№ 34469
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110171580 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
особеният представител на ответника по делото моли съда да допълни
Разпореждане № 117691 от 01.12.2022 г., постановено по делото, като укаже
на ищеца за внесе възнаграждение за участието на особения представител на
ответника в размер на 485 лева, вместо посочените 150 лева. Излага
съображения, че такова било минимално възможното възнаграждение
съобразено с цената на иска съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от страна
на ищеца. Взима становище за неоснователност.
Съдът намира следното: по делото е депозирана въззивна жалба от
особения представител на ответника по делото, срещу Решение № 12805 от
15.11.2022 г. С Разпореждане № 117691 от 01.12.2022 г.препис от същата е
изпратен на ищеца, като на ищеца е указано да внесе възнаграждение за
особения представител в размер на 150 лева
По отношение на размера на същото съдът намира следното:
Възнаграждението, което се дължи на особения представител на
ответника се определя на общо основание от разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК, която следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ГПК по въпроса кои разноски въобще подлежат на възстановяване в
зависимост от различните варианти за край на производството. Законът е
категоричен, че на обезщетяване подлежи единствено възнаграждението за
един адвокат.
По отношение размерът на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето,
която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на
адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между
довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
1
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато съдът прави
преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и
правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито
правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови
полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, което са извършили
длъжниците е подаването на възражение. При това положение, да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика
би нарушило основния за българското гражданско право принцип на
забраната за неоснователно обогатяване. Не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Този извод се основава на схващането,
че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на
адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от
23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че
определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и
установяването им като задължителни с национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези
минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември
2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C 208/13,
EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на
съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението
на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният
съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести
2
даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г.,
Elchinov, C-173/09, т. 29.
Поради изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че посоченото възнаграждение съответства на обема на
защита, който ще бъде оказан на въззивна инстанция и не е налице основание
за изменението му.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат С. К. Ч., в качеството
на особен представител на ответника по делото С. Т. Й. за изменение на
Разпореждане № 117691 от 01.12.2022 г., постановено по Гражданско дело №
71580 от 2021 г.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3