Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 15.10.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на осемнадесети септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

 

при секретаря Поля Георгиева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 398 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.

 

Ищецът „Е И П К.“ ЕООД, с предишно наименование „П.Т.Т.“ ЕООД,  твърди, че на 01.08.2016г. от ответника „И.1.“ ЕООД е бил издаден запис на заповед за сума от 70 000 лева, без разноски и без протест, платим на предявяване, авалиран от ответниците Я.Т.Ф. и В.Н.Ф. физически лица. Записът на заповед е бил издаден във връзка с договор за продажба на горива на отложено плащане от 01.08.2016г., сключен между ищеца и „И.1.“ ЕООД като купувач. Зареждано е било гориво на бензиностанция на ищеца  в гр. ***, ул.“********, при месечен лимит от 70 000 лева.  По договора са останали неплатени задължения и със заявление от 16.05.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК ищецът е претендирал сумата от 70 000 лева по записа на заповед, платима   солидарно от ответниците, със законната лихва от датата на подаване на заявлението (16.05.2017г.) и с разноските.

По заявлението е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.06.2017г. по ч.гр.д. № 30750/2017г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 71 състав, и след възражения по чл. 414 от ГПК ищецът иска потвърждаване на сумата по записа на заповед като дължима до размера от 66 300. 80 лева, съответно на направените от ответниците междувременно  плащания, със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  и с присъждане на разноските в исковото производство.    

Обстоятелствата и исканията се поддържат и с допълнителната искова молба на „Е И П К.“ ЕООД.

 

С отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба ответниците „И.1.“ ЕООД, Я.Т.Ф. и В.Н.Ф. оспорват исковете.

Възразяват, че липсва каузално правоотношение. Договорът за продажба на горива е бил невалиден. Управителят на „И.1.“ ЕООД не е давал съгласие за сключването му, а в него не е упоменато, че ответникът В.Ф. го е подписал като пълномощник. Налице е нарушение и на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ТЗ при индивидуализацията му като търговски пълномощник. Не е имало плащане на сума по записа на заповед, а сумата  е била събрана в резултат на наложен запор по образуваното изпълнително дело. Записът на заповед е недействителен менителничен ефект при условностите в исковата молба.

Ответниците също претендират направените разноски по делото.

 

По предявените искове

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            Ищецът „Е И П К.“ ЕООД е дружество с предмет на дейност, освен другото, доставка и търговия с втечнени петролни продукти и газове под налягане, а ответникът „И.1.“ ЕООД – с предмет на дейност спедиторски и логистични услуги, вътрешен и международен транспорт.

На 01.08.2016г. между ищеца, тогава с наименование „П.Т.Т.“ ЕООД, представляван от управителя Е.П.М., и ответното дружество „И.1.“ ЕООД, с управител  Я.Т.Ф., чрез В.Н.Ф., за който е било представено нотариално заверено писмено пълномощно от 02.09.2015г., включително с право да сключва договори, свързани с обичайната търговска дейност на дружеството, е бил сключен писмено договор за продажба на горива на отложено плащане.

В договора е било посочено, че ищецът - продавач е собственик на бензиностанция с адрес гр. ***, ул.“********, който осигурява разсрочено плащане на своите клиенти, които могат да зареждат горива на базата на подписан договор. Уговорено е било такова право на зареждане при отложено плащане за 7 конкретно посочени автомобили на ответното дружество (чл. 1.1 и чл. 1.2 от договора). Закупените горива са се отчитали от продавача на всеки 30 дни календарни дни (отчетен период), след който продавачът е изпращал на електронната поща на купувача детайлна справка за закупените горива, а след това с куриер и фактура с копие от детайлната справка за отчетния период (чл. 2). Също съгласно договора, купувачът се е задължил да заплаща стойността на издадена фактура в срок от 10 дни, считано от датата на получаването й, по банкова сметка (***. 3 от договора). Общата стойност на закупуваното гориво, стоки и услуги е била до 70 000 лева (чл. 4, ал. 1 от договора).

За обезпечаване на изпълнението на задълженията продавачът е приемал в своя полза запис на заповед за сума равна на предоставения кредитен лимит, с уговорка „без протест“ и „без разноски“, платим на предявяване (чл. 4, ал. 2). Във всеки един момент от действието на договора задължението на купувача не е трябвало да превишава сумата в издадения запис на заповед (чл. 5 от договора).

 Отново на 01.08.2016г. от „И.1.“ ЕООД, чрез управителя  Я.Т.Ф., е бил издаден запис на заповед, съгласно който дружеството, като издател, се е задължило безусловно и неотменимо да заплати по записа на заповед, без разноски и протест, при предявяване, на ищеца или на негова заповед, сума от 70 000 лева по банкова сметка, ***. София, ж.ж.“***“, магазин 1 – по седалището и адреса на управление на ищеца.

Записът на заповед е бил авалиран от  Я.Т.Ф. и  В.Н.Ф. в лично качество.

Съгласно отбелязването върху записа на заповед, още в деня на издаването той е бил предявен за плащане на  издателя и на авалистите.

По делото са представени  като писмени доказателства записът на заповед, както и договорът за доставка на горива от 01.08.2016г. с пълномощното за В.Н.Ф.. 

Видно от приложеното заповедно производство, на 16.05.2017г. от ищеца е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сума от 70 000 лева по записа на заповед от 01.08.2016г., представен в оригинал, със законната лихва за забава от предявяване на вземането срещу ответниците – издател и авалисти по записа на заповед, при условията на солидарност.

Въз основа на заявлението на 05.06.2017г. е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по ч.гр.д. № 30750/2017г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 71 състав.

След подадени от ответниците  възражения по чл. 414 от ГПК, от ищеца са били предявени и исковете по делото до размер на главницата от 66 300. 80 лева и със законната лихва от 16.05.2017г. до окончателното плащане.

По делото, до приключване на съдебното дирене, не е оспорвано изпълнението на договора за продажба на горива на отложено плащане от ищеца, съответно, че е имало доставки на горива за автомобили на   „И.1.“ ЕООД по договора на стойност поне 66 300. 80 лева, като са налице предпоставките за плащане на тази сума съгласно договора. Нито от дружеството - ответник, нито от ответниците физически лица е възразявано за и установявано погасяването на  сумата от 66 300. 80 лева чрез плащане или по друг начин.  

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:  

Издаденият от „И.1.“ ЕООД в полза на ищеца на 01.08.2016г. запис на заповед  има описаното в чл. 535 от ТЗ съдържание и е действителна едностранна правна сделка, въз основа на която в тежест на издателя – ответник е възникнало задължение за заплащане на сумата от 70 000 лева, платима на ищеца на предявяване. Записът е бил и предявен и вземането по него е било изискуемо – предявяването е било на датата на издаване на ценната книга (чл. 487, ал. 1, вр. чл. 537 от ТЗ). Сумата по записа на заповед следва да бъде потвърдена като дължима от „И.1.“ ЕООД, до предявения в производството по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК размер – 66 300. 80 лева, със законната лихва от подаване на заявлението в заповедното производство.

Безспорно е между страните по делото, а и се установява от клаузите на договора за продажба на горива на отложено плащане от 01.08.2016г.,  че записът на заповед е бил гаранционен – за обезпечаване на задълженията на ответника по този договор, в рамките на предвидения лимит – стойност на извършените доставки на горива до 70 000 лева. Неоснователно  е обаче  възражението на отвениците, че този договор е недействителен като сключен от лице без представителна власт и че за плащане на сумата по записа на заповед няма основание – липсва каузално правоотношение.

Договорът за продажба на горива е бил сключен от В.Н.Ф. като търговски пълномощник с писмено пълномощно, в какъвто смисъл е било представеното от него пълномощно при сключване на договора. Това пълномощно е с формата по чл. 26, ал. 1, изр. посл. от ТЗ – писмено с нотариално удостоверен подпис, а упълномощаването е  за извършване включително на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца (чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ТЗ), каквото е и договорът за доставка на горива. 

Без значение е дали при подписването на договора за„И.1.“ ЕООД В.Н.Ф. изрично е прибавил добавка, че е пълномощник (чл. 26, ал.  4 от ТЗ). При сключването на договора, той е представил пълномощното си.

Същевременно дори такова пълномощно изобщо да липсваше, извършените от В.Н.Ф.  действия като пълномощник безспорно са били потвърдени от управителя на ответното дружество по реда на чл. 301 от ТЗ.  Я.Т.Ф. е узнала за сключения договор за доставка на горива още на 01.08.2016г., когато е издала  запис на заповед от името на„И.1.“ ЕООД за обезпечаването му, без да възразява по сключения договор  след това.  Действията на В.Н.Ф.  са били потвърдени и изрично  – чрез издаването на записа на заповед за гарантиране на вземанията на ищеца по договора за продажба на горива на отложено плащане, както и чрез упражняване на правата на ответника по договора - да получи такива горива, при условията на отложено плащане.

Както се посочи от фактическа страна, до приключване на съдебното дирене по делото от ответниците не се е  оспорвала доставката на горива по договора от ищеца за поне  66 300. 80 лева, че са налице предпоставките за плащане на тази сума, така както са били уговорени в договора за доставка на горива, нито се е възразявало за или установявало тази сума да е била погасена чрез плащане или по друг начин. Възражението на ответниците по делото е било за липсата на сключен договор (че договорът за доставка на горива е бил сключен от лице без представителна власт).

Едва в хода по същество, в писмените си защити, ответниците са възразили за безпаричност на записа на заповед, тъй като е бил издаден единствено за обезпечение на бъдещо задължение, което не е възникнало.

Възраженията не могат да бъдат разглеждани като направени след сроковете по чл. 367 и чл. 373 от ГПК (чл. 370 от ГПК), както и изобщо до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното исково производство.

Както са посочили и самите ответници в писмените си защити,  позовавайки се на Решение № 38 от 04.04.2013г. по т.д. № 1165/2011г. на ВКС, ТО, І т.о. и Решение № 73 от 01.02.2013г. по т.д. № 870/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., длъжникът следва да е твърдял (възразявал) за безпаричност на записа на заповед, а това в случая не е било направено и извън рамките на обстоятелствата в доказателствена тежест на ищеца е останало доказването и на вземания по договора за доставка на горива. В доказателствена тежест на ищеца е било единствено установяването, че записът на заповед от 01.08.2016г., издаден от ответника – търговско дружество, съдържа всички реквизити по ТЗ и е действителен (породил е действието си), както и че са фактически направени и действителни изявленията на ответниците – физически лица по авалите за поръчителстване на задължението на издателя. Това е било указано и в доклада на съда по делото, а допълнително направеното доказателствено искане на ищеца в допълнителната искова молба за допускане на свидетел за това, че от ответниците са били предприети действия за извънсъдебно уреждане на спора (с косвено признание за дължимост на претендираните суми), е било отхвърлено като неотносимо.     

Без значение е как е била събрана сумата над 66 300. 80 лева – чрез плащане или  в резултат на наложен запор по образуваното изпълнително дело, тъй като горницата не е предмет на настоящото исково производство.

За задължението по издадения от    „И.1.“ ЕООД запис на заповед са поръчителствали ответниците – физически лица, с валидно изявление (чл. 483, вр. чл. 537 от ТЗ) и искането за потвърждаване на дължимост на сумата от 66 300 . 80 лева и от тях,  при условията на солидарност, също е основателно (чл. 484 и чл. 485, вр. чл. 537 от ТЗ). Без значение е дали ответниците физически лица са получавали парични суми от ищеца на някакво основание, както са възразявали по делото.     

 

            По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото в исковото производство  разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 1 326. 02 лева, както и 3 025 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018г. С оглед изхода на делото тези разноски, общо 4 351. 02 лева, са дължими изцяло.

Разноските за адвокат, без включения ДДС, са по минимума по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не могат да бъдат намаляване като прекомерни, така както са възразили ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК.   

Разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

            ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правно основание чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, предявени от „Е И П К.“ ЕООД, с ЕИК ***и със седалище и адрес на управление ***, магазин 1, срещу „И.1.“ ЕООД, с ЕИК ***и със седалище и адрес на управление ***, Я.Т.Ф., с ЕГН **********, и  В.Н.Ф., с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, район „Връбница“, ж.к.“***, вх.“***, че  „И.1.“ ЕООД, като издател, и Я.Т.Ф. и  В.Н.Ф., като авалисти, дължат солидарно на „Е И П К.“ ЕООД сумата от 66 300. 80 лева (шестдесет и шест хиляди и триста лева и осемдесет стотинки) главница по запис на заповед от 01.08.2016г., със законната лихва за забава от 16.05.2017г. до окончателното плащане, за които суми на 05.06.2017г. е била издадена     Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК от Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 71 състав, по ч.гр.д. № 30750/2017г.  

            ОСЪЖДА „И.1.“ ЕООД, с ЕИК ***и със седалище и адрес на управление ***, както и Я.Т.Ф., с ЕГН **********, и  В.Н.Ф., с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, район „Връбница“, ж.к.“***, вх.“***, да заплатят на „Е И П К.“ ЕООД, с ЕИК ***и със седалище и адрес на управление ***, магазин 1, сумата от 4 351. 02 лева (четири хиляди триста петдесет и един лева и две стотинки) разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: