РЕШЕНИЕ
№ 2504
гр. Пловдив, 16. 12. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание
на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладвано от съдия Вълчев адм. дело № 1164 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК.
Производството е образувано по искова
молба за предявен иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ от П.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, депозирана чрез адв. А.К., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300
лв., дължащи се на наложената с ЕФ серия К №4055429, издаден от ОД на МВР –
Пловдив и заплатена глоба за превишение на наложената скорост с ограничителен
знак В26 -„забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“ ,в посоченият в акта пътен участък.
В исковата молба се твърди, че
ответникът, на базата на един нищожен административен акт, с който е наложено
ограничение на скоростта на предвижване на МПС, без да планира и реализира
ремонт на конкретният пътен участък –Републикански път II- 64, км 33+500, незаконосъобразно е възложил на
органите на КАТ да контролират в този пътен участък ограничение на скоростта.
Сочи се, че издаването на ЕФ е станало на базата на същия този нищожен по своя
правен характер административен акт. В тази връзка се излагат аргументи, че
фактът, че в исковата молба не са посочени индивидуализиращите характеристики
на нищожният административен акт, като дата на издаване, номер или орган, който
го е издал, се дължи на обстоятелството, че АПИ, вкл. и териториалните й
поделения, не поддържат публични регистри на заповедите, с които се въвеждат
мерки за ВОБД. Това незаконосъобразно поведение на Агенция "Пътна
инфраструктура" водело и до незаконосъобразно налагане на глобата. Претендира
обезщетение за вреди от нищожен административен акт, като тези вреди са
следствие на действията на администрацията и един неин незаконосъобразен
административен акт, а в условията на евентуалност, се претендира обезщетение в
резултат на незаконосъобразно бездействие или незаконосъобразно действие от
страна на ответника.
Редовно призован, в
съдебна заседание се представлява от адв. М., който поддържа исковата молба и ангажира
доказателства. По същество излага съображения, че е установена
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и неизпълнение на
задълженията му за поддържане на пътя. Според него, ограничението на скоростта
не е по предвидения от закона ред и електронния фиш е издаден неправомерно. Моли
съдът да уважи предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на исковата
молба и по същество на спора.
Контролиращата страна чрез
участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска и дава заключение, че
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, съобразно доказателствата по делото, от фактическа страна намира
за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява, че на 25.07.2020 г. на П.Н.
е съставен електронен фиш серия К № 4055429, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с
който на основание чл.21 ал.2 и чл.189 ал.4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 300 лв. за превишение на ограничението на скоростта при движението му
по републикански път II-64,
км. 33+500, което ограничение е въведено със знак В26. Глобата от 300.00 лв. е
платена своевременно от Н.. В тази връзка от ищеца се претендират имуществени
вреди от нищожен акт на АПИ, при евентуалност – незаконосъобразно бездействие
или незаконосъобразно действие на същия орган, свързани с поставянето на знак
В26 и въведеното ограничение на скоростта, което според него е станало без
съответното правно основание. В хода на съдебното производство се установява,
че Областно пътно управление – Пловдив не разполага с проекти за ВОБД, защото
такава към посочения в иска период не е била въведена. В процесният участък
през 20202 не са извършвани СМР. Приложен е констативен протокол от
02.11.2020г. за монтаж на пътни знаци на мястото на липсващи такива, ведно със
снимков материал за тях.
Горната фактическа обстановка се
установява от приобщените по делото писмени доказателства: копие на ЕФ №
4055429 от 25.07.2020 г., копие на жалба до началника на сектор „Пътна полиция“
ОД на МВР – Пловдив УРИ № 1030-00-3893/15.02.2021 г.; писмо от началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Пловдив рег. № 103000-4484/18.02.2021 г. до П.Н.; писма
вх. № 15731/14.09.2021 г. и вх. № 16429/24.09.2021 г. от АПИ; Констативен
протокол от 02.11.2020г..
При така установеното от
фактическа страна, съобразно събраните
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Чл.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всички тези
предпоставки обуславят допустимостта на иска.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради
следните за това съображения:
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на
който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на посочените три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а
следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс /ГПК /. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите,
на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата
на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични
указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената
тежест с Разпореждане № 2975 от 18.05.2021 г.
В настоящия случай няма спор, че издаденият от
администрацията акт – ЕФ серия К № 4055429/25.07.2020 г. е съставен от ОД на
МВР – Пловдив. Негов безспорен адресат е ищецът, но след като не е бил
обжалван, той е влязъл в сила. Липсва отменен като незаконосъобразен
административен акт, което може да стане само с влязло в сила съдебно решение. При
липса на отменен административен акт, липсва първата от визираните обективни
предпоставки за търсеното обезщетение - отменен като незаконосъобразен акт на
държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Отделно
от това, дори да се приеме, че се касае за нищожен административен акт, в който
смисъл излага основанията си и ищецът, то посоченият ЕФ за налагане на глоба касае осъществено на 25.07.2020г.
административно нарушение на чл.21 от ЗДвП, като липсва причинно – следствена
връзка между нищожността на акта и претендираните имуществени вреди, чието
обезщетение се търси. Очевидно е, че между административния акт, за който се
твърди да е нищожен, и наложената глоба, чийто размер се претендира като
обезщетение за причинени имуществени вреди, няма абсолютна никаква връзка,
поради което събирането на каквито и да е доказателства в този смисъл и
обсъждането им, както и обсъждането на твърденията на ищеца в този смисъл по
исковата молба е безпредметно, тъй като няма как логически да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между твърдяната като нищожна заповед и
настъпилата вреда, при което липсва тази обективна предпоставка, за да може да
бъде търсена съответната отговорност на държавата. Твърдените за настъпили
имуществени вреди са вследствие и резултат на издадения ЕФ, а не от действия на
ответника, следователно пряка връзка няма как да е налице и в този аспект.
При това положение съдът дължи произнасяне по
наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране
на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва
да се разгледа исковате претенция така, както е заявена от ищеца. Както се каза
по-горе, в настоящия случай, тази претенция касае репарирането на
имуществени вреди, за които следва да се
докаже тяхното действително настъпване и причинно-следствената връзка с
незаконосъобразният ЕФ. Така предявеният иск срещу АПИ да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 300.00 лв. за обезщетение за причинени му
имуществени вреди (представляващи заплатена глоба в размер на 300.00 лв. за
управление на МПС с превишена скорост извън населено място – нарушение на чл.21
ал.1 във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП), се твърди, че са в резултат на извършени
незаконосъобразни действия по фактическото поставяне на пътни знаци без
надлежно издаден административен акт от сочения по-горе орган – АПИ. Съгласно
разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал.3 и 4 на чл.204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне по съответния ред относно нищожността на
административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието. Така, съгласно изричното правило на цитираните ал.3 и 4 на
чл.204 от кодекса, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на
действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата
молба и претендираните по нея вреди, същите произтичат и от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица на АПИ при осъществяване на административна
дейност, подробно описани по-горе. Въпросът за незаконосъобразността на такива действия
касае и въпросът за легитимацията на ответника. Разпоредбата на чл.205 от АПК
сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случаят обаче, такова юридическо лице не може да е Агенция пътна
инфраструктура. Причина за това се явява обстоятелството, че причинените вреди
са настъпили в резултата на издадени актове, респективно незаконосъобразни
действия/бездействия на органи при ОД на МВР – Пловдив, а не при ответника.
Преценката на действията на служителите на МВР обаче са за такива, които са
осъществени въз основа на законови правомощия, залегнали в ЗДвП, в раздел VII-Контролна дейност на
ЗМВР, както и в съответните издадени въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, както и на основание властническо волеизявление на снабден с
правомощията за това административен орган – заповеди на министъра на
вътрешните работи, а в конкретния случай, въз основа на изричната разпоредба на
чл.165 от ЗДвП. При това положение органите на МВР нямат възможност да
извършват преценка дали да изпълнят или не, разпореденото от закона. Обратно,
неизпълнението от страна на служителите на ОД на МВР на постановената на
основание чл.189 ал.4 от ЗДвП санкция, би било противоправно бездействие. В
подкрепа на горното е и именно цитирания от ищеца чл.4 от Наредба № 1 от
17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, според която, стопанинът на пътя
възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението
и поддържането й в съответствие с проекта, както и че той, по основното му
направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за
изпълнението и поддържането й на кръстовища, в които се пресичат, разделят или
събират на едно ниво пътища с различни стопани. Така е безспорно изяснено, че в
случая стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, вкл. за
поставяне на пътната маркировка, а органите на МВР, както се посочи по-горе, въз
основа на нормативни актове и властнически волеизявления на административен
орган, само осъществяват контрола по
спазване на правилата за движение, което включва и контрол върху
скоростта на движение и спазването на ограниченията, установени с пътните
знаци. От изложеното до тук, съдът намира, че в случаят не се установява да са
налице останалите две предпоставки, за да може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Наред с това, съдът намира
необходимо да отбележи, че ищецът е
разполагал с правната възможност, която му предоставя чл.59 ЗАНН, а
именно да обжалва пред съответния районен съд издадения му ЕФ, като в това
производство изложи всичките си възражения във връзка с незаконосъобразното
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, в т.ч. и че
въведеното ограничение е евентуално незаконосъобразно. Вместо това, а именно да
организира адекватно своята защита в хода на административнонаказателното
производство и да докаже твърденията си, че незаконосъобразно е бил
санкциониран, сега ищецът претендира заплатената от него глоба, наложена му с
влязъл в законна сила ЕФ, да му бъде репарирана от ответника в настоящото
производство. При това положение, съдът приема, че ищецът търпи вреди от
собствените си действия, респ. бездействия, т.е. дори да се приеме, че ищецът
евентуално е претърпял вреди в размер на 300.00 лева, те се дължат изключително
на поведението на последния, а съгласно чл.5 ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено, поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Последното е изцяло валидно и по отношения твърдените бездействия на служители
на АПИ, тъй като, не в резултат на евентуални такива бездействия, а
действията/бездействията на самия ищец са станали причина за санкционирането
му.
Предвид изложеното съдът намина,
че искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора, разноски
се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви и на осн.
чл.172 ал.2 АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от П.Й.Н., ЕГН ********** с правно основание чл.1 от ЗОДОВ срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: