Решение по дело №782/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 81
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100500782
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500782 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 ал.2 т. 6 и т. 7 ГПК и е
образувано по повод жалбата на“ПС Груп“АД,чрез процесуалния му
представител , против действията на частен съдебен изпълнител Делян
Николов по изп.д. № 202180404000249/2021г. по описа му , изразяващи се
в издаване на разпореждане изх.№ 15532/15.04.2021 г. ,с което е
постановен отказ за спиране на изпълнителното производство ,както и
разпореждане изх. № 16283 /19.04.2021 г.,скоето се отказва намаляване
на приетия в изпълнителното производство адвокатски хонорар в полза на
взискателите .Счита се ,че разпорежданията са незаконосъобразни ,като се
излагат съображения .Моли се за тяхната отмяна и постановяване спиране на
изпълнението ,както и отхвърляне искането за присъждане в полза на
взискателите разноски за адвокатски хонорар ,респ.-намаляването му
съобразно минималните размери по НМРАВ
Взискателите – ответници по жалбата-наследници на
Х.Д. Р. , я оспорват,като настояват за отхвърлянето й .Приложено е
становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което
се сочи ,че жалбата е допустима ,но неоснователна .
1
След преценка на приложените по изпълнителното
дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателите Б.Р. , А.Р. и Д.Р. ,в качеството им на наследници на Х.Д. Р.
,против ПС Груп“АД въз основа на изпълнителен лист , издаден от
Софийски градски съд по гр..д. № 8326/2017 г.на СРС и в.гр.д. № 1832/2020
г. по описа на СГС ,с решението по което длъжникът е осъден да заплати на
Х.Д. Р. сумата 40 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие увреждане при инцидент от неизправна вещ-автоматична входна
врата в Търговски център „Пиргос стил „в гр.Бургас,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането 28.02.2017 г. до
окончателното изплащане ,както и 3320 лв.-обезщетение за имуществени
вреди и 6532 лв.-разноски по делата пред двете инстанции.
С молба от 13.04.2021 г. длъжникът ,чрез адвокатския
си представител , е посочил ,че доколкото изпълнителният лист бил издаден
в полза на несъществуващ правен субект –починалия наследодател на
взискателите и тъй като същият е починал на 01.01.2021 г. ,преди
постановяването на решението по в.гр.д. № 1832/2020 г. по описа на СГС и
преди издаването на изпълнителния лист,то този изпълнителен лист подлежи
на обезсилване ,за което длъжникът е предприел съответните процесуални
действия ,поради което се е искало спиране на изпълнителното производство
С атакуваното разпореждане от 15.04.2021 г. съдебният
изпълнител е приел ,че с оглед изложените в молбата за спиране твърдения и
обстоятелства не е налице основание за спиране,доколкото не е налице някоя
от хипотезите ,предвидени в чл. 432 ГПК и други специални разпоредби
,като се касае до подадане частна жалба против разпореждане за издаване на
изпълнителен лист ,която не спира изпълнението – на осн.чл.407 ал. 2
ГПК.Затова е постановен отказ за спиране на изпълнението ,който според
настоящия съдебен състав е правилен и законосъобразен .
В случаите, когато страната е починала (юридическото лице е
престанало да съществува) след приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал.
2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си и едва
2
след това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре
производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл.
230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след
смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани
процесуалните й правоприемници, то - именно предвид изричната разпоредба
на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо. Целта на
това изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи
участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в
производството по обжалването на решението пред горната съдебна
инстанция, след като е било обезпечено участието приживе на самата
първоначална страна в процеса - в събирането на доказателствата по делото, а
и в устните състезания, които се провеждат непосредствено след
приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от ГПК).
Във всички останали случаи, - когато страната е
починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция (респ. - когато такова дирене изобщо не се
провежда, както е в касационното производство по чл. чл. 290-293 от ГПК) и
съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на нейните процесуални правоприемници в производството
(независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал
своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза),
такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при
липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото
- на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да
повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, - вече
с участието на процесуалните й правоприемници. От друга страна, ако такова
съдебно решение не подлежи на обжалване или не бъде обжалвано в срока за
това (който срок тече след конституирането на процесуалните
правоприемници на починалата страна и връчването на препис от решението
на всеки от тях), макар и процесуално недопустимо, то влиза в сила и
подлежи на изпълнение (аргум. и от чл. 429, ал. 2 от ГПК).
Изпълнителният лист очертава рамките на процесуално
3
законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да
даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано
от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да
установява различно материалноправно положение досежно страните по
правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на
правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред
съда по съществото на спора - чл. 429, ал. 1 ГПК.
В случая устните състезания през въззивната инстанция по гр.д. №
1832/2020 г. по описа на СГС /въз основа на решението по което е издаден
изпълнителният лист/ по същество на спора са приключили на 01.12.2020 г. ,
а наследодателят на взискателите е починал на 01.01.2021 г. ,поради което
постановеното решение е допустима ,заедно с издадения въз основа на него
изпълнителен лист .Независимо от това ,както правилно е посочил и ЧСИ
,при възникване на спор относно валидността на издадения изпълнителен
лист той следва да се реши в друго производство ,а частната жалба против
разпореждането за издаване на изпълнителния лист не спира изпълнението –
възоснова на разпоредбата на чл. 407 ал. 2 ГПК.Липсва някоя от хипотезите
,визирани в разпоредбата на чл. 432 ГПК ,или специална норма ,за да се
постанови спиране на изпълнението ,при което отказа за спиране се явява
законосъобразен .
По отношение възражението относно приетите разноски в
изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение ,на първо място
следва да се посочи ,че е неоснователно твърдението ,че липсват
доказателства ,че въпросното възнаграждение е платено от взискателите.В
случая взискателите са физически лица и към молбата за образуване на
изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и
съдействие ,в който е вписано ,че договореното адвокатско възнаграждение е
платено на 07.04.2021 г. - договорът служи и като разписка за плащане на
възнаграждението и е достатъчно доказателство ,че хонорарът е платен .
Възражението за прекомерност на приетото адвокатско
възнаграждение обаче настоящият съдебен състав счита за основателно
поради следните съображения:На първо място длъжникът – жалбоподател е
получил призовката за доброволно изпълнение по делото на 13.04.2021 г. и
доколкото към датата на постановяване на отказа да бъде намалено
4
адвокатското възнагреждие /19.04.2021 г./ не е изтекъл срокът по чл. 428 ал.
1 ГПК двуседмичен срок за доброволно изпълнение ,то и присъждането на
допълнително възнаграждение за процесуални действия на адвокатския
повереник на взискателите ,които не са извършени ,е неправилно.Съглосно
чл.10 т. 1 от НМРАВ за образуване на изпълнително дело е определено
минимално възнаграждение в размер на 200 лв. В самата молба за образуване
на изп.дело са посочени няколко способа за изпълнението ,поради което
присъждането на хонорар и за извършвани процесуални действия по чл.10 ал.
2 от Наредбата е неоснователно.В крайна сметка претендираната сума е
била запорирана още на 13.04.2021 г. ,непосредствено след образуване на
изпълнителното производство ,поради което не са извършени сочените от
ЧСИ множество процесуални действия от страна на адвоката на взискателите
,които да доведат на събиране на дължимата сума .Затова и с оглед
предприетите действия от взискателите ,фактическата и правната сложност
на делото и сроковете ,в което е постигнато изпълнението , настоящият
съдебен състав счита ,че одобрените и присъдени в полза на взискателите
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размер
от 500 лв.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с изх.№
13811/26.04.2021 г. по описа на ЧСИ Делян Николов ,рег.№ 804,с район на
действие БОС,подадена от „ПС ГРУП“ АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление –гр.София,ул.“Лайош Кошут“ №
9А,ет.5,ап.10,представлявано от Радостин Димов Дачев,чрез адв.А.Бъчваров –
САК,съдебен адрес – гр. София ,ул.“Юнак“ № 24 ,ет.2,ап.4 , против
действията на частен съдебен изпълнител Делян Николов по изп.д. №
5
202180404000249/2021г. по описа му , изразяващи се в издаване на
разпореждане изх.№ 15532/15.04.2021 г. ,с което е постановен отказ за
спиране на изпълнителното производство.
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 16283 /19.04.2021 г на частен
съдебен изпълнител Делян Николов по изп.д. № 202180404000249/2021г.
по описа му.,с което се отказва намаляване на приетия в изпълнителното
производство адвокатски хонорар в полза на взискателите и вместо него
ПОСТАНОВИ :
НАМАЛЯВА на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК приетия в
изпълнителното производство по изп.д. № 249/2021 г. на ЧСИ Д.Николов
адвокатски хонорар ,изплатен от взискателите ,в тежест на длъжника ,от
претендираните 1500 лв. на 500/петстотин /лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване `
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6