№ 24378
гр. С, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110119054 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на съдията-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на Х. Х. Х. срещу Столична община,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане да бъдат изискани копия от документите по изпълнително
дело № № 20168380408470, по описа на ЧСИ М Б с район на действие – СГС, като съдът
намира, че към настоящия момент не е необходимо изискване на делото в оригинал, като
следва да бъде задължен съдебният изпълнител да представи по делото заверено копие от
изпълнителното дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.09.2023г. от 13:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ М Б, с район на действие Софийски градски съд, в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено от съдебния
изпълнител копие от изпълнително дело № 20168380408470.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от Х. Х.
Х срещу Столична община за недължимост на сумата от 100 лева, представляваща глоба,
наложена с наказателно постановление № 236247 от 06.08.2014г., влязло в сила на
29.01.2015г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20168380408470 по
описа на ЧСИ М Б, рег. № 838 с район на действие СГС.
Ищецът Х. Х. Х. твърди, че на 19.07.2014г. му бил съставен АУАН № ********** от
контрольор в Центъра за градска мобилност при Столична община, въз основа на който
било издадено наказателно постановление № 236247 от 06.08.2014г., за това че на
19.07.2014г. в 15.24 ч Х. пътувал в гр. С в А 72 с инвентарен № 8014, констатирано след
спирка бул. Черни връх посока НДК, район НДК, без редовен превозен документ. Сочи, че с
наказателното постановление му било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, която следвало да бъде заплатена в полза на
общинския бюджет. Твърди, че административният орган бил приел, че наказателното
постановление било влязло в сила на 29.01.2015г. На 30.11.2016г. било издадено
възлагателно писмо № СОА16-ДИ11-47301, което било заведено с вх. № 82368 от
07.12.2016г. в регистрите на ЧСИ М Б, като било образувано изп. дело № 20168380408470. В
хода на изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение на
08.12.2016г. С писмо от 25.07.2017г. било уведомено „Донев“ ЕООД за наличие на
изпълнително дело срещу него. На 19.02.2019г. съдия-изпълнителят бил изпратил запорно
съобщение до Първа инвестиционна банка и до Юробанк. След 19.02.2019г. не били
извършвани никакви действия от съдебния изпълнител, както и взискателят не бил
депозирал никакви молби за извършване на изпълнителни действия. На 05.04.2022г. бил
получил покана за доброволно изпълнение, а работодателят му бил получил запорно
съобщение с изх. № 21678/01.04.2022г. Поддържа, че по процесното изпълнително дело в
периода от образуването му 07.12.2016г. до 01.04.2022г., когато бил направен запор върху
трудовото му възнаграждение и сумата от 310 лева била преведена по сметка на ЧСИ не
били извършвани никакви изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността.
Сочи, че всички действия, извършени преди 01.04.2022г., не били същински изпълнителни
действия. Поддържа, че изпълнителното дело било прекратено най-късно на 19.02.2021г.
Твърди, че погасителната давност била настъпила на 29.01.2020г. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът е заявил, че искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Ответникът оспорва като неоснователно твърдението на ищеца за настъпила погасителна
давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като
действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановеният срок, и не била изтекла
абсолютната погасителна давност. На второ място, твърди че е налице несъответствие в
2
исковата молба, тъй като в нея е посочено, че сумата, за която е образувано изпълнително
дело № 20168380408470 по описа на ЧСИ М Б, рег. №838, район на действие СГС е
недължима, като ищецът се позовава на изтекла изпълнителна давност, с мотива, че
публичните задължения се погасяват според чл.168, ал.1, т.3 ДОПК по давност. Ответникът
твърди, че съществуват съществени различия между изпълнителната давност по чл.82 ЗАНН
и погасителната давност по чл.110 ЗЗД. Също така посочва, че дори при изтичане на
погасителната давност, след което вземането не може да се защитава по съдебен ред,
вземането продължава да съществува, аргументирайки се с чл.118 ЗЗД. Твърди, че
посоченото несъответствие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба
представлява нарушение на разпоредбите на чл.127, ал.1 ГПК. Твърди че същото прави
невъзможно да се разбере дали ищецът претендира, че наложеното административно
наказание „глоба“ не следва да бъде изпълнено поради изтекла изпълнителна давност или
иска да бъде признато за установено, със силата на пресъдено нещо, че за процесните суми е
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Поради това, моли исковата молба
да бъде оставена без движение до отстраняването на посочените противоречия. При
неотстраняването им, моли делото да бъде прекратено. Твърди, че неоспорването на
наказателно постановление № 236247/2014г., въз основа на което е образувано
изпълнителното дело е поради факта, че е извършил посоченото в наказателното
постановление административно нарушение, което се подкрепяло и от факта, че ищецът не е
заплатил минималната санкция в тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е
разчитал, че няма да бъдат предприети никакви действия по осъществяването на
административната санкция. Твърди, че след влизане в сила на наказателното постановление
възможността за атакуването му пред съдебен орган била преклудирана поради
бездействието на настоящия ищец да подаде жалба пред компетентен орган в
законоустановения за това срок. Поддържа, че след този момент, наказателното
постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и то при спазване на
нормата на чл.72 ЗАНН, т.е. при наличие на изрично посочена активна процесуална
легитимация, както и че делото следвало да се разгледа от съответния административен съд.
Поддържа, че следвало да се приеме, че задължението на ищеца ще продължи да съществува
при евентуалното установяване на факта, че правото на съдебна защита е погасено по
давност, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за недължимост на процесните
суми. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба изпълнителното
производство е приключило и сумите – стойността на административното наказание „глоба“
и таксите по ЗЧСИ – са били събрани, което правило иска недопустим и неоснователен.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело,
образувано въз основа на процесното Наказателно постановление № 236247/2014, издадено
на 06.08.2014г.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
3
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото
наказателно постановление.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните
обстоятелството, че на 06.08.2014г. на ищеца е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № **********, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 236247, влязло в сила на 29.01.2015г., с което на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за пътуване без редовен
превозен документ; че въз основа на наказателното постановление било образувано
изпълнително дело № 20168380408470, по описа на ЧСИ М Б, рег. № 838.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4