Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТърговсК. отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6286 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 208 КЗ /отм./.
Ищецът „Т.К.” ООД твърди, че на 01.07.2014 г.
сключил с ЗАД „А.” застрахователен договор № 0306В 139778 за застраховка пълно
автокасК. на автомобил Фолксваген Тигуан, с ДК № *******, с обща
застрахователна сума в размер на 61 074 лева. Посочва, че на същата дата
заплатил изцяло премията по сключения застрахователен договор в размер на
2 336,09 лева. На 15.12.2014 г. оК.ло 19.30 часа в гр. София, кв. „Г.Б.”,
ул. „*******, автомобилът бил противозаК.нно отнет от владението на Н.К.А., за К.ето
извършителят употребил сила и заплашване – избутал я от автомобила с предната
лява врата, както и я заплашил с думите „Ще те смачкам”. Твърди, че водачът Н.А.
се опитала да запази владението върху автомобила, от К.ето получила множество К.нтузии,
за К.ето била освидетелствана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Твърди, че при отнемане
на автомобила извършителят присвоил чантата на Н.А., К.ято по време на грабежа
се намирала в К.лата, както и личните й документи, включително свидетелство за
регистрация на МПС Част ІІ – малък талон на автомобила. Посочва, че с
постановление от 09.09.2015 г. СРП спряла наказателното производство, поради
това, че извършителят не е разкрит. За настъпилото застрахователно събитие при
ответника била образувана щета под № 10014030147963, като представил всички
изисквани от застрахователя документи. Посочва, че с писмо с изх. №
100-2907/29.04.2015 г. ответникът отказал да изплати застрахователно
обезщетение, поради това, че в момента на противозаК.нното отнемане на МПС
ключът е бил в автомобила. Счита, че отказът е неоснователен, поради това, че
автомобилът е отнет от владението на водача чрез сила и заплаха, като в
резултат на отнемането Н.А. е получила и наранявания и разкъсвания на тялото и
с нищо не е спомогнала за отнемането на К.лата, а е направила всичко възможно,
с риск за здравето и живота си, да отблъсне и да запази владението върху
автомобила. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъди ЗАД „А.” да заплати на „Т.КО” ООД сумата в размер на 61 074 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по процесната щета,
ведно със законната лихва върху самата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното и изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба
ищецът твърди, че действията по маркиране, оглед и заснемане на автомобила били
извършени от служители на застрахователя.
Ответникът З. „А.” АД оспорва изцяло иска по
основание и размер. Твърди, че застрахователният договор не е влязъл в сила,
тъй като не е бил извършен оглед, заснемане и пасивно маркиране на автомобила,
поради което не е налице застрахователно покритие по застрахователния договор. Посочва,
че обстоятелствата, изяснени в уведомление-декларация за щета, сведение и
декларация, затова, че Н.А. е оставила МПС-то със запален двигател и ключ,
докато е слизала да отваря вратата на двора, като в този момент автомобилът е
бил противозаконно отнет от неизвестно лице и в МПС-то е било оставено
свидетелство за регистрация част ІІ, съставляват хипотеза на изключени от
покритието застрахователни рискове, съгласно клаузите на т. 16.14.2 и т.
16.14.3 от Общите условия. Счита, че описаните по-горе обстоятелства се
квалифицират и като поведение от страна на представител на застрахования,
свързано с неполагане на дължимата грижа за застрахованото МПС и намиращо се в
пряка причинна връзка с извършената кражба и е основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2, изр. 2 КЗ вр. с т.
50.2, т. 50.4 и т. 50.9 от Общите условия. Посочва, че не е изпълнена и
разпоредбата на т. 56.6.8 от Общите условия, съгласно която застрахованият е
длъжен да предаде на застрахователя при настъпване на събитие оригиналите на
конкретно изброени документи и реквизити. В случай, че не се възприемат
посочените основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, иска
същото да бъде намалено с 50%, поради неизпълнение на посочените З.ължения.
Оспорва да е налице грабеж на процесното МПС. Твърди, че застрахованият не е
предоставил пълномощно за разпореждане с автомобила. Ето защо, в случай че
ответникът бъде осъден претендира на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД да се осъди
ищецът да представи пълномощно, квитанция за платен данък МПС за съответната
година, декларация по чл. 264 ДОПК, по силата на които да упълномощи
представител на застрахователят да се разпорежда с процесното МПС, ако бъде
намерено. Счита искът за завишен по размер. Претендира разноски. С допълнителен
отговор на допълнителната искова молба твърди, че след подписване на застрахователната
полица застрахованият не е представил автомобила за оглед и заснемане, поради
което протокол не е изготвен, нито са направени снимки.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2014 г. е сключен договор
за продажба на фабрично нов автомобил между „П.И.А. БГ” ЕООД в качеството на
продавач и „Т.КО” ООД в качеството на купувач за закупуване на процесния лек
автомобил Фолксваген Тигуан при крайна цена с включен ДДС 61 074 лева.
На 04.07.2014 г. с
приемо-предавателен протокол автомобилът е предаден от „П.И.А. БГ” ЕООД на „Т.КО”
ООД в отлично състояния с два броя оригинални ключове с вграден дистанционен
контрол, карта с механичния код на ключовете, комплект инструкционна книжка на
автомобила, заверена сервизна книжка и с конкретно посочени идентификационни
данни.
Видно е от комбинирана застрахователна полица №
0306В 139778 за застраховки Каско и злополука, че на 01.07.2014 г. между „Т.КО”
ООД и З. „А.” АД е сключен договор за застраховка, при клауза „Каско“ за лек
автомобил Фолксваген Тигуан, с дата на първа регистрация: 01.07.2014 г., със
застрахователна сума 61 074 лева, застрахователна премия 2 336,09
лева и срок на застрахователно покритие от 02.07.2014 г. до 01.07.2015 г.
Представени са Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства /„Каско”/. По т. 11.1. и т. 11.2. се
покрива кражба на цяло МПС и грабеж на цяло МПС. Съгласно т. 16.14.2. по тези
Общи условия не се покрива претенцията изброена в клауза „К”, когато
застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или
неизправна сигнално-охранителна система и когато ключовете за МПС и/или дистанционното
управление на сигнално-охранителна система и/или свидетелство за регистрация на
МПС – част І и/или част ІІ и/или документите а собственост на МПС са оставени в
МПС или извън него без необходимия контрол – т. 16.14.3. В т. 38 е предвидено,
че при сключване на застраховката, МПС и всички принадлежащи към него ключове
за отключване, заключване и стартиране на автомобила, както и устройствата за
сигнализация и защита, З.ължително се представят за оглед и заснемане от
застрахователя. Съгласно т. 39 от Общите условия застраховката влиза в сила,
ако е платена застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и
след като са изпълнени изискванията за оглед и заснемане на МПС от посочено от
застрахователя лице. В т. 50.4. е посочено, че застрахованият е длъжен при
напускане на МПС да не оставя ключовете /контактни и/или за заключване/,
дистанционното управление на алармата, и/или свидетелство за регистрация на МПС
– част І и/или част ІІ, и/или документ за собственост и винаги да го заключва и
да включва сигнално-охранителната система на автомобила. В т. 50.9. е
предвидено, че при неспазване на което и да е било З.ължение на застрахования
по настоящата точка, застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане
на застрахователно обезщетение.
Установява се от сметка № 040843, че на 01.07.2014
г. ищецът е заплатил изцяло застрахователната премия в размер на 2 336,09
лева.
Видно е, че ищецът на 06.07.2014 г. е упълномощил Н.К.А.
да управлява в страната и чужбина собствения на дружеството лек автомобил: Фолксваген
Тигуан с рег. № *******.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от
което е видно, че процесното превозно средство Фолксваген Тигуан е с рег. № *******.
Установява се, че на 16.12.2014 г. е подадено при
ответника уведомление-декларация за събитие: грабеж, подадено от Н.К.А. с
описание, че на 15.12.2014 г. към 19.30 ч. в Г.Б., автомобилът е бил спрян пред
дома й на ул. „******” с работещ двигател; непознато лице се качило в колата,
избутало я и тръгнало в неизвестна посока.
Представен е списък на необходимите документи
изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС”, като е видно от
приложената преписка, че са представени: удостоверение от 06 РУ-СДВР, сведение
от 15.12.2014 г., уведомление-декларация от 16.12.2014 г., заявление за
противозаконно отнемане на автомобил и медицинска бележка, издадена на
16.12.2014 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на Н.К.А..
По делото са приети като доказателства заверени
копия от страници от журнал, воден в 108 – травматологичен кабинет в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” и спешен лист, касаещи посещението на лицето Н.К.А., които са във
връзка с направеното оспорване от ответника на медицинска бележка от 16.12.2014
г.
Установява се, че на 09.09.2015 г. е съставено
постановление за спиране на наказателно производство, с което е спряно
наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 4069/2014 г. по описа
на 06 РУП-СДВР, пр. пр. № 54144/2014 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 346, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. В мотивите
е посочено, че досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен
извършител затова, че за времето около 19.30 часа на 15.12.2014 г. в гр. София,
кв. „Г.Б.”, ул. „Р.” пред №**е отнел чуждо моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тигуан”, с ДК № *******, червен на цвят от
владението на Н.К.А. без нейно съгласие, с намерение да го ползва като, за да
запази владението върху автомобила е употребил сила и заплашване – избутал я е
с предната лява врата, след което й е казал „Ще те смачкам”.
С писмо изх. № 100-2907/29.04.2015 г. на З. „А.” АД,
изпратено до „Т.К.” ООД, ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета, тъй като автомобилът е оставен със запален
двигател и ключ в превозното средство и в този момент е бил противозаконно
отнет от неизвестно лице. Това поведение е квалифицирано като поведение от
страна на представител на застрахования, намиращо се в пряка причинна връзка с
извършената кражба и съставлява хипотеза на изключен от покритието
застрахователен риск.
От приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие 15.12.2014 г. е в размер на 56 800 лева.
От изслушаната съдебно компютърно-техническа
експертиза се установява, че при направена проверка в информационните системи,
с които работи З. „А.” АД не се установяват данни за протокол за оглед,
заснемане и изготвени снимки към застрахователна полица №
0306В139778/01.07.2014 г. за автомобил Фолксваген Тигуан с ДК № *******.
При разпита свидетелят В.К.А. заявява, че познава
г-н А. и фирмата „Т.КО” ООД и е присъствал на покупката на автомобила, която
продължила повече от 40 минути. Управителят попълвал и подписвал документи.
Прегледали на място папката с документи за автомобила и всичко било налице.
Сочи, че маркиране и снимки не е гледал дали има в папката, но на новозакупен
автомобил не мисли, че може да има маркировка. С колата нямало никакъв проблем.
Не е имал никакви други препоръки, ангажименти и съвети относно автомобила след
закупуването му.
При разпита свидетелката Н.К.А. заявява, че си
спомня въпросната дата 15.12.2014 г., когато се прибирала от работа в кв. „Г.Б.”,
ул. „*******. Спряла колата близо до мобилна ограда на разстояние от около 50
см, която ограда въпросната вечер не се отворила с дистанционното. Часът бил
19.30 ч. и навън било тъмно. Оставила колата да работи и фаровете да светят, за
да може да вижда и слязла от автомобила. За да тръгне вратата, трябвало само
леко да я побутне и тя го направила, след която вратата продължила сама. Докато
бутала вратата на разстояние от около един метър, от вратата на шофьора усетила
нечие присъствие. Обърнала се и видяла, че един човек се опитва да се качи на
седалката на шофьора. Хвърлила се към вратата, хванала се за нея и се опитала
да го издърпа. Дърпала вратата, както дърпала и човека. В едни момент при това
боричкане той я изблъскал с вратата и тя паднала наЗ.. Ударила се силно, но
човекът не успял да тръгне веднага, тъй като имало особеност, че колата не може
да тръгне без да е сложен колан и през това време тя отново скочила към вратата
и се хванала за нея. Шофьорът успял да запали, но тя се държала за вратата и
мислила, че може да го спре. Той я влачил с колата известно време, докато не
усетила най-големия удар на място на улицата. След това отишла първо в полицията,
където я разпитали. След това се обадили на застрахователя и чак след това
отишла в Пирогов. Автомобилът го оставила запален, работещ, тъй като иначе не
би имала светлина. Всички документи на колата били в дамската й чанта, която
останала в колата и нищо от съдържанието не й е връщано. Гаражната врата е от
страната на шофьора и крадецът се качил зад нея и му отнело около минута да
тръгне. Спомня си, че той й казал, че ще я смачка. В този момент нищо не
изпитала, може би само яд и ярост. В последствие изпитала страх, когато си
помислила какво можело да се случи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, в процеса следва да се
установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по
застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че между „Т.КО“
ООД и З.А.Д. „А.” АД е сключен на 01.07.2014 г. валиден договор имуществено
застраховане при клауза „Каско“ за процесния лек автомобил Фолксваген Тигуан, с
рег. № *******, със срок на застрахователно покритие от 02.07.2014 г. до
01.07.2015 г. Спазена е формата за действителност на договора, съгласно
правилото на чл. 184, ал. 1 и ал. 3 от КЗ /отм./.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че договорът не е влязъл в сила, тъй
като не е извършен оглед, заснемане и пасивно маркиране на автомобила. В т. 39
от Общите условия към сключения застрахователен договор, на която
застрахователят се позовава, е предвидено, че застраховката влиза в сила, ако е платена
застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и след като са изпълнени
изискванията за оглед и заснемане на МПС от посочено от застрахователя лице. В
конкретния случай не се спори, а същото се доказа и от ангажираните
доказателства, че на датата на сключване на застрахователния договор 01.07.2014
г. ищецът е заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на
2 336,09 лева. Установи се също така, че процесният автомобил е фабрично
нов, закупен от „Т.КО“ ООД на 30.06.2014 г. и при продажбата са предадени
всички изискуеми документи, съобразно показанията на свидетеля А.. Така, както
е разписано в разпоредбата на т. 39 от Общите условия е видно, че за спазване
изискванията за оглед и заснемане на МПС е необходимо застрахователят да посочи
лице. Ответникът не твърди, че при сключване на застраховката е посочил лице на
ищеца в изпълнение на цитираната разпоредба, а единствено навежда доводи за
липсата на оглед, заснемане и пасивно маркиране, за което ангажира изслушване
на съдебно компютърно-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав намира,
че изпълнението на задължението на застрахователя да посочи лице е обуславящо
за изпълнението на това на застрахования, поради което следва да се приложи
фикцията на чл. 25, ал. 1, пр. 2 ЗЗД относно сбъдването на условието. Ето защо
следва да се приеме по аргумент от разпоредбата на чл. 187 КЗ /отм./ и т. 39 от
Общите условия, при съобразяване изложението по-горе мотиви, че страните са
били обвързани за периода от 02.07.2014 г. до 01.07.2015 г. от валиден договор
за имуществено застраховане по клауза „Каско“.
Съдът намира за установено от събраните писмени доказателства
– документите по застрахователната преписка и данните от образуваното и спряно
досъдебно производство и изслушаните свидетелски показания на свитеделката Н.А.,
че на 15.12.2014 г., в срока на действие на застрахователния договор, е
настъпило застрахователно събитие – грабеж на цялото МПС, което представлява
покрит риск, съгласно т. 11.2. от Общите условия.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не
дължи плащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на обстоятелства,
изключващи носеното на риска.
Обемът на
застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от закона -
чл. 183, ал. 1 КЗ /отм./, и от съдържанието на конкретния застрахователен
договор, а при наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./ и от
общите условия /ОУ/ на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните
по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията
за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата
на чл. 211 КЗ /отм./. В чл. 211 КЗ /отм./ е закрепено правилото, че
основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като
са посочени изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице /т. 1/ и неизпълнение на задължения на застрахования по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т. 2/.
В конкретния
случай в Общите условия страните са уговорили, че застрахователят не дължи
плащане по риска „Грабеж“, ако застрахованото МПС е било незатворено и/или
незаключено /т. 16.14.2./ и когато ключовете за МПС и/или свидетелството за
регистрация на МПС – част І и/или част ІІ са оставени в МПС или извън него без
необходимия контрол. От показанията на свидетелката Н.А., които кореспондират с
данните по досъдебното производство, образувано във връзка със събитието, се
установи, че свидетелката в деня на събитието е спряла автомобила на улицата в
непосредствена близост /около 50 см/ до мобилна ограда. Слязла от автомобила,
за да побутне мобилната ограда, за да се отвори, като оставила автомобилът със
запалени фарове и ключ и в него се намирала дамската й чанта, в която било
свидетелството за регистрация на МПС – част ІІ. Установи се, че докато бутала
оградата на разстояние един метър от вратата на шофьора, усетила присъствието
на нападателя, който в това време се опитвал да седне на предната седалка.
Съдът намира за
доказано от показанията на свидетелката и от приетата медицинска документация,
че Н.А. е предприела действия да попречи на извършителя да потегли, дори с риск
за собственото си здраве, опитвайки се да спре потеглянето на колата. С оглед
на така приетите доказателства не може да се приеме, че лицето, ползващо
застрахованото МПС е извършило умишлени или с груба небрежност действия, които
да са предизвикали застрахователното събитие. Съобразявайки установената
фактическа обстановка е видно, че автомобилът е напуснат от водача не с
намерение да бъде оставен без необходимия контрол, а с цел да бъде побутната
намираща се в непосредствена близост мобилна ограда. Предприетото от водача
поведение е изисквало незначително отдалечаване от автомобила и загуба на
визуален контрол за изключително кратко време, поради което следва да се
приеме, че водачът в нито един момент не е загубил необходимия контрол върху
автомобила. Следователно процесното застрахователно събитие не е от категорията
на предвидените в т. 16.14.2.и т. 16.14.3. от Общите условия изключени рискове,
нито поражда право на застрахователя да откаже да изплати застрахователно
обезщетение.
Съдът намира, че
при конкретните обстоятелства не може да се приеме за основателно възражението
на ответника, че е налице неизпълнение на задължения, които са съществени за
застрахователния риск по смисъла на чл. 207, ал. 1 и чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ и
които могат да обосноват отказ от изплащане на обезщетение или намаляване на
същото на основание чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ или по чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./.
От доказателствата по делото се установи, че спрямо свидетелката Н.А., ползваща
застрахования автомобил, е упражнена сила от трето лице, което й е отнело
владението от автомобила и по този начин е преодолян контрола й върху
автомобила, съответно са отнети ключовете и документите за МПС. Дори и да се
приеме, че водачът не е изпълнил задълженията си по заключване на автомобила и
оставяне на документи в него за времето, докато е отишъл да побутне вратата, то
не се доказа това неизпълнение да е в причинна връзка с настъпване на
събитието. Наличието на причинна връзка е предпоставка за възникването и
упражняването на правото на застрахователя да откаже плащане, съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 15/12.04.2012
г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 185/05.03.2014 г. по т.д. №
350/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на
ВКС, І Т.О., решение № 74/13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 г. на ВКС, І Т.О. и
др. В конкретния случай не може да се приеме, че лицето, ползващо застрахования
автомобил, като не е спазил уговорката в т. 50.4. от Общите условия е
допринесло за окончателното реализиране на застрахованото събитие, още повече,
че се доказа, че третото лице е упражнило сила, за да преодолее осъществявания
от свидетелката контрол и да отнеме автомобила от владението на ползващото го
лице, съответно да отнеме ключовете и документите за МПС, което изключва
наличие на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението от застрахования и настъпването на вредоносното събитие.
След като не е
налице неизпълнение на съществено задължение, в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното събитие и същевременно са предприети действия по
предотвратяване довършването на престъплението и ограничаване на вредите –
водачът се е опитал да препятства отнемането на автомобила, с което се е стигнало
до телесни увреждания, застрахователят няма право да откаже или да намали
дължимото обезщетение.
Предвид
изложеното съдът намира, че отказът на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия риск по време на действие
на застрахователния договор е неоснователен и следва да се отмени.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. От приетото заключение на съдебно автотехническата
експертиза се установи, че пазарната стойност на процесния автомобил Фолксваген
Тигуан, с рег. № *******, към датата на застрахователното събитие 15.12.2014 г.
възлиза на 56 800 лева. Ето защо искът следва да уважи до този размер,
като за разликата до пълния предявен размер от 61 074 лева се отхвърли
като неоснователен. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение
възражението на ответника по чл. 90, ал. 1 ЗЗД, съдът съобрази, че в т. 59.6.7.
вр. т. 88 от Общите условия е предвидено, че при изплащане на обезщетение
застрахованият трябва да представи пълномощно, по силата на което
застрахованият да упълномощи представител на застрахователя да се разпорежда с
МПС, ако бъде намерено, и други документи по образец на застраховател,
необходими за извършване на прехвърлителната сделка, като пълномощното е в сила
след като застрахователят изплати застрахователното обезщетение. Ето защо
възражението за едновременност при изпълнение на насрещните задължения се явява
основателно и следва да се уважи, като се задължи ищецът при получаване на
застрахователно обезщетение да представи пълномощно.
По отношение на разноските: Двете страните претендират
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на
5 842,96 лева, от които 2 442,96 лева за държавна такса, 400 лева за
вещо лице и 3 000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 5 434,06 лева. От
страна на ответника са направени разноски в общ размер на 3 230 лева, от
които 350 лева за депозит за вещо лице, 40 лева за депозит за свидетел, 5 лева
за съдебно удостоверение и 2 835 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на
226,04 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Т.КО“
ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, на основание чл. 208 КЗ /отм./, сума в
размер на 56 800 лева /петдесет и шест хиляди и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие – грабеж на лек
автомобил Фолксваген Тигуан, с рег. № *******, застрахован от ответника по
имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над присъдения размер от 56 800 лева до пълния
предявен размер от 61 074 лева като неоснователен, като на основание
възражение на ответника по чл. 90 ЗЗД постановява при получаване на
обезщетението ищецът „Т.КО“ ООД да представи на ЗАД
„А.“ АД пълномощно, по силата на което застрахованият да упълномощи
представител на застрахователя да се разпорежда с МПС, ако бъде намерено, и
други документи по образец на застрахователя, необходими за извършване на
прехвърлителната сделка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „А.“ АД да заплати на „Т.КО“
ООД сума в размер на 5 434,06 лева /пет хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и шест стотинки/, представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.К.“ ООД да заплати на ЗАД „А.“
АД сума в размер на 226,04 лева /двеста двадесет и шест лева и четири
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: