Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 142 от 10.02.2010 год. по гр.д. № 4091 по описа за 2009 год. В. р. с. е отхвърлил предявените на основание чл.344,ал.1т.1 КТ,чл.128,чл.242 от КТ на М. Л. Д. от гр.В.Т. против ПУ- И. „И. В.” –с.Н. С.,общ.В.Т.,представлявано от директора Г. И. искове 1./ за признаване на незаконосъобразност на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване в тази връзка на трудовото правоотношение на Д.,санкционирано със Заповед № ... год. издадена на основание чл.190,ал.1,т.2,чл.187,ал.1 от КТ и Заповед № ... год. ,издадена на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ,както и отмяната на тези заповеди;2./претендирано притезателно право за заплащане на трудово възнаграждение за 12,13,14 и 15 май 2009 год. в размер на 108,80 лв. и трудово възнаграждение за м.август 2009 год. в размер на 304,40 лв. като неоснователни.Осъдил е М. Л. Д. да заплати на ПУ.- И. „И. В.” –с.Н. С.,общ.В.Т. разноски в размер на 400 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от адвокат С. .Л.,в качеството му на пълномощник на М. Д..Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на решението на първата инстанция.За да отхвърли претенцията на ищцата за незаконосъобразност на наложеното й наказание „уволнение”,районният съд приел,че заявлението на ищцата с № 1519/30.07.2009 год. нямало характер на писмено предизвестие,при условията на чл.326 от КТ,т.к. в него било посочено,че трудовото правоотношение да бъде прекратено по чл.70,2 КТ,считано от 01.09.2009 год.Твърди се,че извода на съда е неправилен,т.к. чл.326 КТ не изисквал специална форма за отправяне на волеизявление от страна на работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с писмено предизвестие 30 –дни.От заявлението на ищцата личало ясно,че това било нейното намерение.Тя подала заявлението на 30 август и е посочила,че трудовото й правоотношение да бъде прекратено считано от 01.09.2009 год.Твърди,че въззивницата – ищца отработила 30-дневното предизвестие на 31.08.2009 год. и че от 01.09.2009 год. счита,че трудовото й правоотношение е прекратено.Твърди,че ищцата допуснала техническа грешка,като вместо чл.70,ал.3 КТ записала чл.70,ал.2 КТ.Имала предвид,че трудовия договор със срок за изпитване поражда за страните правата и задълженията като при постоянен договор.Навежда довод,че волята на ищцата изразена в нейното заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение,със срок за предизвестие 30 –дни не била много добре разбрана от работодателя й.В подкрепа на това твърдение били следните доказателства: Във ведомостта за заплати за м.август 2009 год. било начислено обезщетение по чл.224 КТ,което се изплаща след прекратяване на трудовия договор;Работодателят назначил на мястото на ищцата „главен счетоводител” лицето В. Н. от 01.09.2009 год.;На 27.03.2009 год.,три дни преди да изтече предизвестието й работодателят издал Заповед № 380,в която изрично било записано”постъпила молба – предизвестие за напускане от М. Д. – Гл.счетоводител”.Твърди,че въпреки тези обстоятелства ,едва на 12.09.2009 год. работодателят издал цитираните в исковата молба заповеди за дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата за неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни и прекратява на това основание трудовия договор,вместо да го прекрати при условията на чл.326,ал.1 КТ.При това положение дисциплинарното уволнение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.Моли да бъдат уважени претенциите на ищцата за изплащане на обезщетение по чл.225 КТ. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа лично и от упълномощения адвокат.Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил подробен отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Т. –ВТАК,пълномощник на въззиваемото училище – ответник в първата инстанция.В съдебно заседание отговорът се поддържа.Навеждат се доводи да неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.Претендира разноски . Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна ,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първата инстанция е била сезирана с иск по чл.344 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата като незаконосъобразно.Твърденията на ищцата са ,че е отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение ,считано от 01.09.2009 год. Твърди,че е отработила предизвестието по чл.326 КТ,погрешно записано в заявлението като предизвестие по чл.70,ал.2 КТ/каквото уволнение по този ред не съществува в КТ/.Видно от исковата молба ищцата счита,че трудовото й правоотношение е прекратено считано от 01.09.2009 год.След изтичане на срока за предизвестие за работника не съществува задължение да се явява на работа.Пред въззивната инстанция представя писмени доказателства ,станали й известни след сроковете в първата инстанция.С тези писмени доказателства,изхождащи от работодателя , ищцата – въззивница в настоящото производство установява,че работодателят е запознат с предизвестието й за прекратяване та трудовото правоотношение.Възприел е подадената от нея молба /именувана заявление/ именно като предизвестие за прекратяване на трудовия договор и не се е противопоставил.Това е видно от негова Заповед № .... год.,в която изрично е записано …”постъпила молба –предизвестие за напускане от М. Д. – главен счетоводител.” Ведомостта за заплати за м.август,в която има начислено обезщетение по чл.224 КТ ,за заплащане на невзет платен годишен отпуск,което обезщетение се изплаща при прекратяване на трудовия договор.Изложеното налага извод,че ищцата счита,че трудовият й договор е прекратен с изтичане на срока за предизвестие.Видно от исковата молба е сезирала съда с искане за произнасяне по прекратяване на трудовото й правоотношение с предизвестие.Въпросът за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с предизвестие е преюдициален за спора.Искът макар и неправилно предявен има установителен характер и с него ще бъде даден отговор на въпроса има ли прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата към 01.09.2009 год.или не с оглед твърденията в исковата молба и въззивната жалба и представените писмени доказателства.С отговора на този въпрос ще се приеме за установено между страните /работник –работодател/ към 01.09.2009 год.прекратено ли е трудовото правоотношение или не.По това искане първоинстанционният съд не се е произнесъл.Преюдициалността на това искане налага обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за произнасяне по установителния иск.Ако първоинстанционният съд приеме,че установителният иск е неоснователен ,тогава следва да се произнесе по иска за отмяна на дисциплинарното уволнение от 12.09.2009 год. Първоинстанционният съд е приел,че не е сезиран с иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ.Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция.Видно от исковата молба такъв иск е предявен.Исковата молба в тази част е нередовна ,трябвало е да се остави без движение и да се окаже на ищцата в даден от съда срок да конкретизира иска ,като посочи сумата ,която претендира като обезщетение.След връщане на делото в първата инстанция в тази част исковата молба следва да се остави без движение и да се укаже на ищцата да конкретизира иска си. При този изход на делото и на основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски в двете инстанции в размер на 300 лв. Решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.270 ГПК въззивният съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № ... от 10.02.2010 год. по гр.д. № .... по описа на ВТРС за 2009 год.като недопустимо. ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за произнасяне по предявеният от М. Л. Д. от гр.В.Т.,ул."Й.",№ .,В.Б,А. против ПУ.– И. „И. В.”-с.Н. С.,общ.В.Т. за произнасяне по установителния иск за прекратяване на трудовото й правоотношение с отправено предизвестие по чл.326 КТ,считано от 01.09.2009 год. При новото разглеждане на делото ,ако първоинстанционния съд приеме,че установителния иск е неоснователен,да се произнесе по иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение от 12.09.2009 год. и по предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ при спазване на дадените указания. ОСЪЖДА ПУ. – .И. „И. В.” с.Н. С.,общ.В.Т. да заплати на М. Л. Д. разноски в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 05.07.2010 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |