РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. К., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело №
20235100100362 по описа за 2023 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата в размер на 18 120 евро, получена на отпаднало основание.
Ищцата Х. С. Й., представлявана от адв. А. С., сочи в исковата молба,
че на 21.03.2023 г. по банков път превела в полза на дъщеря й - М. Х. И., по
притежаваната от нея сметка в "*" АД, сумата в размер на 17 120 евро, а на
29.05.2023 г. сумата в размер на 1000 евро. В основанието за преводите било
вписано "захранване на сметка", като целта на ищцата като родител била с
преведената сума да разполага единствено дъщеря й и по нейно усмотрение.
Твърди, че дъщеря й почти от началото на съжителството си със своя съпруг -
първия ответник М. А. И., била във фактическа раздяла. Съшият до смъртта й
живеел отделно и не полагал никакви грижи за детето им - внукът на ищцата
С., страдащ от умствена изостаналост. Уговорката с дъщеря й била тя лично
да се разпорежда с преведените суми без участието на съпруга й, тъй като
същият имал слабост към алкохола и би похарчил парите за вредните си
навици, но не и в интерес на детето им. На **.**.**** г. дъщерята на ищцата -
М. Х. И., починала внезапно, като след смъртта й наследници били съпругът
1
й М. А. И. и внукът на ищцата - С. М. И.. В този случай само М. А. И. можел
да се разпорежда с преведените на дъщеря й пари и то не в интерес на нейния
внук. Основание за това било обстоятелството, че след смъртта на дъщерята
на ищцата М. И. ограничил изцяло контактите й с нейния внук и го завел в
гр.С.. Детето не ходело на специално училище, както това се случвало в гр.К.
до смъртта на майка му. С оглед личността и поведението на М. И. ищцата не
била съгласна той да разполага с парите, които тя е дала единствено и само на
покойната й дъщеря. Не била съгласна и внукът й да прави това поради
умствената си изостаналост. Счита, че с оглед на основанието мотивирало я
да преведе цитираната парична сума на дъщеря й, ответниците неоснователно
са се обогатили за нейна сметка. Налице било отпаднало основание спрямо
дъщерята на ищцата за преведените от нея суми, защото тя била предоставила
в собственост пари на дъщеря си, а не на мъжа си или на умствено
изостаналият й внук. Поради това за ищцата бил налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск. Моли съда да осъди М. А. И. и С. М. И. да й
върнат и заплатят солидарно сумата в размер на 18 120 евро, с която сума
същите са се обогатили неоснователно за нейна сметка, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание ищцата,
представлявана от процесуалния си представител - адв.А. С., поддържа
предявените искове.
Ответниците М. А. И. и С. М. И., представлявани от адв. М. Ц., са
представил отговор на основание чл. 131 от ГПК, с който оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта на
предявените искове се обосновава с липсата на правен интерес, доколкото
между страните не съществувала каквато и да е връзка или облигационно
отношение, от което би могло да настъпи неоснователно обогатяване. По
същество предявените искове се оспорват изцяло по основание и по размер.
Излагат се съображения, че в случая липсвало разместване на имуществени
блага, вследствие на което ищцата да е обедняла за сметка на ответниците. Не
се оспорва твърдението, че ищцата е превела пари по банковата сметка на
дъщеря си, което се установявало от представените с исковата молба вносни
бележки. Оспорва се твърдението за обогатяване от страна на ответниците за
сметка на ищцата. Съгласно справка, издадена на 04.01.2024 г. от „*” АД (*),
на името на М. Х. И. (дъщеря на ищцата, съпруга на първия ответник и майка
2
на втория ответник) съществували две банкови сметки - едната в лева, а
другата в евро. Видно от издаденото от банката извлечение от 03.01.2024 г. за
сумите в двете банкови сметки били открити срочни депозити преди смъртта
на титуляра, които били с падеж 29.06.2024 г. Това обстоятелство
възпрепятствало ответниците да се разпоредят с наличните парични суми,
независимо, че били единствени наследници по закон и имали право на това.
Посочените документи установявали неоснователността на заявената
претенция, тъй като нито един от ответниците не се е разпоредил с наличните
суми. Ответниците не притежавали банкова сметка в „*” АД (*), което било
още едно доказателство за неоснователност на предявените искове. Моли
съда да прекрати делото поради липса на правен интерес или да разгледа
същото по същество, като постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответниците, чрез процесуалния си представител – адв.
М. Ц., поддържат становището си, изразено в отговора на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените като доказателства по делото удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № 187/13.10.2023 г., изд. от Община М.,
препис-извлечение от акт за смърт № 0676/**.**.**** г., изд. от Община К. и
удостоверение за наследници изх. № 959/07.08.2023 г., изд. от Община К., се
установява, че М. Х. И., починала на **.**.**** г., e дъщеря на ищцата Х. С.
Й. и съответно съпруга на ответника М. А. И. и майка на ответника С. М. И..
Установява се също така от представените като доказателства по
делото вносна бележка с дата 21.03.2023 г. на „*“ АД – ФЦ гр.К. и вносна
бележка с дата 29.05.2023 г. на „*“ АД – ФЦ гр.К., че ищцата Х. С. Й. е внесла
по сметка на дъщеря си М. Х. И. на 21.03.2023 г. сумата в размер на 17 120
евро и на 29.05.2023 г. сумата в размер на 1000 евро, с основание захранване
на депозит.
Видно от представетните 2 бр. извлечения от банкови сметки на М. Х.
И. в „*“ АД –-гр.К., на името на М. Х. И. има разкрити два стандартни срочни
депозити със срок 12 месеца, от 29.06.2023 г., за сумите в размер на 2 325.44
лв. и 19 680.13 евро.
3
Разпитаните по делото свидетелки С. Х. Х. и Х. Х. Д. сочат възприети
от тях факти и обстоятелства, касаещи отношенията между починалата М. Х.
И. и нейния съпруг М. А. И., както и срещите на последния със служители в
Център за обществена подкрепа – гр.М..
При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата в размер на 18 120 евро, получена на отпаднало основание, са
недоказани и неоснователни.
Не е спорно по делото, че ищцата Х. С. Й. е внесла по сметка на дъщеря
си М. Х. И. на 21.03.2023 г. сумата в размер на 17 120 евро и на 29.05.2023 г.
сумата в размер на 1000 евро, с основание захранване на депозит. Така
внесените суми са преминали в патримониума на М. Х. И., а след нейната
смърт са станали собственост на нейните наследници - ответниците М. А. И.
С. М. И.. Ищцата претендира връщане на тези суми на отпаднало основание
като обосновава това с твърдения, че сумите са били предоставени на нейната
дъщеря за лично ползуване. От установените по делото факти може да се
направи извод, че ищцата е дарила процесните суми на своята дъщеря, но по
никакъв начин не се установява да е налиице хипотезата на чл.55, ал.1,
предложение трето от ЗЗД, а именно отпаднало основание. Не се доказват
твърденията на ищцата, че дарението е било направено под условие тя лично,
без участието на съпруга си, да се разпорежда с паричните суми. Впрочем, по
сега действащия СК от 2009 г. влоговете са изключени от режима на
съпружеска имуществена общност, тъй като не са посочени в нормата на
чл.21, ал.1 СК и са лично имущество на титуляря, независимо от това дали
придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Също
така не се установяват, а и не се твърдят, предпоставки за нищожност или
отмяна на дарението съгласно разпоредбите на чл.226, ал.3 и чл.227 от ЗЗД.
Ето защо, ищцата не е провела пълно и главно доказване на изложените
в исковата молба факти и обстоятелства, респ. не е установено неоснователно
обогатяване на отпаднало основание, поради което предявените искове са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. При
този изход на делото в полза на ответниците се дължат разноски в размер на 3
580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от
4
ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. С. Й., с постоянен адрес гр.М., ул.“Ш."
№ **, с ЕГН **********, против М. А. И., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ №
* и С. М. И., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № *, с ЕГН **********, искове
с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за солидарно
заплащане на сумата в размер на 18 120 евро, получена на отпаднало
основание, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х. С. Й., с постоянен адрес гр.М., ул.“Ш." № **, с ЕГН
**********, да заплати на М. А. И., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № * и С.
М. И., с постоянен адрес гр.М., ул.“Р.“ № *, с ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 3 580 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
5