№ 672
гр. Варна, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201198 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.
ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик“ № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ **********, депозирана от
Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 23-0003443/17.12.2024 год.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за
нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от
спогодба „Интербус“ , на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, поради допуснато нарушение на материалния
закон. По-конкретно се твърди, че са налице предпоставките за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока
степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. На
следващо място са изложени аргументи, че не е установено пътниците, които са
пътували в автобуса, да са предварително съставена група по предварително заявени
условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора и
да заплати превоза, поради което и не е налице случаен превоз на пътници, за да е
налице описаното в НП административно нарушение. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или
упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки,
преповтарящи съдържанието на жалбата. В жалбата и в становището се претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 100 лв.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В
писмено становище младши експерт с юридическо образование, процесуален
представител на въззиваемата страна, излага аргументи за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Моли същото да бъде потвърдено и за
присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. превозвачът „Н. Травел“ ЕООД бил
уведомен относно извършването на тематична проверка, касаеща транспортната
документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г.
В хода на проверката било установено, че въззивното дружество притежава лиценз
на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до
31.12.2026 г.
При извършена проверка по документи от служители на ОО „АА“ – гр. Варна, сред
които и св.В. П. било преценено, че превозвачът „Н. Травел“ ЕООД е извършил
международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от спогодба
„Интербус“, като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост №
12/06.08.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459. Било
констатирано, че при попълването на ведомостта по извършения превоз с МПС
"Мерцедес" рег. № В 5163 ВХ, в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат)
на същите са налице несъответствия – основният е празен, а в дубликатът има списък.
При горните констатации , на 25.10.2024 г. св. П. , в присъствието на свой колега
Б.Иванов съставил срещу въззивното дружество АУАН за нарушение на чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 11 от 31. 1012002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“. АУАН
бил надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не вписал
възражения в съдържанието му. В срок по чл.44 от ЗАНН не постъпили и
допълнителни възражения.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, като възприел изцяло
описаното в АУАН и приетата от актосъставителя правна квалификация Началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, издал обжалваното НП, с
2
което на осн. чл. 105, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв..
Наказателното постановление било връчено на упълномощеното от
представляващия дружеството лице на 29.01.2025г.. В законоустановения 14-дневен
срок-12.02.2025г., видно от пощенското клеймо, чрез наказващия орган, въззивното
дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заверени копия на писмо от ГДАИ до ОО "АА" – гр. Варна; покана-
известие до управителя на "Н. Травел" ЕООД; извлечение от Търговски регистър за
"Н. травел" ЕООД, ведомост № 12/06.08.2024 г., представляваща неразделна част от
Интербус книжка № 3003459 (основен екземпляр и дубликат); 2 бр. пълномощни от
управителя на "Н. Травел" ЕООД в полза на Н. М. И.; 2 бр. заповеди на изпълнителния
директор на Изпълнителна агнеция "Автомобилна администрация"; заповед на
министъра на транспорта и съобщенията; Констативен протокол за извършена
тематична проверка с рег. № 11-47-10238#6/25.10.2024 г.; писмен документ с рег. № 11-
1011007/15.10.2024 г. на ОА "Автомобилна администрация" – гр. Варна , договор за
правна защита и съдействие между "Н. Травел" ЕООД и адв. Г. С. от АК – Стара
Загора и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.В.П..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно чл.92, ал.2 от
ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
3
лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени
нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната
община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е
министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира
правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че
при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по
чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от
ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията
не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози,
който му дава права да делегира правомощия. Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че НП е издадено от ковпетентен орган.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.Иванов
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на
съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да
се състави и в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
4
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Съгласно сочената в НП санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в
размер на 200 лв.
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното
постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да
кореспондира с посочените като нарушени нормативни разпоредби.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на
императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на
административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да
опишат точно и ясно самото нарушение. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата,
които го подкрепят са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен,
че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено
нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
5
санкционната норма.
В случая от описанието на нарушението дадено от актосъставителя , изцяло
възприето и от наказващия орган не би могъл да се сформира извод в какво точно
нарушение е обвинено дружеството.
На първо място от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е собственикът
на визираното в тях превозно средство, нито кой е превозвачът и изобщо въз основа на
какви факти е направен изводът, че именно „Н. травел“ ЕООД е лицето, което носи
отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен
превоз на пътници с визираното в АУАН и НП конкретно превозно средство. Не е
достатъчно това да става ясно от доказателствата по делото, като защитата се гради
срещу фактите, поради което описването им в АУАН и НП е дължимо.
Посочената санкционна разпоредба не предвижда конкретен състав на нарушение и
следва да бъде допълнена посредством конкретни разпоредби на ЗАвтПр и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари.
В настоящия казус е било посочено, че се касае за нарушение на чл. 1, т. 2 от Наредба
№ 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, който гласи, че международните превози на пътници и товари се извършват в
съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е
страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято
територия се осъществява превозът.
В АУАН и НП е направена привръзка на посочената разпоредба с чл. 12, т. 3 от
Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси
(Интербус), коята от своя страна визира като част от контролните документи за
случайните превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за
надлежното и правилното попълване на пътния лист.
Спрямо дружеството не е възвеждано такова обвинение.
Като факти от обвинението са посочени, че на 06.08.2024 г. превозвачът „Н. Травел“
ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.
12, т. 3 от Спогодба Интербус, като същият не е попълнил надлежно и правилно
ведомост № 6/29.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка №
3003459. Видно от ведомостта при попълването й по извършения превоз с МПС
"Мерцедес" рег. №В 5163 ВХ, в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат)
на същите са налице несъответствия - основният екземпляр е празен, в дубликата има
списък.
Така визираното несъответствие между два екземпляра на ведомост по никакъв
начин не изпълва фактически състав на обвинение по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "Интербус".Същото по - скоро би
6
представлявало нарушение на задължението на превозвача по друга разпоредба от
Спогодбата (напр. да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на
всяко пътуване – чл. 13, т. 1 от Спогодбата), но доколкото такова обвинение не е било
формулирано в хода на административнонаказателното производство, се явява
недопустимо едва в хода на въззивното производство обвинение тепърва да бъде
формулирано и да се реализира административнонаказателна отговорност.
Наред с това по отношение на конкретно възведеното обвинение следва да се
отбележи, че в същото не се съдържа описание на маршрута на извършения превоз и
доколкото липсват доказателства по отношение на това, че се касае превоз на
предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по
предварително заявени условия, съдът намира обвинението за недоказано.
Видно от приложените два екземпляра от Ведомост № 12, двата касаят превоз,
извършен на 06.08.2024 на територията на Република Турция, като в дубликатът е
посочен списък с 10 пътници, а в основния екземпляр липсва такъв списък.
Предвид горното, остава неясно от къде е сформиран извод, че се е осъществил
международен случаен превоз на пътници. Нещо повече от начина по който е
формулирано административното обвинение, сочещо че основния екземпляр е празен а
в дубликата има списък, не става ясно какъв списък има предвид наказващия орган-
списък на пътници, на водачи или на други обекти.
С оглед всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
7
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
наложената административна санкция, поради което и претенцията на наказващия
орган , с оглед изхода на спора е неоснователна.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се
установява, че жалбоподателят е възложила на адв.С. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процесното НП. Видно от съдържанието на пълномощното и договора за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева за въззивната
инстанция, като сумата е заплатена в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
процесуалния представител на наказващия орган. Въпреки горното следва да бъде
отбелязано, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022
г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1от Наредбата /Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела
с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. В случая е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в
размер на 100 лева е съобразен с горепосочената разпоредба и е много под
8
минималния посочен в наредбата. Доколкото Областен отдел "Автомобилна
администрация" – Варна е част от специализираната администрация на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", възнаграждението следва да бъде платено от
изпълнителната агенция.
Поради това и Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” –следва да
заплати на възз. „„Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 сумата от 100, 00 лв.,
представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003443/17.12.2024 год. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за
нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от
спогодба „Интербус“ , на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/, на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ
********** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на
„Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М. Н., ЛНЧ ********** сумата от 100
лв. (сто лева), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10