разпореждане със същите.
По горните съображения
бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :