№ 1018
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100506854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20045237 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 27171 по описа за
2020 г. на СРС, 140 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Н. С.И. дължи на ищеца сумите, както
следва: 2599,11 лв., представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „****, ад. № 078404, ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, 198,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като е отхвърлен иска за главница до пълния
предявен размер от 2607,49 лв., както и иска за лихва до пълния предявен размер от
202,19 лв. и за периода от 01.07.2017 г. до 14.09.2018 г.
Със същото решение съдът е признал за установено, че другият ответник Н. И.И.
дължи на ищеца сумите, както следва: 649,78 лв., представляваща 1/6 част от
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за същия имот с аб. № 078404, ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, 49,63 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 1/6 част от дължимата цена
за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като е отхвърлил иска за
главница до пълния предявен размер от 651,87 лв., както и иска за лихва до пълния
предявен размер от 50,55 лв. и за периода от 01.07.2017 г. до 14.09.2018 г.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу
ответниците, са уважени, е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателите поддържат, че
постановеното решение страда от редица пороци, че е недопустимо, неправилно и
необосновано. Навежда, че в исковата молба ищецът не е посочил конкретното
количество на топлинна енергия, което твърди да е доставил на ответниците и чиято
стойност възлиза на претендираната сума. Освен това претенцията за цена на топлинна
енергия не е била индивидуализирана по пера, което също е затруднило защитата на
ответниците срещу предявения иск. Поддържа, че решението е недопустимо,
доколкото в производството ищецът не е претендирал цена на топлинна енергия,
начислена при условията на неосигурен достъп, а такова вземане е било присъдено с
обжалвания съдебен акт.
С жалбата са заявени оплаквания за непълнота на доклада на съда, като
възраженията на ответниците не са намерили място в него. Поддържа се, че се касае за
потребителски спор, за непоискана доставка на услуги, неравноправни клаузи в
общите условия, приложими към договора, че неоснователно доставката на топлинна
енергия не е била прекратена с оглед намаляването на топлинния обем в сградата.
Освен това сметките за топлоенергия са били надписани, оспорено е било
разпределението на топлинна енергия, направено с общите фактури, наведени са били
възражения за противоречие на чл. 153, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ с КРБ, а също и за
нарушения на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.
В хода на производството ищецът не е представил доказателства, че ответниците
не са осигурили достъп за отчитане на уредите в имота. Нещо повече в случая е било
установено, че над 70 % от домакинствата в сградата, вкл. ответниците са заявили, че
не желаят доставка на услуги от ищеца, но последният не е изключил топлоподаването
към сградата, а е начислявал завишени количества енергия за сградна инсталация и
отопление.
Поддържа се също така, че ищецът не е доказал, че е налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника.
Считат, че не е установено публикуването на общите условия, приложими към
договора, съгласно изискванията на ЗЕ. Навеждат възражения, че не дължат заплащане
за топлинните загуби на ищеца, които намират, че неправомерно са били възложени в
тяхна тежест. Наведени са оплаквания за нарушения на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, чл. 47,
ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и на чл. 51 – чл. 53 ЗЗП за индивидуален отказ от услугите на ищеца.
2
Намират за установено по делото, че ищецът е в забава да изпълни задълженията си по
чл. 78 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г.
В обобщение на заявените с жалбата доводи до въззивния съд е направено искане
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу
ответниците искове.
Жалбата е оспорена от ответника с отговор, с който е заявено бланкетно
становище за неоснователност на ангажираните от въззивниците оплаквания.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната от ответника част. Не се констатира основателност на
оплакванията за нередовност на исковата молба, както и на тези, касаещи произнасяне
по различен предмет от този, с който съдът е бил сезиран.
С исковата молба ищецът е заявил претенцията си за цена на доставени на
ответниците топлинни услуги като е индивидуализирал същите чрез посочването на
глобална стойност и конкретен период на потребление с посочени начална и крайна
дата. Претендира се стойността на цялото количество услуги, доставени за периода,
като е посочена цената, на която същите възлизат според ищеца. Според състава на
въззивния съд не съставлява изискване за редовност на исковата молба разпределяне на
претенцията „по пера“, доколкото се касае за единно вземане, а ищецът е формулирал
доказателствено искане за изслушване на СТЕ по този въпрос. Ето защо и оплакването
за нередовност на исковата молба, съответно за недопустимост на обжалваното
решение, е неоснователно.
На следващо място неоснователно въззивниците поддържат, че решението е
недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл, като е приел за основателна претенция
на ищеца за вземане за топлинна енергия, начислена при неосигурен достъп до имота
от страна на ответниците. Съдът е разгледал претенцията, с която е сезиран на
заявеното от ищеца /договорно/ основание в рамките на посочените от ищеца предели
и в съответствие с издадената заповед за изпълнение. Дали искът е правилно уважен за
вземане, начислено на основание неосигурен достъп съгласно Наредбата за
3
топлоснабдяването, е въпрос по съществото на спора, който касае правилността на
обжалваното решение, а не неговата допустимост.
С оглед изложеното, въззивният съд следва да разгледа оплакванията за
неправилност на решението, с които е сезиран с въззивната жалба.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните
са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице валидно
облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция
намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи
/а и този факт не се оспорва от ответниците/, че са собственици на процесния
недвижим имот /нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ,
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на И.М. И./. Ето
защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по
делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за цената
на топлинната енергия за процесния период.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото
дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между
тях, каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с
която ответникът е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай,
тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
4
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по
отношение на нея да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
По отношение на възражението, че не е установено ищецът да е доказал
публикуването на приложимите към договора общи условия съгласно изискването на
закона, следва да се посочи, че такова конкретно възражение не е било заявено от
ответниците нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно
заседание пред районния съд до приемане на доклада по делото, когато настъпва и
процесуалната преклузия за релевирането му. От друга страна, фактът на
публикуването на общите условия, приложими към договора, е служебно известен на
съда, като с оглед липсата на навременно заявено оспорване от страна на ответниците,
то и съдът не е разпределил тежест на ищеца да установява това обстоятелство в
производството.
На следващо място, съдът прецени като неоснователни възраженията на
въззивниците за наличието на неравноправни клаузи в общите условия, приложими
към обвързващия страните договор. Тези възражения са бланкетно заявени, без
конкретно посочени разпоредби от общите условия, като при упражняване на
правомощията на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на неравноправни
клаузи в тези условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по
договора.
Не е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с
5
непрекъснато топлоподаване през процесния период. По доводите на въззивниците за
непоискана доставка и нарушения на разпоредби от ЗЗП въззивният съд приема
следното:
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като
услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на
централно отопление".
Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната
собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде
доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата
отоплителна инсталация.
Съгласно чл. 153, ал. 2 ЗЕ когато собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
В конкретния случай по делото е представено писмо, изх. № 5084/28.08.2013 г.,
адресирано до представителя на етажната собственост на адрес: ж.к. „****, вх. 4 и 5,
съгласно което директорът на ТР „София – Изток“ уведомява, че поради прекратяване
ползването на топлинна енергия от отделни купувачи потребители /етажни
собственици/ пълният отопляем обем от 8080 куб.м. е бил редуциран на 1231 куб.м., с
оглед което топлинният товар на сградата е намален с повече от 50 % от проектния.
Последното е довело до непълноценно и неефективно предназначение на абонатната
станция и възможностите за осигуряване на нормално отопление в помещенията с
работещи радиатори. В съответствие с изискването на чл. 78, ал. 5 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. всички потребители в сградата са длъжни в срок до 01.10.2013 г.
6
писмено да декларират, че желаят да останат потребители при променените условия.
Посочено е, че в случай на незаявяване на желанието на потребителите до изтичане на
посочения срок топлоподаването ще бъде прекъснато на 15.10.2013 г.
На 30.09.2013 г. в ТР „София – Изток“ са били внесени списъци от потребителите
от бл. 3, вх. 4 и 5, в които са декларирани желанията на абонатите за потребление на
топлинна енергия при променените условия на намален топлинен товар. Видно е от
представените два списъка, че в нито един от двата входа, както поотделно, така и
заедно, не е достигнат изискуемия от закона минимум поне 2/3 от етажните
собственици да са изразили ясно и недвусмислено желанието си, че не желаят да бъдат
клиенти на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не може да цени и да
тълкува в каквато и да е насока воля на потребител, която не е била изобщо изявена
/напр. в списъците липсва записано изявление за собствениците на ап. 74, ап. 80, ап. 83,
ап. 85 във вх. 5/ или е изявена по двусмислен начин /ап. 60 и ап. 68 във вх. 4/. Нещо
повече – до ищеца не е било отправено изрично искане за прекратяване на
топлоснабдяването, придружено с доказателства за валидно взето решение от 2/3 от
етажните собственици за преустановяване на доставките на услугите на ищеца до
етажната собственост. Ето защо и тези оплаквания във въззивната жалба са
неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответниците с отговора на исковата молба са представили доказателства за адресирано
до тях писмо относно наличието на предпоставките за прекратяване на
топлоподаването към процесната сграда, като както се посочи и по-горе общото
събрание не е взело решение с мнозинство 2/3 от етажните собственици доставката на
топлинна енергия към сградата да бъде преустановена и такова искане да е било
отправено към ищеца. Нещо повече - съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК, ВКС, неизпълнението на задължението на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за
топлоснабдяването не съставлява основание за разваляне на договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сградата – етажна собственост, тъй като не засяга
същественото съдържание на материалното продажбено правоотношение. Дори да е
виновно, това неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито
намаляване на отговорността на клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост за заплащане на цената на топлинната енергия за общите части на
етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и сградната инсталация
(чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него, при неупражнено
право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяването му, при
което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения при
7
сключването на договора. Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост, както и
отговорността при неизпълнение на задълженията, са част от задължителното
съдържание на публично известните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), което не може да се
отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е предвидена
възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за цената на
топлинната енергия за общите части на етажната собственост при неизпълнение на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Ето защо и тези възражения, поддържани с въззивната жалба, са
неоснователни.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че не се установява
основателност на доводите за нарушение на правото на ЕС във връзка с правата на
ответника като потребител. С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-
708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални
запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите,
за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5,
параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11
май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Такова становище е застъпено и с възприетото с Тълкувателно решение №
2/25.05.2017 г. на ОСГК, ВКС.
8
Следва да се обсъдят възраженията на въззивниците, че сметките за топлинна
енергия са били завишени от страна на ищеца, че не дължат заплащане на топлинните
загуби, както и че неправомерно е била начислена топлинна енергия при неосигурен
достъп от потребителите за отчитане на уредите в процесния недвижим имот.
Въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството
топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се
намира топлоснабдения имот, се измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период технологичните разходи в АС са изчислявани
ежемесечно съгласно Наредбата за топлоснабдяването и са отчитани преди нейното
разпределение между абонатите. Вещото лице е констатирало, че не е налице
техническа възможност за прилагане на система за дялово разпределение, т.к.
отоплителната инсталация е еднотръбна. Експертът е пояснила, че при еднотръбна
инсталация начисляването на топлинната енергия е въз основа на отопляемия обем. Не
са били монтирани индивидуални разпределители на радиаторите в имотите.
Разпределението на топлинната енергия между потребителите е извършвано по чл. 61,
ал. 2 от Наредбата. В процесното жилище са били изключени отоплителните тела в
двете спални и кухнята, като е останал само радиаторът в хола. Частично е бил
намален отопляемият обем за нуждите на начисляване на топлинна енергия за
отопление на имот. Разпределението на топлинната енергия в сградата е извършвано
от ищеца след отчитане на водомерите за топла вода, монтирани в имотите. В
процесния имот показанията на водомерите са били отчетени през 2018 г., когато са
попълнени документи за главен отчет. Отчетът е коректно отразен в изравнителната
сметка. Топлинна енергия за отопление на имот е начислена на база
намаления/коригиран обем – 38 куб.м. За отоплителния сезон 2018 г. – 2019 г.
количеството топлинна енергия за подгряване на вода е начислено на база три броя
потребители при норма 140 литра за денонощие. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е начислена на база отопляемия обем на жилището /193 куб.м./
съгласно правилата на Наредбата. За процесния период общата сума за топлинна
енергия след извършеното изравняване е в размер на 3865,84 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в
първоинстанционното производство, е установено, че няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на делото.
С оглед изложеното, съдът приема, че е верен изводът на първия съд, че за
периода 2017 г. – 2018 г. на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно с оглед
техническите особености на отоплителната инсталация в имота. Не се установява
9
основателност на възраженията, че сметките на потребителите са били завишени за
този отоплителен сезон. Аналогични са изводите на съда и по отношение на
топлинната енергия за отопление на имот и тази, отдадена от сградната инсталация за
отоплителния сезон 2018 г. – 2019 г., начислена по описания в съдебно-техническите
експертизи начин при спазване на правилата на Наредбата за топлоснабдяването.
Що се отнася до начисляването на топлинна енергия за битова гореща вода за
отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г. поради неосигурен достъп на база три броя
ползватели на имота, въззивният съд приема следното:
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че
за този отоплителен сезон ищецът е начислил топлинна енергия поради неосигурен
достъп на база три броя потребители съобразно предвиденото в Наредбата за
топлоснабдяването на стойност 1475,46 лева. Не е спорно между страните, че в имота е
имало монтирани 2 водомера, по показанията на които е начислен разходът за
топлинна енергия за гореща вода за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. Начислената
сума по това перо /за БГВ/ за този отоплителен сезон е в размер на 974,22 лева. По
отношение на служебно начислената топлинна енергия за БГВ за отоплителен сезон
2018 г. – 2019 г. експертизата е оспорена. В откритото съдебно заседание, проведено на
28.10.2020 г., съдът е задължил ищеца да представи документите за неосигурен достъп
за отчитане на уредите в имота, както и документите, въз основа на които е начислил
разход на база трима потребители за сезона. В съдебното заседание, проведено на
20.01.2021 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че документите, които
страната е била задължена да представи, не се намерили във владение на „Т.С.“ ЕАД, а
били у третото лице помагач, осъществяващо дяловото разпределение, при положение,
че по делото не е конституиран помагач, а е установено, че дяловото разпределение в
процесната сграда се извършва от ищеца. Ето защо съдът приема, че ищецът
неоснователно не е представил документите, въз основа на които претендира
дължимост от ответниците на стойността на топлинната енергия за битова гореща вода
за отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
10
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т.нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите
условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не
са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13,
ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да
подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки
уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения
достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител
на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото не са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно да доказва правото си да начисли по реда на наредбата
служебно количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е
фактурирал, още по-малко се установява защо начисленията са направени на база три
броя потребители.
По така изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът не е доказал
наличието на основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на
Наредбата за топлоснабдяването, а именно липсата на осигурен достъп до имота.
Следва да се отбележи обаче, че доколкото по делото се установява, че страните са
били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди през периода, то и искът за главница в тази част е установен в
11
своето основание, но по делото не са налице достатъчно категорични данни относно
неговия размер. Ето защо и като взе предвид данните от основното заключение на
СТЕ, съгласно което за предходния отоплителен сезон, когато показанията на
водомерите в имота са били отчетени и в имота е потребявана топлинна енергия за
подгряване на вода, обстоятелството, че към началото на този отоплителен сезон И.М.
И. е починал, както и че ищецът не е установил в производството основание да
начисли топлинна енергия по това перо за трима потребители, въззивният съд на
основание чл. 162 ГПК приема претенцията на ищеца в тази част за основателна за
1/3 от начисления размер или за сумата от 491,82 лева. С оглед правата в собствеността
на всеки от ответниците искът в тази част срещу Н. С.И. се явява основателен за сумата
от 327,88 лева /4/6 части от 491,82 лева/ или общо за главница за топлинна енергия с
включена цена на услугата дялово разпределение в размер на 1943,35 лева, а срещу Н.
И.И. за сумата от 81,97 лева /1/6 част от 491,82 лева/ или общо за главница за топлинна
енергия с включена цена на услугата дялово разпределение в размер на 485,84 лева.
По отношение на претенциите на ищеца за суми за услугата за дялово
разпределение и за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия с въззивната
жалба не са ангажирани конкретни доводи. С решението на въззивния съд обаче, с
оглед акцесорния характер на вземането за лихви, следва да се отхвърлят частично
претенциите на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 162 ГПК и прилагайки
съотношение на пропорция между главния иск и акцесорния, искът за лихви за забава
по отношение на Н. С.И. следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 148,43
лева, за която е основателен, до уважения с решението на първия съд размер от 198,51
лева, а искът за лихви за забава по отношение на Н. И.И. следва да се отхвърли за
разликата над сумата от 37,11 лева до уважения с решението на първия съд размер от
49,63 лева.
Предвид изложеното, въззивната жалба е частично основателна. Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е признато за установено, че Н. С.И.
дължи на ищеца сумата над 1943,35 лева до уважения с обжалваното решение размер
от 2599,11 лева, представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както и в частта, с която е
признато за установено, че този ответник дължи на ищеца сумата над 148,43 лева до
сумата от 198,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
20.01.2020 г. върху 4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. В останалата обжалвана част по отношение на ответника Н.
С.И. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на ответника Н. И.И. решението следва да се отмени в частта, с
12
която е признато за установено, че този ответник дължи на ищеца сумата над 485,84
лева до уважения с обжалваното решение размер от 649,78 лева, представляваща 1/6
част от стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение)
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването, както и в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца
сумата над 37,11 лева до сумата от 49,63 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 1/6 част от дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. В останалата обжалвана част по
отношение на ответника Н. И.И. решението следва да бъде потвърдено.
В частта, с която исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени като необжалвано от ищеца, решението е влязло в
законна сила.
По разноските:
Съобразно изхода във въззивното производство решението следва да се ревизира
в частта за разноските, като се отмени в частта, с която Н. С.И. е осъдена да заплати на
ищеца разноски за сумата над 324,63 лева до присъдения с решението размер от 434,17
лева, както и в частта, с която Н. И.И. е осъден да заплати разноски за сумата над
274,64 лева до присъдения с решението размер от 367,31 лева.
За производството пред първия съд в полза на Н. С.И. следва да се присъди
сумата от още 251,17 лева.
За въззивното производство право на разноски възниква и за двете страни. На
въззивника Н. С.И. по съразмерност следва да се присъди сума в размер на 97,35 лева,
а в полза на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,22 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20045237 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 27171
по описа за 2020 г. на СРС, 140 състав, в частите, с които е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че:
- Н. С.И., ЕГН **********, дължи сумата над 1943,35 лева до уважения размер от
2599,11 лева, представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това число
и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „****, ад. № 078404, ведно със законната лихва, считано
от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
13
изпълнение) до погасяването, сумата над 148,43 лева до уважения размер от 198,51
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху
4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г.;
- Н. И.И., ЕГН **********, дължи сумата над 485,84 лева до уважения размер от
649,78 лева, представляваща 1/6 част от стойността на топлинни услуги (в това число и
цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за същия имот
с аб. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата
над 37,11 лева до уважения размер от 49,63 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 1/6 част от дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.;
- както и в частта за разноските, с която Н. С.И., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на ищеца сумата над 324,63 лева до присъдения с решението размер от 434,17
лева, а Н. И.И., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца сумата над 274,64 лева
до присъдения с решението размер от 367,31 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че:
- Н. С.И., ЕГН **********, дължи сумата над 1943,35 лева до уважения размер
от 2599,11 лева, представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „****, ад. № 078404, ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, сумата над 148,43 лева до уважения размер от 198,51
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху
4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3763/2020 г. по описа на СРС, 140 състав;
- Н. И.И., ЕГН **********, дължи сумата над 485,84 лева до уважения размер от
649,78 лева, представляваща 1/6 част от стойността на топлинни услуги (в това число и
цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за същия имот
с аб. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата
над 37,11 лева до уважения размер от 49,63 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 1/6 част от дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч.гр.д. №
14
3763/2020 г. по описа на СРС, 140 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20045237 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. №
27171 по описа за 2020 г. на СРС, 140 състав, в частите, с които е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че:
- Н. С.И., ЕГН **********, дължи сумата от 1943,35 лева, представляваща 4/6
части от стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение)
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „****,
ад. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата от 148,43
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху
4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3763/2020 г. по описа на СРС, 140 състав;
- Н. И.И., ЕГН **********, дължи сумата от 485,84 лева до уважения размер от
649,78 лева, представляваща 1/6 част от стойността на топлинни услуги (в това число и
цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за същия имот
с аб. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, сумата
от 37,11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020
г. върху 1/6 част от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3763/2020 г. по описа на СРС, 140 състав;
- в частта за разноските, с която Н. С.И., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 324,63 лева – разноски за заповедното и исковото производство
пред СРС, а Н. И.И., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца сумата от 274,64
лева – разноски за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Н. С.И., ЕГН **********, сумата
от още 251,17 лева – разноски за производството пред СРС, както и сумата от 97,35
лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. С.И., ЕГН ********** и Н. И.И., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 37,22 лева – разноски за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Н. С.И. и Н. И.И. искове, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16