Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №11324 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 16.09.2020
год. на длъжника А.А.С., чрез адв. С.Д./надлежно упълномощен/, срещу постановление, обективирано в съобщение с
изх.№44147 от 08.09.2020 год., по изпълнително дело №20208600400400 по описа на
частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до 150 лв.
Жалбоподателят поддържа, че подал своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й с последното
изменение от 15.05.2020 год./. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата се дължало адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 100 лв., а според
чл. 10, т. 2 – за водене и извършване на действия по изпълнителното дело в
размер на 50 лв., т.е. общо 150 лв. Освен това изпълнителното производство не
представлявало фактическа и правна сложност. Следователно налице били
предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Взискателят „Т.Б.“ ЕАД не изразява
становище по подадената жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208600400400 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 08.06.2020 год. на
взискателя „Т.Б.“ ЕАД, чрез адв. В.Г./надлежно упълномощена/, въз основа на
изпълнителен лист от 15.06.2017 год. по ч.гр.дело №23544/2017 год. по описа на СРС,
ГО, 150 с-в, издаден срещу А.А.С. за следните суми: 24.07 лв. – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 18.06.2015
год. до 17.07.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.04.2017 год. до окончателното й изплащане, 239.78 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и 4.38 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 03.06.2015 год. до 13.03.2017 год., както и
205 лв. – разноски по делото. С молбата е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, върху негови движими вещи и върху банковите му
сметки. Поискано е също така да бъдат събрани от длъжника и направените
от взискателя разноски по изпълнителното дело,
включително възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв.
Към молбата е приложен и договор за
правна защита и съдействие от 13.05.2020 год., според което е било уговорено
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 360 лв. по банков път, като е
отразено, че посочената сума е внесена.
На 27.07.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумите
по изпълнителния лист, както и 234.90 лв. – разноски по изпълнителното дело,
100.94 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 360 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Своевременно – на 31.07.2020 год.
длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 150 лв. С обжалваното
постановление, обективирано в съобщение с рег.№44147 от 08.09.2020 год., което
е било надлежно съобщено на длъжника на 14.09.2020 год., частният съдебен
изпълнител е отказал да намали размера на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение. , както и на таксите по изпълнението.
На 14.09.2020 год. длъжникът заплатил
по банков път сумата от 250 лв., като на 16.09.2020 год. подал молба, с която
заявил, че се задължава да внася всеки месец по 10 % от задълженията – до 16-то
число на месеца. С постановление на частния съдебен изпълнител от 23.09.2020
год. изпълнителното производство било спряно на основание чл. 454, ал. 1 ГПК.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е
била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на
вземания по изпълнителния лист в общ размер на 481.17 лв. Съобразно чл. 10, т.
1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. /в редакцията й към момента на сключването
на договора за правна защита и съдействие/, минималният размер на възнаграждението
за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от
наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000
лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, като дължимостта
на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита,
изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
Същевременно, както вече бе посочено, в представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие от 13.05.2020 год. е посочено,
че договореното адвокатско възнаграждение от 360 лв. е платимо по банков път,
като е отразено, че сумата е заплатена. Доказателства за банков превод не са
представени. В изпълнение на задължението си служебно да следи дали страната,
която претендира разноски за адвокатско възнаграждение, е доказала реалното им
извършване, настоящият съдебен състав приема, че в частност не може да бъде
формиран извод, че плащането на разноските е удостоверено с договора от
13.05.2020 год. И това е така, тъй като изявлението, че възнаграждението е
платено има силата на разписка за плащането единствено в хипотезата, когато е
договорено плащане в брой, но не и в случаите, когато е уговорено като платимо
по банков път /в този смисъл виж например Определение № 52 от
30.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1496/2016 г., I т. о., ТК/.
Ето защо и с оглед естеството и предмета на настоящото
производство /съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на
съдебния изпълнител/, СГС намира, че обжалваното постановление, с което в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 150 лв., следва да бъде отменено.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника А.А.С. постановлението, обективирано в съобщение с
изх.№44147 от 08.09.2020 год., по изпълнително дело №20208600400400 по описа на
частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано
намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 150 лв. до размера от 360 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/