№ 33933
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110136562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 211147/25.07.2023г. след дадени указания от
СРС, по чл.248 ГПК, от адвокат М. Ив.Д., процесуален представител на двете ответници О.
Т. М. и Д. Д. М., с която се моли да се измени постановеното по делото решение
№8883/29.05.2023г. в частта на разноските, като се намали присъдената в заповедното
производство държавна такса и да се остави без уважение присъждането на разноски за
адв.хонорар в заповедното производство, защото е недоказан.
Молбата по чл.248 ГПК е изпратена за отговор на другата страна ищеца ЕОС М.
ЕООД, редовно уведомен на 7.8.2023г., като отговор не е подаден в указания от съда срок.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е
страна по делото, молбата по същество е неоснователна.
Неоснователна е, защото държавната такса/ДТ/ по исковото производство се
изчислява върху размер на предявени искове, с приспадане на платената ДТ по заповедно
производство, като по същество ДТ е една за цялото производство и не може след подадена
ИМ да се преизчислява съразмерно на уважените части от претенцията само за заповедното
производство, защото тя се уважава съразмерно на уважените искове по исковото
производство.
По отношение на искането да не се присъжда адв.хонорар на ищеца за заповедното
производство поради непредставени доказателства съдът следва да посочи, че искането
също е неоснователно, защото доказателства за платен адв.хонорар са представени в
заповедното производство, а срещу така присъдените разноски в заповедното производство
ответниците не са възразили, като следва да се отбележи, че адв.хонорар е под минимален
размер от 300лв. по Наредба за минималните размери на адв.хонорари.
1
Реално двамата ответника искат да се формулират нови правни изводи относно
разноските присъдени с решението по отношение на ДТ и адв.хонорар в заповедно
производство, но съдът изцяло споделя мотивите си при определяне на разноските с
решението, като не намира основания да преразглежда решението си в тази част. Няма
място за какъвто и да е друг извод, тъй като това би означавало подмяна на мотивите на
акта, което би било пряко нарушение на правилата по изготвяне на решение по чл.235 ГПК
и чл.246 ГПК. Новите правни изводи може да направи само въззивната инстанция по пътя на
инстанционния контрол.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че липсват основания за изменение на
постановеното решение в частта на разноските присъдени в полза на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 211147/25.07.2023г. на двете
ответници О. Т. М. и Д. Д. М., за изменение на Решение № №8883/29.05.2023г. постановено
по делото в частта на разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2