Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
11.10.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 127 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.В.И. – П. ***, депозирана против
Решение № 164/12.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №
1955/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба серия „К“ № 3721449 от 19.06.2020г., с който на И.В.И.
– П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че в хода на протеклото производство не е установено дали соченото
място на извършване на деятелността попада в рамките на населеното място. В
тази връзка се сочи, че е налице разминаване между позицията на техническото
средство и мястото на извършване на простъпката, като между тях е имало
разстояние от 107 метра. Акцентира се и на обстоятелството, че в предходен
момент пътните знаци, указващи началото и края на населеното място, са били
изместени, при което се поражда неяснота дали деянието е осъществено извън
рамките на с. Радко Димитриево. Аргументира се и становището за допуснати
пороци при изготвянето на съставения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство и при направата на снимката на разположението на уреда,
която, според касатора, не дава представа за мястото на разположение на
техническото средство. Излагат се и твърдения, че съдът неправилно е ценил
показанията на свидетеля С. К., оперирал с техническото средство на
инкриминираната дата. Жалбоподателят уповава твърдението си, че нарушението е
установено извън рамките на населеното място и посредством данните от часовия
график на полицейския екип, считайки, че посоченото в протокола време на работа
в с. Радко Димитриево е предхождало заложения в графика времеви отрязък за
работа там, от което извежда становище, че контролираният участък е част от
общинската пътна мрежа и е извън рамките на селото. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен
фиш. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Д.М.от Адвокатска
колегия – София, който се солидаризира с изложените отменителни основания и
претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят представя и писмени бележки.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.06.2020г., около
14,25 часа, лек автомобил марка „Т.Р.4“, с ДК № ******, собственост на И.В.И. –
П.,*** Димитриево, ул. „Бургаско шосе“ до № 5, със скорост 85км/ч, при
разрешена скорост 50 км/ч , след отчетен толеранс от -3% отразено като 82км/ч. Нарушението било
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“.
За заснетото с
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ от ОДМВР - гр. Шумен нарушение
бил издаден процесния електронен фиш, в който при текстовото описание на
нарушението, било посочена установена скорост на движение от 82 км/ч, след
отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно с превишение от 32
км/ч, както и разрешената скорост за движение.
Същият бил връчен на
жалбоподателката на 11.10.2021г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП П. не е представила
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за правоуправление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че изготвеният фиш
разполага с необходимото законово съдържание и че при издаването му не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав констатирал също,
че нарушението се явява доказано от обективна и субективна страна, като събраните
доказателства установяват с категоричност въведеното ограничение на максимално
допустимата скорост на движение за процесния участък, попадащ в рамките на
населено място, а превишението на допустимата скорост е било заснето от
надлежно функциониращо и годно техническо средство. По тези съображения
предходният съдебен състав потвърдил оспорения пред него ЕФ.
В унисон с мотивите на
районния съд настоящата инстанция счита, че процесният електронен фиш е издаден
при пълното му съответствие с императивните законови правила, разписващи
изискуемото му съдържание. Касационният състав намира за неоснователна тезата
на санкционираното лице за неустановеност на мястото на извършване на деянието.
По делото са приобщени съответните писмени доказателства, установяващи с
категоричност, че на инкриминираната дата и място, посочени в протокола за
използване на техническо средство и в представената Ежедневна форма за отчет на
полицейския наряд, служителите на МВР са разположили техническо средство „АRH
CAM S1“ в рамките на с. Радко Димитриево, на ул. „Бургаско шосе“ № 5, заснемаща
автомобилите в посока на движение към гр.Бургас. От страна на Община Шумен е
представен отговор, че в населеното място действително съществува такава улица,
като от страна на стопанисващата пътя администрация (АПИ) през 2019г. е
актуализирано местоположението на знаците Д11 и Д12, бележещи началото и края
на населеното място. Като част от комисията, приела и огледала разположението
им, е бил част и Й.Ж., който впоследствие е разпитан и от районния съд.
Установява се също, че след датата на извършване на огледа - 03.10.2019г.,
съответно към датата, посочена като време на извършване на деянието –
19.06.2020г., промяна в разположението на знаците не е настъпила. Съобразно
разположението на упоменатите пътни знаци на 19.06.2020г. е било разположено и
автоматизираното техническо средство, за използването на което е изготвен и
съответният протокол, придружен със снимка на разположението на техническото
средство, съгласно изискването на чл.10, ал.1 и следващи от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На екрана
на заснетото техническо средство е изобразен участъкът от пътя, предхождащ
поставената табела за край на населеното място, спрямо който е реализирана
контролната дейност. По делото се установява по несъмнен начин и
обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателката е отстоял на 107 метра от
техническото средство – тези данни са отразени на изображението, придружаващо
издадения ЕФ. В него като място на извършване на нарушението е посочена именно
улица „Бургаско шосе“ с уточнението „до № 5“, където е било разположено
заснемащото устройство, от което, както вече бе прокоментирано, превозното
средство е отстояло на 107 метра в момента на заснемането. Посоката на движение
на превозното средство на санкционираното лице е обективирана на приложените по
делото пет броя статични изображения, направени в изключително кратък времеви
интервал /първото изображение е направено в 14.25.10.1 часа, а последното в
14.25.10.6 часа/, от които става видно, че управлението на автомобила към
момента на установяване на превишението на максимално допустимата скорост е
протекло изцяло в рамките на с. Радко Димитриево, доколкото същият се е
приближавал към табелата, бележеща край на населеното място, в което максимално
разрешената скорост е 50 км/ч. Тези данни дават недвусмислен отговор на въпроса
къде точно е извършено нарушението и твърденията на касатора в противен смисъл,
основани на едностранчиво тълкуване на приобщения доказателствен материал, не
могат да бъдат споделени. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод,
основан на безспорно установени факти, поради което не може да се сподели
виждането на жалбоподателя за наличие на реализирани съществени процесуални
нарушения, в частност на свидетелските показания, каквито доводи са застъпени в
касационната жалба.
Настоящата съдебна
инстанция се солидаризира и с решаващия извод на районния съд относно
безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение. Приложените по
делото писмени доказателства установяват ограничението на максимално
допустимата скорост на движение в населеното място. Независимо от това,
упоменатото в ЕФ техническо средство, разполагащо със съответните документи за
неговата годност, е засякло движението на автомобила, управляван от касатора
със скорост от 82 км/ч (след отчетен толеранс), надвишаваща с 32 км/ч
допустимата. Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган.
По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Протокол на Български институт по метрология, от които е видно, че
при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. Наличието на виновно осъществено деяние от страна на
водача е наложило и ангажирането на отговорността му по реда на чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП за извършената простъпка по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С оглед изложените
съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва
да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 164/12.04.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1955/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
И.В.И. – П. с ЕГН ********** ***-р Петър
Скорчев №3, вх.Д, ет.3, ап.17, да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по
делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 11.10.2022 г.