№ 11190
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110175066 по описа за 2024 година
Производството е по реда Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо
производство” и чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Т. Делчева - Джурова срещу „Детска
градина № 166 Веселушка“.
Ответникът – „Детска градина № 166 Веселушка“, е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК съдът докладва делото:
1. Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
2. Ищцата твърди, че между нея, в качеството на работник, и ответника, в
качеството на работодател, съществува трудово правоотношение, възникнало по силата
на Трудов договор № 5/09.03.2021 г., въз основа на което ищцата заема длъжността
учител, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1053 лева. Ищцата
поддържа, че е член на Съюза на българските учители към Конфедерация на
независимите синдикати в България, поради което и на основание чл. 57, ал. 1 КТ за
нея се прилага колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г. Поддържа още, че
по силата на колективния трудов договор минималната работна заплата за длъжността
учител е в размер на 1853 лева, като при това на основание чл. 23 от същия има право
на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на не по-малко от 1 % от основното месечно възнаграждение, като тя
има 3 години, 8 месеца и 16 дни трудов стаж като учител. Твърди, че до 08.11.2024 г. е
ползвала отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като е подала заявление
за ползване на 118 дни платен годишен отпуск по чл. 155 КТ по реда на чл. 174 КТ за
периода от 11.11.2024 г. – 05.05.2025 г. включително. На 25.11.2024 г. е получила фиш
за заплата начислена в размер на 1189,00 лева, съответно е изплатена сума в нетен
размер от 700,13 лева, без начислени добавки по чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. Въз основа на
изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 514,23 лева,
1
представляваща незаплатен остатък от брутен размер на възнаграждение за ползвани
15 дни платен годишен отпуск през месец ноември 2024 г., ведно със законната лихва
от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че трудовото възнаграждение на ищцата не е било увеличавано
едностранно със заповед на работодателя или с допълнително споразумение между
страните по взаимно съгласие между тях. Оспорва още и да е била издадена заповед на
директора на детската градина, с която да е разрешила ползването на отпуск.
3. На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване по делото следва да се отделят следните обстоятелства – наличието на
трудово правоотношение между ищцата, в качеството на работник, и ответника, в
качеството на работодател, възникнало по силата на Трудов договор № 5/09.03.2021 г.,
въз основа на което ищцата заема длъжността учител, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1053 лева. 4. По иска по чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 242
КТ в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на дължимото
трудово възнаграждение за процесния период.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да се приемат.
Съдът намира за необходимо да бъде уважено доказателственото искане на
ищеца за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото формулираните
въпроси са насочени към изясняване на обстоятелства, които на този етап не могат да
бъдат отделени като безспорни между страните, доколкото касаят и други факти извън
тези, за които ответникът твърди, че не оспорва.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в т. 1 - 4 от обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза със задачите,
посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – С. Ф. В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.,
платим от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.04.2025 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от
определението.
УКАЗВА на страните, че в 1 - седмичен срок от връчването на
2
определението могат да вземат становище във връзка с дадените им указания в
определението и по доклада на делото и да предприемат съответните процесуални
действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания в
3
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
Ищецът освен чрез призовка, да се призове и по посочения по делото
телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4