Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от М." Д. С. Ч., - гр.В. Т. против " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. искове за заплащане съответно на основание чл.236,ал.2 ЗЗД на сумата 174 000 лева и на основание чл.92,ал.1 ЗЗД - сумата 26000 лева. В исковата си молба М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. твърди, че в изпълнение на сключен между дружеството и "С.Б. ЗА А.Л. ПО К. В.Т.",Е. на 26.05.2008 година договор за наем е предоставило на ответното дружество за временно ползуване за срок до 26.05.2011 година част от собствения си недвижим имот, находящ се в гр.В. Т.,ул."Б." № 1, представляващ части от сграда, построена в УПИ .., в кв.... по ПУП на гр.В. Т. , респективно - втори и трети етаж от сградата, подробно описани в т.т. 6.3 и 6.4 от Акт за държавна собственост № .... от 12.03.1966г. и описания в т.5 от АДС втори етаж. Твърди, че с подписани между тях съответно на 26.05.2011 година, на 24.11.2011 година и на 18.01.2012 година допълнителни споразумения срокът на действие на договора е удължен до 26.03.2012 година. Посочва, че с изтичането на действието на договора за наем действието на последния е прекратено, тъй като с ответното дружество с чл.16 от договора изрично са се договорили, че оставането на наемателя в имота слÕд прекратяването на договора за наем, включително и поради изтичането на срока, не води до продължаване на наемните правоотношения и превръщането му в безсрочен.Посочва в тази връзка , че с чл.19 от сключения между тях договор за наем са се договорили, че ако наемателят остане в имота след прекратяването му, той дължи наемната цена, уговорена в т.2, в троен размер, а с т.17 са договорили неустойка при невръщането на имота в размер на 100 евро за всеки ден от забавата. Твърди, че с писмо от 15.06.2012 година М."Д.С.Ч." е уведомила " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. за прекратяването на действието на договора и я е поканила да освободи и й предаде имота, както и да й заплати полагащото се обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД, отнапред договорено между тях с чл. 19 от договора за наем , както и дължимата по т.17 от договора неустойка. Това обаче ответната Б. не е направила и към датата на предявяване на иска по делото, въпреки отправените й многократно покани за освобождаване на имота и заплащане на дължимите обезщетение и неустойка. Твърди, че към датата на предявяване на иска по делото - 25.10.2012 година, дължимото й от ответника обезщетение по чл.19 от договора, във връзка с чл.236,ал.2 ЗЗД , е в размер на 627057,17 лева с ДДС, а обезщетението по чл.17, във връзка с чл.92,ал.1 ЗЗД, е в размер на 41659,18 лева, от които претендира частично по делото съответно 174000 лева и 26000 лева, или общо 200000лева. Оспорва като неоснователно възражението на ответната Б. за извършено от нея и произвело действие извънсъдебно прихващане при условията на чл.103 ЗЗД. Твърди, че след коригирането с подписаните между тях анекси към договора на наемната цена, чл.19 от договора не е променен, а продължава да се отнася до чл.2 от договора, без да се отнася до номинално определена сума, поради което смисълът на посочената разпоредба е точно обратният на този, който ответникът се опитва да вложи в това обстоятелство, респективно - дължимото от последния обезщетение е трикратният размер на договорената месечна наемна цена в размер на 30000 лева. Признава, че принципно в случая върху претендираното обезщетение ДДС не се начислява. Твърди, че възражението за прекомерност на договорената неустойка по чл.92,ал.2 ЗЗД е неоснователно съгласно чл.309 ТЗ, при което сключеният между двете болници договор за наем е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. Оспорва предявените против дружеството от "СБАЛК В. Т.",Е. - гр.В. Т. насрещни искове. Развива съображения за допусната от закона възможност за едновременна договореност на обезщетението по чл.236,ал.2 и неустойка по чл.92,ал.1 ЗЗД като израз на договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД. Цитира практика в тази насока. Моли съда да уважи предявените от дружеството по делото частични искове и да отхвърли предявените против него от "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. - гр.В. Т. насрещни такива .Претендира разноски. Ответникът " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. оспорва предявените против дружеството от М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. искове. Не спори, че между тях на 26.05.2008 година е сключен договор за наем, срокът на действие на който е изтекъл на 26.03.2012 година. Не спори, че след прекратяването на действието на договора не е освободила и върнала на ищеца предоставения й от последния по договора за временно ползуване имот. Признава, че е ползвала същия и към датата на предявяване на иска по делото.Твърди обаче, че претенцията на М."Д.С.Ч." по чл.236,ал.2 ЗЗД е недопустима, тъй като претендираното вземане е прихванато и продължава да се прихваща със значително по-голямо по размер нейно насрещно и изискуемо вземане в размер на 1230342,96 лева към ищцовата Б. съгласно уведомление, вх.№...../01.08.2012 година .Посочва че вземането й представлява стойността на извършени от болницата в наетите помещения, които при наемането им са били в окаяно състояние, СМР. Оспорва по основание и размер както иска по чл.92, ал.1, така и този с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД, като в тази връзка твърди, че дължимият от дружеството наем не е в сочения от ищцовото дружество троен размер. Посочва, че сключеният между " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. и М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. на 26.05.2008 година договор за наем инкорпорира в себе си съдържанието на договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, поради което не са налице посочените от ищцовата Б. кумулативни изисквания за търсенето на неустойка от нея, при което същата е неизправна по договора за наем страна, която не е заплатила строително-монтажни работи в размер на 1154742,96 лева. Твърди, че разпоредбата на чл.19 от сключения договор препраща към уговорения азмер на наема съгласно чл.2 от договора, който е 5040 лева, а не 30000 лева. В тази връзка признава, че действително наемната цена е била коригирана с последващи анекси, за да достигне сумата 30000 лева, колкото е дължимият наем в момента, но анексирането касае само наемната цена, а не уговорената неустойка в чл.19 от договора. Твърди, че волята на страните по договора е достатъчно ясна относно размера на неустойката и препращането към чл.2 от договора категорично го потвърждава. Посочва в заключение, че претенцията на ищеца за заплащане на месечно обезщетение в тройния размер на последно договорения наем от 30000 лева, т.е. 90000 лева, е абсолютно неоснователна. Твърди, че от коректното тълкуване на договора подобен извод за дължим наем в посочения размер не може да бъде обоснован, при което и съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а тя не е била да се уговори месечно обезщетение в размер на 90000 лева за ползването на имота след изтичането на наемния срок.Посочва в тази връзка, че дължимото обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД би могло да бъде най - много в размер на 105840 лева. Твърди, че абсолютно противоправно и неоснователно ищецът приема, че има право да кумулира двете форми на неустойка, уговорени съответно в чл.17 и чл.19 от договора. Посочва, че в двете посочени разпоредби са уговорени две алтернативни форми на неустойка, които наемодателят може да претендира срещу него като наемател за ползването на имота след изтичането на наемния срок, без обаче да може да търси едновременно обезщетение и по двата текста, както всъщност е направил с предявените от него по делото искове. Посочва и развива съображения, че в претендираното обезщетение не следва да се включва ДДС, тъй като то не е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Прави възражение по чл.92,ал.2 ЗЗД за прекомерност на договорената неустойка, като в тази връзка развива съображения , че сключеният между двете дружества договор за наем, от който ищцовата Б. черпи правата си по делото, не е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, тъй като не е сключен от тях по занятие. "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. е предявила против М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. насрещни искове, приети за съвместно разглеждане в производство с предявените от М. " Д. С. Ч. " , по делото такива с определение на съда по делото от 28.01.2013 година. Насрещните искови претенции на "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. са с предмет: Ако не бъде уважено възражението на болницата за неоснователност на претенцията на М." Д. С. Ч. ", за неустойка за разликата над 35280 лева до 174000 лева ,респективно - за сумата над 105840 лева до 174000 лева, да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗЗД, във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и справедливостта и като надхвърляща многократно разумните стойности на неустойката, клаузата на чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем, както и независимо от това , на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗЗД, във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД, да бъде обявен за нищожен чл.17 от договора за наем в частта му за договорената неустойка поради това,че последната дублира по функция уговорената с чл.19 от договора неустойка и противоречи на добрите нрави и справедливостта, а освен това и двете неустойки са уговорени за една и съща форма на неизпълнение. Моли предявеният иск по чл.236,ал.2 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а претендираната неустойка по чл.17 от сключения договор да бъде намалена поради прекомерност ,евентуално - ако не бъде уважено това й искане - да бъдат уважени предявените от болницата насрещни искове. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ М. "Д. С. Ч.", - ГР.В. Т. ЧАСТИЧНИ ИСКОВЕ : М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. основава исковите си претенции по делото съответно на чл.236,ал.2 и чл.92,ал.1 ЗЗД, като претендира " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. да бъде осъдена да й заплати общо сумата 200000 лева, в това число сумата 174000 лева, представляваща част от общо дължимото й обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД в размер на 627057,17 лева, равняващо се на наемната цена от 30000 лева с ДДС в троен размер съгласно чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем за периода от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година и 26000 лева, представляващи част от общо дължимата й неустойка в размер на 41659,18 лева по чл.17 от договора за наем за непредаване владението на имота за времето от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година - 213 дни, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумата. По делото е установено и не се спори, че между страните на 26.05.2008 година е сключен договор за наем, по силата на който М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. е предоставила на "С.Б. ЗА А.Л. ПО К. В.Т.",Е. - гр.В. Т. за временно ползуване за срок до 26.05.2011 година собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул. "Б." № ..., подробно описан в договора, срещу поето от ответната Б. задължение да й заплаща месечен наем общо в размер на 5040 лева, без ДДС / чл.2 от договора/. Не се спори, че с подписани между страните съответно на 26.01.2011 година, 26.05.2011 година , 24.11.2011 година и 18.01.2012 година допълнително споразумение, анекс и други две допълнителни споразумения към договора, страните са удължавали срока на сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем и са променяли договорената с него наемна цена. Видно от последното подписано от страните на 18.01.2012 година допълнително споразумение към договора/ л.21/ , срокът на действие на договора по волята на страните е удължен до 26.03.2012 година, а наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя срещу ползването на наетия имот месечен наем в размер на 25000 лева, без включен ДДС. С подписания на 26.05.2008 година договор страните са се договорили, че оставането на наемателя в имота след прекратяването на договора за наем, включително и поради изтичане на срока, не води до продължаване на наемните отношения и превръщането на договора в безсрочен / чл.16/; че при прекратяването на договора ,наемателят е длъжен да предаде на наемодателя владението на имота, като при неизпълнение на това задължение му дължи заплащане на наемната цена, както и обезщетение в размер на 100 евро за всеки ден на забавата / чл.17/ и че наемателят дължи наемната цена , уговорена в чл.2, в троен размер, ако остане в имота след прекратяването на договора / чл.19/. Страните не спорят, че след изтичането на срока на действие на договора на 26.03.2012 година ответната Б. не е върнала на ищеца предоставения й за временно ползуване с договора за наем от 26.05.2008 година имот; продължила е да ползва имота; ползва го и към датата на предявяване на иска по делото - 25.10.2012 година. По делото се спори е ли сключеният между страните на 26.05.2008 година договор за наем търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ; какъв е размерът на договореното с чл.19 обезщетение, респективно - при каква наемна цена е договорено последното; следва ли в него да се включи ДДС; допустимо ли е едновременно договаряне на обезщетение по чл.236,ал.2 и неустойка по чл.92,ал.1 ЗЗД; може ли последната да бъде намалявана поради прекомерност при условията на чл.92,ал.2 ЗЗД?. Във връзка с така посочените спорни между страните въпроси, следва да се има предвид следното: Сключеният между страните на 26.05.2008 година договор за наем не е от изброените в чл.1,ал.1 ТЗ сделки, поради което не може да се приеме, че тя е обявена от самия закон като търговска сделка /абсолютна/ . Дали същата е такава или не, следва да се определи при съобразяване на посочения в чл.286,ал.1 ТЗ субективен критерий, респективно - дали е свързана с упражняваното от страните занятие. Видно от чл.1,ал.4 от сключения между страните на 26.05.2008 година договор, недвижимият имот, предмет на договора, ще се ползва от ответника като лечебно заведение - клиника по кардиология. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.3,ал.4 ЗЛЗ , съгласно която "Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.". Изложеното налага извода , че договорът е свързан с упражняваното от ответника занятие по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ, респективно - е сключен за нуждите на осъществяваната от него медицинска дейност съгласно чл.3,ал.4 ЗЛЗ , поради което за него тя е търговска сделка. Съгласно чл.287 ТÃ, разпоредбите за търговските сделки следва да се прилагат в случая и за двете страни, тъй като друго от закона не следва. Размерът на дължимото от ответното дружество на М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. обезщетение следва да се определи при тълкуване на постигнатата между тях с чл.19 от договора договореност при условията на чл.20 ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора.При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявали задълженията по него след сключването му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС / решение № 546 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 856/2009г.,ІV г.о ,ГК; решение № 502 от 26.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 222/2009г.,ІV г.о.,ГК; решение № 347 от 11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 290/2010г.,ІV г.о. и други/. На тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи не само неясната клауза, но и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание, в какъвто смисъл е решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008г., Т.К., І Т.О. на ВКС. В конкретния случай при сключването на процесния договор на 26.05.2008 година договор, с чл.2 ,ал.1 от него, страните са се договорили " НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да заплаща на НАЕМОДАТЕЛЯ срещу ползването на наетия по този договор имот месечен наем в размер на 5040 ..... лева, без ДДС", а с чл.19 са се договорили " Ако НАЕМАТЕЛЯТ остане в имота след прекратяването му, той дължи наемната цена, уговорена в чл.2, в троен размер." С последващите договорености между страните същите са се договорили за промяна на наемната цена по договора, но липсва изрична договореност за промяна на чл.2 от него. Налага се изводът, че волята на страните при последващите договорености между тях е да променят първоначално договорената наемна цена, но не и договореното с чл.19 от договора за наем обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД.Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, респективно - изложеното по-горе за тълкуването на договорите, следва да се приеме, че договореният между страните с чл.19 от договора размер на обезщетението следва да се определи на база договореният при сключването на договора с чл.2 месечен наем, към който чл.2 изрично препраща чл.19, т.е. на база месечен наем в размер на 5040 лева без ДДС. В тази връзка следва да се има предвид, че претенцията на М." Д. С. Ч.", е за обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД, а не за дължим наем. Обезщетението не е облагаема сделка по смисъла на чл.2 ЗДДС, поради което ДДС върху него не се начислява и не се дължи, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС. Това обстоятелство , макар и по същество оспорено от ищцовата Б., се признава от нея с молбата й, постъпила по делото на 06.03.2013 година / л.162/ . Ето защо и с оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че общо дължимото на М. "Д. С. Ч.", от " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД за времето от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година , определено при условията на чл.19 от сключения между тях договор, е в общ размер 104864,52 лева, изчислено от съда съобразно притежаваните от него математически знания при месечна наемна цена в размер на 5040 лева без ДДС в троен размер , респективно - частичната претенция на М. "Д. С. Ч.", по делото за обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД е неоснователна. Основателна е обаче претенцията на болницата за неустойка по чл.17 от договора. Съгласно чл.233,ал.1 ЗЗД, наемателят е бил длъжен да върне наетия от него имот при прекратяване õействието на договора за наем, съответно - след изтичане срока на действие на последния. В този смисъл е и чл.17 от сключения между страните договор. Страните не спорят, че след прекратяване действието на договора на 26.03.2012 година ответната Б. не е върнала на ищеца предоставения й от последния с договора за наем имот. Не е направила това и към датата на предявяване на иска по делото - 25.10.2012 година. След като това е така, тя дължи на М. " Д. С. Ч.", за този период от време договорената между тях с чл.17 от договора неустойка в размер на 100 евро за всеки ден от забавата, или общо 21300 евро, респективно - 41659,18 лева предвид начина, по който е заявена претенцията / в лева/ , изчислена съобразно фиксирания курс на БНБ - 1.95583 лева за евро. Искането на " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. по чл.92,ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката поради нейната прекомерност, е неоснователно. Както беше казано по-горе, сключеният между страните на 26.05.2008 година договор за наем е търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ, поради което и съгласно чл.309 ТЗ дължимата неустойка не може да се намалява поради прекомерност. ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. - гр.В. Т. НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ : "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. - гр.В. Т. основава насрещните си искови претенции против М. " Д. С. Ч.", - гр.В. Т. на чл.26,ал.1 , във връзка с чл.9 , във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД, като моли , ако не бъде уважено възражението на болницата за неоснователност на претенцията на М." Д. С. Ч. ", за обезщетение за разликата над 35280 лева до 174000 лева ,респективно - за сумата над 105840 лева до 174000 лева, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем, както и независимо от това, ,да бъде обявен за нищожен чл.17 от договора за наем в частта му за договорената неустойка поради това,че последната дублира по функция уговорената с чл.19 от договора неустойка и противоречи на добрите нрави и справедливостта, а освен това и двете неустойки са уговорени за една и съща форма на неизпълнение. Предвид приетото от съда по иска на М. " Д. С. Ч.", - гр.В. Т. по чл.236,ал.2 ЗЗД и обстоятелството, че насрещният иск на ответната Б. за нищожност на чл.19 от процесния договор е предявен при условията на евентуалност, респективно - под условие , че направеното от нея възражение относно смисъла и приложението на посочената разпоредба не бъде уважено, съдът намира, че не дължи произнасяне по този иск, тъй като възражението на болницата е прието за основателно и доказано. Насрещният иск за нищожност на чл.17 от сключения между страните на 26.05.2008 година договор за наем в частта му за уговорената между страните неустойка е неоснователен. Не намира опора в закона твърдението на ответната Б., че разпоредбата на чл.17 в посочената й част е нищожна, тъй като дублира по функции уговорената с чл.19 неустойка. С чл. 19 от договора страните отнапред са договорили размера на дължимото от наемателя обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД в случай,че продължи ползването на наетия от него имот след прекратяването на действието на договора, въпреки противопоставянето на наемодателя, за което законова пречка няма. Обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД цели да обезщети наемодателя за претърпените от него вреди, които могат да се изразят както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи, от неоснователното ползване на наетия от наемателя имот след прекратяването на действието на договора. Неустойката, освен, че служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, служи и като обезпечение за точното изпълнение на поетите с договора задължения, а така също има и ролята на гражданско-правна санкция. В закона липсва забрана за договаряне на неустойка по чл.92,ал.1 ЗЗД едновременно с договарянето на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД. Напротив: Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрÞте нрави. В случая договорената неустойка не противоречи на повелителни норми на закона. Тя не противоречи и на добрите нрави. В тази връзка следва да се има предвид, че нищожна съгласно чл.26,ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, при което не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, какъвто е процесният, уговорена без краен предел или без фиксиран срок. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 година по тълк.д. № 1/2009 година, ОСТК на ВКС , което е задължително за съдилищата съгласно чл. 130,ал.2 ЗСВ . В конкретния случай договорената с чл.17 от процесния договор неустойка не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, при което ответната Б. със своето виновно поведение сама се е поставила в състояние да дължи същата. Изложеното налага извода, че насрещната й искова претенция за обявяването на чл.17 от договора за наем от 26.05.2008 година в частта му за уговорената между страните неустойка е неоснователна и недоказана. Във връзка с изложеното до тук и в заключение следва да се имат предвид разпоредбите съответно на чл.20а, ал.1 и чл.63,ал.1 ЗЗД, съгласно които "Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.", при което "Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно закона." Ето защо, след като " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ,Е. не е изпълнила точно и добросъвестно поетите от болницата с процесния договор за наем от 26.05.2008 година задължения, тя следва да понесе съответната за това отговорност. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният от М. " Д. С. Ч.", -гр.В. Т. против " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. частичен иск за заплащане на сумата 174000 лева, представляваща част от общо дължимото й обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД в размер на 627057,17 лева, равняващо се на наемната цена от 30000 лева с ДДС в троен размер съгласно чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем за периода от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година , е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. Частичният иск за заплащане на сумата 26000 лева, представляващи част от общо дължимата на М. " Д. С. Ч.", -гр.В. Т. от " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. неустойка в размер на 41659,18 лева по чл.17 от договора за наем за непредаване владението на имота за времето от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година - 213 дни, е основателен и доказан, поради което и като такъв същият следва да бъде уважен. Предявеният от " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. против М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. насрещен иск за обявяване на основание чл.26,ал.1 , във връзка с чл.9 , във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД,за нищожен чл.17 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем в частта му за договорената неустойка е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, М. " Д. С. Ч.", -гр.В. Т. следва да бъде осъдена да заплати на " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. направените от болницата разноски по делото по компенсация в размер на 2443 лева. Водим от горното , В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото от М. " Д. С. Ч.",, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. , ул."Н." № ..., против " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., бул."Б." № ..., частичен иск за заплащане на сумата 174000 лева, представляваща част от общо дължимото й от " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. - гр.В. Т. обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД в размер на 627057,17 лева, равняващо се на наемната цена от 30000 лева с ДДС в троен размер съгласно чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем за периода от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година. ОСЪЖДА " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., бул."Б." № ..., да заплати на М. " Д. С. Ч.",, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. , ул."Н." № ..., сумата 26000 / двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща част от общо дължимата от болницата на М. " Д. С. Ч.", -гр.В. Т. неустойка в размер на 41659,18 лева по чл.17 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем за непредаване владението на имота , предмет на договора, за времето от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година - общо за 213 дни. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., бул."Б." № ..., против М. " Д. С. Ч.",, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. , ул."Н." № ...., насрещен иск за обявяване на основание чл.26,ал.1 , във връзка с чл.9, във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД,за нищожен чл.17 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем в частта му за договорената неустойка. ОСЪЖДА М. " Д. С. Ч.",, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т. , ул."Н." № ..., да заплати на " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.В. Т., бул."Б." № ..., направените от болницата разноски по делото по компенсация в размер на 2443 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |