РЕШЕНИЕ
Номер 9610.11.2020 г.Град гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Силистра
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Кремена И. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20203400500320 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА обжалва решение
№347 от 15.07.2020 г. по гр.дело № 1857 /2019 година на Силистренски
районен съд, с което е уважена исковата претенция на „МБАЛ-Силистра" АД
и е осъдена да заплати сумата от 15 195.00лева, представляваща неизплатена
част от медицински дейности, извършени през м. април 2018 г. по договор за
оказване на болнична медицинска помощ от 31.05.2018г., обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 01.06.2018 г. до 28.11.2019 г. в размер на
2 304.58 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 29.11.2019 г., до окончателното й плащане, както и
сумата 699.98 лв. разноски по делото и 200 лв. за юрк.възнаграждение.
Основните доводи са за погрешно интерпретиране от съда договорните
задължения на ищеца, като приема, че изпълнителят по договора е задължен
да извърши неограничено количество дейности. Изтъква, че коментираната от
решаващия съд клауза на чл. 38, ал.7 освен че не е единствената, която е
относима към обема на закупуваната от възложителя дейност, сама по себе си
не лимитира този обем, а има изцяло процедурен характер.
Претендира отмяна на решението с произтичащите от това законови
последици, както и за присъждане на деловодни разноски за тази инстанция и
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответникът МБАЛ-Силистра АД депозира становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по
същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
Безспорни между страните са обстоятелствата, че са обвързани с
цитирания по – горе договор, определеният лимит за м.април 2018г. и сумите,
с които е надвишен. В о.с.з. и отговор на исковата молба, не са били оспорени
твърденията на ищеца и представените от него справки, че това надвишаване
на лимита касае предимно спешни случаи - два от общо двадесет и два от
предявени за плащане клинични пътеки не касаят спешни състояния. Няма
спор, а и от данните по делото се установява, че заплащането на
претендираната за м. април 2018г. сума е отказано, не поради
неосъществяване на дейностите или неприемане на отчетената дейност, а по
причина нормативно определеното лимитиране на заплащането на дейности
на изпълнителите на болнична мед.помощ, т.е. превишаване на месечната
стойност на определените средства.
Спорът касае правилното прилагане на законовите и договорни
разпоредби и се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична
медицинска помощ заплащане на реално извършени и отчетени от него
медицински дейности по клинични пътеки, изискващи лечение на пациента, в
случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените
стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение
бюджетна рамка.
На първо място решаващият съд по този въпрос е приел, че
договорната клауза - чл.38, ал.7 от Договора, която ограничава финансовите
задължения на НЗОК до определени лимити, без да е налице реципрочно
лимитиране на възложената на изпълнителя медицинска дейност,
противоречи на възмездния характер на сключения договор, поради което се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Въззивният съд споделя крайните изводи на първата инстанция и на
осн. чл. 272 ГПК извършва препращане към изложените от нея мотиви, като
се има предвид и следното:
Според съда, задължението на НЗОК да покрие плащането на
изпълнителя възниква от изпълнената престация в полза на осигурено лице и
то следва да бъде обслужено независимо от това дали е достигнат лимита и
дали съответната медицинска дейност ще бъде „надлимитна“. Това
предвиждат чл.52 от Конституцията на РБ и чл.2, чл.4 и чл.35 от ЗЗО, а за
спешните случай – каквито почти изцяло са процесните, законодателят е
въвел задължение на изпълнителя на медицински дейности да осъществява
2
диагностика и лечение дори извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване – чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона на здравето. Предвид това
изтъкнатата от ответника подзаконова нормативна уредба (методики, правила
и решения на НС на НЗОК и др. ) или на договорни клаузи, въвеждащи т. нар.
лимити, с оглед изключване на отговорността на НЗОК, е неоснователно - в
този смисъл становище в "По повод противоречията в нормативната уредба
относно правата и задълженията в здравното осигуряване в Република
България и някои въпроси, повдигнати в съдебната практика, постановено по
искове на лечебни заведения за плащане на медицинска помощ" проф. д-р
Дарина Зиновиева, проф. д. ю. н. Иван Русчев, сп. "Търговско право" 48/2019
г. Съдът следва да даде приоритет на Конституцията и ЗЗО, а не на
бюджетния закон за съответна година, който не е приложимият закон за
условията и реда за ползване на медицинско обслужване, към който препраща
чл.52 от Конституцията на РБ. Затова и разпоредбата на чл.38, ал.7 от
Договора, която ограничава финансовите задължения на НЗОК до
определени лимити противоречи на императивни законови разпоредби,
регламентиращи болничната медицинска дейност - чл.4,чл.5, чл.45 и чл.35
ЗЗО; възмездния характер на сключения договор, поради което се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Тълкуването на ответника на
понятието „обем на медицинска помощ“ / дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на
330/, приравнява допустимото според КС ограничаване със закон на обема на
здравния пакет с ограничеването чрез парични лимити на разходите за
реализация на законоустановения здравен пакет и не се споделя от съда.
Предвид това и с оглед установения размер на незаплатените дейности,
предявеният осъдителен иск за главницата е основателен и следва да бъде
уважен.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на
акцесорното вземане с правно основание чл. 86 ЗЗД. В жалбата не са наведени
самостоятелни доводи за неправилност на решението по акцесорната
претенция, която правилно е обсъдена и уважена в посочения от съда размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната част.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 200 лв. за юрк. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №347 от 15.07.2020 г. по гр.дело № 1857
/2019 година на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с
БУЛСТАТ ********* заплати на МБАЛ-Силистра АД с ЕИК *********
сумата от 200 лв., разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4