РЕШЕНИЕ  

 

№                               8.11.2012 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  седемнадесети окомври  две хиляди и  дванадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 2380  по описа за   2012  година.

 

Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

Предявен е иск от ДФ „Земеделие” със седалище гр.София  бул. ”Цар Борис ІІІ” 146, представляван от изпълнителния директор Р.П. чрез юрк.М.П. срещу  В.П.Г. с ЕГН ********** ***, С.П.И. с ЕГН ********** *** и М.П.М. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №9 адв.Н.Б., се твърди, че на основание договор номер 13133109/19.03.2008г. за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на регламент /ЕО/ номер 1535/2007г. на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от договор за ЕО към помощите в „деминимис”, сключен между ищеца и П. В. И. наследодател на ответниците, същият е получил държавна помощ за закупуване на фураж сумата в размер 3300 лв. за изхранване на 11 броя крави срещу задължението му да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на две години. Твърди ищецът, че в изпълнение на задълженията си е превел на наследодателя на ответниците И. – земеделски производител сумата от 3300 лв. на 25.03.2008г. Твърди се още, че съгласно т.3 и т.4 от договора земеделския производител се бил задължил да подновява и поддържа по време на действия на договора регистрацията си като земеделски производител, като неизпълнението на това задължение било скрепено със санкция по т.4.1, по силата на която при неизпълнение на задълженията по т.3.4 субсидията ставала изискуема и земеделския производител бил длъжен да възстанови получените средства по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването й. Твърди ищецът че по повод изпратени документи и отбелязване в обратната разписка научили, че П. И. е починал, поради което на 04.08.2009г. изпратили до всички наследници писмо покана, с която им дали възможност да представят документи, от които да е видно приели ли са/ направили ли са отказ от наследството, както и  ги поканили наследникът, който е получил животните да замести наследодателя в дълга му. Твърди се че М.М. е представила писмено обяснения че не правила отказ от наследство и не знае какво се  случило с животните. Твърди се, че след откриване на наследството ответниците като наследници по закон са носители на всички права и задължения, включени в това наследство и по силата на наследствено правоприемство дължали връщане на дължимите суми по процесния договор. Ищецът ДФ Земеделие твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. 910/2010г. по описа на ПРС. Издаден бил и изпълнителен лист, но ответниците подали възражение срещу издадената заповед, което обуславяло интереса им от образуване на настоящето производство.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че към 21.03.2010г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответниците в размер на 3300 лв. главница, мораторна лихва в размер на 847.09 лв. за периода от 25.03.2008 – 20.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2010г. до окончателно изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 82.94 лв. ДТ и 262 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендират и разноски в настоящето производство.

            В едномесечният срок за отговор ответниците чрез процесуалния си представител адв.Б. оспорват предявения иск като неоснователен. Считат, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците тъй като се касаело за договор, сключен с наследодателят им в качеството му на земеделски производител.В случая налице била насрещна престация, която е лична и незаместима.Със смъртта на лицето е очевидно невъзможно същото да я изпълнява. Твърди се, че никоя от ответниците не се явява регистриран земеделски производител и на второ място никоя от тях нито към момента на сключване на договора нито след това се поемала задължение от името на наследодателя за запазване и поддържане на постоянен брой продажби, като в случая било налице субективна невъзможност за длъжника да изпълни договора. Развити са доводи по чл.81 от ЗЗД, че длъжникът не отговаря ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, а смъртта на лицето било непредвидимо и непредотвратимо обстоятелство. Твърди се че процесния договор, на който ищецът базира претенцията си не съдържа клаузи обвързващи евентуални наследници или правоприемници на страните.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№910/10 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 19.03.2010 година и е била издадена Заповед за изпълнение №518/24.03.2010 година,с разпореждане,длъжниците В.П.Г., М.П.М.  и С.П.И.  солидарно и като наследници на П. В. И.  да заплатят на кредитора ДЪРЖАВЕН ФОНД ”ЗЕМЕДЕЛИЕ ” сума в размер 4147.09 лева  от които  3300 лв. – главница, лихва в размер на 847.09 лева за периода 25.03.08г. до 20.03.10г., законната лихва от 21.03.2010г. до изплащане на вземането , както и разноски, от които ДТ в размер на 82.94 лева и 262 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозирано удостоверение за наследници от което се установява,че наследодателят П. В. И. е починал на 27.06.2008г.

Представен е и  договор  №13133109/19.03.2008г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент /ЕО/ №1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г.,сключен с физическото лице П. В. И. в качеството му на земеделски производител.от договора се установява,че ДФ“Земеделие“ е предоставило държавна помощ на наследодателя на ответниците за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление на земеделски производители в размер на 3300 лева.Към договора е представено платежно нареждане от което е видно че на П. В. И. на 25.03.2008г. е преведена сумата от 3300 лева.

Според раздел ІІІ-отговорности чл.4 – „при намаление на задължителните за запазване бройки животни без доказани обективни причини след получаване на субсидията,за всяка бройка в по-малко“ ,земеделският производител е длъжен незабавно да възстанови получената субсидия,ведно със законната лихва.

Представено е и писмо от ОД“Земеделие“ гр.Пазарджик от което се установява,че трите ответници към 21.08.2012г. не са регистрирани като земеделски производители.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,но е неоснователен,по следните съображения:

От събраните по делото доказателства,безспорно се установи,че не е налице договорна връзка между страните,а е имало такава с наследодателят на ответниците –П. В. И. починал на 27.06.2008г.

На първо място вземането на съществува,тъй като към датата на депозиране на заявлението - 19.03.2010г., вече длъжникът И. е бил починал,а в регистрите на ищеца няма как да съществува задължение на името на наследниците,за да бъде издадено извлечение от счетоводните сметки. В т.12 от заявлението е посочено,че документът от който произтича вземането е извлечение по чл.417 т.2 от ГПК,въз основа на сключен между страните договор. Извлечението от счетоводните книги,каквото е представено в настоящият случай, представлява извлечение от счетоводни регистри, в които са отразени по хронология събития и факти, в резултат на които е възникнало вземането на заявителя, респективно задължението на длъжника, събитията и фактите, въз основа на които е настъпила изискуемостта на главницата и забавата за длъжника, хронологичното начисляване на дължимата мораторна или наказателна лихва, или като обобщен резултат в синтетичен счетоводен регистър за определен отчетен период по съответна счетоводна сметка вземането на заявителя, респ. задължението на длъжника.

Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, да ползват като изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул за вземанията си, извлечения от счетоводни документи, удостоверяващи техни вземания, изхождайки от презумпцията, че редовно водените според изискванията на Закона за счетоводството счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения. Достоверността на информацията на счетоводните документи се осъществява чрез изпълнението на изискванията на чл. 2 - 10 от Закона за счетоводството (ЗСч), а тази достоверност се обезпечава от отговорността, която носят съставилите ги лица, визирана в чл. 11 на ЗСч.

На второ място нямаме правосубектно лице –длъжник към датата на депозиране на заявлението, безспорно е,че и към датата на съставяне на извлечението длъжникът И. е бил починал. За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните в заявлението страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато смъртта настъпи в хода на процеса, тя дава повод за правоприемство в процеса, но ако предхожда процеса, е пречка той да възникне както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници. Т. е. процесуално правоприемство настъпва само при редовно възникнало процесуално правоотношение. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число конституирането на наследниците на починалия длъжник. Разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т. е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение на неговите наследници.

И на трето място отговорността на наследниците по валидно възникналата облигационна връзка между ищеца и наследодателя им –И. /сключеният договор/не може да бъде ангажирана поради наличие на материалните предпоставки за това.В клаузите на сключеният договор ,страните не са уредили последствията от смъртта на съконтрахента И.,договорът е бил сключен с оглед неговата личност и качеството му на регистриран земеделски производител,поради което престацията му за запазване и  поддържане на постоянен брой животни и лична и незаменима.

Направеното възражение от ответниците,за  обективна невъзможност за изпълнение по чл.81 ал.1 от ЗЗД поради форсмажорно обстоятелство- настъпила смърт на наследодателя е основателно.

Съдът прави обоснован извод,че няма правопораждащ фактически състав на вземането по договор  №13133109/19.03.2008г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление,спрямо ответниците,поради което претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК във връзка с направеното искане следва да бъдат присъдени и сторените разноски от ответниците в размер на 350 лева адв.хонорар.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ДФ „Земеделие” със седалище гр.София  бул. ”Цар Борис ІІІ” 146, представляван от изпълнителния директор Р.П. чрез юрк.М.П. срещу  В.П.Г. с ЕГН ********** ***, С.П.И. с ЕГН ********** *** и М.П.М. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №9 адв.Н.Б., с който се иска да се  ПРИЕМЕ за установено по отношение на ответниците, че съществува вземане на ДФ „Земеделие” в размер на 3300 лв. главница, мораторна лихва в размер на 847.09 лв. за периода от 25.03.2008 – 20.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2010г. до окончателно изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 82.94 лв.- ДТ и 262 лв. юрисконсултско възнаграждение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие” със седалище гр.София  бул. ”Цар Борис ІІІ” 146, представляван от изпълнителния директор Р.П. чрез юрк.М.П. да заплати на   В.П.Г. с ЕГН ********** ***, С.П.И. с ЕГН ********** *** и М.П.М. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.“Иван Вазов“ №9 адв.Н.Б., сторените разноски в размер на 350 лева.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: